Решение по дело №444/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, чрез юрисконсулт К., срещу Решение № 68 от 16.01.2024 г., постановено по АНД № 5845/2023 г. Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 705279-F522721 от 05.06.2023 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП - Пловдив.

С жалбата се настоява, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, като се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на изводите на ПРС за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Твърди се законосъобразност на процедурата по спиране на административнонаказателното производство в резултат на щателно издирване на нарушителя, който не е открит на адреса на управление на дружеството и доказаност на нарушението. Сочи се, че в разпоредбата на чл.43 ал.6 от ЗАНН е уредено спирането на производството, като същевременно законодателят не е определил кой е оправомощен да го извърши, поради което счита, че спирането е законосъобразно, съответно, давността по чл.34 ал.3 от ЗАНН е спряла. Иска ес отмяна на оспореното решение, респ. потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът – „Кей Джей Кей груп“ ЕООД, се представлява от адв. А. Л., който оспорва жалбата, като излага доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение, поради което моли съда да го остави в сила. Претендира разноски по делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на ПРС, като правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл.211 ал.1 от АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства и предвид разпоредбата на чл.218 ал.2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Кей Джей Кей груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - гр. Карлово, ул. „Юмрук чал“ № 78, представлявано от управителя Д. К., срещу Наказателно постановление № 705279-F522721 от 05.06.2023 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на основание чл.74 ал.1 предл. Второ от Закона за счетоводството (ЗСч), на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

Според наказателното постановление нарушението се състои в следното: на 21.08.2019 г. НАП е уведомена от Агенция по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г., че „Кей Джей Кей груп“ ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч, не е публикувало годишния си финансов отчет за 2018 г., чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър в законоустановения срок – до 01.07.2019 г. (30.06.2019 г. е бил неприсъствен ден), като декларацията не е подадена и към датата на съставяне на АУАН. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл. 74 ал.1 от ЗСч е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 200 лева.

Процесният АУАН № F522721/06.11.2019 г. е съставен в отсъствие на нарушителя. За да приложат този ред, органите по приходите са изпратили до дружеството 3 бр. покани за връчване на АУАН, получени лично от управителя на същото – Д. К., след което са предприели действия за връчването му, което се установява от приложените по административната преписка 4 бр. протоколи от посещение на адреса на дружеството, при които нарушителят не бил открит.

С разпореждане № 500295-F522721/19.03.2020 г. на заместник директора на ТД НАП – Пловдив, на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН, административно-наказателното производство е спряно, като това било отбелязано върху оригинала на АУАН. Актът е предявен и връчен на представляващия дружеството на 26.05.2023 г.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно, както от обективна, така и от субективна страна, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. За да го отмени, съдът е приел, че не е спазен срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като административнонаказателното производство не е било надлежно спряно.

Решението е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изводите на ПРС, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за спиране на административнонаказателното производство.

Ясно е изискването на закона, въведено като предпоставка за спирането, а именно, провеждането на щателно издирване на нарушителя, който е известен за органа, съставен му е АУАН в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, но не може да бъде намерен. Именно наличието на несъмнено проведено щателно издирване е предпоставка за законосъобразност на спирането. По делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват законосъобразност на допуснатото спиране на производството по реда на чл.43 ал.6 ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност производството да бъде спряно след извършване на щателно издирване, в случаите, когато нарушителят не може да бъде намерен. В закона не се съдържа легална дефиниция на понятието "щателно издирване", поради което на основание чл.84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС тълкуване на понятието във връзка с чл.269 ал.3 т.2 от НПК. "Щателно издирване" представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, като тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай, единствените доказателства, въз основа на които е било спряно производството, са два протокола, съставени от служители на НАП, в които е отразено, че лицето не е намерено на адреса по чл.8 от ДОПК. Липсват данни да е събрана информация за евентуална промяна на адреса и седалището на управление на дружеството, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване. Не е правен опит за установяване на настоящ и постоянен адрес на представляващия дружеството управител. Поканите за явяване в ТД на НАП са изпращани, чрез пощенски оператор и са се върнали отбелязване, че са връчени лично на представляващия дружеството, поради което също не изчерпват изискването за щателно издирване.

Систематично, разпоредбата на чл.43 ал.6 от ЗАНН следва да се обвърже и с разпоредбата на чл.43 ал.4 от с. з. Съгласно този текст, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл.43 ал.6 отЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

В конкретния случай, лицето е взело участие в административно-наказателното производство едва на 26.05.2023 г., на която дата според разписката към АУАН, същият е бил връчен на представляващия дружеството. Съставеният обаче в отсъствие на нарушителя АУАН е следвало да бъде връчен по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, който ред в случая не е спазен. Разпоредбите са императивни и указват конкретните задължения на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице предпоставките на чл.43 ал.6 от ЗАНН за спиране на производството. Същото е било незаконосъобразно спряно, при което липсват и данни кога точно е било възобновено - с оглед извършване на преценка за продължителността на периода, през който е било спряно и изключването му при изчисляване на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Установяването на представител на дружеството, за да му се връчи АУАН е било предпоставка за възобновяване на производството, но такова не е направено. По тези съображения, извършеното спиране на производството не следва да бъде съобразявано, което в крайна сметка е сторил и районния съд, макар и по несподелени от касационната инстанция съображения.

Поради изложеното, тъй като АУАН е съставен на 06.11.2019 г., а НП на 05.06.2023 г., то е издадено след предвидения в чл.34 ал.3 ЗАНН срок /6 месеца от съставяне на АУАН/. Неспазването на този срок е основание за отмяна на НП.

Предвид изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените разноски в размер на 400 (четиристотин) лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокат Л. е поискал да му бъдат присъдени и пътни разноски в размер на 100 лева,но за такива разноски липсват доказателства по делото и в тази част искането е неоснователно.

Воден от горното, А. съд – Пловдив, XXVI касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 от 16.01.2024 г., постановено по АНД № 5845/2023 г. Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на„Кей Джей Кей груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: - гр. Карлово, ул. „Юмрук чал“ № 78, представлявано от управителя Д. К., сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в настоящото съдебно производство.

Решението е окончателно.