Решение по дело №299/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 132
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20214400500299
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Плевен , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20214400500299 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260 003/19.02.2021г. по гр.д. № 64/2020г. на ЧРС съдът е
признал за установено по отношение на П. КР. П. с ЕГН **********, с адрес
гр.Ч.б. обл.П,. ж.к. "П." бл.**, вх.*, ап.**. че вземането на „ЧЕЗ Електро
България" АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Цариградско шосе" №159, бл. БенчМарк, Бизнес център, представлявано
от Л.В., гражданин на Република Чехия, личен номер 720125/3829 и К.К.,
гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182» чрез адв.П.И.,
личен номер в САК **********, преупълномощена от Адвокатско съдружие
„С,Д. и П." за сумата от 225,25лв. /двеста двадесет и пет лева и двадесет и
пет стотинки/ - главница по неплатени фактури; сумата от 5,60 лв. /пет лева и
шестдесет стотинки/ законна лихва за забава, считано от 04.07.2019г. -
29.10.2019г; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.11.2019г.)
до окончателното заплащане на главницата, както и направени деловодни
разноски от заявителя в общ размер 85 лева /осемдесет и пет лева/, от които
25лв. /двадесет и пет лева/ - внесена държавна такса и 60 /шестдесет/ лева -
адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение № 587
от 05.11.2019г. по Чгр.д. №1085/2019г. по описа ЧРС, СЪЩЕСТВУВА.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. КР. П. с ЕГН **********, с
адрес гр. Ч б. обл.П., ж.к. "П." бл.**, вх.*, ап.** да ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ
Електро България" АД с ЕИК 175133 827, със седалище и адрес на
1
управление: гр. София, бул."Цариградско шосе" №159, бл. Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Л.В., гражданин на Република Чехия, личен номер
720125/3829 и К.К., гражданин на Република Чехия, личен номер
740514/0182, чрез адв.П.И., личен номер в САК **********,
преупълномощена от Адвокатско съдружие „С,Д. и П." направените по
делото разноски в общ размер 1100 лв. /хиляда и сто / лева.
Недоволен от решението е останал П. КР. П. от гр.Ч. бряг, с ЕГН
**********, който чрез адв.И. А. от ПлАК – особен представител, го обжалва с въззивна
жалба в законния срок, като иска да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло като
неоснователни.
Твърди, че е незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи, че ЧРС
неправилно е приел, че страните са в облигационни отношения,
регламентирани от Общи условия /ОУ/ на Договора за продажба на еленергия
на АД. Ищцовото дружество е представило Общите си условия, за които
твърди че са общоизвестни и са публикувани в редица издания на
периодичния печат, но не е представил доказателства за твърдените
публикации най-малко в един централен и един местен всекидневник. Излага
съображения, че едва след публикуването им ОУ влизат в сила и поради това
подлежат на доказване, а не са общоизвестен факт по смисъла на чл.155 ГПК.
По делото няма данни жалбоподателят да е бил собственик на имота
към датата на издаване на процесните фактури, а същите не се ползват с
материална доказателствена сила.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебното заседание пред ПлОС,
не се явява и не изразява становище, а като представя писмена защита чрез
адв.И. А. – особен представител навежда доводи в подкрепа на оплакванията
си.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ЧРС „ЧЕЗ
Електро България“АД гр.Плевен, ЕИК ********* чрез адв.Р. Д. от САК изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Твърдят, че по делото са представени
заключенията на ССЕ и СТЕ, които установяват размера на задълженията и
коректност на отчитане на потребената еленергия. Между страните са
съществували облигационни отношения по продажба на електрическа
енергия, като възраженията, че по делото не е доказано ответникът да е
потребител на ел. енергия считат за бланкетни и неоснователни.
Ответникът е физическо лице и за електрическата енергия като движима
2
вещ Законът не предвижда форма за сключването на двустранната сделка. С
битови абонати, които са присъединени към разпределителната мрежа не се
сключват договори в хартиен вид, а само в електронен с посочен абонатен
номер. В мотивите на ТРОСГТК № 4 от 29.01.2013г. по тьлк. дело № 4/2012г.
ВКС на РБ е разяснил, че между енергийното предприятие и потребителя е
налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва
задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу
задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от
сключен между страните договор. Обстоятелството, че отношенията между
страните се уреждат от Общи условия на доставчика, не влияе на естеството
на източника на задължението - Договор. Това, че между страните е налице
валидна облигационна връзка се установява и от откриването на партида на
името на ответната страна в счетоводството на Дружеството, на която е даден
уникален ИТН-номер, по който да се начисляват всички дължими във връзка
с доставката на електрическа енергия суми.
Досежно издадените от АД фактури оригинал от същите е изпратен на
адреса на ответника. Всеки клиент на Дружеството може да извърши онлайн
справка за неплатените си задължения на сайта на www.cez.bg, по
предоставения му уникален клиентски номер. Фактурата е първичен
счетоводен документ за материални активи, който доказва декларирани
данъчни задължения. Процесиите фактури са издадени по реда и начина и въз
основа на приетите от ответника Общи условия за продажба на ел. енергия,
единственият оригинален екземпляр е изпратен на потребителя, като подписа
на получателя не е условие за действителност.
Представените по делото документи, въз основа на които е изготвено
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, представляват
извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 ТЗ могат да
се ползват като доказателство в съдебното производство.
Вещото лице по СТЕ не е имал задача да извърши оглед на място на
електроснабдения имот. Констатациите в приетата по делото експертиза
съответстват на твърденията на АД, като няма основание да се счита, че
процесното СТИ е било различно от монтираното в имота на ответника.
Молят съда да потвърди обжалваното Решение и да им присъди
разноски за настоящата инстанция съгласно Списък по чл.80 ГПК.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори и се установява от приложеното ч.гр.дело № 1085/ 2019г. на
ЧРС, че на 05.11.2019г. АД са подали Заявление по чл.410 ГПК за издаване на
3
Заповед за изпълнение против длъжника П. КР. П. от гр.Ч. бряг, от който
претендират парично вземане – за ползвана и незаплатена ел. енергия за
периода от 03.05.2019г. до 01.09.2019г. по четири фактури - сумата от
225,25лв., лихва за забава върху тази сума в размер на 5,60лв. за периода от
04.07.2019г. до 29.10.2019г. и законна лихва върху главницата от 05.11.2019г.
до окончателното й изплащане, както и разноски от 25лв. – д.т. и 60лв. – адв.
възнаграждение.
Безспорно е също така, видно от Заповед № 587/05.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение, че срещу длъжника – П. КР. П., в полза
на ищеца - АД - е издадена Заповед за изпълнение за горните суми, като в
Заповедта е изрично посочено, че вземането произтича от ползвана и
незаплатена от длъжника ел. енергия за периода от 03.05.2019г. до
01.09.2019г.
Не се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че ЗИ е
връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Не се спори, че с Разпореждане № 1406 от 09.12.2019г. ПлРС е указал
на АД да предявят иск за установяване на вземането си в месечен срок. От
приложеното дело се установява, че уведомление за Разпореждането
заявителят в заповедното производство е получил на 07.01.2020г. – л.20 от
делото на ЧРС, а видно от ИМ по делото на ПлРС, чието решение се обжалва,
Дружеството са предявили исковете с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с
чл.415 ал.1 ГПК на 23.01.2020г.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по
делото са въпросите да се признае ли за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца исковите суми?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложеното ч.гр. дело, както и писмените доказателства, представени пред
ПлРС и настоящата инстанция.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
4
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел, че ищецът е
приложил Справка - извлечение по чл. 107 от Закона за енергетиката, за
възникнали задължения и постъпили плащания, справка за абонат, данъчни
фактури, Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на "ЧЕЗ
Електро България"АД, Лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г. Съдът приел, че от
представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че
страните се намират в облигационни правоотношения, които се регулират от
Общите условия на Договора продажба на ел. енергия на "ЧЕЗ Електро
България" АД и че правоотношенията между страните се уреждат от него.
Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй
като е предоставил ел. енергия за нуждите на ответника. В тежест на
последния е било да установи, че е заплатил използваната ел. енергия, за
което са издадени данъчни фактури. Същия не е сторил това, поради което
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните
суми в пълен размер. На основание чл. 86 от ЗЗД, ответника дължи на ищеца
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-
05.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
Оплакванията са неоснователни. Както данните за обнародваните ОУ,
така и справката за отчетената консумация на еленергия и дължимите суми за
същата са достъпни на Сайта на АД в електронен носител и всеки може да
установи тези обстоятелства по издадения му уникален клиентски номер.
Откритата партида на ответника при АД и електрифицирането на имота са
достатъчни същият да има качеството потребител на елнергия. Нещо повече –
до 03.05.2019г. той е заплащал дължимите се за еленергия суми, т.к. в
противен случай предвид тригодишната давност за периодични платежи,
каквито са тези за еленергия би мотивирала АД да претендират суми за три
години назад от дадата на заявлението по заповедното производство – т.е. до
05.11.2016г.
Чл.98А ал.4 ЗЕ предвижда, че договорни отношения възникват по
силата на публикувани Общи условия и включване на имота към мрежата за
доставяне на ел. енергия. На настоящата инстанция е служебно известно, че
Общите условия на АД са публикувани в един централен и един местен
всекидневник – Телеграф и Посредник – на 26.11.2007г., съответно бр.229 и
бр.927, а по делото не е спорно, че Ап.25 е електрифициран.
Редовността на счетоводните книги на АД не е оспорена, а и видно от
заключението на СИЕ отразяването на процесните фактури по същите е в
съответствие със ЗСч и НСС.
Като е достигнал до тези правни изводи, ЧРС е постановил едно
5
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
След като жалбата е неоснователна, на АД се дължат разноски за
настоящата инстанция. Същите възлизат на 12лв. и са установени с фактура
от 22.03.2021г. – л.30 от делото и платежно – л.31 от делото, както и 150лв. за
особен представител – л.37 от делото, или общо 162лв.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 003/19.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 64/2020г. на Районен съд гр.Ч. бряг като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК П. КР. П. с ЕГН **********, с
адрес гр.Ч.б. обл.П,. ж.к. "П." бл.**, вх.*, ап.** да заплати на „ЧЕЗ Електро
България" АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Цариградско шосе" №159, бл. БенчМарк, Бизнес център, представлявано
от Л.В., гражданин на Република Чехия, личен номер 720125/3829 и К.К.,
гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182 разноски по делото
за настоящата инстанция в размер на 162лв. за адвокатско възнаграждение и
особен представител.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6