РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 02.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7307 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу З.Д.П. ЕГН ********** и К.П.П.
ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес ***, съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца обща сума в размер на 976,58 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 952,38 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г.,
както и 24,20 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.09.2016 г.
до 02.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответниците по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 4091/2017 г. по
описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника, който в предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на
чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената
част на исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици
/ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 25447, находящ се в *** са клиенти
на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007
г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от
2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 4091/2017 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 25447
ответниците са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили
задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на
ответниците са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ ЕООД.
Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за процесния имот
са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма
„Техем сървисис“ ЕООД на база на реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Навеждат доводи, че
солидарността между страните съществува по силата на чл.32 СК. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответниците дължат процесните суми.
Счита, че заключението на вещото лице установява, че на ответниците е доставяна
топлинна енергия. Претендира и присъждането на разноски.
В рамките на предоставения им срок по чл. 131
от ГПК, ответниците са депозирали отговор на исковата молба, като считат същата
за неоснователна. Излагат
доводи, че между страните не съществува индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия, а всички правни основания за извършване на тези услуги
ищцовото дружество черпи от общи условия, приети преди приемане на страната в
ЕС и задължителните регулации на Общността в областта на доставката и
отчитането на топлоенергия за крайни потребители. Твърди се, че ищецът доставя
непотърсена услуга, без необходимото качество и без ясни правила за отчитане.
Твърди се, че монтираните уреди за отчитане върху радиаторите не отговарят на
изисквания за топломери и не представляват средство за измерване, както и не
отговарят на изискванията на Наредба за средствата за измерване, подлежащи на
метеорологичен контрол. Оспорват се отчетените показания и начислените въз
основа на тях суми. Претендира се, че е налице непотърсена услуга за доставка
на топлинна енергия от ищцовото дружество, поради което е налице
неоснователност на заявената претенция. Претендират присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ответниците
не се явяват и не се представляват.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ не изпраща представител. С
нарочна писмена молба представя документи касаещи разпределението на топлинна
енергия за абонатен № 25447 за процесния период. Сочи, че е изготвяло дяловото
разпределение за имота и за сградата – етажна собственост, в която се намира в
съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4091/2017г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми: сума в размер на 952,
38 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г; сума в размер на 24,20 лева, представляваща
лихва върху главницата за периода от 02.09.2016 г. до 02.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението,
ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 75,00 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 2858/22.06.2017 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжниците.
В дадения от съда срок длъжниците са упражнили правото си да подадат
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по заповедното
производство препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана
топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото
за исковия период - 01.07.2016 г. до
30.04.2017 г.
Видно
е от представената по делото справка за
лице от Служба по вписванията гр. Плевен, че ответницата по делото З.Д.П. е
собственик на тополснабдения недвижим имот.
От
представените по делото съобщения до ответниците, изпратеното от община Плевен
се установява, че същите са уведомени какви са дължимите данъци по отношение на
имота, за който се претендира, че е предоставена топлинна енергия.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначените съдебно – техническа експертиза и съдебно – счетоводна
експертиза, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението
по допуснатата ССЕ се установява, че: сумите
за топлинна енергия за процесния период на имота, собственик на ответника са
начислявани от ищеца по изготвени отчети от фирмата осъществяваща дялово
разпределение на ТЕ в сградата на база отчет на уредите за дялово разпределение
и при ползване на топла вода – на база показанията на водомерите; че главницата
за периода от 07.07.2016 г. до 30.04.2017 г. е в размер на 952,38 лева; размера
на лихвата върху главницата за периода от 02.09.2016 г. до 02.06.2017 г е в
размер на 24,20 лева; че в периода от 07.06.2017 г. до 28.11.2017 г.
няма постъпило пращане.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява,
че както до абонатната станция, така и
до имота на ответниците е доставяна топлинна енергия за процесния период; направеното
разпределение на топлинна енергия е в съответствие с действащата нормативна база.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор
спрямо ответниците, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжниците и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства
безспорно се установи, че ответниците са собственици на недвижим имот, находящ се в *** с аб. № 25447.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Този
факт се установява от изготвената СТЕ.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия, както и от изслушаната ССЕ,
неоспорени от длъжниците се установява и каква е главницата и лихвата в
посочените от ищеца размери.
Спорно
по делото е дали ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на
ЗЕ или спрямо него като потребител следва да се приложи ЗЗП, доколкото се твърди,
че е налице непотърсена услуга. Този въпрос е решен с ТР №2/2016 та ОСГК, според който за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата
на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Поради изложеното съдът приема, че възражението на ответниците е
неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответниците,
в качеството си на потребители на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплащат месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответниците дължат
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответниците е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
сумата от 976,58 лева.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 475,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси, 120 лева за допуснатата и изслушана по делото СИЕ,
180 лева за допуснатата и изслушана по делото СТЕ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че З.Д.П. ЕГН ********** и К.П.П. ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес *** дължат солидарно на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В., сума в размер на 976,58 лева /деветстотин седемдесет и
шест лева и петдесет и осем стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от които
952,38 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г., както и 24,20 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 02.09.2016 г. до 02.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА З.Д.П. ЕГН ********** и К.П.П.
ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** да заплатат
солидарно на „Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В., сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4091
по описа за 2017 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З.Д.П. ЕГН ********** и К.П.П. ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес *** да заплатят солидарно на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В., сумата от 475,00 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: