ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260012/14.01.2021г.
гр.Варна
Варненският
апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 538/2020г.,
за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на В.П.Г. против определение № 2902/17.09.2020г. на ОС –
Варна, постановено по в.гр.д. № 2634/2020г. и с което е оставена без
разглеждане подадената от нея жалба с вх. № 13483/23.07.2020г. срещу действия
на ДСИ М. Железов по изп.д. № 2017311042153, като процесуално недопустима.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че жалбоподателката има качеството на
взискател по изпълнителното производство, а обжалваното от нея действие по
същество съставлява отказ за извършване на изпълнителни действия, тъй като
издаването на удостоверение по чл.456 ГПК е необходимо условие за
присъединяването й като взискател, поради което и жалбата й не е недопустима.
Иска се от съда да отмени обжалвания съдебен акт и постанови разглеждане на
жалбата й по същество.
В
срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна –
длъжникът „Евробилд“ ООД.
Постъпило
е становище от С.Г.Г. – взискател по изп. дело, наред с жалбоподателката, в
което се изразява становище за основателност на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по в.гр.д. № 2634/2020г.
на ОС – Варна е образувано по жалба на В.П.Г. с вх. № 23.07.2020г., с която
същата е обжалвала отказ на ДСИ при СИС към РС – Варна по изп.д. №
2017311042153 „да я присъедини като кредитор по чл.456 и чл.457 ГПК“ по изп.д.
№ 8142/2017г. по описа на СИС, в това число и да издаде удостоверение по чл.456
ал.2 и 3 ГПК с исканото от нея съдържание.
От материалите по изпълнителното дело е видно,
че изп.д. № 2017311042153 е образувано по молба на настоящата жалбоподателка и
на съпруга й С.Г.Г. въз основа на издаден по т.д. № 751/2014г. на ОС – Варна
изпълнителен лист срещу „Евробилд“ ЕООД. С оглед на това е безспорно, че в
качеството й на взискател е процесуално легитимирана да иска от съдебния
изпълнител издаването на удостоверение по чл.456 ал.3 ГПК с оглед
присъединяването й като взискател по образувано срещу същия длъжник друго
изпълнително производство, както и че представянето на такова удостоверение е
предпоставка за това присъединяване. Компетентен да присъедини взискател по
реда на чл.456 ГПК е съдебният изпълнител по изпълнителното дело, по което този
взискател иска да бъде присъединен, а компетентен да издаде удостоверението по
чл.456 ГПК е съдебният изпълнител по първоналното дело /делото, образувано по
вземането, за събирането на което се иска присъединяването към другото
образувано производство/. Касае се за две отделни и самостоятелни действия. В
тази връзка настоящият състав констатира, че по изп.д. № 20157180400050 липсва
нарочен акт на ДСИ относно допускане/недопускане на присъединяването, което
обуславя извод, че жалбата, в частта, в която се сочи, че се обжалва постановен
по изп.д. № 20157180400050 отказ за присъединяване е лишена от предмет, тъй
като такова действие не е извършвано от съдебния изпълнител по това дело и не
може да бъде постановявано.
Видно от материалите по същото е, че
жалбоподателката е подавала няколко молби с искания за издаване на
удостоверение по см. на чл.456 ГПК, част от които са мотивирани с несъгласие за
отразени обстоятелства във вече издадено й такова и които са били оставени без
уважение. Последното разпореждане в тази насока е от 06.07.2020г. и което е
предмет на жалбата й от 23.07.2020г. Този отказ обаче не е сред действията,
които взискателят може да обжалва по реда на чл.435 ГПК.
Удостоверяването размера на дълга /издаване на
въпросното удостоверение/ няма характера на изпълнително действие по см. на
чл.435 ГПК, тъй като не е част от определен изпълнителен способ, насочен пряко
към удоволетворяване на притезанието /аргумент в подкрепа на това следва и от
мотивите по т.10 от ТР № 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. При
необоснован отказ да изпълни вмененото по закон задължение по чл.456 ал.3 ГПК
съдебният изпълнител може да носи дисциплинарна и имуществена отговорност,
последната от която дава защита и на засегнатия взискател за евентуално
претърпени от него вреди, но не и това му действие да бъде предмет на
самостоятелен инстанционен контрол.
С оглед на горното, като е приел, че подадената
от В.Г. жалба е недопустима и е оставил същата без разглеждане, ОС – Варна е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2902/17.09.2020г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. №
2634/2020г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.