О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №444
Бургас, 19.05.2020 г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен
съдия : ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 510 описа на съда за 2019 г., за да се произнесе
по реда на чл.374, вр. чл.146 ГПК, съобрази
следното:
Делото е образувано по повод
редовна и допустима искова молба на „С.Г.ГРУП“ ЕАД с ЕИК ********* /универсален
правоприемник на „С.Г.ГРУП“ ООД с ЕИК *********/, представлявано от управителя
Юлиян Бойчев Цампаров, адрес гр. София, бул. Черни
връх № 150, ет. 1 против „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя Димитринка Тодорова Н., адрес *** и З.П.Р.с ЕГН **********, адрес ***.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен
отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването
на права.
В срока по закона са постъпили
отговори.
Отговорите са връчени на ищеца,
който е депозирал допълнителна искова молба, която е била връчена на
ответниците.
В срока по закона е постъпил
допълнителен отговор от първи ответник.
Съдебните книжа са съставени и
разменени редовно.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото.
Проект за доклад:
Ищецът твърди,
че на 13.10.2008 г. първия ответник-кредитополучател /тогава ООД/ е сключил с
ТБ „Юнионбанк“ АД - кредитодател договор за кредит № 050-20 за сумата от
800 000 евро – главница, която е следвало да се погаси в срок до
25.09.2010 г. Един от солидарните длъжници, наред с кредитополучателя, е и
„МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД, представлявано тогава от управителя Иван Стоянов Найденов.
Настоящ упраявител на същото дружество е баща му
Стоян Иванов Найсенов, който е и баща на предходния
управител на първия ответник – кредитополучател – Антоанета Стамболиева. Към
датата на договора за кредит единствени собственици на дружеството –
кредитополучател са синът и дъщерята на г-н Стоян Иванов Найденов.
На 04.06.2013 г. първия ответник
е променил правоорганизационната си форма на ЕООД.
На 24.11.2009 г. страните по
договора кредит сключили анекс № 2, с
който удължават крайния срок на договора до 25.09.2017 г. при съгласието, че
към датата на този анекс сумата по главницата е 594 000 евро.
На 24.02.2011 г. страните
сключили анекс № 4, с който посочват размер на дължимата главница 559 976,
49 евро, променят размера на погасителните вноски и запазват срока 25.09.2017
г.
На 16.03.2012 г. страните
сключили анекс № 6. С него отново променили размера на погасителните вноски без
да променят крайния срок и опрделили остатъчния дълг
по главницата вв размер на 559 976, 29 евро.
Всички анекси били подписани и от
солидарния длъжник на кредитополучателя - „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД.
На 06.08.2013 г. солидарният длъжник
„МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД на апортирал в капитала на „Велес
Пласт“ ООД всички активи от своето търговско предприятие. Апортът
включвал 24 бр. отделни апортни вноски с обща оценка 1 179 990 лв. С
този апорт „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД добил статут на мафоритарен съдружник, като записал 117 999 дяла с
номинал от 10 лв. всеки. Другият съдружник в дружеството „Велес Пласт“ ООД
остава втората ответница З.П.Р.. Апортът е извършен
по време на действието на договор за овърдрафтен
кредит от 11.06.2010 г. сключен между „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД-кредитополучател и
същата банка, по който кредит кредитополучателя към 2013 г. изпитвал сериозни
трудности да обслужва.
Само 16 дни след апорта – на 22.08.2013 г., с който придобива 117 999
дяла от капитала на „Велес Пласт“, „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД прехвърлил всички дялове
в полза на първи ответник „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД, като дружеството е прието за нов
съдружник заедно със З.Р.. Цената на това разпореждане не е била заплатена.
На 13.10.2014 г. първия ответник
„СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД продал на втория ответник З.Р. всички свои дружествени
дялове при покупна цена 400 000 лв. или три пъти под пазарната цена на апортираните активи, платима до края на 2015 г. тази цена
никога не е била заплатена.
След продажбата на дяловете
„СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД преустановило изпълнение на задълженията си по договора за
кредит с ПИБ АД. Банката защитила правата си пред съда, като в изпълнение на
осъдителното решение са предприети изпълнителни действия по изп.
д. № 767/2016 г. на ЧСИ Деян Николов срещу длъжника „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД. Към
момента на исковата молба дължимите суми са 1 565 510 лв.
На 07.12.2018 г. ПИБ АД и ищеца
сключили договор цесия, с който банката му прехвърлила всички свои вземания
срещу първия ответник, ведно с привилегии и обезпечения. В резултат ищеца бил
конституиран като взискател по изпълнителното дело. За сключената цесия първия ответник
бил редовно уведомен с нарочно съобщение.
Според ищеца налице са всички предпоставки на
иска по чл.135 ЗЗД.
1/ Ищецът има качеството на кредитор по
отношение на първия ответник, тъй като е придобил вземането от банката с
договора цесия от 07.12.2018 г. и е бил конституиран като взискател – кредитор
по изпълнителното дело.
2/ Ищецът има правен интерес да предявява иска
независимо, че увреждащото действие е извършено преди сключване на договора
цесия, а като прехвърлителя на вземането към момента на договора е имал правото
да води иска. Ищецът, като цесионер има също право да предявява иска след като
увреждащата сделка е извършена след възникване на вземането на първоначалния
кредитор – цедент и преди сключване на цесията и
съобщаването й на длъжника.
3/ Налична е увреждаща кредиторовите права
сделка – договор за продажба на дружествени дялове от 07.12.2014 г., с който
първи ответник продал на втория ответник всички притежавани от него дялове от
капитала на „“Велес Пласт“ ЕООД. С този договор първи ответник е отчуждил
1 179 990 лв., като зад тази стойност стоят всички активи, които
първи ответник е закупил от „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД, като двете дружества са
свързани. Разпореждането е на цена от
400 000 лв., която е в пъти по- ниска от реалната пазарната стойност.
Цената не е била заплатена от втория ответник.
4/ Налично е и знание за увредата на кредитора /първоначално ПИБ АД, а
впоследствие – ищеца/ от страна на първия ответник. Всички извършени промени в правния статус на дружеството след договора
за кредит зцелят освобождаването на семейството на
Стоян Найденов от собственост в дружествата – длъжници : „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД и
„МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД. Същият стоян Найденов е: настоящ управител и собственик на
„МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД ; баща на всички първоначални съдружници на първи ответник
и на първия му управител ; представител на всички предходни съдружници на
„Велес Пласт“ ; водил е всички преговори с банката – кредитодател ; винаги е
бил и лично солидарен длъжник ; представител към момента е и на “Велес Пласт“
ЕООД. Същият е споделял п ред представители на ищеца, че е провел сделка за
осуетяване издължаването на своите кредитори, включително ищеца.
5/ Наличие на знание от страна на втория ответник З.Р. за увредата на кредиторите ПИБ АД и ищеца. Договора за
продажба на дялове е привидно възмездна
сделка и е сключена единствено да бъде извадено имущество от патримониума на първи ответник. Страните никога не са имали
за цел Р. да стане собственик на дяловете. Отделно от това Р. е и изключително
близка на семейството на Стоян Найденов.
Ищецът отправя искането: да бъде обявена недействителността спрямо „С.Г.ГРУП“ ООД
на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 07.10. 2014 г.
между „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Димитринка Тодорова
Н., адрес *** и З.П.Р.с ЕГН **********, адрес ***.
Претендира и разноски,
включително адвокатски хонорар.
Правна квалификация: искането има правно основание в чл.135 ЗЗД.
Обстоятелства, на които първи ответник възразява:
Не признава основателността на
иска.
Не признава качеството на
кредитор на ищеца.Съгласно договора за цесия са прехвърлени всички вземания
посочени в приложение № 1 до 535 заедно с всички привилегии и обезпечения.
Доколкото не е налице универсално правоприемство правоприемството подлежи на
пълно доказване, а именно, че вземането от първи ответник въобще е предмет на
прехвърляне. Не може да се приеме, че цесията е съобщена надлежно, тъй като
приложените копия на пощенски пратки не доказват това и от тях не се
удостоверява съдържанието на пратката. Не е налице и знание за увредата от
страна на втори ответник към момента на сделката. Сделката е възмездна и цената
е изплатена изцяло. Лицето Стоян Найденов към момента е управител на
„МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД, но не и на първи ответник
„СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД и никога не е бил негов собственик и представител.
Атакуваната сделка е възмездна и заплатена от Р.. През 2014 г. са заплатени
100 000 лв. През 2015 г. са заплатени три отделни вноски – 52 310 лв ; 48 200 лв. и 114 050 лв. Окончателното
плащане е направено през 2016 г., когато са заплатени две вноски – 50 000
лв. и 35 440 лв.
В заключение не са налице законовите
предпоставки, че ищец;ът е кредитор на пъвлви ответник, както и знанието на третото лице за
увреждане на кредиторите.
Обстоятелства, на които втори ответник възразява:
Този ответник противопоставя
абсолютно същите възражения и твърдения.
В допълнителна искова молба ищецът излага допълнителни твърдения и уточнения.
По отговора на първи ответник:
Твърденията за липса на кредиторово
качество нямат опора в закона. С договора цесия е прехвърлено конкретно вземане
срещу ответника, което легитимира ищеца като кредитор.
Цесията е била и надлежно съобщена на
длъжника, включително съдържанието. Уведомлението е получено и подписано от
лицето с фамилия Найденов, като в графа специални инструкции е записано „увед. Цесия І-272“. В изходящия регистър на ищеца срещу
този номер стои уведомление за цесия до всеки един от солидарните длъжници.
Твърдението, че уведомлението е
следвало да се извърши единствено от първия кредитор ПИБ АД е
незаконосъобразно. В случая е налично изрично пълномощно издадено в полза на
ищеца от страна на ПИБ АД, според което ищеца има правото да изпраща
уведомления за цесията до всички
длъжници.
Ответникът поддържа, че липсва знаие за увредата от страна на втори ответник, но не
оспорва, че със сделката той самия уврежда кредитора си, т. е потвърждава, че
уврежда.
По отговора на втори ответник:
Ищецът твърди знание от страна на
третото лице за увредата. В тази връзка излага допълнителни обстоятелства:
„МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД е
кредитополучател по договор кредит от 2010 г.
Солидарен длъжник по този кредитен договор е първи ответник
„СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД. За гарантиране на този кредитен договор кредитополучателя е
учредил особен залог чрез съответен договор от 28.06.2010 г. Особения залог е
бил вписан в ЦРОЗ с № 2010062900728, подновен с вписване № 2015062201651. Съгл.
чл. 30 от ЗОЗ вписаното обстоятелство се счита известно на третите
добросъвестни лица от деня на вписването. Ответника З.Р. към 06.08.2013 г.
става съдружник заедно с „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД в дружеството „Велес Пласт“ ООД знае,
че съдружника „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД е длъжник на банка – кредитор и, че по този
банков кредит солидарен длъжник е първи ответник „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД. Поради
това няма как Р. да не е знаела за вписаното обстоятелство, което е публично
известно, че първия ответник е длъжник на банката – кредитор.
В допълнителен отговор ответника „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД
поддържа, че ищецът не е кредитор и въвежда нови твърдения и обстоятелства. На
24.02.2020 г. ответника получил уведомление, че с договор цесия от 18.10.2019
г. ищецът по делото е продал процесното вземане от
първи ответник на дружеството „Екощром“ ЕООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения. Поради това, че ищеца не е кредитор искът е
неоснователен, тъй като при липса на процесуална субституция този ищец не може
да упражни правата на „Екощром“ ЕООД.
По отношение знанието на
ответницата Р. ищцът следва да докаже, че същата е
извършила справка в ЦРОЗ към момента на
покупката на дяловете.
Относно доказателствата:
Страните са приложили писмени доказателства,
които са допустими. По останалите искания съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание след изслушване на страните и отделяне на спорно от
безспорно.
По доказателствената тежест. По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка
с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Главното доказване на иска е у
ищеца, който следва да доказва: качеството си на кредитор, извършването на
увреждащата го сделка, знанието за увредата. Ответниците доказват възраженията
си.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА
делото за 23.07.2020 г. от 11.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ
на ищеца преписи от допълнителния отговор.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящето определение.
СЪОБЩАВА проекта си доклад по делото.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА
произнасяне по останалите искания в съдебно заседание.
УКАЗВА на страните доказателствената
тежест.
УКАЗВА
на страните, че всяка от тях следва да установява спорните факти, на които
основава исканията и възраженията си.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да
се обжалва.
Окръжен съдия: