Р Е Ш
Е Н И Е №329
гр. Сливен, 24.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Пенка Спасова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д.
№648 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260013/14.08.2020г. по
гр.д.№132/2020г. на Сливенски районен съд, с което е развален сключения между С.Й.Н.,
в качеството й на прехвърлител и С.М.Р., в качеството
й на приобретател, договор за прехвърляне на 1/2ид.ч.
от недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на един етаж, състояща
се от четири стаи и коридор, застроена върху 84 кв.м., масивен гараж, застроен
върху 30 кв.м., навес 40 куб.м. и масивна стопанска сграда с кубатура 40 куб.м.
и всички подобрения в парцел V-СНС в кв.22 по плана на с.Крушаре, състоящ се от
865кв.м., при посочени граници, с отстъпено право на строеж върху държавен
парцел, срещу задължението на С.М.Р. да поеме гледането и издръжката на С.Й.Н.,
по нотариален акт №74, том ІХ, нот.д. №3372/1991г.,
поради неизпълнение на задължението за гледане и издръжка от С.М.Р., на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. С решението са присъдени разноски на ищцата.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство С.М.Р. и с нея се обжалва
първоинстанционното решение изцяло.
В жалбата си въззивницата С.Р. чрез пълномощника си адв.
Г.Х. посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита, че районният съд необосновано е игнорирал доказателствата,
ангажирани от ответната страна и кредитиране едностранно само на тези,
ангажирани от ищцата. Правните изводи били изградени въз основа на
предварително сформирано вътрешно убеждение за правотата на ищцата още по време
на проведеното открито съдебно заседание при записване на свидетелските
показания в протокола. Съдът отразил в протокола, че ищцата не се явява, а тя
била през цялото време в залата. Прави подробен анализ на събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, най-вече на свидетелските показания. Заявява,
че съдът не е посочил в акта си защо кредитира показанията на единия внук на
ищцата - свид. Г., а не кредитира показанията на
внучката – свид. П. В.. Безрезервно била дадена вяра
и на показанията на свид. Н. Г.. Счита, че от
доказателствата по делото се установило, че ответницата е изпълнила поетите
задължения по договора за издръжка и гледане точно и в пълен обем,
задоволявайки изцяло нуждите на своята майка. Поради това моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С.Й.Н., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В
срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма
подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата
С.Н. чрез пълномощника адв. Е.Х. се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата
страна счита изложените в жалбата доводи за несъстоятелни, а решението на СлРС намира за правилно, законосъобразно и обосновано и
моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че
представените от въззивницата доказателства били
относно извършвани ремонти в къщата и изпращани пари и колети, но това не
изчерпвало задълженията по изпълнение на договора за целия период на действие.
Част от парите били за издръжка на децата, които ищцата гледала, за
образованието на внучката и за погасяване на кредита на ответницата. Грижите за
ищцата били полагани от внука Д. Г. и от съпругата му, но те не били вместо
грижите на ответницата, т.е. тя не изпълнявала задълженията си чрез тях.
Ответницата не установила полагане на грижи нито лично, нито чрез трети лица, нито
компенсирането им парично. Не се установило плащането на издръжка на ищцата.
Изпращаните пари били с различно предназначение. Това задължение не отпадало с
набавянето на други средства от страна на ищцата от гледане на животни,
продажба на земеделски земи и други. Неизпълнението на договора не е
незначително, като влошените през последната година отношения, изключвало
очакването ищцата да бъде гледана и издържана от ответницата. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
По направените с въззивната жалба доказателствени
искания съдът се е произнесъл с нарочно определение по реда на чл.267, ал.1 от ГПК, като е оставил същите без уважение. Пред въззивната
инстанция са допуснати и събрани доказателства относно новонастъпили
/след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния
съд и след подаване на въззивната жалба/
обстоятелства.
В с.з., въззивницата
С.М.Р., редовно призована, се
явява лично и с процесуален представител по пълномощие – адв.
Г.Х., която поддържа подадената въззивна жалба на
изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита, в която прави
анализ и на събраните пред въззивната инстанция
доказателства.
В с.з. въззиваемата
С.Й.Н., редовно
призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по
пълномощие адв. Е.Х., която посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски. Посочва, че не се установили нови значими факти, които да компенсират
предишните лоши отношения между страните, няма подобряване на отношенията. Посочва,
че когато кредиторът откаже да получава някакви грижи, длъжника трябва да ги
трансформира в парична издръжка. Такова не е установено по делото.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с новоустановените
обстоятелства от допуснатите и събрани от въззивната
инстанция доказателствени средства, както следва:
След постановяване на първоинстанционното решение въззивницата
С.Р. изгонила сина си Д. Г. и снаха си Н. Г. от втория етаж на къщата в
с.Крушаре, като изнесла багажа им от там и им забранила да ходят при баба С.. Д.
и Н. идвали с колата си до външната врата да видят баба С. и й носели храна,
която баба С. прибирала. След постановяване на решението, на баба С. не й се е
налагало да ходи на лекар, но лекарствата, които й изписвали ходила да ги взема
Н. Г..
Въззиваемата С.Н. плащала разходите за
вода и за трифазен ток в имота, а битовата електроенергия е заплащана от въззивницата С.Р.. Трифазният ток се ползвал в
селскостопанската сграда и на „долния“
етаж на къщата – само за бойлера. В стопанската постройка баба С. гледала
кокошки, а внукът й Д. – телета и зайци. Храната за телетата я осигурявал Д. Г.,
а баба С. ги хранела.
Свидетелката Р. Х. е
посочила, че 5 дни през деня в къщата на баба С. бил спиран тока, но не е
виждала кой го спира, предполага, че е спиран от бушоните, защото съседите
имали ток. Следобед тока бил пускан.
Наскоро въззивницата
С.Р. започнала „да маже на етажа“ на баба С. /свид. Х./.
Според свид. Б. С.Р. е направила ремонт на горния
етаж, на който тя живее, а долу при баба С. е почистила, като ремонта го е
правила миналата година – сменила тапетите, оправила коридора и банята – било
много удобно. С.Н. се оплакала на сестра си – свид. Б.,
че си топлела вода на газовия котлон и се къпела отвън – във външното помещение.
Свид. Б. при посещението си при сестра си – въззиваемата С.Н. – неделята преди последното съдебно
заседание пред СлОС видяла, че бойлера работел, имало
дърва в навесчето и печката горяла.
Свид. Х. – съседка на баба С.
посочва, че баба С. й се оплаквала, че бойлера не работел, бил с отворен капак
и тя не можела да го включи. Оплакала се, че няма дърва, не може да си запали
печката и се отоплява на печица на два реотана.
При посещението си свид. Б. видяла, че на масата в
стаята на баба С. има сложено ядене и сладки, но баба С. й казала, че тя няма
да го яде, била категорична, че ядене от С. няма да вземе. Баба С. се оплакала,
че съборили навеса и внукът й М. отишъл да си гледа животните на друго място, а
тя много искала той да е там.
Съдът при преценката на
събраните пред въззивната инстанция гласни
доказателства взе предвид факта, че свид. Б. не е
виждала сестра си от отдавна, в продължение на месеци, само се чували по
телефона, но тя нищо не й е споделяла. Едва неделята преди съдебното заседание свид. Б. е отишла да я види. Преди
свидетелката посочва, че е ходила няколко пъти, но не я откривала у тях. Освен
това двете сестри били няколко години в обтегнати отношения, не си общували и
едва преди две години започнали пак да си общуват. Свид.
Х. е съседка на баба С., почти всеки ден се виждат и си споделят.
Въз основа на установеното
от фактическа страна от събраните пред двете съдебни инстанции доказателства,
съдът направи следните правни изводи:
Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните
изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на
които се основават ищцовите претенции, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са
направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в
производството.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с иск за разваляне на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка по отношение на ½ ид.ч. от имота, поради виновно неизпълнение от страна на приобретателя, с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Предпоставките за успешно
провеждане на конститутивния иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, с който се упражнява потестативното право на
разваляне на сключен двустранен договор с предмет право на собственост върху
недвижим имот, са: неизпълнение на задължението от едната страна, това
неизпълнение да е виновно и трето – страната, която иска развалянето, да е
изправна.
В случая, поетото от приобретателя
– въззивницата, по процесния
договор задължение - е за гледане и
издръжка на прехвърлителя - въззиваемата,
както и осигуряването на спокоен и нормален живот, какъвто е водила.
Съгласно установената съдебна практика,
при договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, ако не е уговорено нещо различно, се
дължи винаги в пълния обем, независимо дали продавачът по алеаторния
договор разполага със средства или не, дали живее в страната или не и
независимо от здравословното му състояние. Възможностите на длъжника да
предостави договореното са без значение. Целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните
разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна
невъзможност да предостави обещаното по договора. При всички случаи, когато
нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала
неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда
право за разваляне на целия договор. В тежест на приобретателя
по договора за издръжка и гледане е да
докаже, какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят
не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя
издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, да полага
грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора /според нуждата и
възможностите му да се справя сам/.
Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение - нерегулярно и в непълен
размер по отношение на дължимите му издръжка и грижи.
От събраните по делото доказателства се установи, че
през 1997г. ответницата – въззивница трайно се
установила да живее и работи в Гърция, където била до средата на 2019г. През
този период ответницата не е изпълнявала поетото задължение за полагане на
грижи спрямо прехвърлителката – да се грижи за нея,
да й оказва помощ в домакинството и т.н., нито лично, нито чрез трето лице.
Ангажираните от ответницата доказателства са относно инцидентни, непълни грижи
и то основно състоящи се в изпращане на колети с продукти, най-вече с перилни и
почистващи препарати. При завръщанията си в рамките на 10-на дни до месец, 2-3
пъти в годината ответницата не установи полагане на непосредствени грижи за
майка си. Няма доказателства да я е водила на лекар, да се е грижила за
здравословното й състояние, да й е оказвала някаква подкрепа в ежедневните
домакински задължения. През тези кратки периоди, ответницата е полагала грижи
основно за извършване на планирани от нея /не от майка й/ ремонтни дейности,
действително и в приземния етаж, в който живее ищцата, безспорно с подобрение
на условията за живот там. Но освен тези ремонти, ежедневни грижи и помощ, дори
и чрез трето лице, ответницата не е полагала. Грижите не се изчерпват само с
доставянето на перилни и почистващи препарати, оставяне на два стека олио и
захар /свид. В./ 1-2 пъти в годината. По отношение на
твърдението на въззивницата за закупуване на
лекарства за майка й от Гърция, пълно доказване на този факт не е проведено.
Свидетелските показания в тази насока са противоречиви – свид.
Великова заявява, че е чувала от С., че изпраща на майка си лекарства за
сърцето, а свид. П. В. – медикаменти за лекуване на варикозни язви. Писмени доказателства няма ангажирани
/представената рецепта е от 20.01.2020г. и не доказва нищо в тази насока/. Помощ
във връзка с ходенето на лекар, грижа за здравето, при ежедневната домакинска
дейност, при отглеждането на животните, с каквато работа ищцата се е нагърбила,
няма оказана, респ. осигурена чрез трето лице. Помощ в тази насока са оказвали
внуците на ищцата, като внучката – свид. В. до
2003г., когато отива да следва в гр. Бургас и внукът й – свид.
Г., който до 2017г. е живял при ищцата, в т.ч. и със съпругата си, която също е
оказвала помощ на ищцата в домакинската работа, при отглеждането на животните,
при воденето на ищцата на лекар, закупуването на лекарства и др. Тези грижи
обаче не са полагани като заместващи грижите на ответницата, не са по нейно
указание. Напротив, грижите на внука за баба му са от силни и топли чувства,
привързаност и благодарност към човека, който го е отгледал, грижил се за него
и продължава да е до него. От събраните пред въззивната
инстанция гласни доказателства /свид. Р. Х./, се
установява, че макар и внукът и семейството му да не живият в с.Крушаре, те
продължават и към момента да се грижат за баба С., ходят да я виждат, носят й
храна, снахата Н. Г. й взема лекарствата.
Безспорно, към момента, в който ответницата е
заминала за работа в Гърция, грижите за нейните малолетни деца /синът на 13
години, дъщерята на 11 години/ са поети изцяло от ищцата. Естествено е майката
да изпраща колети за своите деца, парични средства за издръжката им, както и да
прави ремонти в жилището, в което те са отглеждане за създаване на добри
условия и за техния живот.
По отношение на средства за издръжката на ищцата, по
делото не се установи по безспорен начин осигуряване на постоянна издръжка от
страна на ответницата, било в натура, било в пари, нито размера на същата.
Установено е от свид. Г. Г., че един път в месеца е
оставял на ищцата парични средства в размер обикновено на 350 до 500 евро,
инцидентно средствата са били 700-800 евро и един път – 1000 евро, като в тези
случаи е имало определена причина за оставяне на по-големите суми, но
свидетелят не помни какви са били, т.е. това не са обичайните суми, които е
предавал на ищцата от името на дъщеря й. От тези средства ищцата е следвало за
погасява кредитите, които ответницата е теглила /показанията на свид. Г. и обясненията на самата ответница по реда на
чл.176 от ГПК/, да осигури средства за децата, свързани с обучението и
отглеждането им /показанията на свид. Великова –
заминала да работи в Гърция, за да осигури децата си/, а след 2003г., когато свид. П. В. е отишла да живее и учи в гр. Бургас й е
осигурявала средства в размер на поне 400лв. месечно. По отношение на
ежемесечните консумативни разходи и тяхното заплащане, няма ангажирани
доказателства с чии средства са заплащани. Свид. Г. и
свид. Х. посочват, че консумативите са заплащани от
ищцата С.Н.. Доказателства, че ответницата е заплащала тези разходи няма
ангажирани. Приложените по делото касови бележки, заплатени от нея, касаят
задължения през м.май и м.юни 2020г. и едно задължение през м.07.2019г.
Пред въззивната инстанция
се установи, че след постановяване на първоинстанционното
решение, въззивницата Р. заплащала сметките за
битовата електроенергия, а въззиваемата – сметките за
вода и за трифазен ток, ползван в стопанската постройка и за бойлера /който не
работел – бил с отворен капак, едва седмицата преди последното заседание пред СлОС бил пуснат/.
По отношение на средствата, получавани като годишна
рента от земите на самата ищца С.Н. и тези за земите на ответницата Р., следва
да се посочи, че те са за стопанска година и разделени по месеци са
незначителни суми. Освен това, рентата за С.Р. е за два пъти по-малко земя и са
два пъти по-ниски от тези на самата ищца, като за част от периодите част от
рентата е в натура – смески, олио, купони и т.н. С оглед еднократното им
заплащане, тези суми не могат да се третират като издръжка, предоставяна от
ответницата. Това е инцидентна помощ, получавана веднъж в годината, но неможеща
да замени ежемесечната издръжка, респ. ежедневните грижи за ищцата, все
по-необходими с напредване на възрастта й /към момента е на 80-годишна възраст/
и здравословното й състояние /трудно подвижна, не можеща сама да извършва
домакинска дейност, невъзможност да си пазарува и т.н./.
По отношение на възраженията за липса на обективност
у районния съд при преценка на събраните гласни доказателства, следва да се
отбележи, че съдът не констатира такава. Районният съд е обсъдил събраните
доказателства заедно и поотделно, ценил ги е в частите, в които се допълват и
са безпротиворечиви, посочил е в кои части кредитира
съответните показания и защо, както и е взел предвид съответните роднински
връзки и евентуалната заинтересованост на разпитаните свидетели от изхода на
спора. Тази оценъчна дейност бе на самостоятелно основание извършена и от въззивния съд, който по- горе посочи въз основа на кои
установени факти прави собствените си правни изводи по съществото на спора.
Ирелевантни са ангажираните
доказателства за заплащане на погребални такси, средства за закупуване на
паметник и др. подобни разходи във връзка със смъртта на племенника и сестрата
на ответницата, тъй като те касаят напълно различни отношения, излизащи извън
правния спор, извън задълженията по процесния договор
за издръжка и гледане на ищцата. Ирелевантно е и
закупуването на камера за външно наблюдение на двора и къщата.
Както бе посочено, задължението да докаже в процеса
изпълнение на уговорената престация за периода на
действие на договора тежи върху длъжника – ответницата. Тя следваше да докаже
пълно, ежедневно изпълнение на договора, било лично, било чрез трето лице. Това
не е сторено. Напротив, от събраните доказателства се установява престиране на частични, непълни и непостоянни грижи,
а от края на 2019г. е налице пълно неизпълнение. След завръщането си в България
през 2019г., вместо да поеме лично и в пълен обем грижите за майка си ,
съгласно алеаторния договор, то ответницата влиза в
остри конфликти по всички въпроси, свързани с ежедневието и домакинството с ищцата.
Не само, че не й оказва помощ в домакинската работа, в грижите за здравето й, в
грижите за животните, но и взема част от мебелите, намиращи се в стаята, в която ищцата живее, заключва
помещението с бойлера и ограничава достъпа й до топла вода /свид.
Г. и свид. Г., не й осигурява място в градината да си
засее зеленчуците, които иска /свид.Х./. И след
завръщането в България на ответницата, грижите за ищцата като осигуряване на
храна, лекарства, водене до лекар, помощ при отглеждането на животните, й
оказва внукът и съпругата му – свид. Г. и свид. Г.. Тези грижи продължават и към момента. Грижи от
страна на ответницата няма полагани.
След
постановяване на първоинстанционното решение, ответницата – въззивницата
С.Р. правила опити да оставя храна на майка си, но последната била категорична,
че няма да я яде /арг. показанията на свид. Б./. Промяна в отношенията между страните няма. Няма
ангажирани доказателства за полагане на други грижи, извън опита за оставяне на
храна. Няма доказателства, че е при отказа от страна на ищцата да приема
храната, ответницата е трансформирала задължението си в парична издръжка.
Както бе посочено, кредиторът
не е длъжен да приема частично изпълнение - нерегулярно и в непълен размер по
отношение на дължимите му издръжка и грижи. При неизпълнение на алеаторната престация, кредиторът
има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с
оглед неговия интерес. Преценката за това следва да се извърши въз основа на
обективните дадености.
Според установената съдебна практика,
кредиторът има интерес да получава цялостно и ежедневно грижи и издръжка в
размера, съответстващ на вида и обема на уговореното; нуждата на кредитора от
издръжка и грижи не може да остане неудовлетворена. При всички случаи, когато
нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала
неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда
право за разваляне на целия договор. При това положение, с оглед изложеното
по-горе, въззивният съд приема, че нуждата на ищцата
от грижи и издръжка, според уговореното е останала неудовлетворена, поради
което е налице неизпълнение от страна на ответницата на поетите с алеаторния договор задължения за издръжка и гледане, което
е съществено и поражда право
за разваляне на договора за съответната на ищцата ½ ид.ч.
от прехвърления имот.
Поради това, щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба
се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция, на въззивницата не се
следват разноски, като тя следва да понесе своите така, както са направени и да
заплати на въззиваемата страна направените от нея
такива в доказания размер от 400лв. за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №260013/14.08.2020г., постановено по гр.д.№132/2020г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С.М.Р. с ЕГН ********** *** да
заплати на С.Й.Н. с ЕГН ********** *** сумата
от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от получаване на препис от същото,
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.