Номер ІV- 1579 Година 2019, 23 август гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и трети август година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
частно гражданско дело № 922 по описа
за 2019 година
Производството е по реда на
чл.248, ал.1 от ГПК и е образувано по молбата на
Н.И.
***, подадена чрез адв.Ю.Б., за
изменение на определение № ІV-1401 от 25.07.2019 г. по настоящото дело, в
частта на разноските чрез допълването му с произнасяне по искането на молителя
– ответник по частната жалба, да му бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски съобразно представения по делото Договор за правна помощ
и съдействие от 12.06.2019 г. Твърди се, че при произнасянето по частната жалба
на „ОТП Факторинг България” ЕАД против Определение
№ 254 от 19.03.2019 г. по гр.д.1088/2018 г. по описа на Несебърски районен съд,
БОС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от ответника по
частната жалба искане за присъждане на разноски съобразно с отменената и
потвърдената част от обжалваното определение.
Ответникът по молбата – частен
жалбоподател по делото – „ОТП Факторинг
България” ЕАД, в предоставения му срок, е представил отговор на
молбата на Н.И.И. за изменение на постановено определение в частта на
разноските, с който оспорва молбата.
Твърди се, че в случая не са представени доказателства, че
претендираната като разноски сума реално е заплатена на адв.Б.. Евентуално, в
случай, че съдът все пак приеме молбата за основателна, се прави възражение за
прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за искането за изменение на решението в
частта на разноските за допустимо, като подадено в законовия срок, от
легитимирана страна и предвид естеството на искането – допълването на
постановеното определение с произнасяне по разноските.
По същество, съдът намира
искането за частично основателно по следните съображения:
С определение
№ ІV-1401 от 25.07.2019 г. по ч.гр.д.922/2019 г., БОС е отменил Определение № 254
от 19.03.2019 г. по гр.д.1088/2018 г. по описа на Несебърски районен съд, В
ЧАСТТА, с която e прекратeно поради недопустимост на основание
чл.299, ал.2 от ГПК, производството по делото, по отношение на иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********), за осъждане на Н.И. ***, да заплати на
ищеца възнаградителна лихва по Договора за кредит в размер общо на 1 236,94 лв, включена в анюитетните
вноски, дължими от 25.04.2015 г. до 22.12.2017 г. съгласно погасителен план,
който е неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от
24.01.2008 г. и е постановил връщане на делото на НРС за
продължаване на производството по отношение на иска за възнаградителна лихва по Договора за кредит в размер общо на 1 236,94 лв. Със същото определение
БОС е потвърдил определение № 254 от 19.03.2019
г. по гр.д.1088/2018 г. по описа на Несебърски районен съд, в останалата част,
с която е прекратено производството по делото, по отношение на иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД, за
осъждане на Н.И. ***,да заплати на ищеца сумата от 21 949,80 лв, представляваща падежиралата към датата на подаване на исковата
молба и непогасена по давност част от главницата по Договора за кредит за
текущо потребление от 24.01.2008 г., включена в анюитетните вноски, дължими от
25.04.2013 г. до 22.12.2017 г. съгласно погасителен план, който е неразделна
част от Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница от датата на подаването на
исковата молба до пълното й изплащане.
При произнасянето си по
подадената от „ОТП Факторинг
България” ЕАД частна жалба против Определение № 254 от 19.03.2019 г. по гр.д.1088/2018 г. по
описа на Несебърски районен съд, БОС действително не се е произнесъл по
разноските, каквото искане е имало както в частната жалба на „ОТП Факторинг България” ЕАД, така и в отговора на частната
жалба, подаден от ответника по нея - Н.И.И. чрез процесуалния му представител адв.Ю.Б..
Съдът констатира, че с
отговора на частната жалба адв.Б. е представил Договор от 12.06.2019 г. за
правна защита и съдействие между него и Н. Николов (л.17 от делото), с който
ответникът по частната жалба е възложил на адв.Б. „да изготви и подаде отговор
по подадената от ОТП Факторинг
България” ЕАД против Определение № 254/19.03.2019 г. по гр.д.1088/2018 г. по описа
на Несебърски районен съд частна жалба, както и
да осъществи процесуално представителство в производството пред Окръжен съд
Бургас по нея“. В т.2 от договора е уговорено възнаграждение в
размер на 1500 лв и е отразено, че то е „платено напълно и в брой при
подписването на настоящия договор“.
При така представения с отговора на частната
жалба Договор от 12.06.2019 г. за правна защита и съдействие
между Н. Николов и адв.Б., съдът намира искането за изменение на постановеното
определение в частта на разноските чрез допълването му с произнасяне по
разноските, за основателно. С оглед постановения резултат - потвърждаване на определението на Несебърски районен съд, в частта, с
която е прекратено производството по делото, по отношение на иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД, за
осъждане на Н.И. ***,да заплати на ищеца сумата от 21 949,80 лв, и отмяната на това
определение само за иска за възнаградителна лихва по Договора за кредит
в размер общо на 1 236,94
лв, съдът приема, че искането на ответника по частната жалба за присъждане на
разноски е частично основателно – съобразно уважената, респ.оставената без
уважение частна жалба.
С оглед своевременно представения по делото Договор от 12.06.2019 г. за
правна защита и съдействие между Н. Николов и адв.Б. и отразеното в него, че
уговореното възнаграждение в размер на 1500 лв е „платено напълно и в брой при
подписването на настоящия договор“, съдът не
споделя възражението на частния жалбоподател, че липсват доказателства за
реално заплащане на адвокатското възнаграждение.
Основателно, според настоящия състав, е
възражението на ответника по молбата, за прекомерност на заплатеното и
претендирано адвокатско възнаграждение. Касае се за производство по частна
жалба, в което ответникът по частната жалба (и в исковото производство) е
представил само отговор на частната жалба. Ето защо съдът намира на първо
място, че спорът към настоящия момент не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което разноските за заплатено адвокатско възнаграждение следва
да се определят по правилата на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид материалния интерес на
повдигнатия спор – общо 23 187 лв, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 1 226 лв, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата. Предвид характера на производството – по частна жалба и
разглеждането му в закрито заседание, съдът намира че приложима в случая е
разпоредбата на чл.9, ал.1, предл.второ от същата наредба, поради което
дължимите разноски на ответника по частната жалба за заплатено
адв.възнаграждение при изцяло потвърдено определение на НРС (т.е.оставяне на
частната жалба изцяло без уважение), биха били в размер на 919,50 лв (3/4 от
адв.възнаграждение, дължимо по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата).
В случая обаче частната жалба е частично уважена – в частта, с която е отменено Определение № 254 от 19.03.2019 г. по гр.д.1088/2018 г. по
описа на НРС, в частта, с която e прекратeно поради недопустимост на основание
чл.299, ал.2 от ГПК, производството по делото, по отношение на иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД за
осъждане на Н.И. ***, да заплати на ищеца възнаградителна лихва по Договора за кредит
в размер общо на 1 236,94
лв, включена в анюитетните вноски, дължими от 25.04.2015 г. до
22.12.2017 г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договор за
кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г. и е постановено връщане на делото на НРС за продължаване на производството по отношение
на иска за възнаградителна лихва
по Договора за кредит в размер общо на 1 236,94 лв; и частично отхвърлена – в частта, с която е прекратено производството по делото, по отношение на иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД, за
осъждане на Н.И. ***,да заплати на ищеца сумата от 21 949,80 лв. Ето защо, на
ответника по частната жалба Николов следва да се присъдят съдебни разноски за
настоящото производство, съобразно отхвърлената част от частната жалба, в
размер на 871 лв.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.248,
вр.чл.250 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Определение
№ ІV-1401 от 25.07.2019 г. ч.гр.д.922/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд,
КАТО:
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“, № 19, ет.2 да заплати на Н.И. ***,
ЕГН **********, съдебно деловодни разноски за настоящото производство съобразно
отхвърлената част от частната жалба, в размер на 871 лв (осемстотин седемдесет
и един лева).
Определението подлежи на обжалване, съгласно чл.248,
ал.3, изр.второ, от ГПК, с частна жалба пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.