Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти граждански с-в, в открито
съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЯН ВЪТОВ
с участието на
секретаря Таня Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 909 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК е образувано по искова молба вх. № 4662 от 21.01.2020 г. на „РЕДИ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Емил Дончев Лозев, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив ул. „Ландос“ № 28 , чрез адвокат М.И.Б.-П. ***, против
„ГАРЕНА 5“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Васил Павлов
Василев, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 205, вх. А, ет. 1,
ап. 3 за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева с ДДС, представляваща оспорената по реда на чл. 414,
ал. 1 ГПК част от възнаграждение в общ размер на 10 800 лева по сключения между
страните договор за механична обработка на детайл - плоча предна за каса
плодове пор. 229 330, за който е издадена данъчна фактура № ********** от
12.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от 19.11.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 10137 от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. №
18815/2019 г. на РС-Пловдив.
Изложено е, че страните са
сключили договор за механична обработка на детайл, по който дължимото
възнаграждение за изпълнителя възлиза на 10 800 лева, за което е издадена
фактура и е съставен приемо-предавателен протокол от 12.10.2019 г. Предвид
неизпълнение от страна на възложителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 10137 от 20.11.2019
г. по ч.гр.д. № 18815/2019 г. на РС-Пловдив за сумата от 10 800 лева.
В хода на заповедното производство длъжникът е платил сумата от 6000 лева,
поради което искът е предявен за остатъка от дължимото възнаграждение. Иска се
уважаване на предявения иск и присъждане
на разноски.
Ответникът „ГАРЕНА 5“ ООД,
ЕИК *********, чрез процесуалния представител адвокат Бадев, възразява за
отхвърляне в цялост на исковата претенция. Сочи, че управителите на двете
дружества са били в приятелски отношения, като са постигнали договорка за
извършване на механична обработка на детайл, без да договорят обаче дължимото
за това възнаграждение. Твърди се, че управителите са се били разбрали да се
плати стандартна цена в зависимост от вложения труд. След изпълнението на
поръчката управителят на „РЕДИ“ ЕООД заявил, че по детайла е работено 180 часа
и следва да се да заплати сумата от 9000 лева без ДДС, което твърдение се
оспорва от ответната страна. В тази връзка ответникът възразява, че за
изработката на детайла не са необходими повече от 100 часа, поради което
дължимата сума възлиза на максимум на 6000 лева. Възразява се, че тъй като
между страните не е бил уговарян срок за плащане, то издадената заповед
представлявала покана за плащане. В хода на заповедното производство ответното
дружество е заплатило сумата от 6 000 лева, колкото счита, че се дължи, като е
възразило срещу заповедта в останалата ѝ част. Поддържа се, че между
страните не е налице сключен договор за изработка, тъй като същите не са се
договорили за дължимото възнаграждение, а издадената фактура № ********** от
12.10.2019 г. не е подписана от представител на „Гарена 5“ ООД, респективно не
е и осчетоводена. Обоснова се, че поради това
тя не може да служи като доказателство за наличие на договор между
страните и за размера на възнаграждението. Иска се отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявения иск за процесуално
допустим, но неоснователен, като съображенията за това са следните:
Искът намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, тъй като
съдът е сезиран искова претенция за заплащане на дължимото на изпълнителя
възнаграждение по договор за изработка. Правната квалификация се извежда от
твърденията в исковата молба. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че правната квалификация на
иска е по чл. 59 ЗЗД, тъй като те са базирани на оспорването, че между страните
е сключен договор за изработка. Оспорването на ответника за съществуването на определени юридически факти
не може да отрази върху правната квалификация иска, тъй като предметът на
правния спор се определя от ищцовата страна чрез изложените в исковата молба
твърдения и отправеното до съда искане.
Съдът приема, че несъмнено се установява, че между
страните е сключен договор изработка, с предмет механична обработка на детайл.
Това е така, тъй не се спори, а и от дадените от страните обяснения в първото
по делото открито съдебно заседание се установява, че ответникът е възложил, а
ищецът е приел да извърши процесната механична обработка на детайл срещу
възнаграждение. Без правно значение, за преценката дали между страните е
сключен договор за изработка, е обстоятелството дали цената за обработката на
детайла е договорена като крайна сума. Достатъчно е страните да са постигнали
съгласие, че услугата ще бъде възмездна, за да се приеме, че е сключен договор
за изработка. Дължимото в полза на изпълнителя възнаграждение не е съществен
реквизит на договора за изработка, тъй като възнаграждението може да бъде и
определяемо – арг. от чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Отделно от изложеното по-горе, от значение
е и обстоятелството, че страните са търговски дружества, т.е. за тях се
прилагат общите разпоредби на Търговския закон. Процесният договор е търговска
сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, а търговските сделки са винаги
възмездни. Ето защо след като по делото не е налице спор, че между две
търговски дружества е постигнато съгласие едното да обработи детайл по
възлагане от другото, то следва да се заключи, че между тях е сключен договор
за изработка. Не може да се приеме, че дължимото в полза на изпълнителя
възнаграждение е на плоскостта на неоснователното обогатяване, по изтъкнатите
от ответника доводи, че с изработката на детайла са спестени разходи. Ако страните
са постигнали съгласие за предмета на изработката, но не са договорили размера
на възнаграждението, то ще се дължи обичайното такова за сходна по вид и обем работа.
Приложение по аналогия, тъй като договорът за изработка представлява
своеобразна продажба на услуги, следва да намери разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, според която: „Ако цената не е
определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се
съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на
продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства“. Необходимо е да
се подчертае и това, че между страните е налице частично влязла в сила заповед
за изпълнение. Ответникът е възразил срещу част от претендираната в заповедното
производство сума, т.е. по въпроса дали страните са в договорни отношения е
формирана и сила на пресъдено нещо, защото влезлите в сила заповеди за
изпълнение имат сходни правни последици на последиците на влезлите в сила
съдебни решения.
Спорът по делото се концентрира до наведеното от
ответника възражение, че дължимото възнаграждение за обработка на процесния
детайл не е в размер на претендираната от ищеца сума, тъй като за обработката
са необходими максимум 100 работни часа, а не 180 часа, както твърди ищецът. Съдът
намира възражението за основателно, като съображенията и доводите за това са
следните:
Както бе вече изтъкнато, установява се по делото,
че между страните е сключен договор за механична обработка на детайл. Страните
не са договорили крайна стойност на дължимото в полза на изпълнителя-ищец
възнаграждение, макар от дадените от обяснения да може да се направи извод, че
е работа е договорена по единични цени за час работа. Съдът намира, че изпълнителят
е следвало да изпълни възложената му работа с грижата на добрия търговец по см.
на чл. 302 ТЗ, т.е. детайлът е трябвало да се изработи за обективно и обичайно
възможният максимално кратък период от време, който би бил необходим на добрия
професионалист в сферата на обработката на метали. Няма значение, в контекста
на развилите се между страните облигационни отношения, колко време като труд е
вложил ищецът за обработката на детайла, нито какви са техническите параметри
на машините, с които е извършена обработката. Субективната невъзможност за
изпълнение, в това число в количествено, качеството и времево отношение, не
освобождава длъжника от отговорност. При липса на договорено възнаграждение от
значение е единствено колко би струвала обработката на подобен детайл по средни
пазарни цени на час, както и колко часа са необходими за извършване на работата.
За установяване на тези обстоятелства по делото са приети две експертни
заключения. Съдът кредитира заключението на вещото лице К., като обективно,
обосновано и безпристрастно изготвено. От него се установява, че цената за
обработката на подобен детайл варира от 3150 лева до 5440 лева без ДДС, а
часовете за обработка са от 80 до 136 часа. Заключението е изготвено на база пазарни
аналози от трети незаинтересовани от изхода на делото лица, като съдът го
кредитира именно по това съображение. Основателни са доводи на ответника, че не
може да бъде кредитирано заключението на вещото лице М., което е изготвено чрез
използване на предоставена от ищеца информация, на която експертът се е доверил
безкритично. Вещото лице М. сочи, че не е успял да намери пазарни аналози от
други дружества, тъй като тези, с които се свързал му отказали. В разпитът си
експертът бе неубедителен, не се ангажира с категорични изводи за това колко
часа са необходими за обработката на процесния детайл, оттам каква би била
неговата стойност, с което създаде убеждение у съда за некомпетентност.
Ответникът частично е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, като по реда на чл. 414а ГПК, след депозиране на
заявлението, е платил сумата от 6000 лева, която сума според заключението на
вещото лице К. съответства на средната пазарна цена. Ето защо предявеният иск
за разликата от 6000 лева до сумата от 10 800 лева, т.е. за 4 800
лева, подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
Съдът следва да се произнесе отговорността за
разноски за исковото, обезпечителното и заповедното производство. Правото на
разноски е имуществено право на страната, постигнал благоприятен изход на
делото в рамките на инстанцията по същество, като на присъждане подлежат
действително направените и доказани по делото разноски, според разясненията на
ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За заповедното производство разноските следва да
се разпределят пропорционално на частта от заявлението, срещу която не
депозирано възражение и отхвърлената с иска по чл. 422 ГПК претенция за
разликата до пълния предявен със заявлението размер.
Ищецът в заповедното
производство е направил разноски в размер на 636 лева, от които има право на 353,34 лева. Ответникът е престирал част от
претендираната сума след подаване на заявлението; следователно е бил причина за
образуване на делото и носи отговорност за разноски. За исковото производство
ищецът няма право на разноски, тъй като ответникът е постигнал изцяло
благоприятен изход на делото.
За заповедното производство ответникът има право
на разноски в размер на 282,67 лева – адвокатско възнаграждение, пропорционално
на отхвърлената искова претенция; за производството по обжалване на допуснатото
обезпечение на иска разноските са в размер на 259 лева – за държани такси и
адвокатско възнаграждение, а за исковото производство разноските възлизат на
1800 лева – за експертиза и адвокатско възнаграждение, като разноските се
доказват от представените по делото преводни нареждания и списък по чл. 80 ГПК,
като срещу претендираното адвокатско възнаграждение не е наведено възражение за
прекомерност.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на „РЕДИ“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Емил Дончев Лозев, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив ул. „Ландос“ № 28 против „ГАРЕНА 5“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Васил Павлов Василев, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 205,
вх. А, ет. 1, ап. 3 иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 800 (четири хиляди и
осемстотин) лева с ДДС, представляваща оспорената по
реда на чл. 414, ал. 1 ГПК част от възнаграждение в общ размер на 10 800 лева
по сключения между страните договор за механична обработка на детайл - плоча
предна за каса плодове пор. 229 330, за който е издадена данъчна фактура №
********** от 12.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от
19.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 10137 от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18815/2019 г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА „ГАРЕНА
5“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Васил Павлов Василев, със
седалище и адрес: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 205, вх. А, ет. 1, ап. 3 да
заплати на „РЕДИ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Емил Дончев Лозев, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив ул. „Ландос“ № 28 сумата 353,34 (триста петдесет и три лева и 34
ст.) лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 18815/2019 г. на
РС-Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „РЕДИ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Емил Дончев Лозев, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив ул. „Ландос“ № 28 да заплати на „ГАРЕНА 5“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Васил Павлов Василев, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ж.к.
Тракия, бл. 205, вх. А, ет. 1, ап. 3 сумата от общо 2
341,67 ( две хиляди триста четиридесет и един лева и 67 ст.) лева – съдебни и
деловодни разноски за исковото, обезпечителното и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: