Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на шести октомври 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1773 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от „Б.Ш.“*** срещу Решение № 795/13.06.2022г. постановено по
НАХД № 20223110200600/2022г. по описа на ВРС, 32 състав, с което е потвърдено НП № 23-0001642 от 12.10.2021г. издадено от директора на РД
„АА“Варна.
В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. В касационната жалба се оспорва материалната законосъобразност на въззивното решение с довод, че в НП липсва ясно и пълно описание на фактите относно деянието за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Релевира се в този аспект, че в съдържанието на НП не е конкретно посочено, че е налице отказ за предоставянето на изисканата информация, представляваща извлечени данни от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Сочи се на наличието на договор с дружеството Frotcom България, съгласно който Frotcom България е поел задължение за сваляне на данни от тахографите на МПС на превозвача, но поради технически проблеми със системата информацията от тахографите и дигиталните карти на водачите не можела да бъде предоставена към момента на проверката. Предвид даденото обяснение от управителя на дружеството, касаторът намира, че в НП е следвало да бъде прецизирано за кое конкретно нарушение е привлечен към административно наказателна отговорност – дали за това, че не е съхранил данните или за това, че е отказал да предостави на контролните органи вече извлечените и съхранени данни. На тези съображения намира НП за незаконосъобразно и прави извод, че и потвърждаващото го решение на ВРС е незаконосъобразно.
Ответникът, в отговор на касационната жалба
изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство е решение
№ 795/13.06.2022г.
постановено по НАХД № 20223110200600/2022г. по описа на ВРС, 32 състав, с което е потвърдено НП № 23-0001642 от
12.10.2021г. издадено от директора на РД „АА“Варна. С НП на
„Б.Ш.“***
е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000.00лв. на основание чл.104,
ал.7 от ЗАвПр за нарушение по чл.91в, т.2, пр.второ от ЗАвПр.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: на 14.06.2021г. управителят на „Б.Ш.“ *** е поканен от РД „АА“ – Варна за
предоставяне документи с оглед извършване проверка на дейността на превозвача
за периода от 01.08.2020г. до 30.11.2020г. В пункт І т.5 от поканата е изискано
предоставянето на пътни листи, товарителници и тахографски листи за посочения
период по дати, във възходящ ред, за всяко използвано МПС, както и при
използване на дигитални тахографи – информацията извлечена от паметта на
тахографа и от картите на водачите на магнитен носител, съгласно Наредба №
Н-3/07.04.2009г. на МТ за проверявания период. Даден е 7-дневен срок за
представянето на документите. Срокът е изтекъл на 21.06.2021г. С
приемо-предавателен протокол от 21.06.2021г. от управителя дружеството на
проверяващият орган са представени документи, както и флаш памет, за която е
посочено, че съдържа извлечение от дигиталните тахографи на водачите, между
които и на водача А И Д , за който е констатирано, че е извършвал международен
превоз на товари за дружеството в периода на извършваната проверка. След
проверката на предоставената информация от превозвача е констатирано, че не се
съдържат данни от тахограф на МПС с рег.№ СВ 0204 НА, за което са налични три
броя CMR от дати 31.08.2022г.,
09.09.2020г. и 11.09.2020г. Депозирано
от управителят на дружеството е обяснение, в което сочи че изисканата информация
не може да предоставена, поради неизправност в системата, с която работи
превозвачът, тъй като последната не позволява архивирането на файловете.
Посочено е, че информацията ще може да бъде предоставена след излизането на
подновената карта на превозвача, подадена на 27.07.2020г.. Въз основа на
констатираното на дружеството бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в
АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. АУАН е съставен и НП е
издадено от компетентни органи при спазване на предвидените от чл.42 и чл.57 от ЗАНН изисквания за форма. Съдът е приел, че релевантните относно
съставомерността на деянието факти се установят от доказателствата, събрани в
хода на административнонаказателното производство. При горните констатации и
изводи съдът, след излагане на съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН
към деянието, потвърдил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Касационната инстанция преценява възраженията в касационната жалба като неоснователни. Законът е възложил в задължение на превозвачите извличането на данните от тахографите и от картите на водачите, съхранението на тези данни и предоставянето им на контролните органи при извършването на проверка. В разглежданият случай от данните в НП и от твърденията в касационната жалба се констатира, че спор по фактите няма - налице е отказ на превозвача за предоставянето на изисканата в хода на проверката информация. Сочената от дружеството причина – че не може да предостави информацията, поради това, че не е свалена от носителите й и не се съхранява от него е ирелеватна за състава на нарушението регламентирано в разпоредбата на 104, ал.7 от ЗАвтПр.
Съставът на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, съгласно посочената в НП разпоредба включва следните факти: 1./да е изискана от контролните органи в рамките на извършвана проверка на превозвача информацията от тахографите и от картата на водача и 2.тази информация да не е предоставена. Както вече беше посочено, спор между страните по настъпването на тези факти няма.
Възраженията на касатора са насочени към установяването на причината за отказа за предоставяне на изисканата от контролния орган информация и в тази връзка налагането на извод, че предвид твърдяната обективна и независеща от превозвача невъзможност за предоставяне на изисканите данни към момента на проверката, не е налице отказ, доколкото не е направено изрично изявление в тази посока. Правният институт „отказ“ не е дефиниран в изрична правна норма, т.е. няма легално определение. Предвид правилото формулирано в чл.9, ал.1 от Закона за нормативните актове, съгласно което „Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно“, понятието „отказ“ обхваща както изричното заявяване, че изисканата информация няма да бъде предоставена на контролния орган, така и действията (напр. но не изчерпателно: не предоставяне на изисканата информация; обяснение, че не е налична към момента или отлагане на предоставянето след изтичането на срока на проверката; др.), които имат същият правен ефект.
ЗАвтПр не поставя изискване пред превозвачите как да извличат информацията визирана в чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвтПр. В този аспект, допустимо е сключването на договор с друг търговец, който поема задължението да извлече данните от един носител (тахограф, карта на водача) и да ги запише на друг, като предостави носителят, в който са съхранени данните от тахографа и картата на водача за съхранение на превозвача. Това не означава, че превозвачът се освобождава от установеното в закона задължение при поискване да предостави посочените данни на контролния орган. Превозвачът следва да организира дейността си, включително и по изпълнение на задължението за извличането на данните по чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвтПр и съхранението им по начин, че при поискването на тази информация от контролните органи, да може да я предостави. При невъзможност да я предостави се налага извод за отказ от предоставянето на посочената информация.
Този извод се подкрепя от обстоятелството, че дружеството е поканено от контролния орган да представи информацията с покана, връчена му на 14.06.2021г. В изпълнение на поканата е представило част от изисканите документи на 21.06.2021г., а на 30.07.2021г. управителят на дружеството е дал обяснение, в което сочи че не може да предостави тахографските данни за периода от 01.05.20 до 31.11.20г., поради неизправност в системата. Към обяснението не са приложени доказателства за твърдението за неизправност на системата. Дружеството е имало възможност в рамките на срока от 14.06.2021г. до 30.07.2021г. да предприеме действия по извличане на данните и предоставянето им на контролните органи, като не е предприело такива действия, то е правилен извода на контролния орган, че е налице отказ за предоставянето на изисканите данни.
Касационната инстанция намира, че е неоснователно твърдението на касатора, че е извършил нарушението предвидено в 104, ал.7, предл. първо от ЗАвтПр, предвид обстоятелството, че не са представени нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното оспорване на НП, доказателства (констативен акт, данни от системата за възникнал проблем, друго) относно невъзможността данните от тахографите и картите на водача да бъдат извлечени и съхранени.
Предвид горното, настоящата инстанция приема, че като е извел извод за законосъобразност на НП, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Направено е искане от касационния ответник за присъждане на разноски. Съдът констатира, че във фазата на касационното производство ответникът не е представляван от юрисконсулт. Писменият отговор на касационната жалба, съгласно посоченото в титулната му част е изходящ от Директора на РД „Автомобилна администрация“ и е подписан от същия, поради което съдът намира, че не е налице предпоставката необходима за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, а именно: да е бил представляван от юрисконсулт или от друг служител с юридическо образование.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
795/13.06.2022г. постановено по НАХД № 20223110200600/2022г. по описа на ВРС,
32 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.