РЕШЕНИЕ
№ 3227
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А ИВ. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20221110203685 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. Ц. Г. срещу Наказателно постановление № РД-05-
0322/20.12.2021 г., издадено от директора на Столичната регионална здравна инспекция
(СРЗИ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лева на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на
т. 31, буква „б“ от Раздел I от Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на
здравеопазването, вр. чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се
излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липсата
на описани противоправни действия на жалбоподателя, като отделно се излагат и
съображения за неправилно установяване на отговорния за описаното нарушение субект.
Жалбоподателят сочи, че не е управител на търговското дружество, стопанисващо фитнес
залата, нито на конкретния обект, а е работил там на длъжност „експерт – продажби“.
Оспорва се като неправилна и дадената на нарушението правна квалификация, като поради
изложеното се претендира отмяната на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – директорът на СРЗИ, се представлява от адв. която оспорва
жалбата и претендира потвърждаването на НП. Намира, че при издаването на НП не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон и пълно и ясно е
1
описано от фактическа страна вмененото на жалбоподателя нарушение, на което е дадена и
съответната правна квалификация.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 02.11.2021 г. свидетелят И. Ш. – на длъжност инспектор в отдел „Обществено
здраве“ в СРЗИ извършил проверка на място стопанисван от , находящ се в гр. С.
Жалбоподателят Ц. Г. бил нает на трудов договор от дружеството на длъжност „експерт
продажби“ с код по НКПД 24215028. При проверката св. Ш. и придружаващите го
служители на 09 РУ СДВР установили, че фитнес центърът работи и на входа му се
извършва контрол за представяне на сертификати за ваксинация, преболедуване или
отрицателен тест за Ковид-19. Но като проверили всички лица във фитнес залата установили
поне едно лице, което не разполагало с валиден сертификат. По време на проверката
жалбоподателят се представил за управител на обекта и без да провери този факт или да
установи МОЛ за обекта, св. Ш. му се доверил.
При така установената фактическа обстановка, на 02.11.2021 г. св. И. Ш. съставил
АУАН на жалбоподателя Г. за нарушение на т. 31, буква „а“ или „б“ от Раздел I от Заповед
№ РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63 от ЗЗ. В акта
нарушението било описано по следния начин : „Ц. Г. в качеството си на управител не е
създал необходимата организация за допускане в обекта само на лица, които имат Ковид-
сертификати или аналогичен документ“. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и
на свидетели при установяване на нарушението, което се установява от положените от тях
подписи. Актът бил връчен на жалбоподателя, който като писмени възражения срещу акта
изложил, че от 160 човека в клуба само един е с изтекъл сертификат. В срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН не са подадени допълнителни възражения срещу констатациите по акта.
С оглед така съставения акт, на 20.12.2021 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление от директора на СРЗИ, като в него е посочено, че жалбоподателят е нарушил
на т. 31, буква „б“ от Раздел I от Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на
здравеопазването, вр. чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ, а наказанието на жалбоподателя е наложено
на основание чл. 209а, ал.4, вр. ал. 1 от ЗЗ. Като в НП нарушението било описано по
идентичен начин с АУАН, като било уточнено, че не всички лица са имали документ по т.
31, буква „б“, подбуква „аа“ или „бб“. В НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на „управител на Pulse Fitness”, като е посочено още, че нарушението е
извършено и установено на 02.11.2021г.
Видно от отбелязването върху приложеното по делото Наказателното постановление,
то е връчено на жалбоподателя на 08.03.2022 г. Жалбата срещу НП е депозирана в СРЗИ на
15.03.2022 г., поради което съдът е приел за ирелевантно отбелязването върху НП, че то е
влязло в сила на 16.03.2022 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Ш., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
2
материал по реда на чл. 283 НПК, /включително и справката от НАП за регистриран трудов
договор на жалбоподателя към датата на нарушението/, които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят потвърждава, че лично е
посетил обекта и във фитнес залата е установил лице без надлежен сертификат. Но
свидетелят не посочва конкретния брой на тези лица, дали е бил само един или повече, дали
са разполагали със сертификат, който е бил с изтекъл срок или за друго лице или изобщо не
са разполагали с такъв. Тези обстоятелства не са изложени и в АУАН, а по делото не е
представен друг документ съставен по време на проверката, например констативен протокол
или друго, където да са отразени въпросните данни. Но фактически, жалбоподателят не
оспорва наличието на поне един клиент във фитнес залата, който да не е разполагал с
надлежен и актуален сертификат, което се установява и от лично отразеното от него в
АУАН.
Съдът се довери и на справката от НАП, видно от която жалбоподателят не е назначен
като управител на дружеството, стопанисващо фитнес залата, нито като управител на
конкретния обект, което поставя под съмнение изводите на актосъставителя и наказващия
орган, че именно той е следвало да организира контрола на лицата, които се допускат в
залата.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно установен субект на нарушението.
Установяването на административното нарушение е извършено от компетентен орган
на основание чл. 231, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 213, ал. 1 от Закона за здравето – св. Ш., на
длъжност "инспектор" в СРЗИ. Налагането на административното наказание също е
извършено от компетентен административнонаказващ орган на основание чл. 231, ал. 2, пр.
2, вр. чл. 213, ал. 1 от същия закон – - Директор на СРЗИ.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като е посочен
вида на обекта /фитнес зала/, датата на проверката и установеното нарушение – наличието
3
на лица без надлежните сертификати. Свидетелите по акта са индивидуализирани чрез
техните имена, ЕГН и адрес. Посочването на изпълнителното деяние като несъздаване на
необходимата организация за допускане в обекта само на лица със сертификати, произтича
от описаното поведение в посочената като нарушена разпоредба на т. 31 от процесната
заповед. Там като отговорно лице е посочен „ръководителят на обекта/организаторът на
мероприятието“, който следва да вземе решение и да създаде необходимата организация за
допускане в обекта само на изрично изброените лица. Но в заповедта, а и в ЗЗ липсва
дефиниция на използваното понятие „ръководител на обекта“, което води до допълнително
затруднение и с оглед дадената му възможност да вземе решение и да създаде необходимата
организация. Но такива правомощия при осъществяване на дейността на търговски
дружества има не всяко лице, а единствено неговите управителни органи или изрично
натоварени от тях лица. В случая липсват категорични доказателства, че жалбоподателят е
изпълнявал длъжността на МОЛ или управител на обекта и е разполагал с правомощието да
решава дали фитнес залата ще работи, за което и да създаде необходимата организация.
Липсват и доказателства той да е бил изрично упълномощен за това от управителя на
дружеството, стопанисващо обекта. Следва да се има предвид, че по българското право
конкретните стопански обекти не се отличават с юридическа самостоятелност, още по-малко
правоспособност и съответно „представляващите“ ги лица не биха могли с действията си да
задължат юридическото лице, което ги стопанисва, освен ако това изрично не е предвидено
в законодателството. В случая съдът намира, че поради липсата на представени
доказателства за това, че жалбоподателят е „ръководител на обекта“, който е разполагал с
правомощията по т. 31, б. „б“ от Заповедта, то неправилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за установеното нарушение.
Но съдът намира, че при издаване на НП е допуснато и нарушение на чл. 57, ал.1, т. 6
ЗАНН, което е свързано с неправилно посочена нарушена разпоредба в АУАН и в НП и
което представлява друго самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съгласно актуалната редакция на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на нарушението и на
издаване на НП, „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева.“ Като ал. 2 предвижда санкция от 500 до 2000 лева, ако
нарушителят е юридическо лице.
В практиката си по идентични случаи, касационната инстанция е достигнала до извода,
че всъщност чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа състав на административно нарушение, а не
конкретната разпоредба на заповедта на министъра на здравеопазването или овластяващата
норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба е
бланкетна и препраща към общ административен акт, /в случая Заповед № РД-01-
856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването/ относно въведената и неизпълнена
противоепидемична мярка, според практиката на АССГ не означава, че с този акт са
въведени административни нарушения. В този смисъл е и Решение № 1781 от 17.03.2022 г.
4
на АССГ по адм. д. № 107/2022 г. Съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, тези заповеди са общи
административни актове, с които са въведени определени задължения за спазване на
противоепидемични мерки спрямо неопределен брой лица. Но неизпълнението на тези
задължения е въведено като административно нарушение именно в чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
Но разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ изобщо не е спомената като нарушена в АУАН в
противоречие с чл. 42, т. 5 от ЗАНН, а в НП е посочена единствено като основание за
издаването му, а изрично като нарушен нормативен акт е цитирана Заповедта на министъра
на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗЗ. Посочването на погрешна правна
квалификация на нарушението винаги е основание за отмяна на НП на основание чл. 57, ал.
1, т. 6 ЗАНН.
Освен това съдът намира, че в случая при посочване на нарушената разпоредба на
Заповедта, актосъставителят и наказващият орган е следвало да посочат на първо място,
конкретната точка, която сочи, че фитнес залите попадат в обхвата на процесната заповед, за
да се стигне до хипотезата на приложение на изключението от правилото.
Съгласно Раздел I, т. 20 от Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. издадена от министъра
на здравеопазването – „Преустановяват се посещенията на фитнес центрове…“ като
заповедта е в сила от 21.10.2021 г. А в посочената като нарушена разпоредба на т. 31 от
същата заповед е въведена възможността забраните включително и по т. 20 да не се прилага
при определени условия. Следователно, при посочване на нарушената разпоредба е следвало
да се изпише не само нормата на чл. 209а от ЗЗ, но и всички относими разпоредби от
процесната заповед, включително и т. 20, която въвежда забраната за осъществяване на
дейност във фитнес залите. Действително, пропускът на наказващия орган вероятно се
дължи на необичайната техника при въвеждане на забраните и изключенията от тях, но това
не го освобождава от задължението в НП да посочи всички относими правни разпоредби,
които се твърди лицето да е нарушило. Единствено по този начин правото на защита на
санкционираното лице би било защитено в пълна степен.
Тези недостатъци на обжалваното НП поотделно и в съвкупност препятстват правото
на защита на санкционираното лице, като констатираните нарушения не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза, доколкото съдът не може да санира и валидира НП, с оглед
правомощията му и характера на настоящето производство.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че допуснатите нарушения, свързани с
неправилната правна квалификация на нарушението в НП и АУАН са от категорията на
съществените процесуални нарушения и са основание за отмяна на наказателното
постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 17 състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-05-0322/20.12.2021 г., издадено от
директора на Столичната регионална здравна инспекция, с което на жалбоподателя Ц. Ц. Г.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл. 209а,
ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т. 31, буква „б“ от Раздел I от
Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал.1 и ал. 4
от ЗЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6