Номер 346323.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 23.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20203100502980 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 264848/08.09.2020 г., депозирана от М. К. П. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна, ул. „Карамфил“ № 14, вх. В, ет. 3, ап. 40,
действащ чрез адвокат Кремена Джамбазова, против Определение № 260142/17.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1867 по описа на РС-Варна за 2020 г., 30 съдебен състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „Електроразпределение Север" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258 направените в производство по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет)
лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Частният жалбоподател намира Определение № 260142/17.08.2020 г. на РС Варна за
неправилно, необосновано и несправедливо, като твърди, че с поведението си ответното
дружество е дало повод за завеждане на делото, доколкото умишлено не му е предоставил
информация по законоустановения ред и поради това не е бил наясно кой точно има
претенция за заплащане на процесната сума. Сочи, че практиката на ответното дружество е
такава, че при неплатена сметка и без образувано съдебно производство, се прекратява
подаването на електроенергия към съответния имот, поради което и е подал установителния
иск за недължимост на сумата, тъй като в противен случай е бил застрашен от прекъсване на
ел. захранването. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не е бил застрашен от прекъсване
на захранването, след като по делото не е поискано съдебно удостоверение, което да
послужи пред ответното дружество.
В условията на евентуалност сочи, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил
възражението му за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ответната страна, като не е съобразил, че делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, както и че по същото не са провеждани съдебни заседания.
Въз основа на изложените възражения в частната жалба, моли за отмяна на атакуваното
определение.
В срока по чл. 276, ал .1 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор на частната жалба
1
с вх. № 271580/09.10.2020г. В отговора си ответното дружество излага становище за
неоснователност на релевираните с жалбата възражения. Намира възражението, че ищецът
не е знаел от кое дружество е издадена фактурата, за неоснователно, тъй като е бил длъжен
да изчерпи възможните извънпроцесуални способи за изясняване и разрешаване на спора
между страните, като евентуално в случай, че отношенията не между страните не се уредят,
едва тогава следва да сезира съда. Твърди, че неяснотата относно конкретния кредитор на
ищеца се дължи единствено на неговото бездействие. Също така сочи, че исковата молба е
била депозирана на 12.02.2020г., а още на 03.08.2019г. на ищеца е било изпратено писмо от
„Електроразпределение Север" АД, съдържащо информация за извършената проверка, за
дължима сума както и за издателя на фактурата. Към писмото е била приложена и
процесната фактура. Предвид това твърди, че ищецът е бил уведомен кой е издателят на
фактурата.
„Електроразпределение Север" АД намира, че възражението за прекомерност на
претендираните от дружеството разноски е недопустимо, тъй като към дата на десезиране на
съда, ищецът вече е бил запознат с направеното искане за разноски, както и с техния размер.
Предвид това счита, че преклузията за възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е настъпила още с
депозиране на молбата за оттегляне на иска.
Претендира сторените разноски по настоящото частно гражданско дело, като в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен преклузивен срок. В
предвидения в закона срок е постъпил и отговор на частната жалба. Жалбата и отговорът
изхождат от лица с надлежна процесуална легитимация, при наличие на правен интерес.
Атакуван е подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, като
съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си по чл. 278 от ГПК и съгласно
ТР № 6/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството по гр.д. № 1867/2020г. по описа на РС Варна е било образувано по искова
молба вх. № 85502/19.11.2019 г. от М. К. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Варна, ул. „Карамфил“ № 14, вх. В, ет. 3, ап. 40 срещу „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ********* с искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сума в размер на 543.12 лв., представляваща корекция на ел.енергия за минал период,
начислена за периода от 18.05.2018 г. – 29.07.2019 г. по клиентски № ********** и абонатен
№ **********, с адрес на потребление: град Варна, ул. „Евлоги Георгиев“ № 22, вх. А, ап.
64, с титуляр М. К. П. ЕГН **********. Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба,
към който е приложил доказателства за упълномощаване на процесуален представител, а
именно адвокатско пълномощно. Производството по делото е било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като за целта са били изпратени призовки на
страните.
2
С молба от 12.06.2020г. ответното дружество е посочило, че между страните за същото
вземане и на същото основание, вече има висящо друго гражданско дело, образувано по-
рано с номер 18699/2019г. по описа на РС Варна, като е поискало прекратяване на
производството по смисъла на чл. 126 от ГПК.
След извършена служебна справка чрез изискване на гр. д. № 18699/2019 г. съдът е
установил, че изисканото дело е заведено срещу ответника „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК ********* с искане да бъде прието за установено, че ищецът М. К. П. ЕГН **********,
с постоянен адрес: град Варна, ул. „Карамфил“ № 14, вх.В, ет.3, ап.40 не дължи на ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сума в размер на 543.12 лв., представляваща
корекция на ел. енергия за минал период, начислена за периода от 18.05.2018 г. – 29.07.2019
г. по клиентски №********** и абонатен №**********, с адрес на потребление: град Варна,
ул. „Евлоги Георгиев“ № 22, вх.А, ап.64 с титуляр М. К. П. ЕГН **********.
С писмена молба от 16.01.2020 г. ищецът е оттеглил предявения иск по гр. д. № 18699/2019
г. срещу ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* и го е предявил срещу
ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********.
Предвид това, производството по делото е било прекратено поради недопустимост с
определение на съда от 29.06.2020г. Със следващо определение Определение №
260142/17.08.2020 съдът, по молба на ответника с правно основание чл. 248 от ГПК е
намерил, че в случая се установяват всички предвидени от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Отговорът
на ответника е подаден чрез пълномощник – адв. Банков, с приложени доказателства за
представителна власт. След прекратяване на производството по делото е подадена молба от
пълномощник на ответника, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, като е представен списък на разноските,
ведно с договор за правна помощ и съдействие от 18.03.2020г., фактура и платежно
нареждане за заплатения хонорар.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Образуваното пред
РС Варна гр.д. № 1867/2020г. е приключило с определението за прекратяване, поради
наличието на висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, като е било прекратено заведеното по-късно дело. Предвид това, съгласно нормата
на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
В конкретния случай ответното дружество е било посочено като ответник от ищеца и
респективно конституирано като такъв по делото. За защита на правата си
„Електроразпределение Север” АД е ангажирало услугите на адвокатско дружество и е
упълномощило адвокат, който да го представлява в производството. За тази цел
дружеството е направило разходи за адвокатско възнаграждение, като е доказало и реалното
им заплащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че ответното дружество е
дало повод за завеждане на делото, като умишлено не е предоставило информация кой е
кредиторът по издадената фактура. Видно от самата фактура, издател на същата е ответното
дружество. От приложената по делото обратна разписка/известие за доставяне (л. 41 от
делото), подписана лично от ищеца Михаил Парушев на 09.10.2019г., последният е получил
уведомително писмо от ответното дружество, в което е уведомен за извършената проверка,
3
за съставени констативен протокол, както и за издадената фактура. Предвид това няма как да
се приеме твърдението, че към дата на подаване на исковата молба както по гр.д.
18699/2019г., така и по гр.д. 1867/2020г. по описа на РС Варна, ищецът не е знаел кое е
дружеството, което има претенции към него.
Също така, съдът намира възражението на ищеца, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, за неотносимо към спора. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото или не е релевантно в хипотеза, в която последният признава иска.
Както стана ясно от документите по делото, настоящият случай не е такъв, а напротив
„Електроразпределение Север” АД е оспорило иска е и се е защитавало срещу него.
Неоснователно е и релевираното в условията на евентуалност възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение. Нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че дължимото възнаграждение за
отговор на искова молба, без явяване по делото е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7
или 8, но не по-малко от 300 лв. Видно от представените списък на разноските, както и
приложените към него договор за правна помощ и съдействие от 18.03.2020г., фактура и
платежно нареждане за заплатения хонорар, ответното дружество е направило разноски в
размер на 360 лева, като реалното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, а
разликата до 360 лв. представлява дължимият от адвокатското дружество ДДС. Предвид
изложеното, претендираният и респективно присъден размер на разноските по делото не е
прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което и не следва да бъде намален.
Относно разноските в настоящото производство:
Предвид изхода от спора, настоящият състав намира, че на ответното дружество следва да се
присъдят и разноски за производството по частната жалба. Към отговора на частната жалба
„Електроразпределение Север” АД е представило списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
ведно с Договор за правна защита и съдействие от 29.09.2020г., фактура и платежно
нареждане, удостоверяващи действителното заплащане на адвокатски хонорар в размер на
240 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260142/17.08.2020 г., постановено по гр. д. №
1867 по описа на РС-Варна за 2020 г., 30 съдебен състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на „Електроразпределение Север" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 направените в производство по
делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. К. П. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град Варна, ул. „Карамфил“ № 14, вх. В, ет. 3, ап. 40, да заплати на
„Електроразпределение Север" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 съдебно-деловодни разноски в
размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5