Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5747 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от И.К.Д. – Г. искова молба, с която моли ответникът З.
„Б.и.“ АД да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.08.2017
г. в гр. Ботевград, ведно със законните лихви от 22.11.2017 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди,
че на 25.08.2017 г. в гр. Ботевград се запътила към магазин на бул. „Цар
Освободител“. При пресичане на булеварда била блъсната като пешеходец от л.а.
„Ауди“, модел „80“ с ДК № ********. Спрямо посоката на движение на автомобила К.
се движила от ляво на дясно. Автомобилът
я ударил странично, в дясната част на тялото в момент, непосредствено преди да
стъпи на отсрещния тротоар. Инцидентът настъпил при слънчево и ясно време, на
суха пътна настилка и при добра видимост.
Непосредствено
след произшествието пострадалата била откарана в ФСМП „Ботевград“, откъдето
лекарите я насочили за лечение към „Света Анна“ в гр. София. В клиника по
неврохирургия ищцата се лекувала в периода 25.08.2017 г. – 28.08.2017 г.
Установили се мозъчно сътресение, контузия в дясната част на главата и травма на
нервните коренчета в шиен отдел на гръбначния стълб. Оплаквала се от болки в
главата, шията, изтръпване на ръцете и болки в кръста и в таза.
След
изписването й препоръчали лечебно-охранителен и двигателен режим и носене на
имобилизираща шийна яка за период от три месеца.
Към
момента К. се оплаквала от постоянно главоболие и световъртеж при изправяне от
легнало положение, повишена раздразнителност, загуба на координация на
мускулите и шум в ушите. Изпитвала болки и във врата и гърба. Това водело до смущения
в съня и давало отражение на психиката й. Изпитвала страх да се придвижва по
улиците. Страдала от понижено настроение, постоянна тревожност, нарушения на
паметта и вниманието и затруднена координация.
За
управлявания от В.З.С. л.а. „Ауди“ имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при З. „Б. и.“
АД, поради което ответникът следвало да поеме отговорността за заплащане на търпените
от К. неимуществени вреди, които същата оценява на 26 000 лева.
На
22.11.2017 г. ищцата подала молба до застрахователя за заплащане на обезщетение
за търпените от процесното ПТП неимуществени вреди, но ответникът постановил отказал.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да й заплати сумата от 26 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2017
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД е подал отговор, в който е оспорил причинната връзка между
описаните в исковата молба увреждания и механизма на процесното ПТП. Според
ответникът К. не е пресичала на пешеходна пътека. Пресичането на платното за
движение пострадалата предприела в момент, когато ударът бил непредотвратим за
водача В.С.. Оспорва размера на претенцията като завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 22.11.2017 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Ауди“, модел „80“ с ДК № ******АС и З. „Б.и.“. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Ауди 80“ и ответника към 25.08.2017
г. е отделено като безспорно между страните обстоятелство с определение от 18.10.2018
г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Въз основа
на материалите по преписка по АУАН сер. Г № 773540 и показанията на водача В.С.
са изготвени две съдебни авто-технически експертизи. Всяка от тях е описала механизма
на ПТП. Повторната експертиза е взела предвид пълните показания на С. и
заключението е дадено при описаната от свидетеля фактическа обстановка. На
25.08.2017 г. около 16.10 часа в гр. Ботевград по бул. „Цар Освободител“ в
посока от с. Трудовец към центъра на града в дясна пътна лента се е движил л.а. „Ауди 80“ със скорост между 10 и 40
км/ч. След кръстовището с ул. „Рила“ пред него спрял неизвестен автомобил за
изчакване на насрещно движещи се превозни средства, за да извърши ляв завой.
Един от насрещно движещите се автомобили подал светлинен сигнал на С. да
извърши левия завой. Л.а. „Ауди“ потеглил със скорост 8-10 км/ч, според
показанията на водача. В същото време И.К. предприела пресичане на платното за
движение на бул. „Цар Освободител“ на нерегламентирано за целта място – в
зоната срещу магазина за месо, в посока от ляво на дясно спрямо л.а. „Ауди“.
Успяло да премине между два насрещно движещи се автомобила към кръстовището с
ул. „Рила“. Видимостта на водача В.С. е била ограничена до момента, в който К.
се е появила зад задния лев габарит на насрещно движещ се автомобил. Ищцата
успяла да премине почти изцяло пред л.а. „Ауди“, но преди да завърши
пресичането с крайна предна дясна част автомобилът ударил К. в дясна част на
тялото. Ударът бил с приплъзване по преден десен калник и последвала ротация на
пешеходеца.
Като е
изследвал увредите по автомобила, вещото лице доц. д-р инж. А. е заключил, че
скоростта на л.а. „Ауди“ е между 10 и 40 км/ч. При тези две скорости е
определил предотвратимостта на удара, съобразявайки и бързината на придвижване
на пешеходеца К.. Независимо от скоростта на движение на пострадалата, ударът
за В.С. е бил предотвратим, с изключение на бързо тичане на пешеходеца и
скорост на автомобила над 11.5 км/ч.
Вещото
лице сочи, че причината за създаване на опасността и настъпване на ПТП е в
действията на пешеходеца, предприела пресичане на нерегламентирано за пешеходци
място. На 47-57 м преди мястото на удара, в зоната на кръстовището с ул. „Рила“
е имало пешеходна пътека, която К. е могла да използва. Същевременно, водачът е
имал техническа възможност да спре и да предотврати удара спрямо момента, в който
е имал възможност да възприеме появилата се над неизвестния автомобил
пешеходка. При скорост на движение до 40 км/ч реакцията му за спиране е била
закъсняла. С. е могъл да спре и да предотврати настъпването на произшествието.
Вещото лице изключва бързо, състезателно тичане на К., предвид показанията на
самия водач, според който движението е било между бърз ход и спокойно тичане.
При така
установения механизъм на произшествието съдът намира, че всеки от двамата
участници е реализирал поведение, довело до вредоносния резултат.
Водачът на
л.а. „Ауди 80“ е реализирал противоправно поведение, с което е нарушил
обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата.
Същият е нарушил задължението си по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - да прояви
внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците. С. е могъл и е бил длъжен своевременно да възприеме К.. Макар и да
е пресичала на необозначено за целта място, негово е било задължението да
съобрази поведението й и да регулира скоростта на управлявания от него
автомобил до пълно спиране, за да й позволи да завърши безопасно пресичането.
Доколкото
произтеклите за И.К. вреди са причинени и от нейно противоправно поведение,
размерът на съпричиняването съдът определя на 1/3.
Във връзка
с установяване на увредите, причинени при процесното ПТП са събрани гласни
доказателства и е изслушана съдебно-медицинска експертиза.
Вещото
лице д-р П. е заключил, че при ПТП на 25.08.2017 г. И.К.Д. – Г. е получила
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение, контузия на дясна
теменна област на главата и охлузни рани в дясна лицева половина и травма на
нервните коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб. Мозъчното сътресение
протекло с количествена промяна в яснотата на съзнанието след травмата, без
данни за настъпване на кома. Контузията в дясна теменна област на главата и
охлузните лицеви рани са причинили на пострадалата болки и страдания. Шийната
травма не се отличавала с неврологична симптоматика, като липсвали и рентгенови
данни за счупване на тяло на прешлен или израстък. Никоя от получените при ПТП
на 25.08.2017 г. травми не е довела до създаване на опасност за живота на К., а
единствено до временно разстройство на здравето. При правилно проведено лечение
възстановителният период варирал от 3 до 5 седмици. В случая мозъчното
сътресение не довело до патологични
промени в мозъчния паренхим. Въпреки това се наблюдавали последващи епизоди на
главоболие при емоционално или физическо напрежение. Оплакването се повлиявало
благоприятно от обезболяващи препарати.
Що се
отнася до контузията на шията, вещото лице е съобразило, че пострадалата е била
на 61 г. при получаване на травмата. При ищцата вече са настъпили дегенеративни
изменения в шийния отдел на гръбначния стълб – изгладена шийна лордоза,
причинени от естествено остаряване на тъканите. Описаната травма на нервните
коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб се основавала на съобщени от
ищцата оплаквания при постъпване в лечебното заведение. Този вид травма била
характерна при счупване на тяло на прешлен или разместване на шийни тела. При
липса на рентгенови данни за травматични промени с болка при движение лечението
включвало носене на шийна яка за срок до една седмица, прием на
противовъзпалителни медикаменти и витамини. Продължителното носене на яката
намалявало тонуса на шийната мускулатура и често резултирало в атрофични
промени.
За период
от около два месеца И.К. търпяла болки от получените увреждания, като през
първия месец страданията й били с по-висок интензитет. След това имала епизоди
на главоболие, а очакванията били за проява на болеви усещания в шийния отдел
при промяна на времето. Тъй като черепно-мозъчната травма протекла без проява
на неврологична симптоматика и без усложнения, трайни негативни последици за
пострадалата не се очаквали. По данни от последния преглед, който вещото лице
провел лично на 29.05.2019 г., К. била в добро общо състояние, а неврологичният
й статус – в границите на нормата. Мускулатурата в шийния отдел на гръбначния
стълб била спокойна; движенията – в добър обем и без ограничения.
Според
показанията на сина на К. – свидетелят К.Г., който посетил майка си
непосредствено след произшествието в болничното заведение в гр. Ботевград, тя
имала видими охлузвания в дясната лицева част, цицини и хематоми. Първоначално
не го познала, но десет минути по-късно, при транспортирането й към гр. София,
успяла да разпознае сина си. След четиридневен престой И. била изписана, но по
време на домашното лечение се нуждаела от чужда помощ, каквато оказвала
дъщерята на пострадалата. Майка му се оплаквала от болки във врата и краката. И
до момента приемала обезболяващи медикаменти.
За да
определи размера на обезщетението на 12 000 лева съдът съобразява
характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др. В случая пострадалата е на 61 години и оплакванията в
шийния отдел на гръбначния стълб са причинени от естествени анатомични и
физиологични промени в тази част на тялото. Мозъчното сътресение не е довело до
изпадане в безсъзнателно състояние, нито е причинило, макар и временно,
опасност за живота на К.. В процеса на лечение не са се наложили оперативни
интервенции, а само спазване на постелен режим и прием на медикаменти. Интензивните
болки са продължили за около месец, а общият възстановителен период не е
продължил повече от два месеца. Травмите не са наложили и постоянно ползване на
чужда помощ, включително за хигиенно-битово обслужване. Домашното лечение не е
включвало изцяло постелен режим. Трайни негативни последици за здравословното
състояние на ищцата липсват. При прилагане на приетия от съда процент на
съпричиняване, дължимото от ответника обезщетение възлиза на 8 000 лева.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ. Съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ, когато ползвателят на застрахователната
услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето
ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата,
които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на
претенцията му. Чл. 496, ал. 1 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
Установява се, че на 22.11.2017 г. З. „Б.и.“ АД е бил
сезиран с искане за заплащане от обезщетение, като приложените документи са
свързани със здравословното състояние на И.К.. Приложена е и служебна бележка
от ОД на МВР – София, РУ – Ботевград, че на водача В.З.С. е съставен АУАН. От
изисканата по делото преписка е видно, че на 24.11.2017 г. е било издадено
наказателно постановление. Към 22.11.2017 г. пострадалата не е разполагала с
доказателства за вината на В.С. и следователно застрахователят е дължал
произнасяне. Следва да се отбележи, че дори и след представяне на наказателното
постановление ответникът не е заплатил обезщетение за неимуществените вреди на И.К..
След като са били представени всички доказателства по чл.
106 от КЗ с молбата от 22.11.2017 г., на 13.12.2017 г. е изтекъл 15-дневния
срок за произнасяне. Лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди се дължи, считано от 14.12.2017 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата се следват
разноски съразмерно на уважената част от иска – 184.62 лева.
На
ищцата е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат К.М.Д. се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 403.08 лева.
Ответникът
е представил списък по чл. 80 от ГПК, включващ разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева. Възражението на ищцовата страна за
прекомерност на заплатения от З. „Б.и.“ АД хонорар е неоснователност. Неговият
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е 1 310
лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска, дължимите на ответника разноски
са на стойност 830.77 лева.
Тъй като
ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса, З. „Б.и.“ АД дължи по
сметка на СГС сумата от 320 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на И.К.Д. – Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 25.08.2017 г.,
ведно със законната лихва от 14.12.2017 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева и за
мораторни лихви от 22.11.2017 . до 13.12.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на И.К.Д. – Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 184.62 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат К.М.Д., с адрес ***
сумата от 403.08 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.К.Д. – Г.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 830.77 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 320 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: