Решение по дело №35/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.

Производството по делото е образувано по жалба на В. И. А. с [ЕГН], чрез пълномощника си В. Б. И. чрез представител по пълномощие адв. Н. Б. от АК-Силистра, срещу Заповед № ЗП – 108 / 22. 01. 2025 год., издадена от Кмета на Община Силистра, с която на основание чл. 46, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за общинската собственост е прекратено наемно правоотношение относно общински жилищен имот, намиращ се в гр. Силистра, [улица], ***, учредено между нея и Община гр. Силистра и е определен 7-дневен срок за доброволното му опразване.

Жалбоподателката счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована, поради което моли за отмяната ѝ. Не сочи конкретни основания за незаконосъобразност, както и не оспорва наличието на неизпълнено задължение за плащане на месечна наемна цена за периода месец октомври 2024 год. – месец януари 2025 год., като твърди, че това задължение е погасено на 28. 01. 2025 год. Изложени са твърдения относно неправилна преценка за наличие на предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение поради необитаването на жилището за период повече от шест месеца. В тази връзка жалбоподателката изтъква доводи относно периодичното пребиваване в имота както от нея самата, така и от дъщерите й – членове на нейното домакинство.

Ответната по жалбата страна – Кмет на Община Силистра, с административен адрес: гр. Силистра, ул. Симеон Велики № 33, чрез представител по пълномощие Н. Н. – директор при Дирекция „Правна“ при Община Силистра и чрез процесуалния си представител – адв. Д. К. – АК - Силистра, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед - потвърдена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № ЗК – 1456 / 12. 09. 2016 год. на Кмета на Община Силистра, жалбоподателката и членовете на нейното семейство – заинтересованите страни в производството са пренастанени в процесното жилище. Въз основа на тази заповед е сключен договор № 113 / 26. 09. 2016 год. за наем на общински жилищен имот за срок от три години, считано от 04. 05. 2016 год. С допълнителни споразумения от 10. 07. 2027 год. и от 26. 09. 2022 год. страните са продължавали действието на договора за нов [възраст] период, като въз основа на второто споразумение е издадена заповед № ЗК – 1049 / 01. 07. 2022 год.

По делото е представен констативен протокол № 1 / 16. 01. 2024 год., съставен от служители на ОП“Дръстър“ – Община Силистра, констатациите по който са, че имотът не се обитава от наемателя и членовете на домакинството му от месец юли 2023 година. Констатациите са извършени след посещение на адреса, след извършени справки по партидите на имота във „ВиК“ и „Енерго Про“, от които се установява липсата на консумирани вода и електроенергия, както и след разговори със съседи, които са потвърдили, че през посочения период не са виждали жалбоподателката и децата й, както и че имат информация, че същите са в чужбина.

Представен е и констативен протокол № 37 / 21. 11. 2024 год., съставен от служители на ОП“Дръстър“ – Община Силистра, констатациите по който са, че имотът не се обитава от наемателя и членовете на домакинството му от месец януари 2024 година. Констатациите са извършени след посещение на адреса, след извършен справки по партидата на имота в „Енерго Про“, от които се установява липсата на консумирана електроенергия, както и след разговори със съседи, които са потвърдили, че през посочения период общинското жилище все още не се обитава и че наемателката живее и работи в Англия.

По делото са представени извършените справки по партидите на имота, от които се установява липса или нищожна консумация на вода и електроенергия, както и извлечение от дневник на ОП“Дръстър“ – Община Силистра, от което е видно, че дължимата наемна цена за жилището е заплащана авансово за няколко месеца напред, като за периода месец октомври 2024 год. – месец февруари 2025 год. дължимите наемни вноски са заплатени на 28. 01. 2025 год. За това обстоятелство са представени писмени доказателства и от жалбоподателката - квитанция за наем № 017567 от 28.01.2025 год. и приходна квитанция от 28.01.2025 год. за платена такса битови отпадъци.

В производството са събрани и гласни доказателствени средства – свидетелски показания на трима свидетели, единият от които ангажиран от жалбоподателката и двама – ангажирани от ответника по жалбата. И тримата свидетели по делото заявяват, че жалбоподателката и членовете на нейното домакинство – заинтересованите страни не обитават процесното жилище. Ангажираната от страна на жалбоподателката свидетелка А. споделя впечатленията си от поддръжката на жилището, което било в добро състояние, но недвусмислено заявява, че същото се посещава инцидентно – два или три пъти годишно от жалбоподателката или децата й за няколко дни, като най – дългият престой, който свидетелката може да посочи е 1 – 2 седмици. Останалите двама свидетели П. и П. – служители на ОП „Дръстър“ са категорични в твърденията си, че при многократните им проверки не са открили никого на адреса, както и че са събрали сведения за трайното установяване на жалбоподателката извън пределите на страната.

По делото са представени заверени преписи от АОС № 278 / 16. 02. 1998 год., от който е видно, че имотът е частна общинска собственост, решение № 244 на Общински съвет – Силистра, взето на заседание с протокол № 9 / 28. 03. 2024 год., с което е приет списъка на общинските жилища за 2024 година на основани чл. 3, ал. 2 от НУРУЖННПНПОЖ, както и самият списък, в който процесното жилище е определено като такова по чл. 4 от НУРУЖННПНПОЖ – за отдаване под наем на лицата по ал. 2 на същата разпоредба.

Със Заповед № ЗП – 108 / 22. 01. 2025 год., издадена от Кмета на Община Силистра, на основание чл. 46, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за общинската собственост, чл. 17, ал. 4, т. 1 от НУРУЖННПНПОЖ и чл. 32, т. 3 и 7 от договор № 113/ 26.09.2016 г. за наем и допълни­телно споразумение от 27.09.2022 год. към него е прекратено наемно правоотношение относно общински жилищен имот, намиращ се в гр. Силистра, [улица], ***, учредено между жалбоподателката и Община гр. Силистра и е определен 7-дневен срок за доброволното му опразване поради наличието на неизпълнени задължения за заплащане на месечен наем за периода от месец октомври 2024 г. до месец януари 2025 г. в размер на 282,40 лв., както и поради факта, че наемателите не обитават жилището за повече от 6 /шест/ месеца, за което има съставени констативни протоколи №№ 1 от 16.01.2024 г. и 37/ 21.11.2024 г. от ОП „Дръстър”.

С протокол от 23. 01. 2025 год., след посещение на адреса, заповедта е залепена на входната врата на жилището.

На 04. 02. 2025 год. жалбоподателката е упражнила правото си по чл. 46, ал. 5 от ЗОС да оспори Заповед № ЗП – 108 / 22. 01. 2025 год., издадена от Кмета на Община Силистра пред съда, като във връзка с подадената жалба е образувано настоящото производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Спазена е процедурата по издаване на заповедта, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правата на жалбоподателя. При извършените проверки на място не са били установени лицата, обитаващи жилището, както и е събрана информация за трайното им отсъствие. С оглед невъзможността жалбоподателката и децата й да бъдат открити на адреса и с оглед установените факти, ответникът е пристъпил към издаване на процесната заповед. Извършени са две проверки на място, разпитани са съседите, изискани са доказателства от "ВиК" и Енерго Про“. В съвкупност доказателствата установяват, че титулярят на заповедта за настаняване в общинското жилище не обитава същото, т.е. отсъствал е за период, по – дълъг от 6 месеца от жилището. Установена е и липсата на писмено уведомление за отсъствие по реда на чл. 19, ал. 4 от НУРУЖННПНПОЖ.

Жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че трайно живее и работи в Англия, но счита, че с посещенията си няколко пъти годишно на имота не нарушава разпоредбите на ЗОС и НУРУЖННПНПОЖ.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за общинската собственост и чл. 17, ал. 4, т. 1 от НУРУЖННПНПОЖ. В мотивите е посочено наличието на неизпълнени задължения за заплащане на месечен наем и необитаване на жилището за повече от шест месеца.

Наличието на незпълнени задължения за заплащане на наемната цена също не се оспорва от жалбоподателката, но същата представя доказателства за плащане от 28. 01. 2025 год. Това изпълнение е след като основанието по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС е възникнало и ответникът се е позовал на същото, издавайки атакувания индивидуален административен акт. Но дори и същото да бъде преценено като нововъзникнало обстоятелство в хода на административното производство, изпълнението не може да обуслови незаконосъобразност на атакувана заповед, тъй като в производството се установява наличието на е второто основание за прекратяване на правоотношението между страните – необитанавето на жилището за период по – дълъг от шест месеца. Редно е да се спомене в случая, че независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 17, ал. 4, т. 1 от НУРУЖННПНПОЖ на Община Силистра предвижда прекратяване на правоотношението при отсъствие на всички настанени в жилището за срок от три месеца, при издаване на заповедта е съобразено отсъствие за по – продължителен срок от шест месеца.

За да се прецени законосъобразността на издадената и атакувана в настоящото производство заповед с правно основание чл. 46, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 17, ал. 4, т. 1 от НУРУЖННПНПОЖ на Община Силистра, следва да бъдат установени наличието или отсъствието на следните законови материалноправни предпоставки: необитаване на жилището за повече от три месеца и липса на писмено уведомление за отсъствие по реда на чл. 19, ал. 4 от НУРУЖННПНПОЖ. Основанието, на което се е позовал ответника - жилището да не се обитава повече от три месеца, е въведено с чл. 17, ал. 4, т. 1 от НУРУЖННПНПОЖ. Независимо от факта, че такова основание не е предвидено изрично в ЗОС, то е напълно законно и допустимо по силата на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС, допускаща прекратяване на наемните правоотношения на други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОС.

Преценени в съвкупност, доказателствата по делото по несъмнен начин установяват отсъствието на жалбоподателката и членовете на нейното домакинство от процесното общинско жилище за период по – дълъг от шест месеца. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателката, че се касае единствено до две извършени проверки, при които е установено отсъствието от жилището, като липсват доказателства за отсъствие в останалите периоди. Това е така, тъй като от представените по делото констативни протоколи се установяват обстоятелствата, че предмет на преценка са били не просто конкретните дати на проверка, а периодите съответно от месец юли 2023 година до 16. 01. 2024 година и от месец януари 2024 година до 21. 11. 2024 година. Разпитаните в тази връзка свидетели – служителите, извършили проверките заявяват, че са провели разговори със съседите на етажа и в жилищния блок, които са потвърдили отсъствието на жалбоподателката и семейството й, но освен това, тези свидетели твърдят, че периодично са извършвали проверки на имота, без да съставят протоколи, като при тези проверки, са установявали същите обстоятелства. При тези неоспорени твърдения, които са и в логическа връзка с представените доказателства за липса на режийни разходи за жилището, единствено свидетелските показания на ангажираната от жалбоподателката свидетелка не са в състояние да оборят факта, че имотът не се обитава. В тази връзка съдът има предвид, освен твърденията на тази свидетелка също за трайното отсъствие на жалбоподателката, но още и факта, че самата свидетелка твърди, че за периода, за които свидетелства не е обитавала трайно собственото жилище, намиращо се на същия етаж, тъй като е живяла в друго населено място.

С оглед изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. А. с [ЕГН] срещу Заповед № ЗП – 108 / 22. 01. 2025 год., издадена от Кмета на Община Силистра, с която на основание чл. 46, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за общинската собственост е прекратено наемно правоотношение относно общински жилищен имот, намиращ се в гр. Силистра, [улица], ***, учредено между нея и Община гр. Силистра и е определен 7-дневен срок за доброволното му опразване.

 

Решението е окончателно – чл. 46, ал. 5 от ЗОС.