Р Е Ш Е Н И Е
Номер 346 /14.08. Година
2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и първи
юли Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 00938
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №6772/26.05.2020г.,
изд. от началник на отдел „Контрол
по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура”
- София, оправомощен със заповед №РД-11-1266/17.10.2019г.
на председателя на УС на АПИ, на А.Н.Р. ***, е наложено административно
наказание глоба, в размер 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.53, ал.1, вр.
чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН за това, че на 04.05.2020
г., в 11.45 часа, на АМ Струма, км. 30+700, на 200 м. след разклона за Боснек, движейки се в посока Благоевград
- София, като водач на МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „Скания“,
модел Г410 с рег. №***, извършва
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР
на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на
МРРБ, респективно тежко ППС по чл.3, т.2 на наредбата, без разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни
такси/, издадено по реда на
раздел IV на Наредба №11/2001г. на МРРБ от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за
дейност от специално ползване на пътищата – нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от Закона за пътищата, във вр. с
чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от А.Н.Р., с която моли наказателното
постановление да бъде отменено. Твърди, че нарушението не е извършено, че
установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че
при съставянето на акта и наказателното
постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят
не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. В
писмено становище, депозирано преди съдебно заседание моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло, като издадено при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 04.05.2020
г., в 11.45 часа, А.Н.Р. се движел по автомагистрала Струма, в посока Благоевград
- София, управлявайки МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „Скания“,
модел Г410 с рег. №***, превозвайки фракция. На около 200 метра след разклона
за с. Боснек, км.30+700, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка
от инспектори в отдел „Контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ, София – свидетелят С.В.П.
и Е.Л.С.. След преглед на представените от водача документи било извършено
измерване с техническо средство - ролетка 1305/18 /5м/ на разстоянието между
осите на превозното средство, както и измерване на натоварването на ос с
техническо средство - електронна везна, модел DFW-KR №118873, при което
контролните органи установили, че при разстояние между осите 1,44 м., сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 22.235 т., което
надвишавало значително допустимото натоварване на оста от 18 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11/2001г.
на МРРБ.
Така
измерените параметри на ППС
надвишавали допустимите норми по
наредбата, както и разрешените по представеното от водача разрешение - квитанция за платени пътни такси № 121012180026544/04.05.2020г. за
превоз на тежък и извънгабаритен товар, издадено по реда на раздел IV на
Наредба №11/2001г. на МРРБ от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за
дейност от специално ползване на пътищата.
Въз
основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №0007554/04.05.2020г., като актосъставителят приел,
че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1 “а” от Закона за пътищата, във
вр. с чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11/2011г. на МРРБ. При съставяне на акта
соченият като нарушител вписал, че няма вързражения.. На същия бил връчен
препис от акта срещу разписка. След връчване на акта условията на чл.37, ал.3 от наредбата били изпълнени.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
Впоследствие,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на А.Р. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите С.В.П. и Е.Л.С.,
както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №0007554/04.05.2020г.,
протокол за измерване, лична карта и свидетелство за регистрация част II, кантарна
бележка № 1655/04.05.2020г., пътен лист
№ 550417/04.05.2020г., пълномощни, заповеди № РД-11-1266 от 17.10.2019
г., № РД-11-1267/17.10.2019г. на Председател на УС на А”ПИ”, заявление за
издаване на разрешително, квитанция за платени пътни такси № 121012180026544/04.05.2020г. , сертификат
за одобрьяване на типа № ТСМ 128/04-4103/19.04.2016г., ЕО декларация за
съответствие, сертификат за одобряване на типа, протокол за проведено обучение
от 05.05.2015г. , заявление за последваща периодична проверка и регистрация за извършена
такава, декларация за съответствие и сертификат за съответствие за ролетка.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка
за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила. Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а
отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от гледна точка пълно
очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя,
както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено
прецизно.
В обстоятелствената част на акта
и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз
основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно и за него са приложими нормите на Наредба №11/2011 г. на МРРБ. Формулирана
е и ясна констатация за това, че с оглед
установените параметри на ППС, водачът не е притежавал валидно
разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията управляваща
пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало както нормите по
Наредбата, така и параметрите по представеното от водача разрешение /квитанция
за платена пътна такса/. В този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението
е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от
страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за
законосъобразност и обоснованост на извода за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.
„а“, вр. чл.37, ал.1, т.3 от Закона за пътищата.
Ясно е посочена и санкционната
норма - чл.53, ал.1 от ЗП, и именно тя е относима към описаното нарушение,
доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата
разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за нарушаването
на която е привлечен към административнонаказателна отговорност и
жалбоподателя.
Не е допуснато нарушение със
съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел по чл.40, ал.1 от ЗАНН.
След като е подписан поне от един свидетел актът е редовен, съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН.
По същество:
Жалбоподателят
е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че на
посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал извънгабаритно
ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г. на МРРБ, респективно
тежко по чл.3, т.2 от същата Наредба,
без валидно разрешение издадено от администрацията управляваща пътя за дейности
от специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно доказани.
Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на управляваното
от жалбоподателя ППС, при разстояние между осите 1,44 м., сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 22.235т., при максимално
допустимото натоварване от 18т., съгласно Наредба №11/2001г. на МРРБ.
От
показанията на свидетелите С.в. и Е.С.,
както и от приетия документ от измерването се установява, че превозвания от
жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос, след което са сумирани и е била
констатирана горепосочената стойност на осовото натоварване. Резултатите от
измерването се кредитират изцяло, тъй като са получени при измерване
осъществено по установения ред, от
длъжностно лице поименно определено със заповед на председателя на УС на
АПИ да осъществява контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на изискванията
на Наредба №11/03.07.2001 г., превминало
съответно обучение, както и с технически изправни измервателни средства /ел. везна,
тип DFW-KR №118873 и ролетка 1305/18/5м/. Видно от представените и приети в
съдебното следствие писмени доказателства, средствата за измерване, с които е
установено нарушението са надлежно сертифицирани, доказано е съответствието им с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. В този аспект и съгласно чл.30,
ал.5 от Закона за измерванията съдът приема, че измерването е извършено с годни
средства за измерване и резултатите от него следва да се кредитират.
Отчетените
стойности несъмнено установяват, че ППС е
извънгабаритно и тежко съгласно нормите, установени в Наредба
№11/2001г. на МРРБ, тъй като измереното
натоварване на ос на двойната задвижваща ос е
значително по-голямо от допустимите 18 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“. При това положение,
движението на ППС е било в нарушение на забраната в чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, съгласно която „за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват … в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия … движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. Както е видно от текста на цитираната
норма забраната за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
не е абсолютна - то е допустимо в случай, че е налице разрешение. Редът за
издаване на такова е разписан в раздел IV на Наредба №11/2001г. на МРРБ - след
издаване на разрешително за движение за извънгабаритни ППС /чл.14, ал.1/ и след заплащане на дължима
пътна такса, което е допустимо за извънгабаритните и/или тежките ППС, които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от
30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. В конкретния случай,
водачът на превозното средство не е разполагал към момента на проверката
с разрешително, а с представената квитанция не е удостоверил заплащане на
дължимата пътна такси по реда на чл.14, ал.3, за да е разрешено движението му, тъй
като платената такса е била в по-нисък размер от дължимото за установеното претоварване Видно
от отбелязването в акта, след съставянето му, е получено ново разрешително след
доплащане на дължимата пътна такса, съгласно чл.37, ал.3 от наредбата. Действията
в тази насока от превозвача са предприети именно въз основа констатираното при
проверката нарушение и започналото срещу работника му административнонаказателно
производство.
При тези
обстоятелства, законосъобразно, в
съответствие с нормата на чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11/2011г. МРРБ службите
за контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ са съставили акт на водача – А.Р.
за установеното извършване на движение на извънгабаритно и тежко ППС с параметри,
надвишаващи допустимите.
Съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС, е субект
на процесното нарушение. Вярно е, че съгласно чл. 11 от Наредба №11/2001г. на
МРРБ, лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и
съпровождането на извънгабаритните ППС. Съгласно същата наредба /чл.37, ал.1, т.1/ и
съгласно Закона за пътищата обаче, водачът на извънгабаритно или тежко ППС също
е субект на административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.26, ал.2
от ЗП, независимо от това образувано ли е административнонаказателно
производство и ангажирана ли е
отговорността на превозвача.
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да бъде
определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след
издадено разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени
условия и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след заплащане на пътна такса.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че събраните доказателства са достатъчни за несъмнен извод,
че на посочените дата и място А.Р. е извършвал движение на извънгабаритно и
тежко ППС по смисъла на §1, т.1от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение
на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, вр. чл.2 и чл.3 от наредбата, без валидно
разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/ - измереното
натоварване на осите било по-голямо от допустимото съгласно представения документ за платена такса, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
Санкционната разпоредба на чл.53, ал.1 от Закона за
пътищата предвижда, че физическо лице,
нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41, и извършило
описаните в т.1-6 дейности, се наказва с глоба от 1000 до 5000, ако деянието не
представлява престъпление. В конкретния случай на А.Р. е наложена глоба в
минималния размер, а именно 1000 лв. За определяне на санкцията в
минимален размер АНО се е мотивирал с изпълнението на условията
на чл.37, ал.3 от Наредба №11/2001 г. на
МРРБ след съставяне на акта, което е ценил като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Това решение съдът намира за правилно. Налагане на минимално по
размер наказание обосновават и обстоятелствата,
че нарушението е за първи път, както и че водачът на превозното средство, който
е наказан, е в служебна зависимост от своя работодател, а именно на него, като
лице, което извършва превоза, законът вменява задължението да осигурява
необходимите за извършване на превоза документи /чл.11, т.1 от Наредба №11/2011г. МРРБ/. Наложената глоба е съобразена с тежестта на
нарушението и с конкретните обстоятелства на случая и е достатъчна, за да бъдат
изпълнени целите на административното наказване. В този смисъл, наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Страните не
претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Предвид изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №6772/26.05.2020г., изд. от началник на отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура” - София, оправомощен със заповед №РД-11-1266/17.10.2019г. на председателя на
УС на АПИ, с което на А.Н.Р. с адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.53,
ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание глоба, в размер 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от Закона за
пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ