Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
16.09.2022 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
На |
31.08. |
Година |
2022 |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Адм. |
дело
номер |
84 |
по
описа за |
2022 |
година. |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Производството е образувано
по жалба от В.Х.Р. от ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №
09/06/1/0/00576/3/01/04/01/ от 16.02.2022 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, с който
по т. I е отказано изплащането на финансова помощ общо в
размер на *** лв., представляваща второ плащане по
Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от 24.10.2019 г. и по т. II е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на *** лв., представляващо сумата на полученото първо
плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от 24.10.2019 г.
Счита,
че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила и необоснован.
Оспорва
изцяло изводите на административния орган, изложени в мотивите на процесния АУПДВ, за наличие на неизпълнение на сключения
между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“ Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от
24.10.2019 г.
Във
връзка с горното, счита за неправилни констатациите на издателя на оспорения
акт, че са налице допуснати нарушения при изпълнението на договорените
условия.
Въвежда
довод, че в хода на административното производство са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до постановяването на незаконосъобразен АУПДВ.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за
установяване на публично държавно вземане № 09/06/1/0/00576/3/01/04/01/ от
16.02.2022 г., издаден от директор на ОД на
ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, с който по т. I е отказано изплащането на финансова помощ общо в
размер на *** лв., представляваща второ плащане по
Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от 24.10.2019 г. и по т. II е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на *** лв., представляващо сумата на полученото първо
плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от 24.10.2019 г.
В
съдебно заседание, чрез адв. Г.Б. поддържа
депозираната жалба. Излага съображения, че анализът на доказателствата по
делото, сочел, че жалбоподателят не е имал никаква възможност да предотврати
нанесените щети върху овошките, които е посял съобразно договора с фонда. В
случая ползвателят на финансовата помощ не бил имал никаква възможност да
предвиди нахлуването на скакалци в ползваните имоти, а в производството се установило,
че те бил един от основните причинители на щетите, които са нанесени на
овощните дървета. Счита, че В.Р. е действал изключително добросъвестно, в
съответствие със сключения договор за подпомагане, поради което не можело да се
изведе никакъв извод за вина от негова страна или за някакво недобросъвестно поведение.
Законосъобразността на АУПДВ била обусловена от наличието на недобросъвестното отношение на съответната страна,
която е подписала договор за финансово подпомагане, каквото поведение не се
установявало от събраните по делото доказателства. Всички констатации, които
административният орган бил изложил в акта се опровергавали от заключението на
вещото лице, както и от събраните по делото доказателства. Процесният
акт бил основан на доказателства, които не били събрани обективно, всестранно и
пълно, поради което същият се явявал неоснователен и незаконосъобразен. Моли
съда да отмени обжалвания акт и присъди деловодни разноски в полза на
оспорващия.
В
подкрепа на доводите си представя писмена защита, в която развива подробни
съображения, че в конкретния случай е следвало да бъде издадено решение за
финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не АУПДВ.
Ответникът
по жалбата се представлява от ст. юрисконсулт К. М., която оспорва изцяло
подадената жалба. Сочи, че от приложения бизнес-план от В.Р., било видно, че същият
отглеждал трайни насаждения – костилкови овощни видове череши и към момента на
кандидатстване СПО на земеделското стопанство бил равен на *** евро, формиран
единствено от костилкови овощни видове - череши на площ от 19.341 дка.
Излага
доводи, че съгласно таблица със специфичните цели, жалбоподателят бил избрал
съответната година за проверка, съответно подал искане за второ плащане, след което служители
на ДФ „Земеделие” извършили посещение на място, последвано от проверка на
място. Към момента на проверката било констатирано, че овошките са без листна
маса и вегетативни прояви, описани подробно в контролните листове, което се
равнявало на под 70% жизнени, със затихващи жизнени показатели. Липсвало и съответствие
спрямо минималния брой на растенията на единица площ. От това се налагал изводът,
че трайните насаждения не били в добро земеделско състояние, което обосновавало
заключението, че през стопанската 2020-2021 г., жалбоподателят не бил отглеждал
в стопанството си заложените в бизнес-плана култури, т.е. констатираните по
0,00 дка - сливи и череши. Установено било още, че предвидената инвестицията от
6000 дка трайни насаждения от сливи, не била осъществена.
Твърди,
че съгласно чл. 11 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост
за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите
и регионални критерии за постоянни пасища, трайните насаждения били в добро
земеделско състояние, когато: 1. Най-малко 70 % от растенията, включени в
масива, са живи (неизсъхнали); 2. Почвената повърхност се поддържа с подходящи
обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово–мулчирна,
мулчирна или
ливадно зачимяване).
В
хода на проверката В.Р. предоставил обяснение, в което сочел, че е налице пропадане
на трайните насаждения, поради лоши климатични и метеорологични условия,
независещи от него, за което обаче ДФ „Земеделие” не бил уведомен своевременно.
Също така бил представил на експертите и Констативен протокол №
002147/23.07.2021 г., но липсвало уведомяване за нападение от скакалци. Към
момента на проверката бенефициентът не бил въвел никакви забележки, респ. никакви възражения относно
извършеното посещение на място, както и преди извършване на втората проверка на
място, която била от 29.07.2021 г. до 06.08.2021 г., след подадено в ИСУН
искане за второ плащане. На 02.09.2021 г. чрез системата ИСУН, жалбоподателят
представил отговор на уведомително писмо за отстраняване на нередовности
и приложил към съответния договор дневник за появата, развитието, плътността и
степен на нападение от вредители, като част от заверен дневник от ОДБХ – Кърджали,
за проведени химични обработки, употребени торове, подобрители на почвата и
биолог В представения дневник, обаче, липсвала информация за обстоятелствата, описани
в констативния протокол.
Всичко
това налагало извода, че бенефициентът не бил уведомил своевременно ДФ
„Земеделие” за всички обстоятелства от значение за изпълнение на нормативни и
договорните му задължения, въпреки че е имал тази възможност и задължение.
В
нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от административния договор, в договорно
нормативно определения срок, ДФ „Земеделие” не бил уведомен за всички
обстоятелства от значение за изпълнение на одобрения проект, както и за
възникването на непреодолима сила, извънредни обстоятелства. В случая били
налице твърдения за наличие на такива обстоятелства – пропадане на трайни
насаждения поради лоши климатични и метеорологични условия, повторно засаждане
на овошките, които впоследствие са били жертва на нашествие на скакалци, в
процеса на разлистване на младите овощни дървета, но доколкото фондът не бил
уведомен своевременно, декларираните обстоятелства, не можели да се кредитират.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от административния договор, когато изпаднел в забава,
бенефициерът не може да се позовава на непреодолима
сила, извънредно обстоятелство. По силата на чл. 6, ал. 1, т. 8 от договора,
жалбоподателят се задължавал да изпълнява всички задължения и ангажименти,
произтичащи от условията за изпълнения от действащата нормативна уредба, във
връзка с одобреното проектно предложение, предмет на договора, за което е бил
одобрен. В настоящия случай началният икономически размер на стопанството,
измерен СПО, бил *** евро. Икономическият размер към момента на извършване на
проверката на място, изчислен въз основа на допустимите за включване площи и
култури, бил 0,00 евро, т.е., бенефициентът не поддържал началния икономически
размер на стопанството. Моли съда да остави жалбата без уважение като
неоснователна и потвърдите индивидуалния административен акт, присъждайки юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер. Релевира възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
31.05.2018 г. В.Х.Р. от *** е кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г., подавайки проектно предложение по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г./л. 45 и сл. от т. I на делото/.
Съгласно приложения бизнес план/л. 34 –
л. 44 от т. I/ началният икономически
размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, е 29 757.00
лева. Посочено е, че
земеделският стопанин обработва 21.000 дка земя, заета с череши, които се
отглеждат по метода на биологичното земеделие. Същите ще бъдат културите,
площите и икономическият размер на стопанството както през първата, така и през
втората година на от изпълнението на бизнес плана. Кандидатът предвижда през
третата стопанска година (2020/2021) да наеме 6.000 дка земя и да създаде
6.000 от сливи. Общата обработваема площ
ще е 27.000 дка, заета с 21.000 дка череши и 6.000 дка сливи.
Икономическият
размер на стопанството ще е *** лева, който размер стопанинът ще поддържа до
края на изпълнението на проекта. Избраната крайна дата на периода за проверка
изпълнението на бизнес плана и крайна дата на подаване на заявката за подаване
на заявлението за второ плащане е 25.06.2021 г. Като специфични цели и
резултати на одобрения бизнес план е избрана цел: „Увеличаване на икономическия
размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с 4 000 евро
СПО)“ – таблица 7.
На
24.10.2019 г. между В.Х.Р. от ***/бенефициент/ и Държавен фонд „Земеделие“
гр.София е сключен Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01/л. 72 – л. 88/ за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Съгласно клаузите на договора фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ в размер на *** лв. на два етапа: първо плащане в
размер на *** лв., което се извършва в срок до два месеца от сключването на договора
и второ плащане в размер на *** лв., което се извършва в срок до три месеца от
подаване на искане за второ плащане от бенефициента, което искане се подава в
срок до 25.06.2021 г.
В
чл. 6, ал. 1 от договора изрично са посочени задълженията на бенефициента до
изтичане на пет години от сключването на договора, като в т. 1 е отразено
задължението му да спазва точно одобрения бизнес план, като отглежда видовете
култури и/или животни и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите,
посочени в него и допустимият период за създаване на овощни трайни насаждения,
който е от 1 ноември до 14 април на стопанската година.
На
17.07.2020 г. В.Р. е депозирал искане /уведомление за промяна на
административния договор /л. 89 и сл./,
касаещо единствено промяна на заложената в бизнес
плана година за закупуване на 1бр. мотофреза.
С
Решение № 09/06/1/0/00576/2/01/03/01 – л.
104, издадено от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, е одобрено
изплащането на финансова помощ на жалбоподателя по процесния
административен договор в размер на *** лв.
На
21.06.2021 г. Р. е депозирал искане за второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01/ л. 106 и сл./
С
Уведомителни писма за отстраняване на нередовности №
01-093-6500 от 01.07.2021 г./л. 282, т. II/; №
01-093-6500/40 от 27.08.2021 г. ./л. 309, т. II/ и № 01-093-6500/55 от 04.10.2021 г./л. 323, т. II/, от жалбоподателят са изискани допълнителни
доказателства и обяснения относно обстоятелства, релевантни за изпълнението на
договора.
От
контролен лист за посещение на място от 09.07.2021 г./л. 327 и сл., т. II/, се установява, че служители на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Кърджали са констатирали визуални несъответствия на засадените трайни
насаждения в имотите, ползвани от Р. Предвид това е препоръчано извършването на
проверка на място от отдел РТИ с цел установяване на точната площ на засадените
култури в стопанството на ползвателя – л.
343.
Със
Заповед № 445560/28.07.2021 г./л. 383/
е назначена проверка на място в стопанството на В.Х.Р., с период на проверката
от 28.07.2021 г. до 10.08.2021 г. Резултатите от проверката са материализирани
в доклад от проверка на място/л. 385 – л.
411/. Видно от съдържанието на последния, в приложената Таблица 2 – трайни насаждения/л. 397/ и въведената забележка към нея
от страна на експертите, е отразено, че във всички имоти, предмет на
проверката, а именно: имот с № ***, находящ се в
землището на ***; имот с № ***, находящ се в землището
на ***; имот с № ***, находящ се в землището на ***; имот
с № ***, находящ се в землището на ***; имот с № ***,
находящ се в землището на ***, по-малко от 70% от
растенията са живи, като за всеки имот са налице несъответствие на броя открити
дървета, спрямо заложените такива в плана. Приети са нулеви стойности на
костилкови овощни дървета – сливи и череши. Изрично е посочено, че към момента
на проверката овошките са без листна маса и вегетативни прояви, като
земеделския производител отглежда стопанството си по биологичен начин. Отразено
е, че овощните дръвчета са под 70% процента жизнени, със затихващи показатели показатели и липсва
съответствие спрямо минималния брой на растенията на единица площ – л. 398.
Жалбоподателят
е уведомен срещу подпис с констатациите от проверката, като в графа
„забележки“/л. 411/е въвел
възраженията си относно посочения брой живи дръвчета, излагайки доводи, че в
площите е имало нашествие от скакалци и лично е показал на проверяващите, че някои
от посочените като не живи дръвчетата, са със зелени стъбла и съдържат сок,
видим при отрязване и обелване на кората.
С
Уведомително писмо № 01-092-6500/66 от 11.08.2021 г. на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София/л. 445/,
жалбоподателят е уведомен за констатираните при проверката на място
несъответствия и му е предоставена възможност да предоставяне на възражения и
забележки. Във връзка с УП от страна на Р. е представено възражение с вх. №
01-092-6500/66 от 26.08.2021 г./л. 352-
л. 353/. Оспорени са констатациите на проверяващите експерти като
необективни и некомпетентни.
Изложени
са твърдения за презасаждане през месец март на
цялото насаждение от 21 дка череши, поради пропадане, както и на насаждението
от 6 дка сливи. Сочи нашествие на скакалци в имотите, за което представя
констативен протокол.
Твърди,
че по време на проверката лично е отрязал посочените от проверяващите „неживи“
дръвчета, при което се доказало наличието на зеленина на стъблата и кората и
дървесен сок.
На
16.11.2021 г., чрез ИСУН, на В.Х.Р. е връчено съобщение/писмо с № 09/06/1/0/00576/3/01/22/01/л. 446 – л. 454/, издадено от директор
на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, с което жалбоподателят е уведомен, че ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
задължение във връзка с констатации, направени по подаденото
от него искане за второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01.
Изложени
са мотиви, че при извършената проверка на място е констатирано: 1. Неспазване
на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2 във връзка е чл. 6, ал. 1, т. 1 от
Договора във връзка с т. 1.3.2 от Раздел 13.1 Дейности, допустими за финансиране
от Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Условия за кандидатстване); 2. Неспазване
на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 6, ал.1, т. 4 от
Договора, съответно т. 5.8 от Раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите“ от
Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNPOO 1-6.001 по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 —
2020 г. (Условията за изпълнение); 3. Неспазване на разпоредбите на чл. 6,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1,
т. 7 от Договора, съответно т. 53 от Раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите“
от Условията за изпълнение; 4. Неспазване
на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 8 от Договора, съответно т. 5.9 от Раздел 1
„Техническо изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение; 5. Неспазване на разпоредбите на чл. 6,
ал. 1, т. 3 от Договора, и т. 1.2.3 от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на
кандидатите“ от Условия за кандидатстване.
Предвид
установеното неизпълнение на нормативни и договорни задължения и на основание чл.
11, т. 2, т. 4, т. 7, т. 9 и т. 15 и чл. 16, ал. 2 от Административен договор №
BG06RDNP001-6.001-0649- С01 от 24.10.2019 г. с ДФ „Земеделие“ и
на основание т. 11.1 във вр. с т. 11.1.2, т.11.1.4,
т.11.1.5 и т.11.1.10 от Раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“,
и във връзка с т. 5.3, т. 5.8 и т. 5.9 от Раздел 1 „Техническо изпълнение на
проектите“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез
подбор № BG06RDNP001-6.001, е посочено, че
бенефициентът няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото
първо плащане по административния договор, ведно със законната лихва.
Във
връзка с откритото производство по издаване на АУПДВ жалбоподателят е подал
възражение до ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали/л. 456/, в което е изложил доводи за необоснованост и неправилност
на резултатите от проверката на място.
На
16.02.2022 г./датата на изпращане в ИСУН/ директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.
Кърджали е издал Акт за установяване на публично държавно вземане №
09/06/1/0/00576/3/01/04/01/ (л.13 – л. 23),
с който по т. I е отказано изплащането на
финансова помощ общо в размер на *** лв., представляващи второ плащане Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от
24.10.2019 г. и по т. II е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващо сумата на полученото първо
плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от 24.10.2019 г.
Актът
е получен от адресата на 18.02.2022 г. чрез съобщение в ИСУН/л. 23/.
За
изясняване на делото и предвид въведените от страните искания е назначена
съдебно-аграрно техническа експертиза. От заключението на вещото лице С.Н. се
установява, следното: 1. При
направения оглед и преброяване на овошките са констатирани насаждения в
имотите, както следва: в имот ***- череши (163бр.); в имот *** – череши (92 бр.);
в имот *** - череши (380 бр.); в имот *** – череши (101 бр.); в имот ***-сливи (71
бр.); в имот *** -сливи (112 бр.). Вещото лице излага констатации, че много от
фиданките са изкоренени, счупени и изброяването към момента на експертизата е
неточно. Изброените фиданки се отличават по брой с тези, изброени на 28.07.21 г.
от инспекторите от РТИ към ДФЗ. От приложената таблица на стр. 397 от делото,
не ставало ясно дали отчетените бройки са само „живи“ или „със затихващи
жизнени функции“ както е написано в резултата от проверката на стр. 398. В
случай, че са отразили само „живите“, то „със затихващите жизнени функции“ не
значи, че са изсъхнали. Няма такова понятие „затихващи жизнени функции“; 2. По вид и разположение, насажденията
във всеки един имот отговарят на заложеното в бизнес- плана, но към 31.07.2022 г.
по брой същите не отговарят, поради нанесени щети от животни и хора; 3. На място, към 31.07.2022 г. е налице
масово изсъхване на фиданките. По въпроса за прихващането на този етап не можело
да се говори, защото е минал повече от едногодишен период. От вида на овошките
ставало ясно, че всички са засадени по едно и също време, т. е. и черешите са били
презасадени към 31.03.2021 г. Посадъчният материал бил
еднакъв, респ. не се откривало различие в развитието на сливите и черешите. От хабитуса на фиданките ставало ясно, че към момента на
засаждане са едногодишни растения - тънки, без оформени клони;
4. В
нито един от процесните имоти не се установило пропадане на почвата; 5. Към 31.07.2022 г. било налице масово изсъхване на дърветата, т.е.
открити бил незначителен брой живи - с листа. Наблюдавала се висока степен на
нападение от скакалци.
Вещото
лице сочи, че е напълно естествено дърветата да са изсъхнали от преждевремено изяждане на листата през 2021 г и 2022 г. При
липса на листа се спирало натрупването на хранителни вещества, в резултат на
което не се залагат листни пъпки за следващата вегетационна година. Получавало
се преждевременно спиране на вегетацията. На 23.07.2021 г. В.Р. бил предприел
действия по оглед на място от специалист за консултация от отдела по
«Растителна защита» към ОДБХ гр.Кърджали.
Наличен
бил съставен Протокол № 002147/23.07.2021 г., в който било отразено нападение
във висока плътност от зелен горски скакалец, изядени листа - овошките са
останали «голи пръчки». В ситуацията на биологично отглеждане на овошките нямало
регистрирани ПРЗ/препарати за растителна защита/ за борба със скакалците,
всички ПРЗ-та са конвенционални. Не можело да се ползват химични торове за
подхранване, като в същото време липсвала листна маса за третиране на листата с
биоторове.
Вещото
лице сочи, че, ако е имало преживели овошки и прокарали листа през пролетта на
2022 г., те били отново изядени от скакалци, защото към момента на посещението
му на 31.07.2022 г. се наблюдавала висока степен на нападение от вредителя;
6. Към датата на експертизата не били открити празни,
незасети места. Фиданките били засадени по схема 5X4. Констатирани били изровени канавки от тежка техника.
Приложеният снимков материал от проверката на място потвърждавал горните
констатации. В имот *** се установили изпочупени, изкоренени, струпани на места
като съчки овошки;
7. Вещото лице счита, че всички
дейности са извършени през пролетта на 2021 г.
В
заключение е посочено, че от посещението на място към 31.07.2022 г., запознаване с делото и снимковия материал, според
вещото лице е налице неточност в преброяването, тъй като изброените фиданки при
експертизата се разминават с тези, отразени от инспекторите от РТИ към ДФЗ. В
случай, че овошките са засадени към 31.03.2021 г., то към 27.08.2021 г. няма
как да са изсъхнали. Може да е спряла вегетацията, но това не означавало, че са
изсъхнали. От снимковия материал на експертите от РРА не се налагал изводът, че дърветата са изсъхнали. Скакалците можели да
нанесат много сериозни повреди при висока плътност. В случая вещото лице било свидетел
на неблагоприятно стечение на обстоятелствата - висока плътност от скакалци,
скоро разсадени фиданки, които все още не са достигнали физиологично развитие,
за да преодолеят повредата и биологично отглеждане, което възпрепятствало прилагането
на ПРЗ и торове.
В
съдебно заседание, на зададените му въпроси, вещото лице уточнява: След като се
запознала със снимковия материал, счита, че т.нар. бели петна, не са незасети
места, а това са следи от тежка техника. Според нея, техниката с която са
изкопали дупките, е допринесла за тези следи, които открила и по време на
експертизата.
На
снимковия материал констатирала една изкопана дупка, в която била поставена „една
клечка“, поради което приемала, че това не са незасети масово овошки, в тези
блокове. Тежката техника, която била използвана, била направила по-големи следи
на почвения профил;
В
хода на административната проверка Р. бил представил дневник за проведени
химични обработки, в който било отразено, че не се ползват препарати за
растителна защита. На 23.07.2021 г. на стопанството е било извършено посещение на
визуална инспекция и консултация, по молба на В.Р., което посещение било не за
проверка, а за консултация. Това не било инспекция от отдел „Растителна защита”
при ОБДХ – Кърджали, а визуална инспекция и консултация, за което е издадена
фактура, защото това е услуга/дейност, която извършва отдел „Растителна
защита”. Този отдел прави визуални инспекции и консултации, и е издадена
фактура за посещение на място, за което жалбоподателят бил заплатил съответната
услуга. Този констативен протокол нямал нищо общо с проверката на В.Р. Жалбоподателят
не подлежал на проверка от отдел „Растителна защита”, защото той се занимавал с
биологично земеделие и когато бенефициентът отглежда културите си по биологичен
метод, не се изисквало становище от отдел „Растителна защита” при ОБДХ. Посещението
било извършено на 23 юли единствено с цел констатиране, за какво нападение от
скакалци става въпрос, при което не била извършена проверка, а консултация и
диагностика;
Всички
налични насаждения, които са констатирани при експертизата, били засети по едно
и също време - към 31.03.2021 г., т.е. преди началото на всички проверки от ДФЗ
на място. Според вещото лице, от приложения снимков материал от проверките, на единствено
една снимка имало визуално две изсъхнали дървета, а всичко останало, което било
снимано, било живо. Освен това, там се виждало нападението, как се оголват
жилките и т.н.;
Не
съществувал термин „дървета или овошки със затихващи жизнени функции“, т.е.
дървото или е живо или е изсъхнало. Наблюдавала се висока степен на нападение
от скакалци в имотите, което пряко влияело върху жизнените показатели на
съответното дърво, тъй като изяждането на листната маса пречело на развитието
му; Констатираните към момента на огледа изсъхнали и унищожени дървета, се
дължало на съвкупност от фактори, а именно: скакалците; висока плътност; скоро
посадени фиданки, защото, ако те са били на 3-4 години, са щели да преодолеят
това, т.е. не са били мощни.
Другият
фактор бил, че насажденията били биологично отглеждани и нямало как да се
приложи инсектицид, за да ги унищожи
или пък листни торове, защото вече не са били останали листа.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е подадена в срока по чл. 149, ал.
3 от АПК, от надлежна страна, адресат на акта и при
наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на
съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, относно законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
приема следното:
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от
чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма.
В
тази връзка нормата на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители въвежда задължението за Разплащателната агенция/РА/ да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както
и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз.
По
силата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на РА, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно
чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/,
изпълнителният директор на РА/който е и изпълнителен директор на фонда – чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП/ издава актове за установяване на публични държавни вземания
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като в ал. 6 на
цитираната е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира
правомощията си по издаване на АУПДВ на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
Процесният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/1/0/00576/3/01/04/01/ от 16.02.2022 г. е издаден от директора на
ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, в съответствие с делегираните му правомощия
със Заповед № 03-РД-1759/21.06.2021 г./л.
24/, с която на основание чл. 20, чл. 20а, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, чл. 12, ал.
7 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 и 2, чл. 44 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е оправомощил
директорите на областни дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да
издават актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ/т. III.9/, по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на
селските райони 2014-2020 г.
В
конкретния случай, за да издаде оспорения АУПДВ, административният орган е изложил мотиви, че В.Х.Р.,
в качеството си на бенефициент не е спазил ангажиментите си по Административен
договор№ BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от 24.10.2019 г., а именно:
1. Неспазване
на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2 във връзка е чл. 6, ал. 1, т. 1 от
Договора във връзка с т. 1.3.2 от Раздел 13.1 Дейности, допустими за
финансиране от Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Условия за кандидатстване); 2. Неспазване на разпоредбите на чл. 6,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 6, ал.1, т. 4 от Договора, съответно т. 5.8 от
Раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение на одобрени
проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNPOO 1-6.001
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2014 — 2020 г. (Условията за
изпълнение); 3. Неспазване на
разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 6, ал. 1, т. 7 от Договора, съответно т. 53 от Раздел 1
„Техническо изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение; 4. Неспазване на разпоредбите на чл. 6,
ал. 1, т. 8 от Договора, съответно т. 5.9 от Раздел 1 „Техническо изпълнение на
проектите“ от Условията за изпълнение; 5.
Неспазване на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Договора, и т. 1.2.3 от
Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условия за кандидатстване.
По
силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на
АУПДВ, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ/Загл. Изм. ДВ бр.
51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г. – Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ)/.
Горното
обоснова извода, че хипотезите на издаване на два различни акта са
регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са налице
основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от
ЗУСЕСИФ/сег. чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от ЗУСЕФСУ/, се
издава АУПДВ. С други думи, на компетентният
орган не е предоставена възможност да избере кой акт да издаде, а да извърши
преценка дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова
корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, при което, само
ако те не са налице, да издаде АУПДВ.
В
конкретния случай основанието за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на
заложените в бизнес плана показатели, които са послужили като основание
проектът да бъде определен като допустим, както и непостигане на заложените
цели, в който смисъл са изложените мотиви от административния орган, а именно:
бенефициентът не е изпълнил избраната цел да увеличи икономическия размер на стопанството с минимум 4000
евро СПО; не е изпълнил планираните инвестиции и дейности по увеличаване на
обработваемата площ на стопанството и създаване на трайно насаждение от сливи –
6 дка; не е изпълнил заложената производствена програма; не поддържа
съответствие с минималните изисквания на критериите за подбор, по които
проектното предложение е било оценено, респ. с всеки един от критериите за
подбор; не поддържа началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО
и не отговаря на условието за допустимост, съгласно „критериите за подбор“ от
Условията за кандидатстване.
Заложените
показатели в одобрения бизнес план, съответно избраните специфични цели и
резултати, свързани с развитие на дейностите на стопанството, както и
икономическата жизнеспособност и устойчивост на стопанството за периода на
бизнес плана, представляват индикатори за
постигане на целите на финансирането, одобрени в рамките на проекта. В
този смисъл е трайната и непротиворечива, действаща съдебна практика, съгласно
която заложените в бизнес плана
финансови показатели, както и параметрите за устойчива заетост, са индикатори
за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките
от ПРСР) и непостигането им съставлява основание за извършването на финансова
корекция, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, наложена с решение по
чл. 73 от ЗУСЕСИФ – напр. Решение № 6016 от 17.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2021 г., I о; Решение № 6760 от 7.07.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 7963/2021 г., VIII о.; Решение №
6502 от 29.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2021
г., VIII о.; Решение № 6913 от 11.07.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 12484/2021 г., VIII о.; Решение № 5775 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2020 г., I о.; Решение
№ 13796 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
12488/2019 г., VII о.
В
случая е неприложим § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП/ДВ, бр. 2/2018 г./, по
силата на който започналите производства по издадените до датата на влизането в
сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 -
2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от
ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг. Процесният Административен договор№ BG06RDNP001-6.001-0649-C01
между В.Х.Р. и ДФ „Земеделие“ е сключен на 24.10.2019 г., като производството
по издаване на АУПДВ е открито на с 15.11.2021 г., видно от изпратеното до
жалбоподателя уведомително писмо – л.
446, т. II, публикувано в ИСУН на посочената дата/л. 454/.
Безвъзмездната
финансова помощ по договора е предоставена по подмярка
6. 1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020, която попада в обхвата
на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Налице е подпомагане по мярка по чл. 19, § 1, б.(а, i от Регламент
(ЕС) № 1305/2013.
На
следващо място, видно от съдържанието на релевантния административен договор,
същият е сключен на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ). В чл. 14, ал. 1 от договора изрично е отразено, че същият може да се
изменя по инициатива на фонда или бенефициента при наличието на основание за
това, посочено в чл. 39, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Всичко това, взето в съвкупност с
горе изложеното, обоснова извода, че в конкретния случай ДФ „Земеделие“ е
следвало да издаде решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗЕСЕСИФ на
основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ/
в редакция, действаща към 16.02.2022 г./,
а не АУПДВ.
За
прецизност следва да се отбележи, че след измененията на измененията на ЗПЗП,
обнародвани в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., респ. с въвеждането
на новите алинеи (6 – 9), е налице нормативна уредба, която въвежда
регламентацията, че непостигането на заложените финансови показатели, каквито
са констатирани от административния орган в оспорения АУПДВ, представлява
неизпълнение на одобрените индикатори, т.е. налице е основанието по чл.
70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Поради това и съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е следвало да бъда установена установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
Във
връзка с горното и съгласно чл. 63, §. 1
от Регламент /Е0/ 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер
не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се
изплаща или се оттегля изцяло или частично.
По
силата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по
администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013, денифинирана като, всяко нарушение на
правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази
разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор,
участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза
чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Предвид
всичко това, при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се
установи с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй
като е било налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИ/ в редакция,
действаща към 16.02.2022 г./.
Изложеното
обосновава незаконосъобразност на оспорения АУПДВ като издаден при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, явяващо се отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
На
следващо място, настоящият състав намира, че
процесният Акт за установяване на публично
държавно вземане № 09/06/1/0/00576/3/01/04/01/
от 16.02.2022 г., във всичките му части, респ. по т. I и т. II, е издаден и в нарушение на
изискването за форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
В
във връзка с горното, оспореният акт не съдържа материалноправни
основания за отказаното изплащането на финансова помощ в размер на
24 447.50 лв., представляваща второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от
24.10.2019 г. и определеното за връщане вземане в размер на *** лв., представляващо сумата на полученото първо
плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от 24.10.2019 г. Настоящият състав намира, че
въведените в АУПДВ мотиви, че установените нарушения представляват договорни
неизпълнения и посочените тестове от административния договор, на които е
основан отказът за плащане и определената за възстановяване сума, не изпълват
изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл, тъй като финансовата
помощ по процесния договор е предоставена по проектно
предложение по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., то за
конкретния случай намират приложение разпоредбите на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г.
Началният икономически размер на стопанството на Р.
към момента на кандидатстване за предоставяне на безвъзмездната финансова
помощ, измерен в СПО е *** лв., т.е. в съответствие с
чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Материално правните основания, съгласно които
Фондът може да откаже второ плащане и изиска връщане на полученото първо
плащане, са регламентирани в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 24 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. В процесния АПДВ обаче липсват каквото
и да е посочване на правна норма, на която се основава отказът за предоставяне
на второ плащане по договора и постановеното връщане на полученото първо
плащане, което според съда е самостоятелно основание за отмяната му като
незаконосъобразен поради нарушение на изискването за форма на административния
акт и по-конкретно неспазване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
посочване на правните основания за издаването му. Издателят на АУПДВ е следвало
да посочи конкретните правни норми, на които се основа отказът за плащане и
въведеното задължение за връщане на предоставената финансова помощ и това
основание следва да е нормативно установено, т.е. регламентирано в Закон и/или
ПНА.
По
изложените съображения, съдът счита, че следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отменен Акт за установяване на публично държавно вземане №
09/06/1/0/00576/3/01/04/01/ от 16.02.2022 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, с който
по т. I е отказано изплащането на финансова помощ общо в
размер на *** лв., представляваща второ
плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от 24.10.2019 г. и по т. II е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на *** лв.,
представляващо сумата на полученото първо плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от
24.10.2019 г.., като незаконосъобразен, постановен в нарушение на изискването
за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т.
3 от АПК, без съдът да се произнася по същество.
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 910 лв.,
произтичащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие № 024388/04.05.2022 г. - л. 469, стр. 2 от делото, 500 лв.
депозит за вещо лице и 10 лв. внесена
държавна такса при образуване на делото. В тази връзка следва да се отбележи,
че заплатеното от ООД адвокатско възнаграждение е в размер, съответстващ на
предвидения в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и независимо
от надлежно релевираното от пълномощника на ответника
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 144 от АПК във вр.
с чл. 78, ал. 5 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Х.Р. от ***, Акт за установяване на публично държавно
вземане № 09/06/1/0/00576/3/01/04/01/ от 16.02.2022 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, с който
по т. I е отказано изплащането на финансова помощ общо в
размер на 24 447.50 лв., представляваща второ плащане по Административен
договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от 24.10.2019 г. и по т. II е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 24 447.50 лв., представляващо сумата на
полученото първо плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0649-C01 от
24.10.2019 г., като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” град София ***, с ЕИК ***, да
заплати на В.Х.Р. от ***, деловодни разноски в размер на 910 лв.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали,
в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: