№ 19669
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110133861 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Д. против Е. С. К., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 Граждански процесуален кодекс ГПК) вр. чл. 36
Закон за адвокатурата (ЗА).
Ищцата твърди, че на 30.03.2023г. е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение против ответницата Е. С. К. за сумата 2633,46 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определени по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, съгласно решение от 08.03.2023г. на
Софийска адвокатска колегия (САС). Въз основа на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 16567/ 2023г. по описа
на Софийски районен съд, 170 състав, като по същата била издадена заповед за изпълнение
от 23.04.2024г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответницата е
предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за правна защита и
съдействие, по силата на който, по възлагане на ответницата, извършила правни действия,
представляващи правна защита и съдействие по продажба на недвижим имот- ателие, с
административен адрес: гр. София, ул. “В.” № *** бл. Б2, вх. Б, **** без между страните да е
сключен договор в писмена форма. В исковата молба се релевират твърдения, че ищцата
съдействалала на ответницата при провеждане на преговори с купувача на имота,
съдействала на същата при издаването на препис от нотариалния акт, легитимиращ я като
собственик на недвижимия имот, провела среща с нотариус. Ищцата сочи, че след
извършена справка в имотния регистър установила, че ответницата се разпоредила с правото
1
на собственост върху имота чрез правна сделка- замяна, в полза на други лица. Същата
поддържа, че ответницата не изпълнила задължението си да престира насрещно и плати
уговореното възнаграждение. В исковата молба се навеждат твърдения, че с решение №
1882 от 08.03.2023г. на САС на ищцата е определено възнаграждение в размер на 2633,46
лева.
При изложените фактически съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането
му за сумата 2633,46 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА, съгласно решение от 08.03.2023г. на САС, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 223.04.2023г. по ч.гр. дело № 16567
по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователност на иска. В отговора на исковата молба се
релевират доводи, че ответницата предложила процесният недвижим имот за продажба, като
водила преговори с потенциални купувачи, на които постигнали съгласие относно размера
на продажната цена. Същата сочи, че купувачите не осигурили средствата за плащане на
цената, поради което тя се разпоредила с правото на собственост върху недвижимия имот
чрез правна сделка- замяна. Ответницата не оспорва обстоятелството, че ищцата
съдействала на ответницата при проведената на 08.09.2022г. среща с потенциалните
купувачи- С. и Д. Т., и при изготвянето на препис от нотариалния акт, с който същата се
легитимира като собственик на недвижимия имот. Същата оспорва да е възлагала на ищцата
да извършва каквито и да е фактически и правни действия, свързани с договора за продажба
на недвижим имот.
В отговора на исковата молба се развиват съображения, че размерът на претендираното
възнаграждение е прекомерен.
В обобщение, ответницата счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде
постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
От събраните писмени доказателствени средства, чрез заявление от 11.01.2023г., се
установява, че ищцата е инициирала производство по реда на чл. 36 ЗА пред Софийска
адвокатска колегия, за определяне на адвокатско възнаграждение за осъществена правна
защита на ответницата, без между страните да е сключен договор.
С решение № 1882/ 08.03.2023г. на Софийски адвокатско съвет на ищцата е определено
възнаграждение за извършените фактически и правни действия за подготовка и сключване
на договор за продажба на недвижим имот в размер на сумата 2633,46 лева.
Ищцата е представила договор за правна зашита и съдействие от 15.11.2022г., от който
се установява, че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, с
предмет издаване на заверен препис от нотариален акт, като в графа “договорено
2
възнаграждение” е вписано, че защитата се осъществява безплатно.
За осъществените от ищцата действия по правна защита и съдействие на ответницата
пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски
показания.
От показанията на св. А. се установява, че същата е свидетел на разговори между
страните във връзка с договора за продажба на недвижимия имот- ателие. Свидетелката
сочи, че ищцата предприела действия за снабдяване на ответницата с документи от Агенция
по вписванията, осъществила срещи с ответницата и потенциалните купувачи, и с нотариус.
Св. М.Г. твърди в показанията си, че през 2022г. имала среща с ищцата във връзка с
договор за продажба на процесния недвижим имот. Свидетелката сочи, че имала още една
среща с ищцата, на която свидетелката прегледала документите за сделката. Същата
разяснява, че съгласно установената практика молба за насрочване на сделка се подписва в
деня на изповядване на сделката.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Договорът за правна защита и съдействие между адвокат и клиент по същината си
представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, но със спецификите,
произтичащи от неговия предмет и специалната уредба в Закона за адвокатурата. При този
договор едно лице- адвокат- се задължава да извърши определени действия (правни
консултации, изготвяне на договори и други документи и/или процесуално
представителство) срещу възнаграждение. Към уредбата на тези правоотношения е
приложима общата уредба на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и специалните
правила на Закона за адвокатурата. В отклонение от общото правило, установено в чл. 286
ЗЗД, възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се
дължи винаги съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА. Същото становище е застъпено в практиката на
ВКС, съгласно която възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи
винаги, тъй като дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата нормативна
уредба, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд (в този смисъл са
решение № 127/ 27.04.2016г. по гр. дело № 5964/ 2015г. на ВКС, ІV г.о., решение № 224/
11.07.2011г. по гр. дело № 371/ 2010г. на ВКС, ІV г.о.). Същевременно няма изисквания за
форма за валидност относно сключването на договор за правна защита и съдействие. За
разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена
форма (а устно - само по изключение, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗА.), за договора между адвокат
и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено
писмено, тъй като отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита
и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат по специалната
регламентация на ЗА. (в този смисъл са решение № 233/ 17.05.2011г. по гр. дело № 1588/
2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 102/ 16.07.2018г. по гр. дело № 3762/ 2017г. на ВКС, ІІІ г.о.
Съобразявайки изложеното и след анализ на приобщения по делото доказателствен
3
материал, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за процесуална защита и съдействие с предмет правна защита във връзка със
сключване на договор за продажба на недвижим имот.
Спорът между страните е концентриран в предмета на договора, т.е. какъв е обема на
възложените действия. В случая страните не спорят, че ответницата е възложила на ищцата
да извърши фактически и правни действия, свързани със сключване на договор за продажба
на недвижим имот. Не е спорно и, че ищцата съдействала на ответницата при осъществената
на 08.09.2022г. среща между последната и потенциални купувачи за имота, както и че е
съдействала на ответницата при снабдяването със заверен препис от нотариален акт,
легитимиращ я като собственик. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства
се установява, че ищцата е извършила действия по съдействие на ответницата, като е
участвала в две срещи с нотариус. В тази връзка следва да се отчетат показанията на св.
Гечева, от които се установява, че през 2022г. ищцата провела две срещи с нея във връзка с
договора за продажба на недвижим имот, собственост на ответницата. Във връзка с
възраженията на ответницата следва да се посочи, че обемът на възложените действия се
определя от естеството им. В този смисъл по мнение на настоящия съдебен състав,
съдействието при сключване на договор за продажба включва и подготовката за изповядване
на сделката при нотариус. Следователно ищцата е осъществила срещите с нотариус по
възлагане на ответницата.
Поначало Закона за адвокатурата предполага дължимото възнаграждение за положения
от адвоката труд да бъде уговорено с договор- чл. 36, ал. 2 ЗА, но това не е императивно
изискване- договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение - чл. 36, ал. 3 ЗА- то се определя от адвокатския съвет. В т.см. решение №
236 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., ГК; решение № 102/ 16.07.2018г.
по гр. дело № 3762/ 2017г., III г.о. на ВКС; определение № 704/ 05.11.2015г. по ч.гр. дело №
4940/ 2015г., IV г.о. на ВКС.
Конкретният размер на възнаграждението, следва да се определи чрез тълкуване
нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, а именно да е справедлив и обоснован. В конкретния
случай размерът на възнаграждението на адвоката следва да бъде определен при отчитане
на материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко-
фактическата и правна сложност на действията. В т.см. определение № 1344 от 21.03.2024г.
на ВКС по гр. дело № 2933/ 2023г., III г.о., ГК, определение № 683 от 20.03.2024г. на ВКС по
ч.т.д. № 1345/ 2023г., I т.о., ТК, определение № 350 от 15.02.2024г. на ВКС по ч. т. д. №
75/2024 г., II т. о., ТК. При съобразяване на горепосочените критерии съдът намира, че
определеното възнаграждение на ищцата е справедливо и обосновано, което обуславя
основателността на предявения иск.
Относно разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
4
иска. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В настоящия случай в ищцата е направила разноски в заповедното производство за
държавна такса в размер на 52,67 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В
исковото производство ищцата е направила разноски за държавна такса в размер на 52,67
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Ищцата е представила доказателства, че действително е извършила разноски и е направила
искане за присъждането им до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. К., с ЕГН **********
съществуването на вземането на Г. Д. Д., с ЕГН ************, за сумата 2633,46 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА,
съгласно решение от 08.03.2023г. на САС, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 30.03.2023г., до
окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2023г. по ч.гр. дело № 16567 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА Е. С. К., с ЕГН **********, да плати на Г. Д. Д., с ЕГН ************,
сумата 352,67 лева, представляваща разноски в производството по по ч.гр. дело № 16567 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав и сумата 652,67 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5