Решение по дело №448/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от вх. № 3852/05.03.2025 г. от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, чрез мл. експерт В. К., срещу Решение № 110/02.02.2025 г., постановено по АНД № 2200/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІХ състав, с което е отменено НП № 23-0002365 от 22.11.2023 г., издадено от Директора на РД „АА“ Варна, с което за нарушение на чл. 10, § 2, предл. 2 от Регламент № 561/06 и на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, на „Транс Комфорт“ ООД, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС е отразил неправилно фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Счита, че съдът се е произнесъл с мотиви за изпълнително деяние, различно от посоченото в наказателното постановление. С последното е потърсена административнонаказателна отговорност за неизвършване на редовни проверки, докато съдът е изложил мотиви касаещи неосъществена организация от субекта на правонарушението. Твърди, че действията по организация предполагат изготвянето на графици за работа и други документи, за да се подсигури и обезпечи законосъобразното извършване на превози от страна на водачите с оглед времената за управление, почивките и други дейности. Навежда доводи, че въззивният съд е следвало да съобрази ТР №8/16.09.2021г. по ТД №1/2020 г. на ВАС, като посочи правилната санкционна норма и преквалифицира нарушението. Сочи, че в тежест на дружеството е да докаже, че е бил осъществен контрол спрямо работата на водачите и извършването на редовни проверки относно обстоятелството дали водачът при извършване на разпоредения от дружеството превоз е изпълнил и прецизирал своята работа спазвайки изискванията. В Регламент №165/2014г. на ЕО е въведена отговорност спрямо водача, касаещи нарушения от категорията на процесното, но не е изключено повдигане на отговорност спрямо дружеството – превозвач. Сочи, че информацията следва да бъде извлечена най-малко един път на 28 дни, тоест най-късно на 28 ден следва превозвачът да я е извлякъл, в противен случай носи отговорност. Моли да бъде отменено обжалваното решение, а наказателното постановление да се потвърди, както и да бъдат присъдени направените разноски за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност, ако ответната страна претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на същите.

Ответната страна – „Транс комфорт“ ООД, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане същото да бъде оставено в сила. Твърди, че липсват доказателства, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. Претендира и присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Транс комфорт” ООД против наказателно постановление № 23-0002365/22.11.2023г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна, с което за нарушение на чл.10, §2, изр. 2, предл. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че „Транс Комфорт“ ООД, извършвало специализиран превоз на пътници за което притежавало лиценз № 0918. Не е извършвало редовни проверки за осигуряване спазването на чл.8 пар.6 изр. последно от Регламент 561/06 от страна на водача Д. Ф. в резултат на което след шест 24-часови периода на управление започващи на 11.04.2023 г. не е ползвала седмична почивка видно от извлечения от дата 17.04.2023г. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващ дружеството лице, което вписало в съдържанието му, че няма възражения. В срока за възражения не постъпили такива. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени в срок, като АНО правилно, въз основа на събраните доказателства, е направил извод за извършено административно нарушение на Регламент /ЕО/ № 561/2006. Изложено е, че безспорно е допуснато нарушение, изразяващо се в неизползване от страна на водача на седмична почивка. За да отмени НП, въззивният съд е приел, че е било допуснато нарушение на процесуалните правила. Доколкото е била ангажирана отговорността на транспорто предприятие за нарушение по чл.10, §2, изр. 1, пр.2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006, то следва да бъде установено кои свои задължения по организацията на труда на водача, то не е изпълнило. Прието е, че не са събрани доказателства дали става въпрос за липса на инструктаж за здраве при работа или водачът не е бил запознат с изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006, относно условията за времето на управление, правилата за почивките в работно време и извън него. Допълнително е изложено, че не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна на водача, а следва да се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на превозвача, че то е в резултат от създадената организация на работодателя или от липсата на такава. Отделно е прието, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвПр предвижда санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. Предвид, че е повдигнато обвинение за нарушение на Регламент на дружеството, въззивният съд е приел, че санкционната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвПр е неприложима.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл.313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Дружеството, в качеството на превозвач, е санкционирано за нарушение на разпоредбата чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, съгласно която транспортното предприятие организира както работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от същия регламент. Глава II от Регламент /ЕО/ № 561/2006 определя условията за ползване на почивки по време на работа, а Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета регламентира използването на контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт.

В административната преписка са приложени пътен лист и Дневник за регистриране и водене на отчет на извършените технически прегледи на ППС. Пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите и съобразно утвърдените реквизити в Приложение 11 към чл. 66, т. 7 от Наредба № 33/1999 г., удостоверява времето на излизане и на прибиране в гаража, дали МПС е технически изправно, дали водачът е годен да го управлява, начален и краен километропоказател и изминатия маршрут. От Дневника за регистриране и водене на отчет на извършените предпътни технически прегледи на ППС се установява, че след шест 24-часови периода на управление, започващи на 11.04.2023г., Филахтос не е ползвала седмична почивка.

Съгласно разпоредбата на чл.93г, ал.2 от ЗАвПр на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв. Това е санкционната разпоредба, по която е следвало да бъде санкционирано дружеството. Дружеството „Транс комфорт“ ООД не е извършило редовна проверка чрез извличане на всички данни от тахографа или от картата на водача, респ. не е установило, че лицето Д. Д. Ф., не е ползвала седмична почивка. Евентуално изменение на НП в тази насока не е възможно при настоящото съдебно обжалване, защото съставът на чл. 93 г, ал. 2 от ЗАвПр е по -тежко наказуем в сравнение с приложения с НП състав по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр.

В случая правилно административнонаказващия орган е установил, че „Транс комфорт“ ООД е нарушило чл.10, §2, изр.2, предл.2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., но отговорността на транспортното предприятие следва да е по реда на 93г, ал.2 от ЗАвПр, а не по чл.105, ал.1 от ЗАвПр. Разпоредбата на чл. 354, ал. 3 от НПК изрично визира хипотези, при предпоставките на които касационната инстанция може да упражни правомощията си по отмяна на атакувания пред нея съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Тази норма е израз на фундаменталното правило, че в касационното производство, респективно в производството по възобновяване, не може да се утежнява положението на подсъдимия/осъдения. Тълкуването на разпоредбата на чл.354, ал.3 от НПК не може да доведе до разширяване приложното й поле.

Поради съвпадане на крайния резултат на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят извършените за водене на производството разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110 от 02.02.2025 г., постановено по АНД № 2200 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна да заплати на „Транс комфорт“ ООД, с ЕИК: *********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи извършени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно