Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр.Варна, 20.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№284/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз- зивна жалба от
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното раз -витие и
благоустройството, представляван от Областен управител на област Доб -рич, чрез
процесуалния представител ст.ю.к. Г.Г., против решение №114/03. 05.2017г.,
постановено по гр.д.№593/15г. по описа на ДОС, гр.о., с което е признато за
установено по предявените от Община Каварна срещу Държавата чрез МРРБ искове,
че поземлен имот с идентификатор 35064.200.120 с площ 1 880кв.м. и
поземлен имот с идентификатор 35064.200.121 с площ 7 400кв.м. по
кадастралната карта на гр.Каварна не са държавна собственост, както и Държавата
е осъдена да заплати на Община Каварна платените от нея за водене на делото
държавна такса в размер на 1 187, 60лв., разноски за вещо лице в размер на
753лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 3 905, 22лв.В жалбата се
твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен.
Въззиваемата страна
Община Каварна в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
чрез процесуалния представител адв.В.В. поддържа становище за неоснователност
на подадената жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба
ищецът Община Каварна твърди, че е собственик на два недвижими имота, находящи
се на територията на гр.Каварна, а именно ПИ с идентификатор 35064.200.120 по
КККР на гр.Каварна, одобрени 2008г., с последно изменение от 2013г., с площ от
1 880 кв.м. при съответни граници/идентичен с УПИ VIII, кв.341 по действащ ПУП/ и ПИ с
идентификатор 35064.200.121 по КККР на гр.Каварна, одобрени 2008г., с последно
изменение от 2013г., с площ от 7 400 кв.м. при съответни граници/идентичен с
УПИ VII, кв.341 по
действащ ПУП/.За имотите има съставени актове за частна общинска собственост,
като първоначалното им актуване е през 1999г.За същите имоти са съставени от
държавата през 2015г. актове за публична държавна собственост, с посочено
правно основание за съставянето им чл.2, ал.2, т.2 от ЗДС, чл.68, ал.1 от ЗДС,
чл.6, ал.4, т.2 от ЗУЧК и чл.12, ал.2 от ЗВ.В актовете е посочено, че имотите
са образувани вследствие изграж -дането на първия етап от съоръжение
„Брегоукрепване на нос „Чиракман”.Твърди, че държавата не е собственик на
посочените два недвижими имота, поради липса предпоставките на цитираната
разпоредба на чл.6, ал.4, т.2 от ЗУЧК, а именно брегоукрепителното и
брегозащитно съоръжение да е изградено в имот държавна собственост, попадащ
извън границите на населено място - процесните имоти са общинска собственост и
попадат в регулационните граници на гр.Каварна.Не са налице и предпоставките на
чл.12, ал.2 от ЗВ, т.к. процесните имоти не съставляват морско дъно и неговите
ядра в границите на вътрешните териториални води и териториалното
море.Изграденото в периода 1987г.-1989г. брегоукрепително съо -ръжение
„Брегоукрепване на нос „Чиракман” е предадено на община Каварна през 1089г. още
с изграждането му от ДФ „Геозащита”, като е преминало в собственост на общината
съобразно разпоредбите на §6 и §7 от ПЗР на ЗМСМА, като обект, предостъпен от
държавата и като съоръжение на техническата инфраструктура и
инженерно-защитната система, обслужващо територията на съответната община и
невключено в имущество на търговско дружество.Така и съгласно нормата на §10 от
ПЗР на ЗОС като обект, изграден с държавни средства и предоставен на бившия ОНС
Каварна.Поддържа, че приложение намира и нормата на §42 от ПЗР на ЗОС, т.к.
имотите са били отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на
общината съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в сила на
нормата ПУП.Със съставените АДС ответникът Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва правото на
собственост на Община Каварна, предвид което претендира да бъде прието за
установено, че Държавата не е собственик на горепосочените ПИ с идентификатор
35064.200.120 и ПИ с идентификатор
35064.200.121.
Ответникът Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
представляван от Областен управител на област Добрич, в депозирания отговор в
срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени.Излага, че процесните имоти се намират в крайбрежната
част на гр.Каварна при нос „Чиракман” и представляват отвоювана от морето
територия след изграждането на брегозащитна дамба.С решение на МС
№68/14.04.1986г. са изключени от селскостопанския фонд земи, стопанисвани от
АПК Каварна, и включени в ДГФ/представляващи подотдели 41, 42 и 43/ и върху
част от тях е изграден изцяло с държавни средства от инвеститора ДФ „Геозащита”
през 1988г. обект „Брегоукрепване на нос „Чиракман”. Със заповед от 1989г. на
ДФ „Геозащита”, гр.Варна подобект „Дамба” от обект „Брегоукрепване на нос
„Чиракман” е прехвърлен на ОНС Каварна.Част от територията на процесните имоти
е разположена върху имот, отреден по ПУП за плаж.Преди изграждане на дамбата
също е съставлявал плаж, като с оглед горното и на осн. чл.18 от КРБ и чл.6,
ал.3 от ЗУЧК, бидейки крайбрежна плажна ивица, съставлява изключителна държавна
собственост.Друга част е разположена върху континенталния шелф и също съгласно
чл.12, ал.2 от ЗВ съставлява публична държавна собственост.Процесните имоти
попадат в задтилието на дамбата и на осн. чл.6, ал.4, т.2 от ЗУЧК, бидейки част
от брегозащитното съоръжение, изградено първоначално извън границите на
населеното място и върху имот държавна собственост също са с посочения в закона
статут на публична държавна собственост.Извън горното и попадат в териториалния
обхват и охранителна зона „А” на културна ценност с местно значение
„Праисторическо, антично и средновековно селище „Чиракмана”, поради което и
следва да се приеме, че са с доказана публично-правна значимост и всеобща
полезност.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са отрицателни
установителни искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
За процесните недвижими
имоти Община Каварна е съставила АОС/частна/ № 1646/04.02.1999г., с който е
актуван обект „Брегоукрепване на нос „Чиракман”, подобект „Дамба”, празно
място, с посочено правно основание за придобиване на собствеността чл.2, ал.2,
т.1 от ЗОС, §7 от ЗМСМА, заповед №19/25.01.1989г. на ДФ „Геозащита”, вр. чл.16
от Наредба №1/20.01.1994г. за геозащитната дейност.Впоследствие след изменение
на действащия за територията ПУП и приемане на КККР и нейното изменение са
съставени АОС и през 2004г., и 2013г., като актуалните такива са АОС
№5259/13.11.2013г. за ПИ с идентификатор 35064.200.120/иден -тичен с УПИ VIII, кв.341 по действащ ПУП/ и АОС
№5253/08.11.2013г. за ПИ с идентификатор 35064.200.121 /идентичен с УПИ VII, кв.341 по действащ ПУП/.За същите
имоти са съставени АДС/публична/ №5339/24.07.2015г. и АДС/публична/
№5340/24.07.2015г. с посочено правно основание за придобиване на собствеността
чл.2, ал.2, т.2 от ЗДС, чл.68 от ЗДС, чл.6, ал.4, т.2 от ЗУЧК и чл.12, ал.2 от
ЗВ. Съставените от Държавата актове, съгласно които същата се легитимира като
собственик на процесните имоти, обосновават правния интерес на Община Каварна
за предявените от нея отрицателни установителни искове.
Съгласно заключението на
СТЕ от 26.10.2016г. на в.л.М.Хадживасилева, изслушано пред първоинстанционния
съд, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 07.11.2016г., и съгласно заключението на
комплексната СТЕ от 24.10.2017г., изслушана пред въззивния съд, и обясненията
на в.л. в о.с.з. на 01.11.2017г. процесните два нед -вижими имота попадат в
задната част или т.нар. задтилие на изграденото под нос „Чиракман”
брегоукрепителното съоръжение дамба.Брегоукрепителното съоръжение е от
каменно-насипен тип с проникващ бетон в откоса и защита от скални блокове
100-1500 кг. към водната страна.По короната е изпълнена бетонова настилка с
ширина 6м. и дебелина 0, 4м.Дамбата не е изпълнена по проект, а е изместена
леко на север.Задтилието в западния край е 0м. и средно около 10-20м. в
останалата част.Задтилието е конструктивен елемент от брегоукрепителното съоръжение,
което изпълнява дренираща функция и предпазва дамбата откъм сушата от
разрушаване.Материалът, от който са изпълнявани и двете насипни тела на дамбата
/бермата и задтилието/, е от кариера при с.Крупен, добиван взривно, като
по-едрият материал е слаган в бермата, а поситният в задтилието.Поради естествения
състав на скалния материал, а именно силно филтрационен, липсата на подземни
води в този участък, както и незначителното разстояние до водоприемни -ка/Черно
море/ отводнителната функция за процесната дамба от дъждовни води се извършва
от самите задтилие и берма с тяхната вертикална планировка /наклон към морето/,
като не е било необходимо изграждане в задтилието на отводнителни дрениращи
системи /канали/ и такива фактически не са били изпълнени.
Видно от комбинирана
скица №2 към СТЕ от 24.10.2017г. и скица приложение №8 към СТЕ от
26.10.2016г./съставени след съпоставянето на действащите планове с ЕТК от 1976г./
преди изграждането на брегоукрепителното съоръжение част от територията на
двата имота е попадала в акваторията на Черно море, останалата част от ПИ с
идентификатор 35064.200.120 е попадала в скалния откос на места, покрит с
пясъци по см. на чл.6, ал.2 от ЗУЧК/според СТЕ от 24.10.2017г. пясък по см. на
цитираната разпоредба, т.к. в плажния материал тук липсват компонентите пясък и
чакъл, а са касае за компонентата „седиментни или скални образувания”, с
ширината на ивицата между бреговата линия и клифа не повече от 2-3 метра и
заливаема при незначителна вълна/, а останалата част от ПИ с идентификатор
35064.200.121 е попадала в срутище и в скалния откос.След изграждане на брегоукрепителното
съоръжение върху имотите няма морски плаж по см. на цитираната
разпоредба-изрично в този смисъл обясненията на в.л. в о.с.з.
Брегоукрепващото
съоръжение, върху задната част/задтилието/ на което попадат процесните
недвижими имоти, е изградено в периода 1987г.-1989г. и прието по реда на
Наредба №6/25.12.1988г. за държавното приемане на обектите по капиталното
строителство/обн.1988г., отм.1993г./ с протокол обр.16 на приемателна комисия
за приемане и въвеждане в експлоатация на обект „Брегоукрепване на нос
„Чиракман”, подобект „Дамба” от 30.11.1989г.Според протокола инвеститор на
обекта е ДФ „Геозащита”-Варна и изпълнител СП „Транстрой”-Варна.
Със завършване на обекта
е бил изменен характерът на първоначално съществувалата територия, а именно
отчасти е създадена по изкуствен начин суша чрез натрупване на голямо
количество инертни материали и върху част от тях бетонова настилка и каменни
блокове и отчасти съществувалата суша също е затрупана с инертни материали,
като е създаден нова по вид територия.От своя страна тази нова по вид територия
е създадена именно от титуляра на първоначално съществувалата територия като се
е целяло предпазване на сушата под нос Чиракман от вредното въздействие на
морските води.Безспорно към момента на завършване на обекта същият е
съставлявал държавна /общонародна/ собственост по см. на чл.14 от КРБ
/обн.1971г., отм.1991г./ в действащата редакция на нормата към 1989г.Територията
е съставлявала държавна собственост и към датата на влизане в сила на
действащата КРБ-13.07.1991г., но поради извършената промяна от нейния титуляр
преди посочената дата вече не е съставлявала нито крайбрежна плажна ивица по
см. на чл.18 от КРБ в едната си част, нито в друга е съставлявала част от
вътрешните морски води с недрата под тях.В тази връзка и не е съставлявала
изключителна държавна собственост по см. на чл.18, чл.1 от КРБ, а е била
територия държавна собственост, която в своята цялост и предназначение
съставлява брегоукрепващо съоръжение.Последното от своя страна е третирано от
титуляра му като мероприятие по благоустрояване на населените места по см. на
чл.48 от ЗТСУ /обн.1973г., отм.2000г./ и със заповед №19/25.01.1989г./вероятно
при посочване на датата е допусната техническа грешка, доколкото в документа е
описан друг документ, съставен на 30.11.1989г./цитираният протокол обр.16/,
т.е. вероятната година на заповедта е 1990г./ на ген.директор на ДФ
„Геозащита”-Варна/държавната стопанска организация, инвеститор на строежа/ на
осн. чл.95 от НДИ, предвиждащ, че новопридобитите държавни имоти се предават за
стопанисване и управление на общинските народни съвети, освен ако с акта за
придобиването е постановено нещо друго, на осн. чл.48 от ЗТСУ и разпореждане №6
на Бюрото на МС от 24.08. 1988г. е наредено да се прехвърли безвъзмездно на
Общински народен съвет Каварна подобект „Дамба” от обект „Брегоукрепване на нос
„Чиракман”, а ОНС Каварна е задължен да го заведе счетоводно като основни
средства на посочената инвентарна стойност.Предоставянето на обекта за
стопанисване и управление на ОНС Каварна не е довело до промяна в правото на собственост,
като същата е останала държавна собственост, доколкото към посочената дата
макар и на общините да е било вече признато право на собственост в качеството
им на самостоятелни правни субекти/с изменението на чл.14 от КРБ от 1971г.,
обн.ДВ, бр. 29/90г., в сила от 10.01.1990г./, то все още законодателно не са
били предвидени критериите за отделяне на обектите на общинската собственост от
обектите на държавната собственост.Тези критерии са установени първоначално в
ЗМСМА, обн.ДВ, бр.77/91г., в сила от 17.09.1991г., чл.6 от ЗС в редакцията към
ДВ, бр.77/ 91г. с изменението, извършено с §6 от ПЗР на ЗМСМА, и впоследствие
през 2006г. в ЗДС и ЗОС.Към 1991г. процесните имоти попадат под критериите,
посочени в чл.6, т.7 от ЗС в горецитираната му редакция и §7, т.7 от ПЗР на
ЗМСМА, а именно като имущество, предостъпено на ОНС Каварна безвъзмездно от
държавата и като съоръжение на инженерно-защитната система, което обслужва
територията на съответната община и не е включено в уставния фонд на търговско
дружество.В продължение на тази законодателна уредба в чл.16 от Наредба
№1/20.01.1994г. за геозащитната дейност, издадена от МТРС на осн. чл.201, ал.1
от ЗТСУ, е предвидено, че изградените с бюджетни средства геозащитни съоръжения
и мероприятия на осн. §7, т.7 и §6, т.1 от ЗМСМА за изменение на чл.6, т.7 от
ЗС преминават в собственост на общините, които осигуряват тяхната експлоатация
и поддържане. Дамбите са вид геозащитно съоръжение съгласно чл.4 от наредбата,
но нормите й следва да се прилагат, само ако не противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, вкл. като се съобразят и правомощията на издателя по
чл.201, ал.1 от ЗТСУ.Според първоначалната редакция на чл.2, ал.2, т.1 от ЗОС и
измененията й до сега действащата редакция ДВ, бр.101/04г. собственост на общината
са имотите и вещите, които са й били предостъпени безвъзмездно от държавата, а
съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС общинска собственост са имотите и вещите,
определени със закон.Според §10, пр.1 от ПЗР на ЗОС още с първоначалната му
редакция към ДВ, бр.44/96г. с влизането на закона в сила преминават в
собственост на общините обектите, изградени с държавни средства и предоставени
на бившите народни съвети.От своя страна чл.2 от ЗДС с влизането си в сила
дефинира обектите публична държавна собственост като процесният обект според
характеристиките си към 1996г. не съставлява част от тях.С приемането на §42 от
ПЗР на ЗОС, обн.ДВ, бр.96/99г. законодателят продължава поетапното отделяне на
общинската собственост като предоставя в собственост на общините и застроените
и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизане в сила на закона ПУП.Към датата на влизане
в сила на този закон, ако и да се приеме, че общината не е придобила
собственост въз основа на горепосочените разпоредби на ЗМСМА и ЗОС, процесните
имоти са урегулирани с ЗРП на гр.Каварна, одобрен със заповед №322/15.10.1999г.
и предвиждащ ги за обществени и благоустройствени мероприятия на общината/преди
този план имотите не са били урегулирани с ПУП, а са попадали в отреждане по
Териториално устройствен план на Община Каварна, одобрен 1997г., за курортна
зона/.
Съгласно горецитирания
чл.2, ал.2, т.2 от ЗДС публична държавна собственост са обектите и имотите,
определени със закон или с акт на МС за публична държавна собственост и
аналогично за публичната общинска собственост чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС или на
законодателя е възложена преценката критериите за публично-правна значимост и
всеобща полезност на даден обект и определяне на неговия режим.В настоящия
случай законът, който определя изрично режима на брегоукрепителните и
брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие от
водите е Закон за устройството на черноморското крайбрежие, обн. ДВ,
бр.48/07г.Същият в чл.6, ал.4, т.2 прогласява за публична държавна собственост,
която не може да бъде обявена за частна, тези брегоукрепителните и брего
-защитните системи и съоръжения, които са изградени върху имоти държавна
собственост и са извън границите на населените места.Същият закон в чл.6,
ал.5 прогласява за публична общинска
собственост, която не може да бъде обявена за частна, всички останали брегоукрепителните
и брегозащитните системи, които не съставляват такива по чл.6, ал.4, т.2, или,
за да съставлява публична държавна собственост дадено брегоукрепително
съоръжение е необходимо то да е изградено върху имот държавна собственост и да
попада извън границите на населеното място.Видна е волята на законодателя тези
брегоукрепителни и брегозащитни системи и съоръжения, които попадат в границите
на населените места и като такива биващи изградени върху имоти, които ако
някога са били държавна собственост, то след влизане в сила на ЗМСМА, съответно
изменението на ЗС, както и ЗОС, ставащи общинска собственост по силата на
закона, да имат статута на публична общинска собственост, а тези, попадащи
извън границите на населените места, да останат в собственост на държавата като
публична държавна собственост. Процесните имоти, попадащи в задтилието на
брегоукрепителното съоръжение, се намират в строителните граници на гр.Каварна
и съставляват имоти, придобили статут на общинска собственост по силата на
закона, а съгласно ЗУЧК собствеността е определена от закона като публична,
която не може да бъде обявявана за частна.
Предвид гореустановеното
съдът приема, че въззивникът не се легитимира като собственик на процесните
недвижими имоти чрез въведените от него придобивни способи.Обстоятелството, че съгласно
Заповед от 21.11.2016г. на министъра на културата, издадена на осн. чл.14,
ал.1, т.2, чл.65, ал.1, т.3 и чл.69, ал.1 от ЗКН имот с идентификатор
35064.200.120 попада в границите на недвижима културна ценност с местно
значение, а имот с идентификатор 35064.200.121 в охранителна зона А на същата
недвижима културна ценност, не променя собствеността съгласно разпоредбите на
чл.2а от цитирания закон.
По изложените
съображения съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените от нея пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, представляващи такива за възнаграждение за в.л. в размер на 539,
50лв. и адв. възнаграждение в размер на 3 900лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 31.05.2017г. и представени доказателства за извършването
им.Направено е от насрещната страна възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което съдът с оглед цената на исковете и
предвидения в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС при този материален
интерес минимален размер на възнаграждението от 3 905, 22лв. приема за
неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№114/03.05.2017г., постановено по гр.д.№593/15г. по описа на ДОС, гр.о.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, да
заплати на Община Каварна сумата от 4 439, 50лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: