№ 26
гр. Бургас, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20242120203466 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на П. И. И. ЕГН
**********, с постоянен адрес: *, чрез адв. В. А., против Наказателно
постановление № 22-0769-003092 от 24.11.2022г. на Началник група Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на
издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Д. Р., която поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП, ведно с присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. *, която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издадения санкционен акт.
Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя
адвокатски хонорар.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 05.08.2024г., видно от
разписката към същото), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване административен акт, поради което същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 30.01.2022г., около 15:50 часа, в гр. Бургас, по бул. „Димитър
Димов“, служители на ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, сред които
свидетелят мл. автоконтрольор Д. С. А., спрели за проверка водача на лек
автомобил „БМВ 330 Д“, с рег. № *, който се движел в посока кръстовище с
ул. „А.ско езеро“. Установено било, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя П. И. И.. След извършена справка с техническо средство РСОД
и ОДЧ било установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 03.01.2022г.
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото справки се
установява, че към датата на проверката – 30.01.2022г. процесният автомобил
е бил собственост на *, която е придобила собствеността върху същия с
договор за покупко-продажба от 01.11.2021г.
За констатираното на място от мл. автоконтрольор Д. С. А. бил съставил
АУАН бл. № 024714 от 30.01.2022г. Препис от акта бил връчен на нарушителя,
който го подписал без възражения.
Преписката била изпратена в Районна прокуратура - Бургас, като с
постановление от 10.11.2022г. прокурор при БРП постановил отказ да се
образува досъдебно производство, след което материалите били върнати
отново в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Бургас.
Въз основа на горецитираното постановление на прокурор при БРП
било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло.
От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП за констатациите в него, се установява, че 30.01.2022г., около 15:50 часа,
в гр. Бургас, по бул. „Димитър Димов“, посока кръстовище с ул. „А.ско езеро“,
жалбоподателят П. И. И. управлявал лек автомобил „БМВ 330 Д“, с рег. № *,
като последният бил със служебно прекратена регистрация, считано от
03.01.2022г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП – поради прехвърляне на
собствеността и неизпълнение от страна на новия собственик на задължението
му да пререгистрира превозното средство.
В тази насока са и показанията на актосъставителя мл. автоконтрольор
Д. С. А., който в разпита си пред съда излага, че след извършена проверка чрез
таблет с отдалечен достъп до системата на „Пътна полиция“ по
регистрационния номер на автомобила и допълнителна справка с ОДЧ 25,
2
било установено, че управляваният на 30.01.2022г. в гр. Бургас от И.
автомобил е с прекратена регистрация, поради което съставил и процесния
АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група в ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“. АУАН също е
съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна
полиция“ - Бургас, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Директора на ОД на МВР-Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения
шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Задължение на
собственика е да регистрира автомобила по правилата на чл. 4, ал. 1 от
Наредба №I45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
като представи превозното средство и необходимите документи за извършване
на регистрация или промяна в регистрацията, в срок до два месеца от
придобиване на собствеността.
Както бе посочено по-горе, от доказателствените материали по делото
се установява, а и не е спорно между страните, че на че 30.01.2022г., около
15:50 часа, в гр. Бургас, по бул. „Димитър Димов“, посока кръстовище с ул.
„А.ско езеро“, жалбоподателят П. И. И. управлявал лек автомобил „БМВ 330
3
Д“, с рег. № *, като последният бил със служебно прекратена регистрация,
считано от 03.01.2022г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.е. жалбоподателят
безспорно е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.
За целите на настоящото производство, обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното
нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация, т.е.
да се установи съставомерността на нарушението от субективна страна.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение, следва то да е било извършено
виновно от установения като нарушител.
По делото не са ангажирани никакви доказателства (не са наведени дори
твърдения в този смисъл) жалбоподателят да е бил със съзнанието, че
управлява автомобил с прекратената регистрация.
От приетите като писмени доказателства справки се установява, а и не е
спорно по делото, че жалбоподателят не е собственик на управлявания
автомобил и за него не е съществувало задължение за пререгистрацията му.
Към датата на твърдяното нарушение – 30.01.2022г. същият е бил собственост
на трето за настоящото дело лице – *, която е придобила собствеността върху
същия с договор за покупко-продажба от 01.11.2021г. и съответно върху която
е тежало задължението да пререгистрира автомобила в двумесечен срок от
придобиването му.
Липсват данни жалбоподателят да е бил уведомен, т.е. да е знаел на коя
дата е прехвърлена собствеността върху автомобила, респективно до коя дата
е следвало същият да се пререгистрира от новия собственик и на коя дата е
регистрацията на автомобила е служебно прекратена.
На следващо място, от показанията на актосъставителя се установява, че
към момента на проверката управляваният от жалбоподателя автомобил е бил
с поставени регистрационни табели, тъй като първоначалната проверка – тази,
извършена чрез таблет с отдалечен достъп до системата на „Пътна полиция“
се извършва именно по регистрационния номер на автомобила, докато същият
е бил в движение. Свидетелят изрично сочи, че първо е била извършена тази
проверка, последвана от справка с „ОДЧ 25“ и едва тогава движещият се
автомобил е спрян за проверка със светлинен и звуков сигнал.
За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се изисква
деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасния резултат от деянието си.
В разглеждания случай липсата на уведомяване за датата на
прехвърляне на автомобила, респективно за датата, на която регистрацията на
същия е била служебно прекратена, както и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила, опровергават извода, че
жалбоподателят е имал съзнанието, че управлява нерегистрирано превозно
4
средство. Посочените обстоятелства са попречили на жалбоподателя да
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
общественоопасни последици.
Ето защо съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства
за виновно поведение от страна на жалбоподателя – предпоставка за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност за процесното
деяние.
В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по подобни
случаи, обективирана в Решение № 1194 от 28.10.2022г. по к. н. а. д. №
1310/2020г. по описа Административен съд – Бургас; Решение № 1168 от
25.10.2022г. по к. н. а. д. № 1318/2022г. по описа на Административен съд –
Бургас; Решение № 177 от 15.02.2022г. по к. а. н. д. № 2665/2021г. по описа на
Административен съд – Бургас и др.
По изложените съображения съдът приема, че деянието е субективно
несъставомерно, а обжалваното наказателно постановление –
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на
който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024г.,
в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 800 лева е
заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на
разписка за извършеното плащане).
От страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност
на така претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съгласно чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Така
направеното възражение съдът намира за основателно. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото (същото не се характеризира със
значителна фактическа или правна сложност), неговата продължителност и
извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия,
настоящият състав на съда намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение, разноските за което следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя, е 400 лева. В тази връзка следва да се посочи и че, съгласно
5
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22,
минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. не обвързват съда.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР-Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003092 от
24.11.2022г. на Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас,
с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП на П. И. И. ЕГН **********, с постоянен адрес: *, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. И. ЕГН
**********, с постоянен адрес: *, сумата от 400 (четиристотин лева),
представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6