Р Е Ш Е Н И Е
№ /23.11. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
02.11. 2020година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 17 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба предявена от С.М.А. в качеството й на настойник на Е.А.А., ЕГН **********,***, действаща чрез
пълномощника си адв. М.Д. против З.Д.Ж.З. с ЕИК ** – гр.София.
Ищцата посочва в исковата молба, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 на Кодекса
за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ от 20.06.2016г. на ответното дружество за лек
автомобил „АУДИ А4“ с peг. № **, с валидност до 20.06.2017г.
Изложени са
обстоятелства, че на 25.01.2017г. по четвъртокласен път 66624 /път с
направление с. Р. общ. К. - гр. К./, около 07.20 часа А.А.М. с ЕГН **********
управлявал моторно превозно средство/МПС/ - лек автомобил марка „АУДИ А4” с peг. № **. Времето било студено, температурата на въздуха била минусова,
платното за движение било покрито със запазен дребнозърнест асфалт, но
заледено. Автомобилът, не бил в добро техническо състояние, спирачната му
система била в неизправност, като имало в наличност минимално количество
спирачна течност в резервоара на спирачната помпа, в количество много под
заводски указаното на маркера за това. А.М. бил наясно с това обстоятелство,
като преди това споделил пред своите познати, които пътували същия ден с него в
автомобила, че трябва скоро да оправи спирачната система на колата си, тъй като
спирачките на автомобила му не работели. От с.Кънчево до с. Р., А.М. управлявал
автомобила със съобразена за пътната настилка скорост от около 60-70 км/ч. След
с. Р., когато автомобила преминал с разклона за гр. К., А.М. увеличил скоростта
на движение на колата, като според пътуващите с него в автомобила, същата била
над 100 км/ч. Около 07.40 часа А.М. управлявал лекия автомобил марка „АУДИ А4“,
като излязъл от ляв завой по посока на движението си към гр.К. и се намирал
непосредствено преди У-образно кръстовище, което по направление от гр. К.
разделя платното за движение в две направления - наляво за с. Овощник, общ. К.
и направо за с. Р., общ. К..
Посочено е, че
А.М. и возещите се в колата му негови приятели забелязали, че в тяхното платно
е навлязъл идващ от обратната му посока тъмен на цвят джип, който отнел
предимството на лекия автомобил и свил в ляво по посоката си на движение в
У-образното кръстовище към с. Овощник. За да избегне евентуален удар с джипа и
тъй като нямал работеща спирачна система, А.М. свил наляво като навлязъл в
западната лента за насрещно движение. Точно в този участък на пътя, в западната
му част е налично уширение, приспособено за автобусна спирка - спирката на
фирма „Томи шоу козметикс“. В този момент, на това уширение бил спрял
междуградски автобус, който се движел по линия № 4 /гр. К. - с. Овощник/, като
шофьорът му изчаквал слизането на пътниците от него. От спрелия на автобусната
спирка автобус първи слязъл пострадалия А.А., след него другата пострадала от
ПТП и свидетели - всички те работещи в „Томи шоу козметикс“ и което предприятие
се намирало от източната страна на пътното платно. След като слезли от втората
врата на автобуса, пострадалите лица и свидетелите преминали зад него и
предприели пресичане на платното за движение от запад на изток, макар и на това
място да е нямало обособена пешеходна пътека. Четиримата се движили в редица
един след друг, като първи бил А.А., а след него другите лица. Преди да
предприемат пресичане на платното за движение, четиримата се убедили, че от
север не е имало автомобили, движещи се в направление гр. К. - с. Овощник. А.А.
и другата пострадала излезли зад спрелия автобус и навлезли в западната лента
за движение на пътното платно.А.А. се намирал на 1.5 м източно от западния край
на платното за движение, а другата пострадала на 0.9 м източно от западния край
на платното за движение, когато настъпил удар и те били ударени отдясно с
предната част от движещия се в посока юг - север лек автомобил марка "АУДИ
А4", управляван от А.М.. След настъпилият удар и реализирало се ПТП,
пострадалата жена била отхвърлена и паднала на около 5 м след мястото на удара
западно от платното за движение, на заснежения крайпътен банкет, а тялото на А.А.
било отхвърлено от колата и след това се установило също в крайпътния банкет,
западно от платното за движение, на разстояние 42-43 м от мястото на удара.
Пострадалата жена, както и свидетелите видели в последния момент, че автомобила
управляван от А.М. се появява внезапно в западната лента за движение, като се е
движел с висока скорост, криволичейки в противоположното му за движение платно.
Пострадалите и свидетелите не са имали никакво време за реакция непосредствено
преди настъпилото ПТП, за да се предпазят. След настъпилият удар на колата с
пострадалите две лица, едното от които А.А., автомобилът на А.М. продължил
движението си в посока север и на около 70 м северно, той е получил напречна
неустойчивост, в резултат на което същият е ротирал на дясно около вертикалната
ос на масовия си център и движейки се странично предната му дясна гума е
започнала да навлиза косо в дясно спрямо оста на платното за движение по
източния банкет, като предната част на автомобила е била насочена в посока
североизток. Автомобилът се установил в покой в коритото на източната крайпътна
канавка на около 107-109 м от мястото на удара. След установяването на
автомобила в покой, водачът на автомобила А.М. и пътуващите в автомобила три
лица излезли от него и се отправили към автобусната спирка, за да видят какво
се е случило вследствие на настъпилия удар. Водачът А.М. видял на земята телата
на пострадалите, включително и това на А.А., след което тръгнал обратно към
колата си, за да търси мобилен телефон да се обади за помощ, но в същото време
излезли хора от близкото до пътя предприятие, които се нахвърлили върху него с
цел саморазправа.
След малко, на
мястото на ПТП-то пристигнали полицейски патрул от РУ МВР - К. и екип на ФСМП
гр. К.. Медицинският екип констатирал смъртта на А.А., а пострадалата жена била
качена на пристигналата с екипа линейка и откарана в спешния център в гр. К. за
оказването й на първа и неотложна медицинска помощ. Тялото на пострадалия А.А.
било откарано с линейка на Съдебна медицина до катедрата по съдебна медицина на
У. „П.К.“ гр.С.З.за извършване на аутопсия. На мястото на произшествието
водачът А.М. е бил тестван от полицейските служители за наличие на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест", който не отчел наличието на
алкохол.
С описаните
по-горе деяния посочени в механизма на станалото пътно транспортно произшествие
водача А.А.М. е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение
по пътищата, а именно:
-
по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди”;
-
по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на ППС е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне“ - тъй като А.М. като водач на лек автомобил марка „АУДИ А4” с peг. № ** предприел навлизане в западната лента за насрещно движение без
необходимост от извършване на маневра изпреварване или заобикаляне на
препятствие в собствената си лента за движение;
-
по чл.21, ал.1, изр.2 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство /ППС/ е забранено да превишава извън населено
място скорост от 90 km/h за пътно превозно средство от Категория „В” - тъй като
А.М. като водач управлява лек автомобил марка „АУДИ А4” с peг. № ** със скорост на движение от 109 km/h, което надвишава с 19 km/h
максимално допустимата скорост за движение по този пътен участък за такава
категория моторно превозно средство;
- по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат: „технически изправни“ - тъй като А.М.
като водач на МПС управлява лек автомобил марка „АУДИ А4” с peг. № ** с технически неизправна спирачна система на автомобила, изразяваща се
в наличието на минимално количество спирачна течност в резервоара на спирачната
помпа, в количество много под маркера за минимално такова.
Посочва се, че
с горепосоченото си деяние А.А.М. с ЕГН ********** по непредпазливост е
причинил смъртта на А.Р.А.с ЕГН ********** - баща на ищцата Е.А.А..
За станалото ПТП е образувано ДП № 284
зм-123/2017г. по описа на РУ МВР- К., пр.пр. №247/2017г. по описа на ОП - С.З.
и НОХД № 416/2017г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда № 48 от 03.10.2017г. по
това наказателно дело виновният водач А.А.М. с ЕГН ********** е признат за
виновен и на основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б”, предл.1 вр. ал.1 вр.
чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 58а и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1
от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок
от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Ищцата сочи,
че според заключението на назначената при разследването съдебномедицинска
експертиза на труп №39/2017г., в резултат на настъпилото ПТП, пострадалият А.Р.А.е
получил множество травматични увреждания: черепномозъчна травма /кръвонасядане
на лицето,кръвонасядане на меките черепни покривки,кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки /, гръдна травма /счупване на ребра двустранно,разкъсване на аортата,
контузии на белия дроб в дясно, набиране на кръв в лявата плеврална кухина/,
коремна травма /разкъсване на черния дроб, кръвонасядания на бъбречните
капсули/, пълно прекъсване на гръбначния стълб на ниво 10/11 гръдни прешлени,
счупвания на таза, счупвания на дясното бедро и двете подбедрици, изкълчване на
дясната раменна става, охлузване на таза вдясно, охлузване на десния лакът,
кръвонасядания и охлузвания на лявата ръка. Според експертното заключение,
непосредствената причина за смъртта на А.Р.А.е травматичен шок в резултат на
тежките и множествени травматични увреждания посочени по-горе.
В резултат на
противоправното деяние, водачът А.А.М. е причинил на ищцата Е.А.А. вреда -
изгубила е много близък за нея човек - баща си. Отношенията й с починалия й
баща са били много близки, били са много привързани един към друг. Семейството
им е било изключително сплотено, поради което и скръбта й е неизмерима и й
причинява неимоверни страдания. Ищцата е живяла цял живот в едно домакинство с
починалия й баща и той е полагал изцяло грижи за нея, поради влошеното й
здравословно състояние.
Ищцата Е.А. от
рождението си не вижда добре и не може да се самообслужва. Тя страда от редица
заболявания : АТРОФИЯ ПАПИЛЕ ОПТИЦИ ИНКОМПЛИЕТА.
НИСТАГИУС РОТАТОРИУС, видно от експертно решение № 2513 от 146 издадено на
02.09.2005година от ТЕЛК при „М.-П.“ АД. Ищцата чрез настойника си твърди, че не
може да се грижи сама за себе си и се налагало ежедневно баща й, а след смъртта
му майка й да полагат всички грижи за нея - обличали са я, къпели са я, хранели
са я и т.н. Със Заповед № 1433/13.09.2018г. на Община К. въз основа на Решение
№ 379/15.11.2017г. постановено по гр.д. № 85/2017г. на ОС-С.З.на поставената
под пълно запрещение ищца за настойник е назначена нейната майка С.М.А. с ЕГН **********.
Поради
посочените заболявания, ищцата Е.А.А. е разчитала изключително много на
ежедневните грижи и помощ от страна на своя баща. Ищцата е живеела заедно със
своята майка и баща и винаги е била член на тяхното домакинство.
Починалият А.Р.А.е
бил уважавана личност. Имал е много приятели и познати, които и до сега при
среща с ищцата, винаги говорят за трагичния инцидент и изказват съпричастност
към загубата й. Това постоянно връщало спомените на ищцата към ПТП, което
завинаги е преобърнало живота й и е станало причина за тежката й загуба. След
ПТП ищцата е загубила съня си и постоянно плачела за баща си. За Е.А.А. е
налице най-тежкият житейски резултат - тя е останала без опората на семейството
им, лишена от възможността да бъде подпомагана морално, лишена от обич,
подкрепа и грижи, включително да се ползват от личните грижи на починалия й
баща, от неговата духовна и материална помощ. Семейството им претърпяло тежка
криза и животът им се е променил необратимо, защото всички изживявали тежко
загубата на баща й. Наследодателят й е бил моралната и духовна опора за всички
тях. Бил е уважаван, както в семейството си, така и в обществото, бил е съпруг
и баща за пример. Много деен и амбициозен човек, помагал е на всички и се е
раздавал за хората - така всички описвали починалия А.А.. Здравословно не е
имал никакви проблеми, тъкмо обратното - физически и психически бил много здрав
и издръжлив човек в разцвета на силите си на 46 години.
На
14.09.2018г. ищцата Е.А.А. чрез настойника си е изпратила уведомление до
ответника, с което е претендирала той да й изплати сумата от 150 000лв.
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й.
Уведомлението е получено от ответното дружество на 19.09.2018г., видно от
известие за доставяне. С писмо изх.№ 4669/20.12.2018г. ответното дружество
уведомило, че отказва да изплати застрахователно обезщетение на ищцата.
Съгласно
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност", към датата на ПТП л.а. „АУДИ А4" с peг. № СТ2904ВМ, е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност"
по застрахователна полица № BG/30/1U6001713309,
валидна до
20.06.2017г. към „Д.Ж.З.“ АД.
Тъй като с
действията си виновният водач А.А.М. е причинил на ищцата Е.А.А. неимуществени
вреди, вследствие на непозволено увреждане, и същият е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество, за ищцата е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя,
отговорен за вредите, причинени от застрахования.
Моли, съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответника Застрахователно
акционерно дружество „Д.Ж.З.“ да й заплати чрез настойника й С.М.А. с ЕГН **********
сумата от 150 000 лв., представляващи общ размер на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в преживени от ищцата болки и страдания
предизвикани от внезапната смърт на баща й А.Р.А.починал на 25.01.2017г.,
вследствие на пътно-транспортно произшествие станало на същата дата, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2017г. - датата на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата. Претендира за разноските в производството по настоящото
дело.
Ответникът З.Д.Ж.З.
с ЕИК ** – гр.София заявява, че се
твърдят две дати на увреждане - 25.01.2017 г. и 07.03.2016г. На първата
посочена дата се твърдяло да е настъпило ПТП, в резултат на което е настъпила
смъртта на А.Р.А., а на втората дата - 07.03.2016г., се твърдяло да е настъпило
увреждане, от чиято дата се претендира лихва за забава. Сочи, че доколкото
датата на увреждането е от съществено значение за ангажиране отговорността на
застрахователя и преценката дали е налице валидна полицата по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите (ЗЗГОА) към тази датата,
счита, че ищцата следва да уточни датата, на която твърди, че е настъпило ПТП,
от което са произтекли вредите за нея.
Ответникът взема следното становище по
допустимостта и основателността на иска: Счита, че искът е допустим, макар и неоснователен. Оспорва предявения иск, като неоснователен и
моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърли изцяло, като на
основание чл. 78 от ГПК моли за присъждане на разноските в настоящото
производство, в това число и за адвокатска защита/юрисконсултско
възнаграждение. Моли също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по
съображения за неоснователност на главния иск.
В случай, че
съдът намери иска за основателен, моли да се намали размера на обезщетението,
тъй като счита, че претендираният с исковата молба е прекомерно завишен и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи
за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на реално
претърпените от ищцата душевни болки и страдания от загубата на своя баща в
резултат на процесното ПТП и, от трета страна, с оглед наличието на принос от
страна на загиналия А.Р.А.за настъпване на вредоносните последици от ПТП,
изразяващ се в нарушения на ЗДвП, касаещи движението, престоя и пресичането на
пътното платно от пешеходци - чл.108 ал.1 и ал.2, чл.113 и чл.114 ЗДвП.
Счита, че
предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като обезщетение за
неимуществени вреди се дължи при наличието на всички елементи от сложния фактически
състав на обезвредата: валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, деликт, вина, вреда,
причинно-следствена връзка между деликта и вредата. В конкретния случай,
ответникът посочва, че вината на застрахования в дружеството водач е установена
с влязла в сила присъда, която е задължителна за всички правни субекти, вкл. и
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. Твърди
обаче, че липсва и друг елемент от фактическия състав на обезвредата, а именно
- вредата. От представените към исковата молба писмени доказателства по никакъв
начин не можело да се обоснове наличието на описаните в нея вреди - болки и
страдания от загубата на бащата. Наличието на родствена връзка между загиналия
и ищцата, както и че последната се явява негов наследник по закон, ответникът
счита, че не е достатъчно основание да се твърди и да се приеме безусловно, че
на ищцата са причинени неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на
нейния баща. Посочва, че същите са предмет на доказване, а понастоящем не
съществуват обективни данни такива вреди да са претърпени. Напротив - в
исковата молба се твърдяло, че ищцата страда от редица заболявалия, които са
довели до поставянето й под пълно запрещение и назначаването й на настойник и
настойнически съвет, за което по делото са представени и писмени доказателства.
Твърди, че при наличието на такива тежки заболявалия ищцата не е била в
състояние нито преди инцидента с баща й, нито след това да формира чувства и
волеви реакции, да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си. Счита, че ищцата не е могла да формира чувство на обич
и привързаност към баща си приживе и не е изпитвала такива поради
здравословното си състояние, както и че не е била в състояние да разбере какво
се е случило с баща й след инцидента и да изпитва описаните в исковата молба
чувства на тъга, плач, загуба на съня.
Ответникът
твърди и че искът се явява неоснователен и в пълния предявен размер. Същият не
е съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на
причинената смърт на нейния баща при процесното ПТП и надвишава значително
справедливото и достатъчно да компенсира вредите й обезщетение. Претендираният
размер не е съобразен и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните
последици от процесното ПТП. В този смисъл, прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от
ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия А.Р.А., изразяващо се в нарушение на
изискванията на чл. 108 ал.1 и ал.2, чл.113 и чл.114 от Закона за движение по
пътищата. Твърди, че същият се е движел по пътното платно въпреки наличието на
тротоар или банкет на мястото на ПТП, предприел е внезапно пресичане на пътното
платно на необозначено за целта място, без да се съобрази с приближаващите
превозни средства, удължил е ненужно времето си за пресичане, а също така и е предприел
пресичане при ограничена видимост и на необозначено за пресичане място. Счита
освен това, че пешеходецът е бил незабележим за водачите на МПС, доколкото ПТП
е настъпило в тъмната част от денонощието, а същият е бил облечен с тъмни
дрехи, с което е допринесъл за настъпване на ПТП, доколкото е възпрепятствал
водачите на МПС да го забележат своевременно на място, на което по принцип не
следва да се очакват пешеходци и пресичане на платното за движение. По тези
причини, ответникът твърди, че поведението на загиналия се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП и вредоносните последици от
него. Ето защо, счита, че е налице съпричиняване от страна на загиналия, поради
което и ако искът бъде намерен за основателен, обезщетението следва да се
намали значително с оглед този принос, който ответното дружеството оценява на
поне 80%. Оспорва и началната дата,
от която се претендира лихва за забава - 07.03.2016 г., като посочва, че това е
датата - предхождаща по време датата на ПТП и няма как застрахователят да е
изпаднал в забава от момент преди настъпването на деликта и преди сключване на
договор по ЗЗГОА за увреждащото МПС. Посочва, че следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т.2 КЗ във връзка с чл. 496, ал. 1 КЗ. Заявява,
че доброволната застрахователна претенция е входирана в ответното дружество на
19.09.2018г., което е видно от представеното към исковата молба уведомление и
известие за доставяне. С писмо изх. № 3873/11.10.2018 г. дружеството е изискало
подробно документи и информация от ищцата, които до изтичането на тримесечния
срок за произнасяне на застрахователя не са представени, поради което и при
доказана основателност на исковата претенция, според ответника, лихва за забава
би могла да се претендира едва след изтичането на този тримесечен срок, т. е.
19.12.2018 г.
По делото на 02.04.2019г. ответното дружество е
депозирало регресен иск срещу А.А.М.
*** и съдът с определение №582/07.05.2019г. е конституирал като трети – лица помагачи
на страната на ответника А.А.М. ***, като е приел за съвместно разглеждане
предявения обратен иск за сумата от 26 000 лв., частично от пълния размер
на вземането от 150 000 лв., ведно с лихвите и разноските.
А.А.М. е депозирал отговор, с който взема становище, че
искът е недопустим и неоснователен.Посочено е, че се твърди, че следва да носи
отговорност на посочено правно основание чл.500 ал.1 т.2 от КЗ – А.М. е
управлявал МПС без да спре и да вземе мерки за отстраняване на възникнала по
време на движението повреда или неизправност в МПС, която застрашава
безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. В посочената
правна норма са изложени няколко кумулативно свързани предпоставки, с които да
бъде ангажирана отговорността на водача на МПС спрямо платилият обезщетение
застраховател. В настоящият случай счита, че не е налице последната
предпоставка, а именно: че ПТП-то е възникнало в резултат на констатираната
техническа повреда, т.е. липсва причинно-следствената връзка между повредата и
настъпилото ПТП. От анализа на установените факти и обстоятелства следвало, че
е било без значение дали спирачките на автомобила са били изправни или не.
Съгласно нормите приети в научната литература, времето за реакция на водача за
движение в светлата част на денонощието се определя на 1.0 секунда, още 0.2
секунди е и времето за сцепление на спирачния механизъм, към което време следва
да се добави и 0.4 секунди за спирачното закъснение. В настоящият случай с оглед
установената скорост от 109 км/ч, само за 1.0 секунда автомобила е изминал 30.4
метра. Като се съобразят установените 30.3 метра разстояние от възприемане на
пешеходците от водача, то посочва, че е обоснован извода на вещото лице в
заключението му, че удара би настъпил още по времето на реакция на водача и е
бил непредотвратим, независимо дали е имал спирачки автомобила или не.
Причината за станалото ПТП е високата скорост, с която е управляван автомобила
от А.М. и неправилното пресичане /зад спрял автобус/ на пътното платно от
пострадалите пешеходци.
Депозирана е допълнителна искова молба във връзка с
предявения регресен иск. Ищецът по регресния иск счита предявения иск
против А.А.М. за изцяло допустим и
основателен.Сочи се ,че съобразно
изискванията на чл. 500, ап.1, т.2 КЗ следва водачът на МПС да не е спрял и да
не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност на моторното превозно средство. Тази техническа неизправност на
МПС следва да застрашава безопасността на движението и ПТП - то да е възникнало
в резултат на техническата неизправност. С присъдата на наказателния съд,
задължителна за гражданския съд, е установено, че ответникът по обратния иск е
нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП, като управляваното от него МПС е
било технически неизправно с оглед неизправната спирачна система на автомобила,
обусловена от минималното количество спирачна течност в резервоара на
спирачната течност. Технически неизправният автомобил застрашавал безопасността
на движението с оглед намалената възможност или изначалната липса на такава
възможност да се осъществява контрол над превозното средство. Последната
предпоставка на чл. 500, ал. 1 т.2 КЗ предполага наличие на пряка причинна
връзка между ПТП и техническата неизправност на лекия автомобил.Такава
безспорно е установена с влязлата в сила присъда на ОС С.З. по НОХД № 416/2017
г., с която А.А. Мазниш е признат за виновен в това, че на 25.01.2017 г. при
управление на л. а. Ауди А4 с per. № **, е нарушил правилата за движение по
пътищата, сред които и нормата на чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП, като е управлявал
автомобила с технически неизправна спирачна система, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и множество телесни увреждания
на друго. Диспозитива на самата присъда категорично обосновава пряката
причинно-следствена връзка между управляването на технически неизправно МПС и
съставомерния резултат - смъртта на бащата на ищцата по главния иск по настоящото
дело.
В
законоустановения срок не е постъпил допълнителен отговор по регресния иск.
Третото лице
помагач на страната на ответника А.А.М. чрез процесуалния си представител взема
становище ,че предявения регресен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Третото лице
помагач на страната на ответника Община К. в хода по същество на делото не
взема становище.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Главния иск е с правна
квалификация по чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.
Обратния иск
(предявен като частичен и при евентуалност, ако се уважи главния) е с правна
квалификация по чл.500, ал.1 т.2 КЗ.
В хода на производството се установява следното: На
25.01.2017 год. около 07.45 часа по четвъртокласен път № 66624 в посока от юг
на север се е движил л.а. марка „Ауди“ модел „А4“ с per. № **, управляван от
Апи Асенов М.. По същото време зад автобус спрял на уширение западно от фирма
„Томи Шоу“ пешеходците Асенов и Нанева предприемат пресичане на четвъртокласния
път в посока от запад на изток при което настъпва удар с л.а. Ауди. В резултат
на настъпилото ПТП пешеходците получават травматични увреждания, които за
пешеходеца Асенов се оказват несъвместими с живота.
По делото не е спорно,че с влязла в сила
присъда № 48 от 03.10.2017г. по НОХД № 416/2017г. по описа на ОС - С.З. водачът
А.А.М. с ЕГН ********** е признат за виновен и на основание чл.343, ал.4
вр.ал.З, б.”б”, предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл. 373, ал. 2
от НПК, във вр. чл. 58а и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от
свобода ,като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е отложено за изпитателен срок от пет години , считано от влизане в
сила на присъдата.
По делото не е спорно,че към датата на ПТП
л.а. „АУДИ А4“ с per. № СТ2904ВМ, е с валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/30/1116001713309,
валидна до 20.06.2017г. към,Д.Ж.З." АД.
От писмените доказателства по делото
приложени към гр.д. № 85/2017г. на ОС-С.З.се доказа,че ищцата Е.А. от
рождението си не вижда добре и не може да се самообслужва.Тя страда от редица
заболявания : АТРОФИЯ ПАПИЛЕ ОПТИЦИ ИНКОМПЛИЕТА.НИСТАГИУС РОТАТОРИУС,видно от
експертно решение № 2513 от 146 издадено на 02.09.2005година от ТЕЛК при „М.-П.“
АД.
По делото са събрани гласни
доказателства-показанията на свидетелите Антон Митков Велев и Симеон Красимиров
Моллов .От същите свидетелски показания се установява,че ищцата не може да се
грижи сама за себе си и се налагало ежедневно баща й, а след смъртта му майка й
да полагат всички грижи за нея-обличали са я, къпели са я,хранели са я и т.н.
Отношенията й с починалия й баща са били много близки, били са много привързани
един към друг. Семейството им е било изключително сплотено, поради което и
скръбта й е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Ищцата е живяла цял
живот в едно домакинство с починалия й баща и той е полагал изцяло грижи за
нея, поради влошеното й здравословно състояние.
Назначена е съдебна
психолого-психиатрична експертиза . От експертното заключение се установява,че макар
и на елементарно и примитивно ниво Е.А. разбира какво се е случило с баща й и
осъзнава емоционалната липса.
Съдът намира направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия А.Р.А., изразяващо се в нарушение
на изискванията на чл. 108 ал.1 и ал.2, чл.113 и чл.114 от Закона за движение
по пътищата за доказано. Доказа
се от изслушаните по делото свидетелски показания и АТЕ, че същият е предприел
пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, без да се съобрази
със скоростта и отстоянието на приближаващите превозни средства, предприел е
пресичане при ограничена видимост, като освен това е имал възможност да изчака
преминаването на лекия автомобил и тогава да продължи да пресича.
Видно от съдебно-автотехническата
експертиза техническата експертиза причина за настъпване на ПТП освен
поведението на застрахования водач, управлявал технически неизправен автомобил,
е и преминаването на пострадалия зад задната част на автобуса, в условия на
ограничена видимост, пресичане на платното за движение, без да се съобрази
посоката, положението и скоростта на движещия се откъм дясната му страна лек
автомобил. Експертът заявява,че технически правилно е било пешеходците да
пропуснат да премине лекия автомобил, след което да предприемат пресичане на
платното за движение.
Видно от представената от Община К.
справка се установява, че към процесната датата на ПТП в района на ПТП не е
имало поставени предупредителни и/или указателни табелки, които да предупреждават
водачите на МПС, че приближават спирка на градски/междуселищен транспорт, за да
бъдат внимателни и да очакват възможна появи на слизащи и качващи с пътници,
респ. пресичащи пътното платно такива. Съдът намира,че причина за настъпване на ПТП
и вредоносните последици от него е и неподдържаната пътна настилка от страна на
Община К., респ. АПИ-ОПУ С.З., които в зимни условия са оставили неопесъчено и
заледено пътното платно в района на ПТП.Това обстоятелство се установява, както от разпитаните свидетели
- Г. Бонева и Е.М., така и от заключението на САТЕ.
Следва
да се направи извода,че поведението на загиналия се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП и вредоносните последици от
него. Съдът приема,че е налице съпричиняване в размер на 50 %.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящият случай при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съда трябва да вземе пред вид здравословното състояние на Е.А.,
факта че тя се нуждае ежедневно и ежечасно от чужди грижи за да оцелява
физически, факта,че здравословното й състояние не може да се подобри, но
евентуално може да се влошава с времето,както и факта,че същата не може да
полага труд от който да получава доходи.Е.А. изцяло е била зависима от грижите
и доходите на починалия си баща .
Съдът намира,че за справедливо обезщетяване
на причинените болки и страдания на ищцата,действуваща чрез настойника си
следва да бъде определена сумата от 100 000 лв.Предвид определения по-горе
процент на съпричиняване предявеният иск следва да бъде уважен до размера на
50 000 лв. и в останалата си част отхвърлен като неоснователен.
Относно определяне на началния момент,от
който се дължи лихва за забава следва да се приложи разпоредбата на чл. 497,
ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 496, ал.1 КЗ. Доброволната застрахователна
претенция е входирана в дружеството на 19.09.2018 г. видно от представеното към
исковата молба уведомление и известие за доставяне. С писмо, изх.
№3873/11.10.2018 г. дружеството е изискало подробно документи и информация от
ищцата, които до изтичането на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя не са представени, поради което лихва за забава следва да се
присъди след изтичането на този
тримесечен срок, т. е. 19.12.2018 г.
Относно
предявения регресен иск:Предвид заключението на назначената
съдебна-автотехническа експертиза,съдът приема,че водачът на лекия автомобил А.М. е бил наясно, че спирачната му система е
била в неизправност още преди да потегли, разбирал е, че същата не действа
ефективно, споделил е на спътниците си тази тревога, но въпреки всичко е
предприел да шофира с тази техническа неизправност, довела непосредствено до
ПТП. Безспорно доказано е, че водачът М. е управлявал автомобила с неизправна
спирачна система. Вещото лице заявява, че при извършения оглед на МПС е
установено, че спирачният педал не оказва съпротива, а освен това в казанчето
за спирачна течност е намерено ниво, което не съответства на нормалните
предписания на завода производител.
С оглед
уважаването на главния иск и осъждането на ответника да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2018 г. до
окончателното изплащане, възникват предпоставките за разглеждане на предявения
при евентуалност обратен частичен иск от застрахователя за осъждане на А.М., да му заплати сумата от 26 000
лв., частично от пълния размер на вземането от 150 000 лв., ведно с
лихвите и разноските.
Съдът намира,
че при лежаща върху З.Д.Ж.З., като ищец по обратния иск срещу А.М., тежест на доказване, дружеството
е установило твърденията си за наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на третото лице помагач. Това е така, тъй като от доказателствата
по дело –САТЕ и гласни доказателства се
установява, че при причиняване на процесното ПТП, при което е починал бащата на
ищцата, застрахованото лице А.М.
е бил с технически неизправно МПС.
Поради това, на основание чл.500, ал.1 т.2 КЗ застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски. Тъй като искът е предявен частично за
сумата от 26000 лв, част от общия размер на вземането от 150 000 лв., следва А.М. да бъде осъден да заплати на застрахователя
сумата от 26000 лв, част от общия размер на вземането .
Водим от
изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Д.Ж.З. с ЕИК ** – гр.С.**,представлявано
от ***, да заплати на С.М.А. в качеството й на настойник на Е.А.А., ЕГН **********,***, действаща чрез
пълномощника си адв. М.Д., сумата от 50000 лв, съставляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
от ищцата болки и страдания предизвикани от внезапната смърт на баща й А.Р.А.починал
на 25.01.2017г., вследствие на пътно-транспортно произшествие станало на същата
дата ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от 19.12.2018
г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото от 1812 лв. за
адвокатски хонорар съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 50 000, до пълния предявен размер от 150 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.А.М.
ЕГН ********** ***, да заплати на З.Д.Ж.З. с ЕИК ** – гр.С.**,представлявано от
***, сумата от 26000 лв., част от общия размер на вземането от 150000
лв, съставляваща застрахователно обезщетение, платимо от З.Д.Ж.З. с ЕИК ** на С.М.А. в качеството й на настойник на Е.А.А., ЕГН **********,***, действаща чрез
пълномощника си адв. М.Д. за неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 25.01.2017г., причинено виновно от А.А.М. ЕГН **********,
който е управлявал неизправно МПС, при условие че и след като З.Д.Ж.З. с
ЕИК ** заплати на С.М.А. в качеството й
на настойник на Е.А.А., ЕГН **********,***,
действаща чрез пълномощника си адв. М.Д. сумата от 26000 лв.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Е.А.А., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумата от 26000 лв, считано от датата на
плащането от З.Д.Ж.З. с ЕИК ** на застрахователното
обезщетение на С.М.А. в качеството й на настойник на Е.А.А., ЕГН **********,***, действаща чрез
пълномощника си адв. М.Д., до окончателното изплащане, както и разноските по
делото относно обратния иск от 1040лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА З.Д.Ж.З.
с ЕИК ** – гр.С.**,представлявано от ***, да заплати по бюджета на Съдебната
власт, в полза на С. окръжен съд, сумата от 2000 лв. дължима по делото държавна такса върху
уважения размер на иска.
ОСЪЖДА С.М.А.
в качеството й на настойник на Е.А.А.,
ЕГН **********,***, действаща чрез пълномощника си адв. М.Д. да заплати на З.Д.Ж.З.
с ЕИК ** – гр.С.**,представлявано от ***, разноските по делото от 2 373
лв. съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението е постановено при участието на
третите лица помагачи А.А.М. ЕГН ********** ***.К..
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
