РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Бургас, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120103563 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на В. Д. П., ЕГН **********
чрез адвокат Ю.Г. – САК, със съдебен адрес: гр. С., *** срещу ПФК „Нефтохимик Бургас
1962“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от М.
А. И..
От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД дължи
на ищеца следните суми, дължими съгласно Трудов договор № 1 от 23.07.2020 г., присъдени
с издадената срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. 1394/21 г. по описа на Районен съд – Бургас, XXXVIII-ми състав, а именно:
суми в общ размер на 15,500 лв. (петнадесет хиляди и петстотин лева), от които 14 000 лв.
(четиринадесет хиляди лева), представляващи обезщетение от пет работни заплати и сумата
от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи разходи за гориво, дължими от
работодателя, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 1394/2021 по описа на Районен съд - Бургас до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се направените разноски по заповедното производство и тези,
направени в настоящото производство.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна. В отговора се
твърди, че липсва основание за заплащане на претендираните от ищеца суми. Възразява се,
като се твърди, че прекратяването на трудовия договор е по желание на ищеца и поради това
изплащането на уговореното в него обезщетение не се дължи, както и че искът за сумата от
1500 лв. е неоснователен, тъй като не са представени необходимите документи от ищеца, с
които да се удостоверят направените разходи за гориво.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, във вр. с чл. 221 от КТ.
Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
В случая по делото е безспорно и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 23.07.2020г.,
по което ищецът В. П. е работил като „*** ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД Установява
се от доказателствата по делото, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед
№002/27.10.2020г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ поради подадено заявление от ищеца с
което заявява прекратяване на трудовия договор на това основание, тъй като до м.септември
2020г. не е получил основното си трудово възнаграждение за месеците юли, август и
септември 2020г.
По претенцията за сумата от 14000 лева представляващи обезщетение от пет работни
заплати, съдът намира следното:
Установява се от представения на л.9-12 от делото трудов договор № 21 от 23.07.2020
г., че между страните е уговорено , че трудовият договор е срочен- за една година.В чл.7 ал.1
е уговорено, че прекратяването на договора се извършва по реда и условията, предвидени в
КТ.Между страните е договорено тримесечно предизвестие за прекратяването на договора.
В ал.3 е уговорено, че при едностранно прекратяване на договора от страна на
работодателя, същият дължи наказателна неустойка в размер на 5 основни месечни
възнаграждения, като е предвидено и изключението на прилагане на тази договорка при
дисциплинарно уволнение или системно неизпълнение на служебните задължения на
служителя.
Договореното в тази разпоредба на договора обезпечава законосъобразното
приложение на срока на предизвстие, договорен в ал.2 на същия член.Т.е. обезпечителната
фукция се постира върху отговорнастта на работодателя досежно този срок в съответствие с
чл.335 ал.2 т.2 от КТ. В настоящия случай, съдът споделя възражението на ответното
дружество, тъй като трудовият договор на ищеца е прекратен на друго основание, което е
обезпечено с обезщетение по заков ред, но не и по сочения по чл.7 ал.3 от Договора.
По претенцията за неизплатени режийни за гориво, съдът намира следното:
Страните не спорят относно договореното възстановяване на разходите по смисила на
чл.3ал.9 от Договора, а именно, че работодателят се задължава да възстановява разходи за
гориво на служителя до 500 левау месечно с ДДС.Доказателства в подкрепа на дължимостта
на тази сума не са представени.Отправено е възражение от страна на ответника, че
доказателства за реално извършени разходи не са представени, като е заявено, че за периода
27.07.2020г.-27.10.2020г. са изплатени касово сума в размер на 1814.04 лева за три
автомобила, като за съда е неясно кой и какъв автомобил е ползвал ищеца, възоснова на
какви доказателства се претендира възстановяване на разхода и за какъв период.
Съдът приема, че исковете са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Д. П., ЕГН ********** чрез адвокат Ю.Г. – САК, със
съдебен адрес: гр. С., *** срещу ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от М. А. И. с които се иска да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“
АД дължи на ищеца следните суми, дължими съгласно Трудов договор № 1 от 23.07.2020 г.,
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1394/21 г. по
описа на Районен съд – Бургас, , а именно: суми в общ размер на 15,500 лв. (петнадесет
хиляди и петстотин лева), от които 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лева), представляващи
обезщетение от пет работни заплати и сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляващи разходи за гориво, дължими от работодателя, ведно със законна лихва
2
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1394/2021 по описа
на Районен съд - Бургас до окончателното изплащане на вземането като недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3