№ 5616
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100503392 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 27.06.2022 г., гр.д. 56143/2020 г., СРС, 167 с-в се отхвърля
предявения от „Л.П.“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Ж.Б. срещу С.
Д. И. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 000 лева,
представляваща неустойка за 06.05.2020 г., дължима на основание сключен
Анекс № 1 от 26.11.2019 г. към спогодба от 26.11.2019 г., като осъжда ищеца
да заплати на ответника сумата от 350 лева - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Л.П.“ ЕООД.
Релевира оплаквания, че подписите върху спогодбата и анекса са положени
от ответника. Първоинстанционният съд не се е произнесъл относно
истинността на тези документи, както и с диспозитив за нищожност на
анекса, нито е разпределил правилно и изцяло доказателствената тежест за
страните. Не се доказва твърдението на ответника, неустойката да е нищожна
поради нарушение на добрите нрави към момента на сключването на анекса.
Същата е уговорена в съответствие с принципа за свобода на договарянето.
Преките претърпени вреди от ищеца през периода от образуване до
1
прекратяване на ч.гр.д. 3517/2020 г., СРС, 43 с-в се състоят в създадените
неопреодолими пречки да изпълнява задълженията си по спогодбата, като
извършва договорените плащания.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
уважи искът.
Срещу определение от 19.08.2022 г., гр.д. 56143/2020 г., СРС, 167 с-в, с
което оставя без уважение искането по чл. 248 ГПК на „Л.П.“ ЕООД за
изменение на решението от 27.06.2022 г. по гр. д. № 56143/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските, постъпва частна жалба от
ищеца „Л.П.“ ЕООД.
Въззиваемият – ответникът по иска С. Д. И. оспорва въззивната и частна
жалби.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал 1 ЗЗД.
По силата на договор за заем от 18.01.2011 г., „Инвестиционна
компания“ АД, представлявано от изпълнителния директор и ответник по
иска С. Д. И. предоставя на „В.П.“ ЕООД, представлявано от управителя
Р.Ж.Б., заем от 50 000 лв., подлежащ на връщане до 28.01.2011 г., като
управителя Р.Б. има качеството на трето задължено лице и солидарен
длъжник.
С договор за заем от 19.01.2011 г., страните по заемното
правоотношение се съгласяват ищецът „Л.П.“ да замени изцяло в дълг
физическото лице Р. Д.
Със спогодба от 26.11.2019 г., заемодателят „Инвестиционна компания“
2
АД, представлявано от изпълнителния директор - ответника С. И.;
заемополучателят „Р.П.“ ЕООД, представляван от управителя Р.Б., с
предишно наименование „В.П.“ ЕООД; както и третите задължени лица –
ищецът „Л.П.“ и „Евро Паркет“, също представлявани от техния управител
Р.Б., се споразумяват солидарните длъжници да заплатят остатъчен дълг от
100 000 лв. по договора от 18.01.2011 г., договора от 19.01.2011 г. и водени
във връзка с тях заповедно, арбитражно, исково и изпълнително
производство. Дължимият остатък следва да се погаси на месечни вноски от
минимум 500 лв., платими считано от м. 07.2020 г., но не по-късно от датата
на спогодбата.
С анекс № 1 към спогодбата, подписан на същата дата 26.11.2019 г.,
контрагентите, наред с новия солидарен длъжник и ответник по делото С. И.,
постигат съгласие, както следва: Според чл. 1 в срок до 01.05.2020 г. всяка от
седемте страни инициирала каквото и да е съдебно, изпълнително или
каквото и да е друго производство срещу друга страна или страни по
спогодбата или анекса се задължава да го прекрати и се отказва от
материалното право, предявено със същото. Съгласно чл. 3 при неизпълнение
от някоя страна на задължението по чл. 1, същата дължи на всяка от
ответните страни, по всяко едно инициирано от нея и все още висящо към
01.05.2020 г. производство еднократна неустойка в размер на 100 000 лева.
Според чл. 4 всяко вземане за неустойки по чл. 3 автоматично се счита за
ликвидно и изискуемо към дата 02.05.2020 г. Съгласно чл. 5 освен посочената
в чл. 3 еднократна неустойка неизправната страна, продължаваща действията
по съответното дело или непрекратила го ще дължи на всяка от ответните
страни и ежедневна неустойка в размер на 1 000 лева , автоматично считана
за ликвидна и изискуема от деня, следващ деня, на който е продължило и не е
прекратено съответното дело, като за първи такъв ден ще се счита
04.05.2020г. Съобразно чл. 6, в случай на иницииране от която и да е страна
от анекса или спогодбата на каквото и да е ново производство (съдебно или
изпълнително) след датата на анекса, приложение намират чл. 3 и чл. 5 ,
като неустойките ще се считат автоматично за ликвидни и изискуеми към
датата на инициирането му (без значение дали датата е преди или след
01.05.2020 г.).
Видно от допуснатата и приета по сегашното дело съдебно
графическата експертиза на вещото лице С.Х., подписите върху спогодбата и
3
анекса за „Инвестиционна компания“ АД и ответника С. И. са изпълнени от
последния. Съдът кредитира заключението, чиито констатации по никакъв
начин не се опровергават или разколебават с други преки доказателствени
средства, а още по-малко с обратното становище, застъпено в
графологическите експертизи на вещите лица И. и М., допуснати в друго
самостоятелно развило се производство по гр.д. 53296/2020 г., СРС, 62 с-в.
Тези две експертизи не са събрани в рамките на настоящия граждански
процес, поради което нямат обвързваща доказателствена стойност. В този
смисъл, оспорените частни документи са автентични.
Предмет на спора по делото, очертан в предявения от „Л.П.“ ЕООД,
представлявано от управителя Р.Ж.Б. срещу С. Д. И. иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е дължимостта на сумата от 1 000 лева, като еднократна
ежедневна неустойка само за дата 06.05.2020 г. по чл. 6 вр. чл. 5 от Анекс №
1 от 26.11.2019 г. към спогодбата от 26.11.2019 г.
Неустойката се претендира поради твърдяното нарушение на чл. 5 от
Анекса чрез предявяване от ответника на заявление по чл. 410 ГПК относно
вземане по договора за заем. От материалите на приложеното ч.гр.д.
3517/2020 г., СРС, 43 с-в се установява, че заповедното производство е
образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, с вх. № 3004826 от
23.01.2020 г., подадено от името на заявителя „Инвестиционна компания“ АД
и подписано за него от законния му представител и настоящ ответник С. И.
срещу длъжника и настоящ ищец „Л.П.“, представляван от управителя Р. Д. за
сумата 1 000 лв. – част от задължение по договора от 19.01.2011 г., дължимо
за плащане от 28.01.2011 г. С молба от 13.03.2020 г. на заявителя
„Инвестиционна компания“ АД, подписана от ответника, се иска
прекратяване на заповедното производство с обосновка, че ответникът не бил
подписвал договора за заем от 19.01.2011 г. С влязло в сила на 06.10.2020 г.
определение от 31.08.2020 г., заповедният съд прекратява производството с
мотиви, че молбата обективира искане за оттегляне на заявлението.
Въззивният съд намира, че клаузата на чл. 6 от Анекса към спогодбата
от 26.11.2019 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради
противоречие със закона, с оглед инкорпорирания в нея недопустим
предварителен отказ от право, включително право на иск и справедлив
съдебен процес. Съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД с договора за спогодба страните
4
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки. Принципно и по арг. от чл. 264, ал. 1 ГПК,
недопустим е отказът от бъдещи процесуални права и в частност
предварителният отказ от правото на иск, предприет преди то да се е
породило, проявило или възникнало. Този отказ от бъдещо право, касае
материализирането му преди осъществяване на фактическия състав за
пораждане на съответното спорно накърнено материално право в правната
сфера на неговия носител. Независимо от формата на предварителния отказ
от права - опрощаване, отказ от право на иск, спогодба и други, трябва
субективните права действително да са породени, а не бъдещи. В този смисъл
са ТР № 1/2016 от 30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС; решение №
43/15.03.2011г., т.д. 414/2010 г., ВКС, ІІ т.о.; определение № 678/05.08.2015г.,
т.д. 1865/2014 Г., ВКС, І т.о.; както и определение № 811/29.10.2014 г., т.д.
991/2014 г., ВКС, I т.о.
В случая, чрез Спогодбата от 26.11.2019 г. и Анекса към нея, страните
по делото със взаимни отстъпки окончателно уреждат отношенията си по
повод заемното правоотношение. Обективираният в Анекса от 26.11.2019 г.
отказ от бъдещи съдебни и извънсъдебни претенции касае именно тези права
на вземания, които все още не са били породени в патримониума на
договарящите към момента на волеизявленията. Отказът ги лишава от
реализиране на невъзникнали права в противоречие с нормативното
ограничение - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Отделно, при съобразяване на разяснения в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г.,
ОСГТК на ВКС, уговорената неустойка е нищожна поради нарушен
принципа за справедливост и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая,
нищожна на това основание е клаузата на чл. 5 от Анекса към спогодбата от
26.11.2011 г., а именно за дължима на всяка от ответните страни ежедневна
неустойка от 1 000 лева на ден при иницииране от страна по анекса или
спогодбата, съгласно чл. 6 на ново производство (съдебно или изпълнително)
след датата на анекса, когато приложение намират чл. 3 и чл. 5, като
неустойките ще се считат автоматично за ликвидни и изискуеми към датата
на инициирането му (без значение дали датата е преди или след 01.05.2020 г.).
5
След извършена преценка за нищожност на неустойката, поради
накърняване на добрите нрави, към момента на договарянето, съдът
съпоставя следните критерии: Неустойката е уговорена по вид като
санкционна за конкретно договорно неизпълнение, а не като компенсаторна
за пълно неизпълнение. Нейният размер от по 1 000 лв. на ден за всяка
ответна страна по споразумението, при това, считано със задна дата,
независимо от датата на иницииране на новото производство, не съответства
на значимостта на неизпълнението и последиците от него. Несъществена е
степента на неизпълнение, след като заповедното производство е инициирано
на 23.01.2020 г., а молбата за десезиране на съда датира от 13.03.2020 г.
Предвидимите към момента на договарянето обичайни вреди за ищеца, като
търговец, са нормално по-малки при подобен вид неизпълнение.
Присъждането на неустойката би довело до неоснователното му обогатяване
за сметка на насрещната страна, вместо до адекватно обезщетение. В този
смисъл, с уговорката за неустойка е постигната единствената цел да се
отклони от присъщите й функции, в противоречие с добрите нрави - чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Предвид установената нищожност, искът с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 вр. чл. 5 на Анекс № 1 от 26.11.2021 г.,
към спогодбата от 26.11.2019 г., следва да се отхвърли.
По частна жалба на ищеца „Л.П.“ ЕООД срещу определение от
19.08.2022 г., гр.д. 56143/2020 г., СРС, 167 с-в, с което оставя без уважение
искането по чл. 248 ГПК на „Л.П.“ ЕООД за изменение на решението от
27.06.2022 г. по гр. д. № 56143/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в
частта му за разноските.
В частната жалба се навеждат доводи, че предвид отхвърляне на
предявения от ответника С. И. инцидентен установителен иск за признаване
неистинност на спогодбата и анекса, на същия не следва да се възстановяват
направените разноски от 350 лв. за СГЕ.
Въззивният съд констатира, че по делото не е предявяван инцидентен
установителен иск за признаване неистинност на спогодбата и анекса, поради
което не се дължи постановяване на съответен отхвърлителен диспозитив. В
рамките на съдебното производство, ответникът по реда на чл. 193 ГПК
оспорва истинността на посочените документи и в тази връзка реализира
разноски от 350 лв. за съдебно графическа експертиза. Обстоятелството, че
6
оспорването остава недоказано, обаче не рефлектира върху решаващите
мотиви и крайните изводи за неоснователност на единствения предявен иск
по чл. 92, ал. 1 ЗЗД поради установената нищожност на уговорената в анекса
неустойка. За неоснователно предизвикания съдебен спор, спечелилата го
страна има право да бъде възмездена с реално направените от нея разноски,
пряко свързани с водене на делото по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Частната
жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без
уважение, като неоснователна.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК
следва да се потвърди. Частната жалба следва да се остави без уважение
Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира, но не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.06.2022 г., гр.д. 56143/2020 г., СРС, 167 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Л.П.“ ЕООД срещу
определение от 19.08.2022 г., гр.д. 56143/2020 г., СРС, 167 с-в, с което
оставя без уважение искането по чл. 248 ГПК на „Л.П.“ ЕООД за изменение
на решението от 27.06.2022 г. по гр. д. № 56143/2020 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, в частта му за разноските.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7