Решение по дело №1957/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В.Я.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. – ВАК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000983/15.08.2023г., издадена от Полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

С жалбата се релевират доводи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна. Издадена при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че Б. два-три дни преди извършване на проверката е приемала сироп за кашлица и лекарства за понижаване на температурата, като не е знаела, че тези препарати реагират при тестване. Лекарствените препарати са реагирали при полевия тест, защото в тях се съдържа кодеин и ефедрин, като съдържанието на препаратите е в малки дози 8-20 мг, но достатъчно за отчитане на положителен резултат. Б. не е употребявала наркотици и упойващи вещества. Тъй като не е приела извършения полеви тест е дала кръв за химически анализ. Моли съда за отмяна на атакуваната заповед. За с.з. Б. редовно призована не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор към ОД МВР - Варна – В. С. И., чрез процесуалния си представител - юриск. Г. Г., в хода по същество на делото моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна. Сочи, че процесната заповед се издава до решаване на въпроса за отговорността, което става в хода на воденото досъдебно производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е депозирана на 28.08.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 15.08.2023 г., удостоверено на оспорената заповед.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 14.08.2023 г., около 10.05 ч., в гр. Варна, по ул. ***до „Медина мед“, посока бул. ***Б. управлявала товарен автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***, собственост на „Елит Кар“ ООД. Тя била спряна за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. На водача била извършена проверка за употреба за наркотични вещества с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARМF-0099, одобрено със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. Същото отчело положителен резултат за амфетамин и метамфетамин на проба 408.

Предвид положителния резултат, мл.автоконтрольор Г. съставил срещу Б. АУАН серия „GA“ № 1007312/14.08.2023г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба № 0155101/14.08.2023г. и Б. била придружена до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ.

Било образувано ДП № 328/2023г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което с Резолюция № 23-0819-М000345/15.08.2023г., н-к група в ОДМВР-Врана, с-р Пътна полиция, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1007312/14.08.2023г.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000983/15.08.2023г., административният орган - Полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – В. С. И., наложила на Б. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН (управлява МПС с рег. № М8146НН, под въздействието на наркотични вещества, а именно: амфетамин, и метамфетамин, установено с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARМF-0099), било възпроизведено в заповедта и било посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство е изискана информация от ВМА относно предоставената за изследване проба. В писмо с.д. № 14661/17.10.2023 г., началник ЛХТИ при ВМА е посочил, че в лабораторията са постъпили биологични проби с лаб. № 11066 и 11067 от В.Б. за химико-токсилогичен анализ. Поради драстичното системно претоварване на лабораторията анализа все още не е извършен. Наличен е единствено предварителен резултат от първоначални тестове, който е положителен за употреба на амфетамини и канабис /марихуана/. Този резултат няма доказателствена стойност, тъй като не е изпълнен по надлежния ред. По случая е назначена СХЕ по ДП № 328/2023 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи /приета по делото/, е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с чиято т. 1.8 полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 1007312/14.08.2023г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „DRUG TEST 5000“. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е и случаят, в който водач управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мярката, наложена в тази хипотеза, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо Б. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, удостоверено след извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. В случая от Б. не се оспорва, че е управлявала процесния автомобил, т.е. че е била водач на МПС. Наличието на положителната проба за наркотични вещества или техни аналози в това й качество, установени с техническо средство, съставлява релевантна материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Действително, процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение, съгласно чл. 22 ЗАНН, а в случая са налице данни за извършено престъпление. Административно нарушение, съгласно чл. 6 ЗАНН, е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред в държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. По своите правни белези административното нарушение е правонарушение – виновно неправомерно юридическо действие, което е причинило общественоопасни вреди и е породило юридическа отговорност. Точно такова по своята правна същност е и престъплението. Разликата е единствено в степента на обществената опасност на деянието. Поради това тогава, когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка на компетентните органи. Независимо коя от двете отговорности се реализира, за принудителната мярка е релевантно, че е налице правонарушение. Per argumentum a contrario, щом с цел да се преустанови и предотврати едно административно нарушение законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на принудителна административна мярка, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което евентуално е престъпление. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но задължително прилагането на принудителна административна мярка.

С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно –управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, удостоверени с извършена проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т.е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

По доводите на Б., че два – три дни преди това е употребила лекарствени препарати, съдържащи кодеин и ефедрин, поради което извършения тест е положителен, съдът приема за защитна теза. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, че Б. е била със заболяване, липсват доказателства, че са и изписани медикаменти или че тя си е закупила лекарства по своя преценка, няма данни и за наименованието на лекарствата, които твърди, че е употребила.

Мярката е законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане резултати, а медицинските изследвания, и то техните крайни резултати, липсващи към момента на приключване на устните състезания, имат значение за разрешаване на административно наказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което не могат да бъдат основание за предсрочно прекратяване на изпълнението на мярката.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като по такъв начин се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия, и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора насрещната страна не дължи направените от жалбоподателя разноски в производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна, двадесет и втори състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на В.Я.Б., ЕГН **********,***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000983/15.08.2023г., издадена от Полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.

ОСЪЖДА В.Я.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: