№ 60
гр. Шумен, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200027 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-000317 от 16.02.2023 год. на
Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Ф. П., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140 , ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, тъй като твърди, че нито той, нито собственика на
автомобила са били уведомени за служебно прекратената регистрация на автомобила. В
съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен представител –
адв.С.Т. от ШАК, който поддържа жалбата, като излага и допълнителни правни
съображения.
За Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“ -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не
изразява становище по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
1
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. Ф. П. на 08.07.2022 год. управлявал лек автомобил марка „БМВ
520“ с рег. №Р8611КК, собственост на С.И.С., с ЕГН**********, като се движел в
гр.Шумен, по ул.“Васил Друмев“ в посока Центъра на града. Около 14.35 часа на същия ден
в района пред дом №37 на ул.“Васил Друмев“ бил спрян за извършване на проверка от
служители на РУ към ОД на МВР – Шумен. Било констатирано, че управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство е с прекратена регистрация, считано от
09.11.2020 год. По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №40767 от 08.07.2022 год., като актосъставителят е
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.първо от
ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие не
се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
допълнителни писмени възражения.
След съставяне на акта административно-наказателното производство е било
прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била
изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
27.01.2023 год. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била
върната на сектор ПП при ОД на МВР – Шумен. Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материА.те в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №23-0869-000317 от 16.02.2023 год. на Началник сектор в ОД на
МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Ф. П., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на
основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита на свидетелите Г. С. А. и
Д. Д. Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
По отношение събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Г. С. А.
и Д. Д. Д., доколкото и двамата лично са участвА. в извършената проверка на
жалбоподателя и лично са възприели фактите, за които свидетелстват. В същото време
показанията им са незаинтересовани, последователни и кореспондират, както помежду си
така също и с останА.я събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че
по отношение на същия не е имало вА.дно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, поради
което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, последният е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче от материА.те по делото не се установява собственикът на
автомобила или пък жалбоподателя да са били уведомени по някакъв начин за
обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Това
обстоятелство е било установено от извършената служебна проверка в базата данни. В
подкрепа на този извод е приложеното по делото писмено доказателство – Писмо рег.
№1085р-7995/30.12.2022 год., от което се установява, че собственикът на лек автомобил
„БМВ 520“ с рег. №Р8611КК - С.И.С., с ЕГН********** не е бил уведомен, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена и на коя дата е станало това. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП,
която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е
доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това
обстоятелство.
Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на
проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на
посоченото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на
изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и
само на това основание подлежи на отмяна.
В подкрепа на този извод е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 год. по
ТД №3/2022 год. на ОС на наказателна колегия на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно
което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание
водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
3
Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно нормата на ал.2 от същия законов текст подателят на жалбата има право на
разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Действително разпоредбата на чл.144 от АПК предвижда субсидиарно
приложение на разпоредбите на ГПК, но само за неуредените в дял трети случаи. Доколкото
въпросът за разноските е уреден по ясен и недвусмислен начин в разпоредбата на чл.143 от
АПК не следва да намери приложение нормата на чл.78 от ГПК. Разпоредбата изрично
предвижда при такъв изход на делото присъждане в полза на оспорващия на разноски,
включително и такива за възнаграждения за свидетели и вещи лица.
Доколкото в хода на съдебното производство е било изплатено възнаграждение на
свидетел, който е бил призован по искане на въззиваемата страна, то изплатената на
свидетеля сума 23.18 лева, представляваща възнаграждение за свидетел, се явява именно
разноски по производството по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.143 от АПК и с оглед
изхода на делото следва да бъде възстановена от бюджета на органа, издал отменения акт.
В подкрепа на гореизложеното е както практиката на Административен съд – Шумен
– Определение №15 от 15.03.2023 год. по ЧКАНД №54/2023 год. и Определение №44 от
06.06.2023 год. по ЧКАНД №101/2023 год., която е постановена по идентични казуси, така
също и практиката на ВАС и по-конкретно Определение №10017 от 08.11.2022 год. на ВАС
по адм. д. №9620/2022 год., II о., Определение №8853 от 12.10.2022 год. на ВАС по адм. д.
№9188/2022 год., II о. и др.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са
присъждане на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство съдът намира същото за основателно. Правото на адвоката да
окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.1 - т.3 от ЗА е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38
ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. Доколкото упълномощения от жалбоподателят адвокат в производството, на
основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ,
съдът следва да му определи възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият
състав намира, че на упълномощения от жалбоподателя адвокат следва да бъде заплатено
възнаграждение в размер на 500 лева.
4
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0869-000317 от 16.02.2023 год. на
Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Ф. П., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Шумен да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във
вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА на упълномощения адвокат на жалбоподателя – адв.С.Т. от ШАК
сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Шумен да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – Шумен сумата от 23.18 лева /двадесет и три лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща заплатени разноски на свидетел, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5