Присъда по дело №2115/2018 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД №2115/2018 г.:

Обвинението е против подсъдимата Д.Д.Р. ***  за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.116 и и чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Подсъдимата се обвинява за това, че на 23.07.2018 г. на ул.”Г.” в гр.Пазарджик при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „,,,,” с ДК №,,,,,, като нарушила правилата за движение по ЗДВП, визирани в: чл.116 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора“ и чл.119 ал.1 „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, по непредпазливост причинила средна телесна повреда на П.Н.Ш., изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на лявата подбедрица и представляваща трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Подсъдимата не се признава за виновна. Дава обяснения за фактическата обстановка.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Пострадалата П.Ш.,***.07.2018 г. тя ходила до градския пазар в гр.Пазарджик и около 14.00 часа тръгнала да се прибира към дома си. Придвижила се до кръгово кръстовище, находящо се на ул.“Г.“ в гр.П.. Непосредствено преди кръговото кръстовище имало разположена пешеходна пътека. Свидетелката  Ш. трябвало да пресече пешеходната пътека на ул.“Г…“ в посока от дясно наляво спрямо пътуващите по улицата в посока към кръстовището. Ш. предприела пресичане на пешеходната пътека. В същото време по ул.“Г.“, управлявайки лек автомобил „…“ с ДК№… със скорост от порядъка на 45 км/ч, се движела подсъдимата Д.Р.. Достигайки до пешеходната пътека тя не възприела поведението на свидетелката Ш. независимо от неограничената видимост. Когато свидетелката Ш. направила две крачки върху пешеходната пътека, подсъдимата Р. навлязла с посочената скорост на пешеходната пътека. Последвал удар между дясната странична част на управлявания от подсъдимата Р. автомобил и лявото коляно на свидетелката Ш.. Пострадалата Ш. паднала на пешеходната пътека. Подсъдимата Р. усетила удара и спряла автомобила. Видяла, че свидетелката Ш. се опитва да се изправи и веднага я откарала в МБАЛ Пазарджик.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, от която е видно че на пострадалата Ш. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на лявата подбедрица и представляваща трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник. Според вещото лице посоченото травматично увреждане е причинено по механизма на действие на твърд тъп предмет чрез удар или притискане с или върху такъв и отговаря да е получено при ПТП, а именно автомобилна травма с пострадал пешеходец при блъскане /удар или притискане/ на лявото коляно от страничната част на лек автомобил с последващо падане на терена.

По делото е назначена автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че техническото състояние на автомобила не е причина за настъпилото пътно транспортно произшествие.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите П.Ш., Д.К., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелката П.Ш., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, заключенията на автотехническата и съдебно-медицинската експертизи, веществените и писмените доказателства приложени по делото.

При пътнотранспортно произшествие вината на водача се определя от нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същото.

В случая разпоредбата на чл.116 от ЗДвП има характер на общо предписание и не създава конкретно задължение за водачите на превозни средства, поради което и нарушаването и няма конкретни последици, т.е. не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.

Съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза, приета по време на съдебното следствие, като пълно, ясно и компетентно изготвена. От същото се установи, че скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимата Р. непосредствено преди произшествието е била равна и не по-ниска около 45 км/ч. Пешеходката е представлявала видим и предвидим обект за подсъдимата, без наличие на намалена или ограничена видимост. Последната е имала фактическа възможност да забележи пешеходката и да предвиди последващото й поведение при наличие на вертикална и хоризонтална маркировка валидна за всички участници в движението.

Не спорно по делото, че ПТП е станало на пешеходната пътека. Това несъмнено се установява от показанията на свидетелката Ш., депозирани на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал, както и видео записа от охранителна камера заснемаща ул.“,,,,,“ до кръговото кръстовище в гр.Пазарджик.

Въпросният видеозапис е предявен на страните и приобщен към доказателствения материал без възражения.

Съдът намира, че същият е годно доказателство, с оглед установената съдебна практика. /Решение № 418 от 7.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1367/2015 г., III н. о., Решение № 112 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 71/2015 г., II н. о./

Записът от охранителната камера по естеството си представлява предмет, който може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото и като такъв подлежи на събиране и проверка като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК. Същият има качеството на предмет, върху които има следи от престъплението, поради което без съмнение може да се ползва по делото. В случая е установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е бил предаден дискът, съдържащ видеозаписа, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват от съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на деянието. Щом няма възражения, че същият е запазен в първоначалния му вид, без каквито и да е данни за евентуална манипулация/намеса, той е необходим за разкриването на истината и следва да бъде ценен като част от доказателствената съвкупност.

Според трайната съдебна практика, обобщена, като задължителна с ТР №2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.

Освен това правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.

В конкретния случай несъмнено свидетелката Ш. е предприела пресичане на специално очертана с пътна маркировка и сигнализирана със пътен знак пешеходна пътека, което се установя както от нейните показания, така и от заключението на автотехническата експертиза и видеозаписът от охранителната камера. От тези доказателства безспорно се установява, че пешеходката – свидетелката Ш. не само е стъпила на пешеходната пътека, а е преминавала през нея, правейки две крачки и достигайки втората широка непрекъсната линия, обозначаваща пътеката, още преди подсъдимата с автомобила си е достигнала пешеходата пътека.

При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място. Разбира се, при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл.113, т.1 от ЗДвП- да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост - чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП.

В случая пешеходката не е извършила нарушение на чл.114 от ЗДвП. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че свидетелката Ш. се е движела със скорост 0,66 м/s или 2,4 км/ч, с оглед възрастта й от 80 г., т.е далеч по-бавно от нормалния човешки ход на здрав и млад човек от около 4,5 км/ч.

Следователно е крайно нелогично и необосновано да се твърди, както пледира защитата, че пешеходката е навлязла внезапно на пътното платно. Още повече, както експертизата сочи, подсъдимата е имала неограничена фактическа видимост към пешеходката от повече от 50 м и е могла да предвиди последващото й поведение при наличие на вертикална и хоризонтална маркировка на пътя, указваща наличието на пешеходна пътека.

Дори да се приеме, че свидетелката Ш., макар в показанията си същата да сочи обратното, не е съобразила преминаването си специално обозначената пешеходна пътека със разстоянието и скоростта на приближаващия към нея лек автомобил, управляван от подсъдимата /т.е. нарушила е чл.113 от ЗДвП/, отговорността на подсъдимата не отпада, поради попадането на пешеходката в опасната й зона на спиране, което сочи автотехническата експертиза.

Както е посочено в ТР №2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК при упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на преминаване. Освен че на осъществяването на правото на предимство стои насрещно задължение на неограничен кръг от равнопоставени правни субекти- водачи на превозни средства, характерно за него е, че то не може да бъде загубено. Дори и неправилното му упражняване не води до неговото отпадане или изключване.

С оглед на така установеното пострадалата, стъпвайки на пътното платно за движение, пресичайки улицата е представлявал опасност за движението и подсъдимата, като водач на пътно превозно средство е била длъжен да направи всичко възможно да намали скоростта и да спре. Още повече, че мястото на пешеходната пътека е било видимо в светлата част на денонощието и липсата на препятствия ограничаващи видимостта.

Освен това пътната настилка е била мокра, както самата подсъдима сочи в обясненията си, поради излелия се малко преди ПТП пороен дъжд и както се вижда на видеозаписа.

При тези обстоятелства е очевидно, че подсъдимата е управлявала автомобила при усложнена пътна обстановка, съдържаща множество фактори, които влияят отрицателно върху безопасността на движението. Наличието на посочените фактори задължава подсъдимата, като водач на моторно превозно средство, да намали величината на скоростта, за да бъде съобразена с конкретната пътна ситуация. Още повече, че този участък на пътя е бил добре познат на подсъдимата, която минавала по него често и е знаела за съществуването и мястото на пешеходната пътека, указана изрично с наличието на маркировка и пътен знак. И не на последно място следва да се отбележи, че в обясненията си подсъдимата заяви, че е видяла пешеходката да спира преди пешеходната пътека, което несъмнено говори, че Ш. че е изпълнила задължението си да огледа преди да предприеме преминаване, но вместо да намали скоростта си или дори да спре за да пропусне пешеходката, започнала преминаването по пешеходната пътека, продължила пътя си, решавайки че Ш. „ще изчака“, отнемайки й абсолютното право на преминаване. 

Следователно при тази усложнена пътна обстановка и пътен участък за движение, подсъдимата, като водач на МПС, е биал длъжна, съобразявайки посочените фактори и обстоятелства, да определи безопасната скорост за преминаване, защото в този участък е закономерно появяването на опасност за движението. Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимата е могла, с оглед дължината на видимата й зона и е била длъжна да предвиди наличието на опасност за движението, каквато представляват правомерно пресичащите пешеходци. Подсъдимата е била длъжен да има готовност за предотвратяване на удара с пресичащия в лентата й за движение пешеходец.

Възприемането на едно пътно препятствие по време на движение е само част от елементите на процеса за спиране, защото до окончателното преустановяване на движението трябва да последва реагирането на водача на препятствието, сработване на спирачния ефект. 

В този случай водачката на автомобила е нарушила чл.119, ал.1 от ЗДП, според който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Всичко това, мократа настилка, пешеходната пътека очертана с пътна маркировка и указана с пътен знак, както и намиращата се на пешеходната пътека пешеходка са налагали повишено внимание и движение със съобразена скорост от страна на подсъдимата.

При тези отрицателно въздействащи комплексни фактори в нарушение на предписанията на правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП не са позволили ефективното и навременно спиране на автомобила, управляван от подсъдимата. 

По този начин тя е предизвикала ПТП, при което на свидетелката Ш. са били причинени посочените и установени от медицинската експертиза травматични увреждания.

В следствие на причиненото от подсъдимия ПТП, видно от съдебно медицинската експертиза, назначена и приета в хода на съдебното следствие, на свидетелкатаП… Ш. е било причинено: травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на лявата подбедрица и представляваща трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник.

В този смисъл следва да се приеме, че тази травма представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

Настъпилият резултат, телесна повреда на свидетелката Ш. е в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушенията на правилата за движение, които подсъдимата е допуснала.

От събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимата, показанията на пострадалата Ш. и видеозаписа от охранителната камера се установи, че след пътното произшествие подсъдимата е указала помощ на пострадалата. Веднага след инцидента, подсъдимата Р. спряла, помогнала на пострадалата да се изправи и с автомобила си я откарала в болница, където й направили рентгенова снимка. В последствие я откарала в друго частно болнично заведени, където била извършена операция на пострадалата, за която платила подсъдимата.

С тези си действия подсъдимата е направила зависещото от нея в оказването на помощ на пострадалата от пътното транспортно произшествие. Затова съдът счита, че деянието следва да се квалифицира по привилигирования състав на чл.343а от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата Д.Д.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.343а, ал.1, б.”в“, пр.1 във връзка с чл.343, ал.3, б.“а“ във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.119, ал.1 от ЗДвП, като на 23.07.2018 г. на ул.”Г.” в гр.П. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „…” с ДК №…. като нарушила правилата за движение по ЗДвП, визирани в чл.119 ал.1 от ЗДвП, а именно при приближаване към пешеходна пътека, като водач на нерелсово пътно превозно средство не е пропуснала преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, като не е намалила скоростта или спряла и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на П.Н.Ш., изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на лявата подбедрица и представляваща трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът след деянието е направила всичко зависещо от нея за указване на помощ на пострадалата.

Посоченото нарушение на предписанията на правилата за движение са довели до опасното движение на подсъдимата по пътя, поради което не е предвиждала е настъпването на общественоопасните последици, но е могла и е била длъжна да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на подсъдимата, като непредпазливост, под формата на небрежност за настъпилия вредоносен резултат.

За другото вменено нарушения на ЗДвП по чл.116, тъй като не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат съдът ОПРАВДА подсъдимата Р..

По отношение на съставомерността на престъплението по чл.343а, ал.1, б."в" във връзка с чл. 343, ал.3, пр. последно, б."а", пр.2 във връзка с ал.1, б."б", пр.2 във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, съдът намери, че разпоредбата на чл. 343, ал.1, б."в" от НК като привилигирован състав, приложим в резултат на действия по оказване помощ на пострадалата от страна на подсъдимата е приложим и досежно състава на престъплението по чл.343, ал.3, б."а", пр.2 във връзка с ал.1, б."б", пр.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК, тъй като в буква "в" на чл.343а от НК препраща единствено към ал.2 буква "а" на чл.343 от НК, която обаче не съдържа фактически състав на престъпление, а е единствено препращаща норма, поради което и съдът намери, че се касае за законодателна грешка, която по пътя на тълкуването следва да се поправи, като съдът счита, че посочената разпоредба визира ал.3 на чл.343, ал.3 от НК, а не ал.2 от НК.

 На следващо място, в случая на чл.343а, б."в" от НК, предвид на това, че е предвиден по-леко наказуем състав за по-тежък престъпен резултат, то предвид равенството на гражданите пред закона, е налице задължение на съда да го приложи и спрямо по-леко наказуем резултат, когато поведението на подсъдимия е такова, каквото се презюмира в хипотезиса на тази правна норма.

 А поведението на подсъдимата Р. е било именно такова. Съгласно Постановление №1 от 17.01.1983 г. на пленума на Върховния съд е изключено приложението на тази правно норма единствено когато водачът е бил в пияно състояние и е избягал от местопроизшествието, какъвто не е настоящият случай. На следващо място, привилегированият състав на чл.343а от НК е приложим за много по-тежък престъпен резултат – смърт, тежка  или средна телесна повреда на повече от едно лице, то по аргумент на по-силното основание и предвид принципа за равенство на гражданите пред закона, тя е приложима и в случаите на нанасяне на средна телесна повреда на едно лице, какъвто е настоящия случай.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата Д.Р. за извършеното от нея деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, което определя и високата им обществената опасност.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние като висока, като се има предвид тежестта на вредните последици настъпили за пострадалата и мястото, където е настъпило ПТП – на пешеходна пътека, където пешеходецът би следвало да е по-защитен от останалите участъци от пътното платно.

При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе предвид характеристичните данни, които са положителни.

Разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.”в” от НК при причиняване на средна телесна повреда предвижда наказание лишаване от свобода до четири години.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимата Д.Р. е неосъждана. Не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

От престъплението няма настъпили за имуществени вреди.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на Д.Р. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Д.Д.Р. от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му се наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платима по сметка на Районен съд Пазарджик.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразеното крайно критично отношение от страна на подсъдимата, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, указаната помощ физическа и финансова на пострадалата веднага след деянието и в последствие до пълното й възстановяване. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът възприе тежестта на вредните последици настъпили за пострадалата и несъобразяването с императивни правила за движение от страна на подсъдимата въпреки доброто им познаване, с оглед дългогодишния й опит като водач на МПС. 

При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимата Р. - същата е омъжена, работеща, притежава недвижимо и движимо имущество.

Въз основа на многобройните отчетени смекчаващи вината обстоятелства, липсата на каквито и да е други нарушения на ЗДвП, както и необходимостта от честото пътуване, свързано с превоз на внучето на подсъдимата, съдът счете, че на подсъдимата Д.Д.Р. не следва да се налага наказание Лишаване от право да управлява МПС, с оглед законовата възможност за това на основание чл.78а, ал.4 от НК.

 

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Д.Р. бе осъдена да заплати направените по делото разноски в размер в размер на 481,19 лв., от които 441,19 лв. платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 40.00 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: