№ 76
гр. С.З., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000025 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260425/23.11.2021г., постановено по гр.д. №
2754/2020г. по описа на Районен съд – К., в частта с която Д. П. ИЛ. е
осъдена да заплати на ЗАД “А.Б.“ АД на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. с
чл.45 от ЗЗД сумата от 1 272, 50 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил БМВ
330М с рег. № *** по щета № 0305/15/231/500019, ведно със законната лихва,
считано от 06.11.2020 г. до окончателното й изплащане и съдебни разноски в
размер на 687, 42 лв. Въззивникът Д. П. ИЛ. излага съображения за
неправилност на решението в тази част и моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли предявеният иск.
Въззиваемият ЗАД “А.Б.“ АД е подал отговор, в който моли въззивният
съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.213
1
ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД “А.Б.“ АД моли съда да постанови решение, с което да
осъди Д. П. ИЛ., да заплати сумата от 1496.72 лв. главница, явяваща се
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0305/15/231/500019, както
и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане сумата. Претендира съдебни разноски. На основание чл.127, ал.4
от ГПК банкова сметка, по която да бъде заплатена сума е: *** в „А.“ АД.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 от ГПК
ответникът чрез пълномощника си оспорва предявения иск като
неоснователен, както и всички твърдения в исковата молба.
Безспорно е установено, че за лек автомобил марка „БМВ“, модел 330И,
рег. № *** е сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 14-
0305/380/0000148, ведно с добавък № 14-0305/380/0000148/01 и добавък №
14-0305/380/0000148/02 в ЗАД “А.Б.“ АД с период на покритие от 04.11.2014
г. до 03.11.2015 г.
С уведомление от 05.10.2015 г. собственикът на лекия автомобил БМВ
330И, рег.№ ***, П.А.А. декларирал пред ЗАД „А.Б.“ застрахователно
събитие, настъпило на 03.10.2015г. при движение от изток на запад на
кръстовище на *** и кв. И. до предприятие „К.“, другият участник с
велосипед не изчаква преминаването на автомобилите, навлиза в лентата за
движение на МПС и се удря в колата отляво.
От представения опис на щета № 0305/15/231/500019 от 05.10.2015 г. се
установяват следните повреди по лекия автомобил БМВ 330И, рег.№ ***:
повредени са предна броня, преден капак, преден ляв калник, предна лява
колона, предна лява врата, дръжка пр.лява врата и ляво огледало.
С възлагателно писмо от 05.10.2015 г. ремонтът на лек автомобил БМВ
рег. № *** е възложен на „А.-Д.“ ЕООД гр.К.. Видно от фактура №
**********/12.12.2015 г. и фактура № **********/12.11.2015 г. стойността на
ремонта е 1 496.72 лв., цената на огледалото е 382, 48 лв.
С преводно нареждане от 18.10.2019 г. застрахователят ЗАД„А.Б.“ е
превел по сметка на „А.-Д.“ ЕООД сумата от 1 496, 72 лв., с посочено
основание: щета № 0305/15/231/500019, № *** ф-ра № **********“.
По делото е представено заверено копие на протокол за ПТП № 1461529
2
от 03.10.2015 г., съставен от органите на МВР - сектор „Пътна полиция“, от
който е видно, че на 03.10.2015 г. в 9:30 часа в гр.К., *** на кръстовището с
ул. “И.“, велосипедистът Д. П. ИЛ. /участник 1/ не спазва пътен знак „Б2“,
отнема предимството на лек автомобил БМВ 330М с рег.№ ***, управляван
от П.А.А. /участник 2/, вследствие на което настъпва ПТП. Протоколът е
подписан от съставителя, от Д. П. ИЛ. и от П.А.А., като в него са описани
видимите щети.
С решение № 26/22.01.2018 г., постановено по АНД № 661/2017 г. по
описа на РС- К., П.А.А. е признат за виновен в това, че на 03.10.2015 г. в
гр.К., обл.С.З., движейки се по бул. ***, в посока изток - запад, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “БМВ“ с
рег. № ***, като нарушил правилата за движение по Закона за движение по
пътищата: чл.5, ал.2, т.1 - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства”;- чл.20, ал.2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
велосипедистката Д. П. ИЛ., с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
тялото и напречния израстьк на първи поясен прешлен, довели до трайно
затруднение на движенията на снагата - престьпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
предл. II- ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от
НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание- глоба в размер на хиляда лева.
С влязло в сила решение № 62/17.04.2018 г., постановено по ВАНД №
1037/2018 г. по описа на ОС С.З., първоинстанционното решение е изменено в
частта му, с която П.А.А., с ЕГН ********** е признат за виновен за
престъпление по чл.343, ал.1,б. “б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, във връзка
с чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП, като го признава за
невинен и го оправдава да е извършил престъплението чрез тези нарушения
3
на правилата за движение по пътищата и потвърждава решението в
останалата му част.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля П.А.А., който
посочва, че инцидентът станал, когато шофирал лекия автомобил по *** в
посока изток-запад към хипермаркет Кауфланд. На излизане от подлеза на
моста до предприятие К., жена с колело се ударила в колата. Видял
велосипедистката, че криволичи. Тя навлязла в платното много бързо от
лявата страна на автомобила. Веднага спрял след удара и звъннал на
полицията. Преди това попитал жената дали има нужда от медицинска
помощ, а тя му отговорила „не“ и преместила колелото „за да не го сгазели
колите“. Полицаите дошли, съставили протокол за ПТП и акт на жената.
Платната за движение в участъка, където станало ПТП-то били две двойни
ленти. Той шофирал в крайно дясна лента. Велосипедистката навлязла от
лявата му страна, след спускане от южната страна на булеварда. Тя не спряла
на знака стоп, навлязла много бързо в лентата му за движение и се ударила
странично на автомобила. По автомобила му имало щети.
По делото е назначена съдебна-автотехническа експертиза, от чието
заключение се установява, че от техническа гледна точка след съпоставка с
описания механизъм на настъпване на сблъсъка /ПТП/ с частите и детайлите,
които са били сменени и отремонтирани по лек автомобил „БМВ“ 330И, с
рег.№*** е налице причинно-следствена връзка между механизма на сблъсъка
и описаните щети по автомобила. При контакта на велосипеда с автомобила
посредством предното колело е изкривено кормилото и деформиран
багажника на велосипеда, а на автомобила -счупено предно огледало,
охлузване по предна броня, калник, предна врата. Щетите са описани в
протокола за ПТП. Пазарната стойност на щетите по л.а. рег.№*** в
следствие на сблъсъка е равна на 1 272, 50 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредба чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования против причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
За възникване на суброгационното право на застрахователя по
4
имуществено застраховане срещу делинквента следва да са налице следните
материални предпоставки: ищецът да е застраховател по сключен договор за
имуществено застраховане на увреденото имущество; на застрахованото
имущество да са нанесени вреди в определен размер, които са пряка и
непосредствена последица от виновно противоправно поведение на
ответника; ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в полза на
застрахованото лице.
От представените по делото доказателства безспорно се установява за
лек автомобил БМВ 330И, рег. №*** е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ЗАД “А.Б.“ АД и П.А.А.. В
срока на договора на 03.10.2015 г. е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, при което на горепосочения автомобил са нанесени щети, за което ЗАД
“А.Б.“ АД е изплатил на застрахователно обезщетение в размер на 1 496, 72
лв.
Спорно по делото е обстоятелството дали на застрахованото имущество
са нанесени вреди в претендирания размер, които да са пряка и
непосредствена последица от виновно противоправно поведение на
ответницата Д. П. ИЛ..
От представения по делото протокол за ПТП №1461529 от 03.10.2015 г.,
съставен от органите на МВР - сектор „Пътна полиция“, се установява, че на
03.10.2015 г. в 9:30 часа в гр.К., бул.“23-ти Пех. Шип.полк“ на кръстовището
с ул. “И.“, велосипедистът Д. П. ИЛ. /участник 1/ не спазва пътен знак „Б2“,
отнема предимството на лек автомобил БМВ 330М с рег.№ ***, управляван
от П.А.А. /участник 2/, вследствие на което настъпва ПТП. Протоколът е
подписан от съставителя, от Д. П. ИЛ. и от П.А.А., като в него са описани
видимите щети. Съгласно Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. №
444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. №
768/2008 г., II т. о., ТК протоколът за ПТП, съставен от компетентно
длъжностно лице при посещение на мястото на настъпване на транспортното
произшествие, представлява официален свидетелстващ документ, притежава
обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК – относно механизма на настъпване на ПТП, участниците в него и
причинените вреди.
5
В настоящия случай удостоверените в констативния протокол за ПТП
факти не са опровергани чрез пълно и главно доказване от оспорващата ги
страна. Същите изцяло кореспондират с показанията на свидетеля П.А.А.,
които съдът кредитира, като убедителни, последователни и непротиворечиви
и които преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Поради това
въззивният съд намира, че водачката на велосипеда, Д. П. ИЛ., също има вина
за настъпване на процесното ПТП, тъй като се е движела по път без
предимство и не е спряла на знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство", като по този начин е навлязла в опасната зона на л. а. БМВ
330М с рег.№ *** и му е причинила имуществени вреди. Неоснователни са
доводите на ответницата, че причина за настъпване на вредите е
противоправното поведение на водача на МПС, който се е движил с
превишена скорост, доколкото по делото не е установено, че водачът на
лекият автомобил е управлявал МПС – то с превишена скорост. Поради това
съдът приема, че настъпилите по л. а. БМВ 330М с рег.№ *** вреди са
резултат от виновно противоправно поведение на Д. П. ИЛ.. Видно от
заключението на автотехническата експертиза, щетите по лек автомобил
БМВ 330М с рег.№ *** са счупено предно огледало, охлузване по предна
броня, калник, предна врата, като стойността на ремонта за отстраняване на
тези щетите възлиза на сумата от 1 272, 50 лв.
Следователно налице са всички предпоставки - противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите, обуславящи възникване и съществуване на регресно право на
застрахователя по имуществената застраховка за заплащане на платеното от
него на собственика на застрахованата вещ. Следователно, след изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение от ЗАД “А.Б.“ АД за последния
възниква и регресно вземане срещу ответника. Ето защо въззивният съд
намира, че фактическият състав на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ е осъществен и
предявеният иск от ЗАД “А.Б.“ АД против Д. П. ИЛ. е основателен и следва
да бъде уважен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото Д. П. ИЛ. следва да заплати на ЗАД “А.Б.“ АД
направени във въззивното производство разноски за адвокатско
6
възнаграждение в размер на 401, 72 лв. с ДДС, тъй като адв. А.Б. е
регистриран по ЗДДС видно от извършената служебна справка в регистъра по
чл. 80 ДОПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260425/23.11.2021г., постановено по
гр.д. № 2754/2020г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. П. ИЛ., с ЕГН ********** от гр.К., *** да заплати на
ЗАД “А.Б.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : Община: С.,
гр. С.** направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 401, 72 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7