РЕШЕНИЕ

№  140

гр. С., 19.07. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 243 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Д. Г.. Д. – Л. *** е поискал от съда да допусне промяна на фамилното му име Д. поради важни обстоятелства, които налагат занапред то да бъде Л..

Молителят сочи, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация настоящото му фамилно име Д. е фамилното име на неговия баща. С решение № ***/24.10.2017 г. по гр. д. № ***/2017 г. по описа на РС – С. на основание чл. 14, ал. 4 от ЗГР било допуснато добавяне към фамилното му име на псевдонима „Л.”. В действителност този псевдоним бил фамилното име, с което молителят бил познат сред близките и приятелите си от ранна детска възраст и с което той бил известен в обществото и на институциите, с които му се налагало да контактува. Молителят се идентифицирал като Д.Л. в социалната мрежа Facebook. Наред с това същият се занимавал с търговска дейност и наемайки кафемашини и вендинг-автомати, ги разполагал на различни места в гр. С., като върху тях бил изобразен неговият лик и били изписани имената му Д.Л.. Въпреки влязлото в сила съдебно решение по горепосоченото дело съществували законодателни пречки на молителя да бъдат издадени лични документи, съдържащи добавения към фамилното му име псевдоним. Това създавало изключителни затруднения за молителя в търговската и социалната му дейност, тъй като му се налагало да уточнява пред лицата, с които общува, различието между фамилното име, с което бил записан в личните си документи и фамилията и псевдонима, с които бил известен в обществото.

В съдебно заседание молителят се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. Е. К., която заявява че поддържа молбата.

О. С., както и РП – С., не заявяват становища по молбата.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи от фактическа страна:

Установява се от представеното удостоверение за раждане, издадено от Община С. въз основа на акт за раждане № 287/28.08.1996 г., съставен в Община С., че молителят е роден на *** г. в гр. С. от майка А.Д.Д.и баща Г.Д.Д.. При раждането си молителят е записан с имената Д. Г.. Д..

С неподлежащо на обжалване решение № 157/24.10.2017 г. по гр. д. № 993/2017 г. по описа на РС – С. към името на молителя Д. Г.. Д. е допуснато на основание чл. 14, ал. 4 от ЗГР добавяне на псевдоним, а именно – Л..

Свидетелите П. К.и Р. Н.сочат, че когато преди пет години се запознали с молителя, той им се представил като Д.Л.. С тези имена молителят се представял и при други свои запознанства. С тях той бил известен в средите на приятелите си, както и при участието си в мероприятия с повече хора. В различни социални мрежи в интернет и комуникационни приложения /Facebook, Instagram, Viber, Google/ молителят фигурирал като Д.Л.. Тези имена били изписани на стопанисвани от молителя вендинг-автомати, разположени на различни места в гр. С., на които бил изобразен неговият лик. Пред св. К.молителят споделял, че различието между официалното му фамилно име и фамилното име Л., с което той бил известен в обществото, му създавало затруднения при подписване на документи, тъй като в едни документи той бил записан като Д., а в други – като Л.. Свидетелят Н.сочи, че пред него молителят споделял, че разликата между тези имена му създавала много трудности, но заявява, че не знае от него за конкретни такива затруднения.

По делото са представени 5 бр. договори за заем за послужване сключени в периода 01.04.2018 г. – 20.09.2018 г. между „Г и К груп” ЕООД, гр. С. – като заемодател, представлявано от Г.Д.Д. като пълномощник на управителя М.С.М.и „В. – х.” ЕООД, гр. С., представлявано от Д. Г.. Л., действащ като едноличен собственик на капитала, с предмет – предоставяне от заемодателя на заемателя за временно и безвъзмездно ползване на площи от собствени на заемодателя имоти за разполагане на кафе-машини.

Представени са и разпечатки от електронна поща на Д.Л. в gmail.com, от негови акаунти в Google и Viber и от негови страници във Facebook и Twitter.

Видно е от писмо рег. № И-9605/28.03.2019 г. от Завеждащ служба „Д. о.” в Националната следствена служба, че след извършена проверка в Централизирана информационна система на следствените служби е установено, че за молителя няма данни за образувани и незавършени наказателни производства.

Установява се от изисканата справка за съдимост на молителя, издадена на 08.05.2019 г. от бюро „С.” при РС – С., че молителят не е осъждан.

При така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Искането с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ е допустимо. Молителят е легитимиран да отправи до съда искане за допускане на промяна във фамилното му име поради наличие на важни обстоятелства, които налагат това.

По същество искането е неоснователно.

От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за важни обстоятелства, които да налагат промяна на фамилното име на молителя от Д. – на Л.. По смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР „важни” са такива обективно съществуващи обстоятелства, при чието наличие промяната на името като най-съществения индивидуализиращ признак на физическото лице, е обществено наложителна, а не е обоснована единствено с негови субективни желания и съображения, макар и последните да са допустими по закон.

Именно тези субективни желания и съображения на молителя са мотивирали съда с решение по гр. д. № ***/2017 г. на РС – С. да допусне добавяне на псевдонима „Л.” към имената му. С това решение субективната нагласа на молителя да бъде познат на обществото с псевдонима „Л.” е напълно удовлетворена.

Тази изцяло субективна нагласа обаче, както и самия факт на постановяване на съдебното решение по горепосоченото дело, не представляват „важни обстоятелства” в гореизяснения смисъл на това понятие, които да наложат такава промяна във фамилното име на молителя, при която фамилното му име, с което той е записан в акта си за раждане по един допустим начин съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за имената на българските граждани, действал към датата на раждането на молителя /отм., ДВ, бр. 67/1999 г./ и който е допустим и понастоящем съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗГР, да бъде заменено от неговия псевдоним. Както вече се посочи, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са онези обстоятелства, които са от естество да обосноват публично-правна намеса на съда в индивидуализацията на физическите лица чрез техните имена и да налагат такава намеса в тази твърде лична сфера в персонален, но и в обществен интерес. Затова тези обстоятелства трябва да имат обективно изражение – напр. вписване на лицето в различни лични документи или други официални документи с различни фамилни имена; известност на лицето в обществото с фамилното име на някой от родителите си, което не е било взето предвид при формиране на имената му по нормативно установения за това ред; известност на лицето с имената на онези, които фактически са го отгледали, но не са негови рождени родители; липса на произнасяне от съда по въпроса за фамилното име на съпруг след прекратяване на брака по различни причини и ред други подобни обективни обстоятелства.

Това че /както се установява от писмените и гласните доказателства/ молителят трайно се представя в кръга на своите лични приятели и познати, сред търговските си партньори, в социалните мрежи в интернет и при общуване чрез други съвременни комуникационни приложения, със своя псевдоним /впоследствие добавен по надлежния ред към имената му/ е правомерно поведение, но е резултат преди всичко от неговата лична инициатива и преценка, а не е обусловено от обективно съществуващи обстоятелства. Още повече, в социалните мрежи тази преценка е доста свободна, не е ограничена от официалния именен статус на лицето и може да бъде насочена за постигане на цели, твърде различни от индивидуализацията на лицето – напр. акцент върху определена социална ангажираност или позиция, привличане на определен кръг аудитория и т. н. Несериозно е да се приеме, че щом едно физическо лице се заявява по определен начин за общуване в интернет, то някое от имената му следва да бъде променено по този начин.

В тази връзка следва да се отбележи, че единствените представени писмени доказателства, в които молителят фигурира с фамилно име „Л.”, са гореобсъдените договори за заем за послужване. От внимателния им прочит обаче се установява, че представляваното от молителя търговско дружество „В. – х.” ЕООД, гр. С. ги е сключило с „Г и К г.” ЕООД, гр. С., представлявано при сключването им от Г.Д.Д. – баща на молителя съгласно представеното удостоверение за раждане. Очевидно е при това положение, че при писменото оформяне на договорите е проявена една обективно необоснована фриволност относно посочване на фамилното име на молителя, обусловена от родствените връзки между представителите на страните по тези договори. При една елементарна справка в публично достъпния Търговски регистър всяко лице може да установи, че и понастоящем имената на управителя и едноличен собственик на капитала на търговското дружество „В.- х.” ЕООД, ЕИК ******, са Д. Г.. Д., а не Д. Г.. Л.. Затова изявленията на свидетелите К.и Н., че молителят им споделял за свои трудности при сключване на договори в осъществяване на търговската си дейност, обусловени от различието между фамилното му име, с което той бил записан в акта си за раждане и фамилното му име, с което той бил според тях известен в обществото, освен че са производни свидетелски показания, са и голословни твърдения.

Псевдонимът „Л.” следва да остане такъв за молителя и не следва да бъде негово фамилно име и по още една важна конкретна причина. Не само с оглед изписването и изговарянето му, а и предвид етимологията му, той представлява пряка аналогия с прозвището „Л.” на В.И.К./1837 г. – 1873 г./, с което той е останал в историята на Б.. Макар и тук да не е мястото подробно да се анализира ролята на Васил Л. в борбата на българите за национално освобождение, за настоящия състав е безспорно, че А. на свободата е не просто историческа личност, а недостижим връх в символиката на българската национална идентичност. Фамилно име, което по изписване, звучене и смисъл е почти идентично с името „Л.”, е от естество да създаде директни алюзии с личността на В. Л. и дори за общ произход с него, поради което категорично е обществено неприемливо. Обществената неприемливост на дадено фамилно име не означава историческата роля на неговия оригинален носител да е приета за отрицателна или спорна от обществото в даден етап от неговото развитие. Напротив, именно защото обществото има свои национални герои, е неприемливо лица, за които изобщо не се установява да имат родствена връзка с тях, да носят като свои фамилни имена такива, които в говора и в писмената реч са твърде близки, почти идентични с техните. Това разбира се не означава, че на български гражданин следва да се отрече правото да носи фамилно име, образувано по реда на чл. 14, ал. 1-3 от ЗГР, което съвпада с име на историческа личност /напр. В., Б., С./, но конкретният случай очевидно не е такъв. След като по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР съдът има правомощие да допусне промяна на собствено, бащино или фамилно име, ако то е обществено неприемливо, на още по-силно основание съдът не следва да допуска промяна в името на физическо лице, в резултат на която промененото име би се явило обществено неприемливо, както в конкретния случай.

Освен това, фамилното име на молителя Д. не е и осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. То се корени в думата „джелеп” или „джелепин”, която има значение на търговец на добитък и ако се предположи, че това е било занятието на някой от предците на молителя, последният няма никакво основание да изпитва срам или неудобство от него.

Не на последно място, твърденията в молбата, че за молителя било невъзможно псевдонимът му „Л.” да бъде вписан в негови български лични документи, не представляват важни обстоятелства по смисъла на закона за исканата промяна във фамилното му име. Както вече се посочи, придобиването на известност е основание по чл. 14, ал. 4 от ЗГР за добавяне на псевдонима към имената на молителя, което е осъществено в производството по гр. д. № 993/2017 г. на РС – С. и с това се изчерпва правното значение на соченото обстоятелство, като в този смисъл е и решение № 582/30.09.2010 г. по гр. д. № ****/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. Българските лични документи са официални удостоверителни документи, т. е. те удостоверяват съществуващи и установени по надлежния ред правно-релевантни обстоятелства относно личния статус на физическите лица. След като в настоящото производство не се установяват действително важни обстоятелства, които да обосноват исканата промяна на фамилното име на молителя, е без правно значение дали неговият псевдоним може или не може да бъде отразен в тези документи. Да се приеме обратното, би означавало всяка молба за промяна на фамилно име да е изначално основателна само с оглед обосноваващи я твърдения, че фамилното име, което лицето иска да носи, не могло да бъде вписано в негови български лични документи, а това би било абсурдно и изцяло би обезсмислило съдебния ред за промяна на имената на физическите лица съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

Поради всичко изложено съдът намира, че молбата за промяна на фамилното име на молителя от Д. – на Л. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. Г.. Д. - Л., ЕГН **********, с адрес *** за промяна на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР на фамилното му име от „Д.” на „Л.”.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: