№ 202
гр. С., 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20252230200663 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от Д. С. Т. с ЕГН **********, с адрес в гр........, срещу
Наказателно постановление № 69/15.04.2025 г. от Началник РУ-С., с което за нарушение по
чл. 264, ал.1 от ЗМВР, на осн.чл.53 от ЗАНН и чл. 264, ал.1 от ЗМВР му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв.
С жалбата се иска отмяна като незаконосъобразно на обжалваното пред настоящия
съд НП, въз основа на изложени в същата аргументи, конкретизирани и в съдебно заседание
и свързани с несъответна на посочената в НП фактическа обстановка, респ.неизвършване на
описаното нарушение, смесване в обстоятелствената описателна част на оспорваното НП на
фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР, а именно –
неизпълнение разпореждания на орган на МВР и противозаконно пречене, с което е
допусната неяснота за кое точно нарушение е санкциониран жалбоподателя, доколкото не е
посочена конкретната законова разпоредба която е нарушена виновно, предвид че описаните
факти в НП касаят нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР, а жалбоподателя е санкциониран по
много по тежко нарушение, такова по чл.264, ал.1 от ЗМВР. Сочи се, че тази неяснота
нарушава правото на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, респ.да се прецени
дали правилно е приложен материалния закон. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, не изпраща представител в проведените съдебни заседания,
като по делото е депозирана писмена молба от АНО, чрез неговия процесуален
представител, с която на посочените в молбата основания моли НП да бъде потвърдено, при
евентуалност прави възражение за прекомерност на поисканите разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 30.03.2025 г. актосъставителя Г. Г. и свидетеля Ж. Д. – служители при РУ на ОД
на ОД МВР С. изпълнявали задълженията си, работейки в гр.С., със служебния си
автомобил на бул.Цар Симеон до бензиностанция Лукойл, като извършвали проверка на
автомобили. Към 11.15ч. спрели за проверка таксиметров автомобил с марка „Мерцедес“.
След като се легитимирали обяснили на водача, че ще бъде извършена проверка на
1
оборудването на автомобила. При проверката установили че пожарогасителя е с изтекъл
срок от 4 години и следва да на водача да му се състави фиш за неизправен пожарогасител.
Поканили водача до патрулния автомобил и да се съставят необходимите документи, както и
за да бъде извършена проверка за алкохол с дрегер. При което водача започнал да нервничи,
проявил агресивно поведение, като хвърлил връзка с ключове върху стъклото на патрулния
автомобил и опитал да напусне проверката в посока ул.Лъдженска. След разговор с
полицаите се успокоил, върнал се до патрулния автомобил и проверката с дрегер която не
установила наличие на алкохол, била извършена. Но при опит да му бъде съставен фиш за
неизправен пожарогасител отново си хвърлил връзката с ключове върху стъклото на
патрулния автомобил и напуснал проверката побягвайки в посока ул.Лъдженска, като
пресякъл пътното платно и се отдалечил.След многократни разпореждания да не напуска
проверката и да се върне водъчът се отдалечил и на полицаите се наложило да го догонят и
да го задържат с помощни средства –белезници след което бил отведен в РПУ С..
На 30.03.2025 г. в РУ С., актосъставителят Г. съставил срещу Д. С. Т. АУАН за
нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за това, че на 30.03.2025 г. около 11.15ч. в С., бул.Цар
Симеон до бензиностанция Лукойл при извършване на полицейска проверка след надлежно
предупреждение и отдадено разпореждане, изразяващо се в това да остане на място до
приключването и , същият напуска проверката, като хвърля ключовете на личния автомобил
върху патрулния автомобил и побягва към улица Лъдженска, с което съзнателно пречи на
полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба произтичащи от ЗМВР и
ООР.
При предявяване на акта, жалбоподателят отказал да го подпише, което било
отразено с подписа на един свидетел.Жалбоподателя не се е възползвал от законното си
право да депозира писмени възражения и в законоустановения 7-дневен срок.
Въз основа на така съставеният акт и на материалите по преписката АНО издал
впоследствие процесното НП, в което изцяло възприел описаната в акта фактическа
обстановка и правна квалификация.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа
на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и
приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от св.Г., св.Д., са безпротиворечиви, като
кореспондират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки
за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира изцяло показанията на тези
свидетели считайки ги за обективен и достоверен източник на правнорелевантна
информация като не са налице данни, пораждащи основание за съмнение за евентуална
тяхна заинтересованост или предубеденост.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на
събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването
им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и
конкретната нарушена административна норма от ЗМВР.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин,
че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, а не се оспорва и от страна на жалбоподателя, че
на процесната дата е управлявал таксиметров автомобил „мерцедес“ по бул.Цар Симеон до
бензиностанция „Лукойл“, където бил спрян за да му бъде извършена полицейска проверка.
2
Установи се, че са били давани многократни и недвусмислени устни разпореждания
насочени към същия да преустанови движението си за извършването на проверка, като се
установи и че същите са изхождали от полицейски служители, униформени полицейски
служители, възприети са от жалбоподателя, но същият въпреки това е напуснал мястото на
проверката отправяйки се в посока ул.Лъдженска. В случая е налице идеална съвкупност
доколкото с едно деяние въззивникът е осъществил съставите на две адм. нарушения.
Действително, неизпълнението на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му, и противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си
са уредени в ЗМВР като изпълнителни деяния на две отделни административни нарушения –
по чл. 257, ал. 1от ЗМВР, и по чл. 264, ал. 1от ЗМВР, но в разглежданият случай според
фактическото описание на нарушението в НП, нарушителят следва да носи отговорност
именно по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като в този смисъл и съдът намира за неоснователни
възраженията на защитата за неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно константана съдебна практика изпълнителното деяние на
"противозаконното пречене" може да бъде осъществено както с активни действия така и чрез
бездействие. В горната насока са налице редица Решения на ВКС досежно престъплението
по чл. 270 от НК което включва същите обективни и субективни признаци и което се
различава от аналогичните му адм.нарушения по съответната степен на обществена
опасност на осъществените деяния. В същите е посочено, че самият факт на отказа да се
изпълни нареждане на полицейски служител не изчерпва съдържанието на
противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си, като законовият
израз "пречи" предпоставя във всички случаи някакво обективно допълнително активно или
пасивно поведение на дейците, насочено към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на
задълженията на визираните в съответните разпоредби на закона категории лица, каквото е
и в конкретния случай. В случая нарушението по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е било извършено
от въззивника чрез бездействие – като не е изпълнил многократни полицейските
разпореждания да остане на мястото на проверката и е побягнал, той е попречил на
полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба.
Касае се за типичен случай на неглежиране, незачитане на правомощията на
органите на реда чиито основни функции са свързани с охраната на обществения ред,
разкриването и предотвратяване извършването на противоправни прояви /нарушения,
съответно престъпления/ като в случая събраните доказателства не сочат на превишаване на
правата от страна на полицейските служители.
Разпореждането да остане на място до осъществявяне на проверката,при което
жалбоподателя напуска, побягвайки към ул.Лъдженска, съответно препятстването
/преченето/ по този начин на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба
са описани в акта за установяване на административно нарушение и възпроизведени в
наказателното постановление достатъчно конкретно, за да позволят на санкционираното
лице да разбере срещу какви факти следва да организира защитата си, противно на
направеното от защитата възражение.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като е
наложил на въззивника следващото му се за нея наказание, което определил в минималните
предвидени в закона размери, поради което и НП не се нуждае от корекция в тази част.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 69/15.04.2025 г. от Началник РУ-С.,
с което за нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗМВР, на Д. С. Т. с ЕГН **********, с адрес в
3
гр........, на осн.чл.53 от ЗАНН и чл. 264, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4