№ 13263
гр. С..., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110167191 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. Т. П. срещу „К. к. М.“ ЕАД
и „К. Г.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 06.04.2020 г. сключил с първия ответник договор № .... за
потребителски кредит тип кредитна линия за сумата от 3000 лева, а с втория ответник
– договор за възлагане на поръчителство. Съобразно изложеното, моли за прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит, сключен с „К. к. М.“ ЕАД,
както и за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, сключен с „К. Г.“
ЕООД, в условие на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от
договора потребителски кредит- чл. 1, ал. 2 и чл. 1, ал. 4, т. 3. Предявява и осъдителен
иск с пр. осн. чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника „К. к. М.“ ЕАД да заплати сума в
общ размер на 1830,66 лева, недължимо платена и представляваща платени суми за
възнаградителна лихва, възнаграждение за поръчител и други такси. С молба с вх. №
../28.05.2024 г. ищецът уточнява, че сумата от 1830,66 лева представлява сбор от
недължимо платена възнаградителна лихва в размер на 441 лева и недължимо платена
такса/възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 1389,66 лева.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за кредит, кредиторът предоставя на
кредитополучателя парична сума, а според чл. 1, ал. 2 от него, кредитополучателят се
съгласява в 5-дневен срок да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от
страна на две физически лица, отговарящи на редица изисквания, или банкова
гаранция от одобрена от кредитора банка. В ал. 4 били описани условията на договора
за кредит, като според погасителния план ищецът следвало да внася по 301,39 лв.
месечно за 12 месеца при падеж на последната вноска – 06.04.2021г. Ищецът усвоил
3000лв. Според чл. 1, ал. 1 от договора за поръчителство, поръчителят се задължил да
отговаря солидарно за всички задължения на клиента по договора за кредит, като за
това дължи месечна вноска от 231,61 лв. за срок от 12 месеца. Ищецът поддържа, че се
явява потребител, а договорът за кредит не отговарял на изискванията на ЗПК и се
1
явявал недействителен. Посочва, че в него не е посочено кои разходи формират ГПР, а
самото посочване на ГПР, който не е реално прилаганият между страните,
представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че възнаграждението за
гаранта/поръчителя следвало да бъде включено в ГПР, тъй като представлява
задължително условие за получаване на кредита, но това не било сторено. Изтъква, че
това възнаграждение представлява скрита комисиона за кредитодателя и е следвало да
бъде включено в погасителния план и ГПР, което не било сторени в нарушение на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Ищецът заплатил доброволно и изцяло отпуснатия му заем. Ищецът
твърди, че договорът за поръчителство се явява нищожен, тъй като противоречи на
добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение, тъй като
длъжникът не получава никаква насрещна престация. Посочва, че клауза или договор,
които предвиждат, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, влиза в
пряко противоречие с целта на Директива № 93/13, тъй като на практика прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за оценка на
платежоспособността на длъжника на самия него.
Ответникът „К. к. М.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва иска. Признава, че на 06.04.2020 г. между
страните е сключен договор за кредит за посочената сума, но отрича същият да
противоречи на изискванията на ЗПК. Счита, че ГПР е описан пълно и коректно, а
разходът за възнаграждение за поръчителя не следвало да бъде включван в него.
Излага допълнителни съображения за неоснователност на иска. Съобразно изложеното,
моли за неговото отхвърляне.
Ответникът „К. Г.“ ЕООД също е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който признава предявения иск и моли на осн. чл. 78, ал. 2
ГПК да не бъдат възлагани разноски в негова тежест.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са главните и евентуалните установителените искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК I осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26 ЗЗД.
По главните и евентуалните установителените искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК в тежест на ищеца по исковете е да
установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за
кредит и договор за поръчителство с ответниците със соченото в исковата молба
съдържание, които противоречат, респ. отделни техни клаузи на императивни норми на
закона и на добрите нрави. В тежест на ответниците е да докажат пълното
съответствие на договорите с изискванията на закона и добрите нрави, включително
договорът за кредит да съдържа всички необходими реквизити според ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да
докаже, че по силата на сключени договори с ответното дружество е платил сумата от
1830,66 лева представлява сбор от недължимо платена възнаградителна лихва в размер
на 441 лева и недължимо платена такса/възнаграждение за предоставяне на
поръчителство в размер на 1389,66 лева на ответника „К. к. М.“ ЕАД, както и че сумите
са били платени за възнаградителна лихва и за възнаграждение за предоставяне на
обезпечение. В тежест на ответника е да докаже, че са получил процесните суми въз
основа на валидно сключен договор за потребителски кредит.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са отделни за безспорни следните
2
обстоятелства: че между ищецът Ц. Т. П. и ответникът „К. к. М.“ ЕАД е сключен
договор № .... за потребителски кредит тип кредитна линия за сумата от 3000 лева, с
посоченото в исковата молба съдържание; че между ищеца и ответникът „К. Г.“ е
сключен на 06.04.2020 г. договор за възлагане на поръчителство; и че ответникът „К.
Г.“ признава по реда на чл. 237 ГПК изцяло предявения срещу него иск.
По делото е назначена ССчЕ, която да отговори на въпросите посочени от ищеца
в исковата молба. Вещото лице не е изготвило заключението, тъй като не са й
представени необходимите документи от ответните страни. Съдът е указал на
ответниците, че следва да съдействат на вещото лице П. за изготвянето на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, като му предоставят достъп до счетоводството си и
предоставят всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай,
съдът може да приеме на осн. чл. 161 ГПК за доказани фактите относно, които
ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства. Въпреки
дадените указания достъп на вещото лице не е осигурен и ССчЕ не е изготвена, поради
което и на осн. чл. 161 ГПК съдът приема за доказани фактите, относно които страната
е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и
ЗЗП. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР до 50 %, като е налице и формално описание как е изчислен и
при какви допускания. Т. е., формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по
кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение също се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В
съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по договора за
кредит представлява сумата, която реално бива усвоена и получена от
3
кредитополучателя. Всички останали суми, които кредитополучателят заплаща като
лихви, такси, комисионни, застрахователни премии, възнаграждения и др. под.
представляват разходи, свързани с договора за кредит, а не главница по него. Ето защо,
главницата по договора за кредит в процесния случай възлиза на 3000 лв. Всички
останали суми имат характер на разход по него и следва да бъдат включени в ГПР.
Възнаграждението в полза на поръчителя също представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В
случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен по
един от описаните начини, като самият договор за поръчителство е сключен на същата
дата, на която е сключен и договорът за кредит , чрез един и същ посредник.
Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на
кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които
биват сключвани договорите за поръчителство. Начинът на погасяване на вноските по
кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за
поръчителство – вноски със същите падежи и краен срок на издължаване, като всички
плащания се извършват само в полза на кредитодателя. Всички тези обстоятелства
показват свързаност както между договорите, така и между двете дружества. Отделно
от това, другите поставени пред потребителя възможности за обезпечаване на кредита
чрез банкова гаранция или две физически лица, отговарящи на определени условия,
включително минимален доход, са почти невъзможно за изпълнение и същите целят
единствено да насочат кредитополучателя към конкретното дружество – гарант, с
което дружеството – кредитодател се намира в облигационна връзка и свързаност.
Също така, ясно е посочено, че ако не бъде предоставено друго обезпечение,
автоматично клиентът ползва услугата на гаранта, за което дължи възнаграждение.
Всички тези обстоятелства навеждат извода, че на кредитодателя му е известно, че
потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с
осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено
от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за
кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в
легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е
изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите
по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
В случая предоставянето на обезпечение под една от посочените форми и най-вече
чрез сключването на договор за поръчителство с предложено и одобрено от
кредитополучателя дружество представлява задължително условие, за да обвърже
договора за кредит страните и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това
възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на
разходите в договора за кредит, тъй като представлява част от тях. Този разход обаче
не е включен в ГПР, в който е включена само възнаградителната лихва. Това води като
резултат до неправилно и подвеждащо определяне на ГПР, посочен в приложение № 1
към договора. При включването на възнаграждението за поръчителя в ГПР, последният
многократно би надвишавал посочения такъв в договора за кредит.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване
на действителния процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без подробно
описание на компонентите по него. Нормативното изискване следва да се приеме за
4
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР с всички
негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че и договорът за поръчителство също се
явява нищожен. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с
юридическо лице, което е свързано с кредитодателя и се намира в облигационни
отношения с него, обуславя извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросния
договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца. При горните обстоятелства
възниква обосновано съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване
на предварително фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе. Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния
поръчител и отправянето на предложение към него за сключване на договор за
поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с падежа
на задълженията по договора за заем, плащането на това възнаграждение съгласно
погасителния план в полза на кредитодателя и свързаността между двете дружества
поражда сериозни съмнения относно добросъвестността при сключване на договорите
за заем и за предоставяне на поръчителство, които очевидно се намират във взаимна
връзка. Може да се направи обосновано предположение, че със сключването на
договора за предоставяне на поръчителство не се преследва легитимна цел, а
единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на императивните правила
на Закона за потребителския кредит относно максимално допустимите размери на
ГПР. Тоест, чрез формално законни средства се преследва забранена от закона цел.
Също така, поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на
поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи на възползване от
икономически слаби участници в оборота, изпитващи недостиг на материални
средства, за облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се възникват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване чрез поръчителство посредством две физически лица с безсрочни
трудови договори и доход от поне 1500лв. или банкова гаранция, длъжникът на
практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване
на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на
5
което се сключва друг договор, за сума, близка или дори надвишаваща тази по
договора за кредит. Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че
възнаграждението се дължи само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност
някога имуществото на поръчителя да бъде обременено със задълженията на 6
длъжника, което зависи единствено от дружеството – кредитодател, доколкото дали да
насочи претенциите си и спрямо поръчителя или да търси изпълнение само от главния
длъжник е негова преценка. Но дори това хипотетично да се случи някога, това лице
има право на регресни вземания спрямо длъжника за всички платени суми, ведно със
законната лихва. По изложените съображения, съдът намира, че този договор влиза в
пряко противоречие с изискванията за добросъвестност, нарушава принципа за
съответствие на договорите с добрите нрави и като такъв се явява нищожен.
Съгласно формираната непротиворечива съдебна практика при
недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. (решение № 50259 от 12. 01. 2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г.
на ВКС, ГК, III ГО; решение № 50174 от 26. 10. 2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС,
ГК, IV ГО).
При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния установителен иск и
съдът не дължи произнасяне по него.
С оглед приетото по-горе съдът приема, че е налице недействителност на
договора за кредит и договора за гаранция. По делото е отделено за безспорно
обстоятелство, че между ищецът Ц. Т. П. и ответникът „К. к. М.“ ЕАД е сключен
договор № .... за потребителски кредит тип кредитна линия за сумата от 3000 лева, с
посоченото в исковата молба съдържание; че между ищеца и ответникът „К. Г.“ е
сключен на 06.04.2020 г. договор за възлагане на поръчителство; и че ответникът „К.
Г.“ признава по реда на чл. 237 ГПК изцяло предявения срещу него иск. По делото бе
назначена ССчЕ, която да отговори на въпросите посочени от ищица в исковата молба.
Вещото лице не е изготвило заключението, тъй като не са й представени необходимите
документи от ответните страни. Съдът указа на ответниците, че следва да съдействат
на вещото лице П. за изготвянето на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като
му предоставят достъп до счетоводството си и предоставят всички поискани от вещото
лице документи, като в противен случай, съдът може да приеме на осн. чл. 161 ГПК за
доказани фактите относно, които ответникът е създал пречки за събиране на
допуснатите доказателства. Въпреки дадените указания достъп от ответниците не е
осигурен и ССчЕ не е изготвена, поради което и на осн. чл. 161 ГПК съдът приема за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснатите доказателства, а именно, че по силата на сключени договори с ответното
дружество ищецът е платил сумата от 1830,66 лева представлява сбор от недължимо
платена възнаградителна лихва в размер на 441 лева и недължимо платена
такса/възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 1389,66 лева на
ответника „К. к. М.“ ЕАД. С оглед приетото по-горе съдът приема, че е налице
недействителност на договорите за поръчителство, поради което искът срещу
ответника „К. Г.“ ЕООД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът. Съдът счита, че макар ответникът „К. Г.“ ЕООД да е признал предявения
срещу него иск, същият е дал повод за завеждане на делото, тъй като е сключил
6
договор договор с нищожни клаузи, обявяването на който договор за недействителен
може да бъде осъществено по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск.
Ищецът е заплатил държавна такса в общ размер от 193,22 лева. Претендира се
адвокатско възнаграждение от процесуалния му представител по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв. на когото следва да се присъдят 400 лв. спрямо първия ответник, и 200 лева
срещу втория ответник, определени от съда при съобразяване извършените
процесуалния действия и правната и фактическа сложност на делото. Наредба №
1/2004г. няма задължителен характер за съда, в който смисъл е Решение от 25.01.2024г.
по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, Определение № 343/15.02.2024г. по т. д. №
1990/2023г., II ТО на ВКС и др. В този смисъл и при съобразяване цената на
предявените искове, свързания им предмет, липсата на фактическа и правна сложност
на делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд, настоящият
съдебен състав приема, че в полза на Еднолично адвокатско дружество М. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв. Съдът приема, че този вид
съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се
съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Ц. Т. П., ЕГН:
**********, срещу „К. к. М.“ ЕАД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр.
С..., ул. "ЗЗ. м.р" № вх ет, че сключеният между страните договор № .... от 06.04.2020 г.
за потребителски кредит тип кредитна линия е недействителен на основание чл. 22
ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Ц. Т. П., ЕГН:
**********, срещу „К. Г.“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С..., ул. М...а №, вх ет ап, че сключеният между страните договор за възлагане на
поръчителство от 06.04.2020 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „К. к. М.“ ЕАД, ЕИК: ... със
седалище и адрес на управление: гр. С..., ул. "ЗЗ. м.р" № вх ет, да заплати на Ц. Т. П.,
ЕГН: ********** сумата от 1830,66 лева, представляваща сбор от недължимо платена
сума за възнаградителна лихва в размер на 441 лева и недължимо платена
такса/възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 1389,66 лева,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 07.12.2023 г., до
окончателното заплащане на сумите и сумата от 50 лева – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „К. к. М.“ ЕАД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр.
С..., ул. "ЗЗ. м.р" № вх ет, да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК ...,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на, сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство.
7
ОСЪЖДА „К. Г.“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С...,
ул. М...а №, вх ет ап, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на Еднолично
адвокатско дружество М., ЕИК ..., сумата от 200,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8