СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
13561 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 159398 от 05.07.2019 г., по гр. д. № 71651/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 77 състав, Застрахователно дружество „А.Б.“ АД, ЕИК ********, е
осъдено да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********,
на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 4 254,40 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“, за нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние на
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника автомобил
марка „Пежо 308“, с рег. № ********вреди на МПС – автомобил марка „Киа Сийд“, с
рег. № ********, при ПТП на 17.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 08.11.2018 г. до окончателното
плащане.
С решението Застрахователно дружество „А.Б.“ АД, ЕИК ********, е осъдено да заплати на
„Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 983,78 лв. –
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен, е подадена
въззивна жалба от ответника Застрахователно
дружество „А.Б.“ АД, като съдържанието й е бланкетно. В същата се изразява несъгласие с атакувания акт, без
конкретно изложени оплаквания. Поддържа се, че обжалваното решение е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като първоинстанционният съд е
кредитирал избирателно събрания доказателствен материал, не взел предвид
приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и същевременно
неправилно интерпретирал същите, без да се сочат обаче конкретни пороци на
постановеното решение. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение,
алтернативно - да намали размера на присъдената от първостепенния съд сума,
поради съпричиняване, в размер на поне 50 %, на вредоносния резултат от страна
на застрахования при ищеца. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“, с който
жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила. Претендират се и разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, като същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в
мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях.
По
отношение на правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или
когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън
тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява
законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални
действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови
фактически констатации. В този смисъл са задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2013 г., ОСГТК.
Предвид
характеристиките на въззивното производство
като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да
постанови решението си при съобразяване на фактите, установени по делото.
При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според
него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен
материал под приложимата според въззивния съд
материалноправна норма, т. е. гарантиране на съответстващи на установените
факти правни изводи /ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на
фактическата страна по спора/.
Депозираната
пред съда жалба на
въззивника -
ответник е бланкетна по своя характер и съдържание. В нея буквално се
заявява, че жалбоподателят изразява несъгласие с атакуваното решение,
поради което и го обжалва в срок. Никъде в жалбата не е посочен конкретен
порок на решението, който неминуемо да води до отмяната му. Липсва
конкретизация кой точно материален и/или процесуален закон е бил нарушен от
районния съдия при постановяване на атакуваното съдебно негово
решение.
В бланкетната жалба в конкретния случай
въззивникът не е посочил в какво конкретно счита да
се състои порочността на коментираното съдебно решение на районния съд. Според
правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК, според което въззивният съд по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата, въззивната съдебна инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми,
по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 г., точка 10, на ОСГК на ВКС. От
представената бланкетна жалба в случая, в срока за
обжалване на първоинстанционното решение ответникът не е
изложил конкретните пороци на постановения съдебен акт. Съдът не е длъжен да
указва на ответника да стори това, защото законът не го изисква, аргумент от
разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ГПК. С изтичане на
срока за обжалване, е преклудирана възможността да се сочат пороците на
решението, затова дори да постъпят "допълнения" към жалбата, съдът не следва да обсъжда
подобни, като несвоевременно постъпили, а в дадения казус такава хипотеза не е
и поставена на разглеждане. Доколкото въззивникът ответник
иска отмяна на решението бланкетно,
то въззивната проверка
следва да се ограничи до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция
следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че
първоинстанционното решение е валидно и е допустимо, тъй като обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния
закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част,
не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което
първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника
е дадена възможност за становище по иска и е
съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни
възможности на страните за участие в исковото производство и е постановил
съдебно решение по същество.
Доколкото във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно приложение на материалния
закон от СРС при присъждане на сумата от 4 254,40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, за нанесени вследствие на
виновно и противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответник аавтомобил марка „Пежо 308“, с рег. № ********вреди
на МПС – автомобил марка „Киа Сийд“, с рег. № ********, при ПТП на 17.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
– 08.11.2018 г. до окончателното плащане, и предвид това, че съдът е ограничен от рамките на подадената въззивна жалба, а както бе посочено последната е бланкетна, настоящият въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна
и не следва да се уважава, а решението, като правилно следва да се потвърди.
С
оглед изложеното, бланкетната
въззивна жалба, чийто полезен ефект по отношение на разрешаване на спора
по същество, съотв. косвено преценка относно правилността на обжалваното
решение, е твърде ограничен, е неоснователна. Въззивният съдебен състав намира, че при липсата на оплаквания в подадената
въззивна жалба, и доколкото при извършената служебна проверка относно
правилността на обжалваното решение, се установи, че решението
на СРС е постановено при правилно приложение на материалния закон, то
следва да бъде потвърдено чрез препращане към мотивите му, на основание чл. 272 ГПК, а
въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е представила списък по
чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 633,60 лв., с ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, фактура №
**********/09.10.2019 г., и удостоверение за регистрация по ЗДДС, съдът намира,
че е доказано заплащането им. С оглед изхода на делото въззивникът няма право
на разноски.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 159398 от 05.07.2019 г., по гр. д. № 71651/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 77 състав.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „А.Б.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 633,60 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.