№ 180
гр. гр. Червен бряг, 09.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20244440100211 по описа за 2024 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 127, ал.2 и чл. 127а, ал. 2 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** от с. Б...,
обл. Плевен, ул. „...“ № 4 против В. Ц. В., с ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен, ул. „П. Р.
С.“ № 3, с която на основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови
решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху родените от
съвместното съжителство на страните деца на бащата, определи местоживеенето им при
него и даде разрешение за издаване на задграничен паспорт на децата и свободното им
пътуване в чужбина, с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба е
направено искане и за определяне на привременни мерки по реда на чл.127, ал.3 от СК.
Съдът е разменил книжата по делото и в дадения едномесечен срок ответника не е
депозирал писмен отговор по делото. По делото има постановени привременни мерки.
Предоставено е упражняването на родителските права по отношение на малолетните Н. Ц.
Д., с ЕГН **********, родена на 01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на
26.09.2021 г. на бащата – Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Б..., обл. Плевен,
ул. „...“ № 4, временно до приключване с влязло в сила Решение на производството по
чл.127, ал.2 от СК.
Ищецът – в съдебно заседание се явява лично и с адв. И. А. от АК – Плевен, който от
името на доверителя си поддържа предявените обективно съединени искове. Позовава се на
писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Ответницата - редовно призована се явява лично и с адв. М. П. от САК, която от името на
доверителката си оспорва изцяло претенцията на ищеца. Позовава се на писмени и гласни
1
доказателства. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое
убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и
от правна страна следното: Правната теория и съдебната практика определят
производството по чл.127, ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“, т.е.
осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която,
постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по
чл.127, ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана
интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната,
инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между
спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат
сила на присъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при
изменение на обстоятелствата.
По делото е установено, че ищеца и ответницата са родители и законни представители на
малолетния Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г., като по отношение на Н. Ц.
Д., с ЕГН **********, родена на 01.11.2019 г. са налице данни тя да е родена преди страните
да са заживяли в условията на фактическо съжителство и в първоначалният й акт за раждане
/л. 37 от делото/ е записано баща „неизвестен“ и едва по-късно ищеца е извършил
процедурата по припознаване на детето. По твърдение на ответницата, той не е биологичен
баща на Н..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М.Й.Й. – без
родствени връзки със страните, МПП - без родствени връзки със страните, ..... - без
родствени връзки със страните, ..... – майка на ответницата, .... – без родствени връзки със
страните и Д..... - без родствени връзки със страните.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, касаещи предмета на спора – живеене
на страните при условията на фактическа раздяла, местоживеене на детето, нужда и размер
на издръжка за тях за бъдеще време, битови условия и среда, като правдиви,
взаимодопълващи се и непротиворечиви.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че страните не са
встъпвали в брак и са разделени от няколко месеца, като бащата живее в собствено жилище
в с. Б..., с адрес: ул. „...“ № 4, а майката в с.с. на адрес: ул. „....“ № 24 в дома на своите
родители. Към датата на подаване на исковата молба – 20.02.2024 г. страните са разделени и
ответницата се намирала в Германия за да работи, като се завърнала в средата на месец
април с.г. По делото е изготвен и социален доклад от Дирекции „Социално подпомагане“
при Община Червен бряг, според който отдел „Закрила на детето“ към Дирекцията е работил
с детето Н. от раждането му, поради факта, че към онзи момент майката е била
непълнолетна, а сочения за биологичен баща е работил и живеел в чужбина и не поддържал
връзка с майката.
Установява се още от проведената със страните беседа, че след като решили да изградят
собствено семейство страните се разбрали и Ц. Ц. да припознае Н., което и сторили. От
съвместното съжителство на страните се родило и собственото им дете Д. Ц. Д., с ЕГН
2
********** роден на 26.09.2021 г. Първоначално семейството живеело в дома на майката на
съпругата, след което се преместило в новозакупен от Ц. собствен недвижим имот –
двуетажна къща, в който имало достатъчно жилищно пространство и обзаведена детска стая
за децата. Към онзи момент майката била тази, която полагала непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на децата, включително и воденето им и взимането от детска
градина в гр. Червен бряг. През месец декември страните се разделили, като ответницата с
децата се преместила в дома на майка си – св. ....., където и преди е живяло семейството, без
да са ограничавани контактите на бащата с децата. След като в началото на месец февруари
ответницата заминала в Р. Германия да работи, ищеца завел настоящето дело. Поискал и
постановяване на привременни мерки, което искане, предвид отсъствието на майката било
своевременно уважено. От изготвения повторен и актуален социален доклад от Дирекции
„Социално подпомагане“ при Община Червен бряг се установява, че по-голямото дете – Н.,
се е отглеждало от бабата по майчина линия, а момчето Д. от бащата, като сутрин той е
водил и двете деца на детска градина в Червен бряг. След раздялата на страните липсва
нормална комуникация между тях, дори и по отношение на децата. Децата се отглеждат
добре от майката и от бащата. Създадени са добри битови условия и семейна среда. Бащата,
на когото временно са му предоставени родителските права върху децата полага
необходимите грижи, осигурявайки подходящи битови условия и достатъчно средства за
живеене, реализирайки не малки трудови доходи. От изготвения социален доклад се
установява, че и двамата родители разполагат с необходимите условия и подкрепяща среда
за задоволяване на нуждите и потребностите на малолетните им деца, като при бащата те са
значително по-добри. Видно от изготвеният социалния доклад майката живее в жилище,
собственост на леля й по бащина линия, като се обмисля прехвърляне на имота на нея или
на брат й. Помещенията в него са значително ограничени на площ от жилището, с което
разполага бащата. Майката изчаква прекратяване на трудовият й договор в Германия и за в
бъдеще планира да работи в Община Червен бряг, като за непосредствените грижи за децата
разчита на своите родители, които винаги са я подкрепяли и с които децата имат изградена
силна връзка. Както майката, така и бащата пред социалните работници изразяват готовност
за родителска връзка помежду им по въпросите, касаещи децата, но предвид нерешените със
съгласие въпроси, очевидно липсва продуктивна комуникация между тях. Децата
продължават да поддържат контакти и с двамата си родители. И двете страни излагат
противоречиви факти и обстоятелства за влошените им взаимоотношения. Всеки един от тях
твърди, че е правил опити да съхрани семейството им. По делото са налице данни за
условно осъждане на ищеца за управление на МПС след употреба на алкохол, което
наказание е изтърпяно. По отношение твърденията на страните за извънбрачна връзка на
майката, обосновала пътуването й до Германия от една страна и от друга – участие на
бащата в запой, докато малолетния Д. е спял в колата, съдът не ги кредитира, а възприема
само като резултата от скорошната раздяла на страните и желание за дискредитиране в
очите на обществото и съда на другия. Гореизложената фактическа обстановка се
потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства.
3
От така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни
изводи:
По иска по чл.127, ал.2 от СК:
Относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне
местоживеенето на децата при единия родител: Съгласно разпоредбата на чл. 123 от СК
родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители
заедно и поотделно. Между страните е налице спор по отношение на това, на кого следва да
се предостави упражняването на родителските права върху родените от съвместното им
съжителство деца: Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена на 01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН
********** роден на 26.09.2021 г. По въпроса, е налице трайно установена съдебна
практика на ВКС, според която чрез решението по чл.127, ал.2 от СК съдът изпълнява
социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца
и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на единия
родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането
на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно
упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се
определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства.
Водещите критерии са нормативно уредени в чл.59, ал.4 от СК и изведени в ППВС №
1/1974, което не е изгубило своето значение и днес, а доколкото списъкът не е изчерпателен,
съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си
при кого да живеят децата и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-
добрият интерес на децата, съгласно легалната му дефиниция по §1, т.5 от ДР на ЗЗДетето.
За да го охрани, съдът съобразява: желанията и чувствата на децата, преценени в контекста
на тяхната възраст и конкретно развитие, техните физически, психически и емоционални
потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на децата; възпитателските
качества на родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към децата;
желанието му и способността му да се грижи за децата, умението му да поддържа връзка с
децата, да ги зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни
особености, познаване на техните интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на
родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на
децата към родителя, пола и възрастта им; възможността за помощ на родителя от трети
лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след
раздялата помежду им във връзка с децата, както и спрямо децата, умението да водят диалог
в името на децата, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на
другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата,
която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито
едно от изброените няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в
съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.
Предвид сравнително малката възраст на децата, обстоятелството, че съжителства с
родителите си, с които децата са изградили връзка на любов и привързаност и във всеки
4
един момент тя може да разчита на тях съдът съобрази, че майката разполага с
необходимият емоционален, културен, психологически и физически капацитет да отглежда
децата си и има добри възпитателски качества. В подкрепа на това е и факта, че от
раждането им и към настоящия момент тя е тази, която полага и е полагала всички
необходими грижи за отглеждането им, което обстоятелство не се оспорва от бащата. През
периода от по-малко от два месеца, в който тя е отсъствала за децата са полагани адекватни
и всички необходими грижи – както от страна на бащата, така и от нейната майка. Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че в интерес на децата е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката и местоживеенето
им да бъде определено при нея, а на бащата следва да се гарантира и определи един по-
разширен режим на лични отношения с тях до постигането на общо съгласие относно
упражняването на родителските права, за което спомага и обстоятелството, че страните
живеят в едно населено място. Вината за разрива в отношенията между страните е без
правно значение за упражняването на родителските права.
Относно режима на лични контакти на родителя, която не упражнява
родителските права с децата: Режимът на лични отношения между децата и родителите,
както е постановено в чл.59, ал.3 от СК, към който препраща чл.127, ал.2 от СК, включва
определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да
общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства,
застрашаващи здравословно, физически и емоционално децата, режимът на личните
отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че
да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между децата и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между
родителите, когато трябва да вземат общо решение за тях, включително да подпомагат
комуникацията им с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така
предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се
избягват възможни конфликти при осъществяването му.
По делото са налице данни за манипулативно поведение на ищеца спрямо голямото дете,
което указва за неумение на бащата да води диалог в името на децата и да зачита и
съхранява авторитета на майката пред тях. Това неумение компрометира личностните
качества и възпитателските способности на бащата. От особена важност за отглеждането и
възпитанието на децата е родителите да приемат, признаят и демонстрират пред тях
осъзнаване на ролята на другия родител, при безпристрастна оценка на собствените си
качества. Явно е от данните по делото и от процесуалните изяви на страните, че никоя от тях
не оценява положително поведението на другия родител и не проявява критичност към
собствените си постъпки. За разлика от ищеца обаче, ответницата не въвлича децата във
взаимоотношенията с другия родител.
5
Всяка от страните разполага с нужния родителски капацитет. Децата обичат и са еднакво
емоционално привързани към двамата си родители. Тази привързаност следва да бъде
съхранена и стимулирана, което, заедно с пола и възрастта на децата, изискват пълноценно
участие на баща им в живота им. Не съществуват обстоятелства застрашаващи
здравословно, физически или емоционално децата, които да налагат ограничаване на това
участие. Следва да се отбележи, че такова не е желано и от самата ответница – изтъкнатите
пред съда доводи е за „подходящ“ режим на лични контакти на бащата с децата. При
съобразяване и факта, че родителите живеят в непосредствена близост, подходящ е следният
режим за времето, извън официалните и личните празници, и за в бъдеще ученическите
ваканции: от 19 ч. на петъчния ден на всяка нечетна седмица до 19 ч. на неделния ден (с
преспиване в дома на бащата), както и да ги взема всеки вторник и четвъртък от месеца за
времето от 17:00 ч. до 20:00 ч., да ги взема два пъти за по 15 дни през месеците юли и август,
когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; да ги взема през Коледните
празници за времето от 15.00 часа на 24-ти декември до 16.00 часа на 25-ти декември - на
всяка нечетна година и Новогодишните празници за времето от 19.00 часа на 30-и декември
до 16.00 часа на 01-и януари – всяка четна година, за Великденските празници след
договаряне с майката, един от трите дни, както и 3 делнични дни от пролетната ваканция на
всяка четна година; рождените дни на децата ще протичат с изрична покана от единия към
другия родител с предварително обозначена дата, място и час поне един месец по-рано, така
че да има възможност да присъстват и двамата, като в нечетните години ще се организират
от бащата, а в четните от майката. Родителят, който организира тържеството поема
разходите по него.
Съдът държи да отбележи, че изпълнението на този режим в интерес на децата изисква да
не се пренебрегват инициираните от другия родител техни извънучилищни занимания
(спортни дейности, частни уроци, кръжоци и др. подобни), като се оказва нужното
съдействие за осъществяването им и се контролира подготовката за тях. Така определеният
режим максимално се доближава до препоръчаната от социалните работни работили по
случая повишена възможност за общуване на децата с родителя на когото не са възложени
упражняването на родителските права и би спомогнала за избягване риска от проява на
синдрома на родителско отчуждение спрямо бащата.
Относно издръжката на децата: Размерът на издръжката, която родител дължи на
ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя в абсолютно число, но не по-малко от ¼ от размера на
минималната работна заплата, определена за страната, която към момента е 232,25 лв. При
съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, за комплексна преценка на нуждите на
издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на
задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените граници на размера
на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на малолетните деца са
необходими не по-малко от 450.00 лева средно месечно, без задоволяване на луксозни
такива, от които бащата следва да поеме малко повече от половината от тази издръжка, а
именно по 235.00 лева, а майката останалите, като тя поема и грижите по непосредственото
6
отглеждане на децата. За да определи издръжката в този размер, съдът съобрази първо,
възможностите на родителите; второ, възрастта и нуждите на децата. Началния момент на
определената издръжка следва да бъде считан от датата на постановяване на съдебното
решение – 09.06.2024 г. до настъпване на основания за изменение или отпадане на
задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена или забавена вноска до
окончателното й изплащане.
По иска по чл.127а, ал.2 от СК: Предявено е искане за разрешаване на разногласие
между родителите относно снабдяване на родените от съвместното им съжителство деца с
документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт, неговото получаване и
възможността за пътуване на децата в чужбина придружавани единствено от бащата. Според
Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, Съдът
може да разреши по реда на чл.127а, ал.2 от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете
в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от
време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Предвид
сочената разпоредба и направените уточнения от ищеца, приема, че искът е предявен за
периода на лятната ваканция на децата до началото на новата учебна година – от 15.06. до
15.09.2024 г. до Република Кипър за срок не по-дълъг от 15 дни и съвпадащ с определения
режим на лични контакти.
За издаването на задграничен паспорт, неговото получаване и възможността за пътуване
на децата в чужбина придружавани единствено от бащата, законодателят изисква общото
съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна
възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал.2 от СК.
Поради това правото да се иска решение заместващо съгласието на родителя за снабдяване
на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете с документ за самоличност, а
именно – задграничен паспорт, е независимо от упражняването на родителските права, след
като дори и да има възлагане на родителски права в полза на единия родител, той не би
могъл самостоятелно да вземе решение за това, без да е необходимо да се преодолява
несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК. Наличието на несъгласие за
даване разрешение за снабдяване на роденото от съвместното съжителство малолетно дете с
документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт се установи по категоричен
начин в настоящото производство от изразеното от ответницата становище по иска.
Следователно налице е възникнал спор и този спор следва да бъде разрешен от Районния
съд. При това положение производството във връзка с отправеното от ищеца искане се явява
допустимо. При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, съдът
следва да прецени какъв е интереса на детето. Съгласно разпоредбите на Закона за
българските документи за самоличност във възрастта, в която се намират родените от
съвместното съжителство на страните малолетни деца, не разполагат с документ за
самоличност, носещ тяхна снимка, като такъв би бил единствено задграничния паспорт.
Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този въпрос
представлява по-висока степен на закрила на детето. Ето защо Съдът намира, че следва да
даде възможност на бащата да се снабди с такъв документ, поради нежеланието на майката
7
в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде
съгласие за това. Това съгласие по силата на разпоредбата на чл.123 СК следва да бъде
заместено с решение на Съда. По изложените съображения, съдът счита този обективно
съединен иск за основателен и като такъв, следва да бъде уважен, като се разреши на бащата
да подаде необходимите документи за издаване на задграничен паспорт на Н. Ц. Д., с ЕГН
**********, родена на 01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г. и да
получи същите след издаването им, без да е необходимо за целта съгласието на майката.
По второто искане – да се разреши на децата да пътуват в чужбина без съгласието на
майката за периода на лятната ваканция на децата до началото на новата учебна година – от
15.06. до 15.09.2024 г. до Република Кипър за срок не по-дълъг от 15 дни и съвпадащ с
определения режим на лични контакти.
При обсъждане на настоящия казус, Съдът следва да вземе предвид решение на
Европейския съд по правата на човека по делото "Пенчеви срещу България". С него е
прието, че отказът на ВКС на Р. България да разреши неограничено извеждане от страната за
период от 1 година на малолетно дете от майка му, без съгласието на бащата, е намеса в
правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а
позоваването от страна на българския съдебен състав на константната практика, според
която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на
единия родител, е определено от магистратите в Страсбург като "прекалено формалистичен
подход".
При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно
предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав
счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и
психическо развитие на малолетните Н. и Д.. При тези данни, съдът намира молбата с
правно основание чл. 127а, ал.2 от СК за основателна. От събраните по делото доказателства
Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл.127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от
ЗБЛД е изцяло в интерес на децата, тъй като липсата на такова решение би ограничило
правата им като български гражданин да влизат и излизат от страната с паспорт – чл. 33, ал.
1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения. Ето
защо съдът намира, че следва да даде възможност на децата да пътуват зад граница. Поради
нежеланието на майката в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална
заверка на подписа/ да даде съгласие за издаване и полуване на международен паспорт и
децата да пътуват извън пределите на страната до Република Кипър в посочения период от
време, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да бъде заместено с
решение на Съда.
На основание чл.127, ал.4 от СК и чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови
предварително изпълнение на решението в частта за дължимата издръжка и относно
попълване и подаване на заявление от ищеца за издаване на задграничен паспорт на децата,
получаването на същите и разрешението за пътуване извън пределите на Република
България в периода на лятната ваканция на децата до началото на новата учебна година – от
15.06. до 15.09.2024 г. до Република Кипър за срок не по-дълъг от 15 дни и съвпадащ с
8
определения режим на лични контакти, придружени от бащата.
По разноските: Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно
упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето
на децата, както и даването на разрешение за издаването на задграничен паспорт, неговото
получаване и възможността за пътуване на децата в чужбина придружавани единствено от
бащата, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения. С настоящия
съдебен акт, Съдът е отхвърлил предявените обективно съединени иска по чл.127, ал.2 вр. с
чл.59, чл.142, чл.143 и чл.144 от СК и е уважил този по чл.127а, ал.2 от с.з. вр. чл. 76, т. 9 от
ЗБЛД, което на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК определя право на страните взаимно да
им бъдат присъдени разноски в съотношение 1 към 2 в полза на ответницата. По делото
страните са направили разноски за адвокатско възнаграждение, както следва – ищеца в
размер на 855.00 лв., а ответницата в размер на 1000.00 лв. При разпределение на
разноските съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на ищеца следва да се
присъдят 285.00 лв., а на ответницата – 666,67 лв.
На основание чл.78, ал.6 вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК вр. с чл.7, т.2 от Тарифата за
държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда сума в размер на 676,80 лева, представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка за бъдеще време.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен, ул. „...“ № 4
против В. Ц. В., с ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен, ул. „П. Р. С.“ № 3, иск по чл.127,
ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права върху родените от
съвместното съжителство на страните деца Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена на
01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г. на него.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена на
01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г. да е при майката В. Ц. В., с
ЕГН ********** на адрес: с. Б..., ул. „....“ № 24.
ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо децата Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена
на 01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г. да се упражняват от
майката В. Ц. В., с ЕГН ********** от с. Б..., ул. „....“ № 24.
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на децата Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена
на 01.11.2029 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г. с бащата Ц. Д. Ц., с
ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен, ул. „...“ № 4 да вижда и взима децата при себе си, на
адреса на който живее от 19 ч. на петъчния ден на всяка нечетна седмица до 19 ч. на
неделния ден (с преспиване в дома на бащата), всеки вторник и четвъртък от месеца за
времето от 17:00 ч. до 20:00 ч., както и да ги взема два пъти за по 15 дни през месеците юли
и август, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; да ги взема през
Коледните празници за времето от 15.00 часа на 24-ти декември до 16.00 часа на 25-ти
9
декември - на всяка нечетна година и Новогодишните празници за времето от 19.00 часа на
30-и декември до 16.00 часа на 01-и януари – всяка четна година, за Великденските
празници след договаряне с майката, един от трите дни, както и 3 делнични дни от
пролетната ваканция на всяка четна година; рождените дни на децата ще протичат с изрична
покана от единия към другия родител с предварително обозначена дата, място и час поне
един месец по-рано, така че да има възможност да присъстват и двамата, като в нечетните
години ще се организират от бащата, а в четните от майката. Родителят, който организира
тържеството поема разходите по него. За осъществяване на личните контакти бащата следва
да взима децата от дома, в който живеят с майката, съответно – да го връща в този дом на
адрес: с. Б..., ул. „....“ № 24.
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен,
ул. „...“ № 4 ДА ЗАПЛАЩА на В. Ц. В., с ЕГН **********, като майка и законен
представител ежемесечна издръжка за децата Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена на
01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г. в размер на по 235.00
(двеста тридесет и пет) лв. за всяко дете, считано от 09.06.2024 г., с падеж до десето число
на месеца за който се дължи до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.
ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на майката В. Ц. В., с ЕГН ********** от с. Б..., ул.
„....“ № 24, за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване със задграничен
паспорт на децата Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена на 01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН
********** роден на 26.09.2021 г., представлявани от своя баща Ц. Д. Ц., с ЕГН **********
и получаване на същите.
РАЗРЕШАВА на основание чл.123 от СК, във вр. чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл.
11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се
издаде, паспорт за задгранично пътуване на децата Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена на
01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г., без да е необходимо за
целта съгласието на майката В. Ц. В., с ЕГН ********** с. Б..., ул. „....“ № 24.
РАЗРЕШАВА на децата Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена на 01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с
ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г. да пътуват до Република Кипър заедно с бащата Ц.
Д. Ц., с ЕГН **********, като пътуванията следва да се осъществяват през лятната ваканция
в периода от петнадесети юни до петнадесети септември на съответната календарна година
за срок не по-дълъг от 15 дни.
ОСЪЖДА Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен, ул. „...“ № 4 да заплати на
държавата по бюджетната сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху определения
размер на издръжката дължима за бъдеще време и за двете деца в общ размер на 676,80 лв.
(шестстотин седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки), съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във
връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен, ул. „...“ № 4 да заплати на В.
Ц. В., с ЕГН ********** от с. Б..., ул. „....“ № 24, сумата от 666,67 лева /шестстотин
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от обективно и субективно съединените искове.
10
ОСЪЖДА В. Ц. В., с ЕГН ********** от с. Б..., ул. „....“ № 24 да заплати на Ц. Д. Ц., с
ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен, ул. „...“ № 4, сумата от 285,00 /двеста осемдесет и
пет/ лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
обективно и субективно съединените искове.
ПОСТАНОВЯВА , на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ДОПУСКА, на основание чл.127а, ал.4 СК, предварително изпълнение на решението в
частта му относно издаване и снабдяване със задграничен паспорт на децата Н. Ц. Д., с ЕГН
**********, родена на 01.11.2019 г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на 26.09.2021 г.,
представлявани от своя баща Ц. Д. Ц., с ЕГН **********, получаване на същите и
разрешението за пътуване извън пределите на Република България в периода на лятната
ваканция на децата до началото на новата учебна година – от 15.06. до 15.09.2024 г. до
Република Кипър за срок не по-дълъг от 15 дни, придружени от бащата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е
изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
11