№ 7101
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110158965 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу М. И. В. и О. М. С., и двамата от гр. София, в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за
заплащане суми, както следва - М. И. В.: главница в размер на 991,13 BGN
/деветстотин деветдесет и един лева и 13 стотинки/, ведно със законната лихва
за периода от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 127,61 BGN /сто двадесет
и седем лева и 61 стотинки/, главница в размер на 18,28 BGN /осемнадесет
лева и 28 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.05.2018г. до
12.05.2021 г. в размер на 3,54 BGN /три лева и 54 стотинки/ и О. М. С.:
главница в размер на 247,78 BGN /двеста четиридесет и седем лева и 78
стотинки/, ведно със законната лихва за периода от 31.05.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г. в
размер на 31,90 BGN /тридесет и един лева и 90 стотинки/, главница в размер
на 4,57 BGN /четири лева и 57 стотинки/, ведно със законната лихва за
периода от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.05.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 0,88 BGN /нула лева и 88
стотинки/.
По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 30591/2021 г.
по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците подали възражения,
поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
1
предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като
поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ., аб. № 53097, са потребявали
топлинна енергия в периода 01.05.2017г. до 30.04.2020г., която не са
заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че същите дължат заплащане на исковите суми за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ., аб.№ 53097, ведно с
дължимите лихви за забава по издадената заповед от 16.08.2021 г. по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 30591/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. И. В. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, по подробно
изложени съображения. Оспорва наличието на договорни правоотношения
между страните. Оспорва да е собственик на процесния имот. Твърди, че няма
валидно правно основание за претенцията за заплащане на дялово
разпределение, както и за начисляване на лихви за забава. Прави възражение
за изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. М. С., чрез упълномощения
адв. И. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен, по подробно изложени съображения. Оспорва наличието на
договорни правоотношения между страните. Оспорва да е собственик на
процесния имот. Твърди, че няма валидно правно основание за претенцията за
заплащане на дялово разпределение, както и за начисляване на лихви за
забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституирано трето лице – помагач „Далсия“ ООД, което
не е взело становище по исковете.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл.422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е
да докаже, че ответникът е собственик или ползвател на имот, който през
процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, както и
количеството потребена енергия и нейната цена. Ответникът следва да
докаже, че вземанията на ответника са погасени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на ЗОбС № 5288/98 г. между Столична община, район
Надежда и М. И. В., . В., както и удостоверение за наследници от 17.01.2008 г.
се установява, че ответниците М. И. В. и О. М. С. са придобили право на
собственост върху апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“,
бл. 5, вх. А. Не се установява собствеността върху апартамента да е била
2
прехвърлена на трето лице в периода 2017-2020 г., за който са били начислени
процесните вземания.
Представен е Протокол от 17.10.2002 година от Общо събрание на
етажните собственици и наематели в жилищна сграда бл. 5 в гр. София, ., Б и
В, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с „Бруната
България“ ООД (ново наименование „Далсия“ ООД) от името на етажната
собственост за предоставяне на услугата топлинно счетоводство и е
предоставен списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна
сграда, сред които фигурират и М. И. В. и . В.а.
От Договор № 2296 от 25.10.2002 г. се установява, че за сградата в
режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к.
„Свобода“, бл. 5, вх. А, Б и В е възложено на „Бруната България“ ООД (ново
наименование „Далсия“ ООД) да достави и монтира термостатни вентили и
термостатни разпределители за разхода на топлинна енергия, както и да
предоставя услугата „топлинно счетоводство“ относно топлинната енергия,
консумирана от потребителите.
Видно от представените Договор № Д-О-60/28.05.2018 г. и Договор №
Д-О-72/09.06.2020 г., ищецът е възложил на „Бруната“ ООД да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост.
Представени са извлечение от сметка за аб. № **********, съобщения
към фактури, съдържащи изравнителни сметки за периода 01.05.2017 г. –
04.2020 г., както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. – 04.2020 г., издадена от „Далсия“ ООД.
По делото са приети констативни протоколи, от които се установява, че
ответниците или членове на тяхното домакинство не са присъствали на
редовните отчети на уредите за дялово разпределение на 01.07 и на 11.07.2020
г., поради което консумираната топлинна енергия за съответния период е
изчислена на база.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови
абонати от „Топлофикация“ ЕАД на клиенти в град София (ОУ-2016г.),
одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., публикувани във вестник
„Монитор“.
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия за
абонатната станция, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 5, вх.
А се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Топломерът се отчита от служители на „Топлофикация София“ ЕАД в
началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който
се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца.
3
През целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
разходи от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите.
В жилището е имало 3 броя отоплителни тела, на които са монтирани
топломери и един водомер за топла вода. Измервателните уреди са преминали
метрологична проверка и са били изправни. Дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от „Далсия“ ООД на база реален отчет на
разпределителите, вкл. за топла вода, за сезони 2017/2018 г. и 2018/2019 г. по т.
5.2 и т.6.4. от Приложението към Наредба № 16-334. Показанията от
протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки. За периода 2019/2020 г. ответниците не са осигурили достъп на
дружеството за дялово разпределение за отчитане на уредите в имота, поради
което е начислен служебен разход на максимална мощност за отоплителните
тела съгласно т. 6.5 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-
1. Според заключението поради неосигуряване на достъп до апартамента за
отчитане на показанията за сезон 2019/2020 г. топлата вода е изчислена
прогнозно в съответствие с нормативните разпоредби.
От заключението по СТЕ се установява, че процесният имот е с
отопляем обем 130 кв.м. (142 кв.м. заедно с общите части) съобразно Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя
на домсъвета на ищеца. На базата на този отопляем обем се разпределя
енергия, отдадена от сградна инсталация съгласно приложимата наредба. За
процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е изчислено коректно от „Далсия“ ООД по формула съгласно т.
6.1.1. от Приложенията към Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 и в
зависимост от топлофизичните особености на сградата и отоплителната
инсталация, като то е разпределено пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект. Според заключението заложената в подробните
изравнителни сметки ТЕ за сградна инсталация напълно съответства на
отчетената по общия топломер.
В обобщение разпределението на топлинната енергия в апартамента е
извършвано в съответствие с изискванията на действащите нормативни
разпоредби. От заключението по СТЕ се установява, че за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. е доставена топлинна енергия на имота на обща
стойност 3328,07 лв., от които 398,78 лв. за сградна инсталация, 1945,84 лв. за
отопление и 983,45 лв. за топла вода. Начислената сума по предходни фактури
за периода е 2928,33 лв., като след изготвяне на изравнителната сметка сумата
за доплащане е 399,79 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
потвърждава, че дължимите от ответниците суми за консумирана топлинна
енергия се равняват на горните стойности. Няма предоставени платежни
документи, които да удостоверяват извършено плащане по фактурите.
От заключението се установява, че дължимата лихва за забава върху
4
главницата за първия отчетен период (01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.), начислена
от 15.09.2018 г. до 12.05.2021 г. е 78,93 лв. За втория отчетен период
(01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.), лихвата се начислява от 15.09.2019 г. до
12.05.2021 г. и е равна на 217,57 лв. За третия отчетен период (01.05.2019 г. –
30.04.2020 г.), лихвата се начислява от 16.10.2020 г. до 12.05.2021 г. и е равна
на 66,34 лв. Общо лихвата за трите периода е равна на 362,84 лв.
От заключението се установява също, че размерът на главницата за
период от три години преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК (31.05.2021 г.), т.е. частта от нея, която не е погасена по давност, е 2528
лв. Размерът на дължимите лихви върху главницата, станала изискуема в
периода 31.05.2018 - 16.10.2020 г., при това положение е 276,05 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума.
Ответниците следва да ангажират доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването
на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на
ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката,
обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените
хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното
предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и
асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на
топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение
топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
5
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. Ответниците не излагат конкретни възражения
относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото
дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
„Топлофикация София“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал.
3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. По делото не се установява ответниците да са предложили,
нито договорили специални условия с топлопреносното предприятие.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за
процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според §
1, 2а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. №
2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар
последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения
правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване
решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от
присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят
приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
6
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че М. И. В. и О. М. С. са собственици на
процесния топлоснабден апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к.
„Свобода“, бл. 5, вх. А, поради което имат и качеството потребители на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и
следователно се намират в облигационно отношение с доставчика на тази
услуга в сграда в режим на етажна собственост. По делото се установи, че с
решение на мнозинството от етажните собственици сградата е била
присъединена към топлопреносната мрежа, като ответниците не доказаха, че
са отказали доставянето на топлинна енергия в апартамента си.
Ето защо, съдът приема, че между ищеца и ответниците са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., предвид което
ответниците са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска за
заплащането на стойността на потребената топлинна енергия през процесния
период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период e изготвeна изравнителна сметка от
дружеството, извършващо дялово разпределение, в случая „Далсия“ ООД, с
оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период. От
приетите експертни заключения се установява, че в издадените изравнителни
сметки взаимоотношенията между страните са уредени при спазване на
приложимата нормативна уредба, поради което подлежи на заплащане от
ответниците начислената им енергия за целия претендиран период, които не са
погасени по давност. Това важи както за топлинната енергия, консумирана в
периода 2017/2018 г. и 2018/2019 г., която е изчислена по реални стойности,
така и тази, отчетена по базови стойности за 2019/2020 г. По отношение на
последната от писмените доказателства по делото и от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че ответниците не са
7
осигурили достъп на дружеството за дялово разпределение за отчитане на
уредите в имота за периода 2019/2020 г., поради което законосъобразно е
начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела
съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за
топлоснабдяването, вкл. и за потребената топла вода.
По отношение на разпределената топлинна енергия за сградна
инсталация съдът също намира въз основа на СТЕ, че тя е коректно изчислена
по формулата, съдържаща се в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредбата за топлоснабдяване. Въпреки че тази разпоредба е отменена с
Решение № 7276 на ВАС от 3.07.2023 г., Oбн., ДВ, бр. 16 от 25.02.2025 г., в
сила от 25.02.2025 г., то правните последици на отмяната съгласно чл. 195
АПК настъпват занапред след обнародването, т.е. в случая от 25.02.2025 г.
Действието на отменената разпоредба не отпада с обратна сила, поради което
тя продължава да регулира съответните отношения, осъществили се преди
отмяната (Тълкувателно решение № 2/2014 от 19 ноември 2014 год. по т.д.
2/2014 г.). В настоящия случай се касае за извършено изчисление на топлинна
енергия за сградна инсталация с изравнителни сметки, издадени в периода
2018-2020 г. В този период методиката за изчисляване на разпределена
топлинна енергия за сградна инсталация по т.6.1.1. от Приложението към
Наредбата за топлоснабдяване е била действаща, поради което и изчисленията
са били коректни и законосъобразни.
Съгласно данните от СТЕ и ССчЕ размерът на потребената топлинна
енергия за процесния период за топлоснабдения имот, изчислена при горните
съображения, е общо 3328,07 лв., от които 398,78 лв. за сградна инсталация,
1945,84 лв. за отопление и 983,45 лв. за топла вода. Имайки предвид, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 31.05.2021 г.,
а вземанията за плащане за топлинна енергия са периодични и се погасяват с
кратката 3-годишна давност на основание чл. 111, б „в“ ЗЗД, то вноските,
станали изискуеми преди 31.05.2018 г., са погасени по давност. От
заключението по ССчЕ се установява, че размерът на главницата за период от
три години преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, т.е.
частта от нея, която не е погасена по давност, е общо 2528 лв., като за
горницата до пълния претендиран размер от 2973,29 лв. искът следва да се
отхвърли.
По отношение на претенцията за заплащане от ответниците на такса за
дялово разпределение според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът
на заплащане на услугата "дялово разпределение" се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение, а
според чл. 22, ал. 2 от същите услугата „дялово разпределение“ се заплаща на
8
продавача – „Топлофикация София“ ЕАД. От това следва, че именно
ищцовото дружество начислява такси за дялово разпределение и на него се
дължи заплащането от абонатите. По делото е представена справка от
ищеца за дължимите такси за дялово разпределение за процесния апартамент,
както и за лихвите за забава, начислени върху тях. Като частен свидетелстващ
документ за факти, изгодни за страната, която го е представила, тази справка
няма материална доказателствена сила, а доказателствената стойност е
ниска и се преценява от съда с оглед на останалите факти и доказателства по
делото. Въпреки това, поради установеността на таксата за дялово
разпределение в общите условия и при липсата на доказано плащане от
ответниците на каквито и да било суми в полза на ищеца, съдът приема, че
искът е установен по основание в тази част. По отношение на размера на
вземането, на съда е служебно известен приблизителният размер на тази такса
– обикновено малко над 2 лв. на месец, което отговаря на предявената от
ищеца сума. Поради това и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че следва
да присъди на ищеца пълния претендиран размер на таксата за дялово
разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г. – 54,83 лв.
След служебно установяване на наследствените дялове на ответниците
въз основа на представените по делото доказателства, съдът констатира, че
правото им на собственост върху процесния недвижим имот се разпределя,
както следва: М. В. – 4/12; О. С. – 1/12. При това положение задълженията за
заплащане на отоплението на съсобствения недвижим имот следва да се
разпределят пропорционално на идеалните части. Така дължимата главница за
потребена топлинна енергия от М. В. е в размер на 842,67 лв., а от О. С. –
210,67 лв. За дялово разпределение М. В. дължи 18,28 лв., а О. С. – 4,57 лв.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размерът на лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва от общо 382,83
лв. върху главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, която лихва се начислява за периода от 15.09.2018 г. до 12.05.2021 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съобразно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия плащането на цената на доставяната топлинна
енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва
по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в случая е установен по основание предвид наличието на главен дълг
и забава в плащането му. Доколкото главното задължение е възникнало като
срочно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника.
Законната лихва за забава за главницата, дължима за периода 2017/2018
г., се начислява от 15.09.2018 г. – датата, на която е изтекъл 45-дневния срок за
9
плащане на изравнителната сметка, до 12.05.2021 г. и възлиза на 78,93 лв.
Законната лихва за забава за главницата, дължима за периода 2018/2019
г., се начислява от 15.09.2019 г. – датата, на която е изтекъл 45-дневния срок за
плащане на изравнителната сметка, до 12.05.2021 г. и възлиза на 217,57 лв.
Законната лихва за забава за главницата, дължима за периода 2019/2020
г., се начислява от 16.10.2020 г. – датата, на която е изтекъл 45-дневния срок за
плащане на изравнителната сметка, до 12.05.2021 г. и възлиза на 66,34 лв.
Общо стойността на законната лихва за забава за периода е 362,84 лв.
Тъй като част от главницата, станала изискуема преди 31.05.2018 г., е погасена
по давност, то на основание чл. 119 ЗЗД се погасяват и лихвите за забава върху
тази част като акцесорни вземания. При съобразяване на лихвите, погасени по
давност, на ищеца остава да се дължат 276,05 лв. – законни лихви за забава.
Съобразно дела от имота на всеки от ответниците, вземането се разпределя
между тях, както следва: М. В. дължи 92,01 лв., а О. С. – 23 лв.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва за забава за периода
31.05.2018 г. – 12.05.2021 г. върху неплатените такси за дялово разпределение
в размер на 10,61 лв., тъй като последните не са погасени по давност. Лихвата
възлиза съответно на 3,52 лв. за М. В. и 0,88 лв. за О. С..
По разноските
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е сторил разноски в исковото производство в размер на 1205 лв., в които се
включва и претендираното юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер на 100 лв., което не е прекомерно, тъй като отговаря на
минимума по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Тези
разноски следва да се понесат от ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съответно на уважената част от иска - за 1010,56 лв., а между тях
пропорционално на размера на задълженията им, а именно – О. С. за 202,11
лв., а М. В. за 808,45 лв.
Направените в заповедното производство разноски от ищеца възлизат
на 118,43 лв. и следва да се разпределят между ответниците съответно на
дяловете им в съсобствеността – за О. С. – 9,86 лв., а за М. В. – 39,48 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответникът
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от представените
доказателства по делото ответниците са били представлявани от по един
адвокат на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата – като материално затруднени лица. В такъв случай съдът следва
да определи справедливо възнаграждение за адвокатите в съответствие с
материалния интерес и правната сложност на делото, като съобрази насоките
на Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед
материалния интерес на делото под 1000 лв. срещу О. С. и малко над 1000 лв.
срещу М. В. и като съобрази чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 съдът определя
възнаграждение за адв. Н. И. в размер на 400 лв., а за адв. М. Л. – 420 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете на адв. И. следва да се присъди
вземане в размер на 64,55 лв., а на адв. Л. – 67,78 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 90 състав
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. И. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ... дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, представлявано от ...-изпълнителен директор следните суми: 842,67 лева
– главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в
размер на 92,01 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2018 г.
до 12.05.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над сумата от 842,67 лева
до пълния предявен размер от 991,12 лв. и иска за мораторна лихва над
сумата от 92,01 лева до пълния предявен размер от 127,60 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. И. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ... дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, представлявано от ...-изпълнителен директор следните суми: 18,28 лева –
главница, представляваща такса за услугата „дялово разпределение“ за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на
3,52 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 31.05.2018 г. до
12.05.2021 г., както и 39,48 лв. – разноски в заповедното производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че О. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ... дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, представлявано от ...-изпълнителен директор следните суми: 210,67 лева
– главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в
размер на 23 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
12.05.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над сумата от 210,67 лева до
пълния предявен размер от 247,78 лв. и иска за мораторна лихва над сумата от
23 лева до пълния предявен размер от 31,90 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че О. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ... дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, представлявано от ...-изпълнителен директор следните суми: 4,57 лева –
главница, представляваща такса за услугата „дялово разпределение“ за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на
0,88 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 31.05.2018 г. до
11
12.05.2021 г., както и 9,86 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. И. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ... да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
представлявано от ...-изпълнителен директор, сумата в размер на 808,45 лв.
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. М. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ... да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
представлявано от ...-изпълнителен директор, сумата в размер на 202,11 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, представлявано от ...-изпълнителен директор да заплати на адв. Н. И. И.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер сумата
в размер на 64,55 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, представлявано от ...-изпълнителен директор да заплати на адв. М. Л.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер сумата
в размер на 67,78 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач,
конституирано на страната на ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12