Присъда по дело №126/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 3
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 25 януари 2023 г.)
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20225630200126
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Харманли, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Г.
и прокурора К. Й. К.
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Наказателно дело от
общ характер № 20225630200126 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. К. Н.: българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, не осъждан(реабилитиран по право), безработен, род. на
*****г. в гр. Харманли, с постоянен адрес гр. Харманли ул. „***** , ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
В периода от м. септември 2015г. до м. май 2021г. включително, в гр. Харманли
обл. Хасково, след като е осъден с Определение №92 от 30.ІV.2010г.. по гражданско дело
№168/2010г. по описа на РС Харманли, влязло в сила на 07.V.2010г. да издържа свой
низходящ - сина си С. И. Н. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
- Ж. Г. Х. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 69 месечни вноски по 100лв. всяка от тях, общо в размер
на 6 900лв., като деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление с Присъда №93/26.ІV.2011г., постановена по НОХД
№139/2011г. по описа на Районен съд гр. Харманли, влязла в сила на 11.V.2011г.- поради
което на основание чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от Наказателния кодекс и чл.54 от
Наказателния кодекс го ОСЪЖДА на „Пробация” и „Обществено порицание”, като на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение за престъпление
по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 за периода от м. април, юни, август, октомври и
декември 2011г. до м. март 2015г. включително - 44месечни вноски, общо в размер на 4
400лв., поради погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в
закона давност.

На основание чл.42А ал.2 т.1 и 2 и ал.2 от Наказателния кодекс на подсъдимата
И. К. Н. налага следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” в гр. Харманли за срок от 1
година, като на основание чл. 42 Б от НК определя периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или оправомощено от него лице на два пъти седмично.
1
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1
година.
На основание чл. 52 от НК наказанието “Обществено порицание” да се
изпълни чрез поставяне на препис от присъдата на таблото за обяви в Община Харманли за
срок от един месец.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок от
днес пред Хасковски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Мотиви
към
Присъда № 3/ 10.І.2023г.,постановена по НОХД № 126 по описа на
Районен съд Харманли за 2022г.

Обвинението против подсъдимия И. К. Н. ЕГН ********** от гр. Харманли е за
това, че:
В периода от м. април, както и за месеците: юни, август, октомври и декември
2011г. до м. март 2015г. включително и от м. септември 2015г. до м. май 2021г.
включително, в гр. Харманли обл. Хасково, след като е осъден с Определение №92 от
30.ІV.2010г.. по гражданско дело №168/2010г. по описа на РС Харманли, влязло в сила на
07.V.2010г. да издържа свой низходящ - сина си С. И. Н. ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител - Ж. Г. Х. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 113месечни вноски по
100лв. всяка от тях, общо в размер на 11300лв., като деянието е извършено повторно, след
като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление с Присъда
№93/26.ІV.2011г., постановена по НОХД №139/2011г. по описа на Районен съд гр.
Харманли, влязла в сила на 11.V.2011г.- престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. с чл.28 ал.1
от НК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Хасково ТО
Ивайловград, поддържа обвинението като доказано по несъмнен и безспорен начин.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която подсъдимия бъде признат за
виновен по предявеното обвинение. По отношение на наказанието излага съображения за
определянето му при условията на чл. 54 от НК като счита, че наказание „Пробация“ в
размер определен от съда би било адекватно на извършеното от подсъдимия.
На досъдебното производство подсъдимия не се признава за виновен по
обвинението. По време на съдебното следствие се признава за виновен по предявеното
обвинение. Обяснява неизпълнението на задължението да изплаща издръжка с липсата на
постоянна рабата. Заявява, че когато работел, изплащал присъдената издръжка първоначално
на ръка - за което нямал документ. Наред с това твърди, че в големи периоди от време
отглеждал детето С. в семейството си и породи това не дължал издръжка.
Защитата и подсъдимия пледират за постановяване на присъда с която
подсъдимия бъде оправдан за определени периоди от време и признат за виновен за виновен
за останалите. Пледират за определяне на наказание при смекчаващите вината
обстоятелства.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
обясненията на подсъдимия прие за установено:
Подс.И. Н. и св. Ж. Х. през 2004г. заживели на съпружески начала през 2004г.
По време на това съжителство – на 26.І.2006г. им се родило дете - С. И. Н.. Съвместното
съжителство на подс.Н. и св. Х. продължило до 2007г., когато двамата се разделили. След
раздялата, детето С* останало да живее при майка си, която пък от своя страна се завърнала
при предишният си съпруг.
На 30.ІV.2010г. подсъдимия и св.Х. (по това време с фамилията П*), сключили
спогодба по гр.дело №168/2010г. по описа на РС - Харманли. По силата на тази спогодба,
която била одобрена от съда и влязла в законна сила на 07.V.2010г., подс. Н. се задължавал
да заплаща месечна издръжка в размер на 100.00лв. на майката, като законна представителка
на детето.
В периода от 08.VІІ.2008г. до 08.ІІ.2011г. подсъдимия не изплатил седем
месечни дължими суми по издръжката на детето в общ размер от 700.00лв., за което с
Присъда № 93/ 26.ІV.2011г. постановено по НОХД 139 по описа на Районен съд Харманли
за 2011г. влязла в законна сила на 11.V.2011г., бил осъден, като му било наложено наказание
„Пробация“. Впоследствие подсъдимия заплатил издръжка за месеците март, май, юли,
септември и ноември 2011г., след което отново спрял да изплаща дължимата издръжка за
сина си С., чрез майката -Ж. Х..
Приз това време се случвало св. Х. или детето С. да поискат пари от подс. Н. и
1
тогава той давал на сина си суми от около 30лв. - максимум 50лв. През 2015г. в месеците
април, май, юни, юли и август, св. Х. заминала да работи в чужбина. В този период детето
С. заживял в дома на баща си – подс. Н. и той се грижел за него. За този период от време
през което детето се отглеждало изцяло от баща си(подсъдимия), св. Х. нямала и пре‐
тенции за неизплатена издръжка.
Когато св. Х. се завърнала в България, детето С. отново заживяло с нея и тя
осигурявала необходимите средства задоволяване на социалните му потребности. По това
време подс. Н. не изплащал присъдената издръжка на детето си , като това продължило до
месец май 2021г. включително.
От изготвената и приобщена по делото справка от ТД НАП Пловдив Офис
Хасково, се установява, че през посочения инкриминиран период: м. април 2011г. до м. май
2021г., подсъдимия Н. е имал сключени трудови договори, а освен това са му били
изплащани и възнаграждения по извън трудови правоотношения, което предполага и
наличието на финансова възможност у него да изплаща издръжка за детето си.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по
делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в до-
съдебното производство, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в
обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство и съдебно
следствие и показанията на разпитаните в качеството на свидетели Ж. Х. и С. Н.. В случая
не се налага обсъждане на гласните доказателства откъм тяхната достоверност, тъй като не е
налице разминаване между тях, както и несъответствие с останалия събран доказателствен
материал.

При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъди-мия
И. Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъпление по чл. чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК от Наказателния кодекс, за
което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на престъплението по основния състав - чл.183 ал. 1
НК, се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната
отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно
деянието по чл.183 ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански
съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от
НК, по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в
момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено,
при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183 ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения
относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно правна защита
на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за
неговото отглежда-не и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния
родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия
родител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, е безспорно
установена обективната страна на деянието. Подсъдимия Н. е осъден да издържа свои
низходящи – да заплаща на св. Ж. Х., като майка и законен представител на детето С. Н. А*
род. на 26.І.2006г.,месечна издръжка в размер на 100лв., считано от 28.ІІІ.2009г. до
настъпване на законните причини за нейното изменение или прекратяване, с влязло в сила
решение на гражданския съд. Въпреки това подсъдимия не е изпълнила доброволно своето
2
задължение за периодите: юни, август, октомври и декември 2011г. до м. март 2015г.
включително и от м. септември 2015г. до м. май 2021г. (включително). Не е необходимо от
гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183 ал.1 НК, срещу
подсъдимия да е образувано и производство при държавен или частен съдебен изпълнител
за принудителното събиране на дължимата издръжка. В случая е налице съзнателно
неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради
което подсъдимия следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл.183 ал.1
НК, изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща
издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или
повече месечни вноски.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено
задължението на подсъдимия за даване на издръжка за повече от два месеца, съдът следва да
го признае за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
макар и не за целия период от време: м.юни, август, октомври и декември 2011г. до м. март
2015г. включително и от м. септември 2015г. до м. май 2021г. включително.
Според настоящия съдебен състав, за периода от м. април, юни, август, ок‐
томври и декември 2011г. до м. март 2015г. включително или общо 44месечни вноски ,
наказателната отговорност на подсъдимия е погасена по давност. Макар престъпление по
чл. 183 ал.1 от НК да е продължено престъпление, в настоящата хипотеза инквизираното
престъпление следва да се разглежда и като продължавано престъпление. Този извод на
съда се налага от обстоятелството, че е налице продължителен период от време - 5 месеца
(от м. април 2015г. до м. септември 2015г.) , през който е налице прекъсване на
продълженото престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 т.2 от НК: Наказателното преследване и
изпълнението на наказанието се изключват ... когато е изтекла предвидената в закона
давност. Съгласно нормата на чл. 82 ал.1 т.4 от НК: Наложеното наказание не се изпълнява
когато са изтекли … пет години ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три
години (каквато е настоящата хипотеза). Разпоредбата на ал.4 на посочената норма от друга
страна предвижда: Независимо от спирането и прекъсването на на давността наказанието не
се изпълнява, ако е изтекъл срок , който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея
1. В настоящата хипотеза, абсолютния давностен срок от седем години и шест месеца,
изключващ наказателната отговорност на подсъдимия за деянието му извършено до м. март
2015г., е изтекъл на 01.Х.2022г. С оглед на това съда счита, че по обвинението за
незаплащане на присъдена издръжка в периода: м. април, юни, август, октомври и
декември 2011г. до м. март 2015г.(включително) или общо 44 месечни вноски, подсъдимия
Н. следва да бъде оправдан поради погасяване на наказателната отговорност - изтичане на
предвидената в закона давност.
За вторият период от време: м. септември 2015г. до м. май 2021г. включително,
подсъдимия Н. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението. От
друга страна, не е налице последващо негово поведение, в резултат на което фактически той
да е изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция,
поради което да се приеме, че е осъществено основанието да се приложи привилегирования
състав на чл.183 ал.3 от НК. Тъкмо напротив, от данните за съдимостта на подсъдимия, се
установява, че той е осъждан –с Присъда № 93/ 26.ІV.2011г. постановено по НОХД 139 по
описа на Районен съд Харманли за 2011г. влязла в законна сила на 11.V.2011г., за деяние
извършено през периода 08.VІІ.2010г. -08.ІІ.2011г., като на основание чл. 183 ал.1 от НК и
чл. 54 от НК на подсъдимия е наложено наказание „Пробация”. Извършването на
инкриминираното по настоящото производство престъпление е започнало преди изтичане на
предвидения в разпоредбата на чл. 30 ал.1 от НК пет годишен срок, с което се обосновава и
изводът на прокурора за наличието на квалифициращия признак „повторност“ по чл. 184 ал.
4 и чл. 28 ал.1 НК.

Подсъдимия И. К. Н. е българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, не осъждан (реабилитиран по право), безработен, род. на *****г. в
гр. Харманли, с постоянен адрес гр. Харманли ул. „*****, ЕГН **********.
Подсъдимия е наказателно отговорно лице. Извършил е деянието при условията
на пряк умисъл – същата е съзнавала обществено опасния характер, предвиждала е
3
обществено опасните последици и е целяла тяхното настъпване. Извод, който не се променя
от заявеното от подсъдимия, че не е разполагал с достатъчно средства да изпълни
задълженията си, поради това, че няма постоянна работа.
С оглед последното и при определяне вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността
на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете характеристични данни, които не следва да се
приемат за негативни. Подсъдимия се признава за виновен, съдействал е по време на
досъдебното производство за разкрИ.е на обективната истина, като е дала обяснения,
важащо в пълна степен и в съдебна фаза на процеса. Същия е неосъждан – реабилитиран по
право. Т.е. цялостното му процесуално поведение може да бъде окачествено като
положително. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе предвид
изключително продължителния период от време, през който подсъдимия е бездействала и не
изпълнявал следващото му се по силата на влязло в сила съдебно решение за заплащане на
издръжка. По делото това и неизпълнение е общо за 69месеца, обосноваващо тезата за
упоритост в извършване на деянието. То от своя страна е довело до затруднения в
материално отношение за задоволяване на жизнените потребности на детето.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54
от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че не са налице изключително или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Изложеното по-горе и конкретно
упоритостта на престъпната деятелност е от решаващо значение за индивидуализацията на
наказанието. Въпреки че изтърпяването на предходното наказание „Пробация“ за срок от 6
месеца не е постигнало желания резултат за поправяне на подсъдимата, съда счита че не са
налице условията и предпоставките за определяне на настоящото наказание съобразно по-
тежката от двете алтернативи, а именно предвиденото в закона наказание „Лишаване от
свобода”.
Според настоящия съдебен състав на подсъдимия следва да се наложи отново
наказание „ Пробация“ която да бъде с продължителност от една година. На основание
чл.42А ал.2 т.1 и 2 и ал.2 от Наказателния кодекс на подсъдимия следва да се наложат
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” в гр.
Харманли за срок от 12(дванадесет) месеца, като на основание чл. 42 Б от НК се определи
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или оправомощено от
него лице на два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 12(дванадесет) месеца.
Освен това наказание, съдът наложи на подсъдимия и наказанието „Обществено
порицание”, предвидено в санкцията на чл.183 ал. 4 НК, да се наложи наред с някое от
„Лишаване от свобода“ или „Пробация“, като прие, че същото следва да се изпълни чрез
поставяне на препис от присъдата на таблото за обяви в Община Харманли за срок от един
месец.
По този начин на изпълнение според настоящия състав на съда биха се
постигнали в максимална степен целите в чл. 36 НК, особено генералната превенция.

Причини за извършване на деянието- слабо развито чувство за родителски дълг.

Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.


Районен съдия : ..................
/В.Коларов /
4