Р
Е Ш Е Н И Е
№
542
гр.Плевен,
23.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен първи състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през 2022 г. в
състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
участието на секретаря М. Кръстева, като разгледа административно дело номер 880 по описа за
2022 година докладвано от съдията Дилова, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет. /.
Производството
по делото е образувано по жалба на В.Й.Д. ***, срещу Заповед № 3Д/Д-ЕН-197/24.10.2022
г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" –Плевен, с която детето
С.П.Д., родена на ***г. е настанено временно в социална услуга резидентен тип ЦНСТДБУ ул.
„Бяло море“ Плевен, до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД или до
промяна но обстоятелствата. Жалбоподателката излага подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт, като моли за неговата отмяна. Твърди, че на
20.10.2022г. майката се е опитала да събуди детето С., но не е успяла, поради
което е потърсила лекарска помощ. Установило се е, че детето е погълнало
таблетки от лекарство на по-големия си брат Й., и е прието в болница. Твърди
се, че при приемането в болницата, медицинските лица са уведомили органите на
МВР за съмнения за причинено насилие от страна на майката, тъй като по едната
скула на детето е имало хематом. Твърди се, че след това в дома на майката са
пристигнали служители на полицията и социални работници.Твърди се, че след като
е преминало тревожното здравословно състояние на детето, то е обяснило на майка
си, че е погълнало таблетки от лекарството на брат си Й., като не се е
изяснило по какъв начин е станало това.
Твърди се, че детето не е съобщило за причинено насилие от страна на майката,
нито има данни от медицинските лица за установена травма в лявото слепоочие и
зигоматичната област да са в резултат от насилие върху детето.Твърди се, че
след като децата З. и Й. са били изведени от дома на майката, а детето С. е
било настнено в болница, майката на децата е отведена във първо РУ на МВР, дала
е обяснения, провела е интервю с психолог. Твърди се, че майката не е
упражнявала насилие върху децата, че е отдадена на грижите на своите деца,
полага адекватни грижи за З., успява да овладее състоянието на детето Й., и
насърчава и се грижи за детето С.. Твърди, че в оспорената заповед не са
обсъдени качествата на майката, а жилищните условия при които са отглеждани
децата действително са занемарени, но подобряването им не е непреодолимо и може
да се осъществи в кратък срок и не може да се сравни с опасността да бъде нанесена психична и емоционална
травма при откъсването на децата от семейната среда. Твърди се, че откъсването
на детето С.Д. от неговата майка, може да доведе до непоправими последствия в
емоционалното развитие на детето, поради нейната изключителна чувствителност. Твърди
се, че е нарушен принципа на служебното начало и всестранното изясняване на
обстоятелствата, които налагат прилагане на мерки за закрила, които налагат
прилагане на мерки за закрила, които са щадящи за психиката и развитието на
децата, като не е обсъдена възможността за прилагане на мерки по реда на чл. 28
т.1,3 и т.5 от ЗЗДетето. Твърди се, че в оспорената заповед няма мотиви относно
основанието по чл. 25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето. Моли съда да отмени оспорената заповед №
ЗД/Д-ЕН-197/24.10.2022г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане “
Плевен, като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът
– директорът на Дирекция "Социално подпомагане" –Плевен, чрез
процесуалния си представител юрк. С. излага становище, че жалбата е неоснователна
и моли да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна, С.Д. представлявана от адв. В.К. моли съда жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересовата
страна П.Д., редовно призован се явява лично и изразява становище да се отхвърли
жалбата. Счита, че настаняването на детето в ЦНСТ е в интерес на детето.
Представителя
на ОП Плевен, в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на
оспорвания административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Детето
С.П.Д. е родено на ***г.Родители на детето са В.Й.Д. и П.В.Д..
Видно от представените по делото доказателства е, че по
повод постъпил в ДСП устен сигнал от Г.М. – ИДПС към Първо РУ на МВР Плевен /
стр.26 от делото/ за съмнение за упражнено насилие от страна на майката В.Й.Д.
спрямо детето С.П.Д., майката е приведена в следствения арест към Първо РУ на
МВР и детето е останало без родителска грижа е извършено проучване, при което е
установено, че няма лице, което да полага грижи за детето С.П.Д. в среда близка
до семейната, поради което детето е настанено в ЦНСТгр.Плевен, ул. „Бяло море“
№ 15 до постановяване на решение за
настаняване по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.
По делото е представен
доклад за оценка на постъпил сигнал/стр.19/ изготвен от Д.Иванова - социален
работник закрила на детето, от който се установява че детето се справя добре с
учебния материал и помага на другите деца, но е идвало на училище в не добър
хигиенен вид, и в началото на годината две деца са обидили детето, след
проведен разговор децата са се извинили на С., а детето е започнало да идва на
училище в по-добър външен вид и хигиена, почнала е да ползва парфюм. Посочено е
, че детето е „дете в риск“ по смисъла на пар.1 от ДР на ППЗЗД, тъй като за
същото съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено , интелектуално и социално развитие.
Посочено е, че към момента не са установени други близки и роднини,
които да изразяват желание да отглеждат детето, поради което е направено
предложение да се предприеме мярка за закрила- настаняване в социална
институция резидентен тип „ЦНСТ“ гр.Плевен, ул.“Бяло море“№16.
Видно
от представения по делото социален доклад/стр.31/ изготвен при проведеното
административно производство е, че при приемане на детето в спешно отделение на
УМБАЛ детето е било с травматичен хематом в областта на лява орбита, слепоочие
и зигоматична област. Детето е прието в клиника по токсикология за лечение,
след стабилизиране на състоянието е изписано на 25.10.2022г. Установено е, че детето посещава НУИ
„П.Пипков“ гр. Плевен и се обучава на музикален инструмент – тамбура.
Установено е, че майката сама полага грижи за
децата си, че жилищните условия, при които се отглеждат децата са в лошо
състояние, Установено е, че семейството ползва наследствено жилище в гр.
Плевен, ж.к. „Дружба“ бл. 136, вх.В ет. 4 ап.13, което представлява гарсониера.
Установено е, че в жилището са струпани ненужни вещи, дрехи и всякакви
предмети, че жилището е непроветрено, мирише , има мухъл.До мебелите не може да
се достигне от предметите, разпилени
навсякъде. В банята има разположени детска количка, колело и други предмети
препятстващи използването и по предназначение. Казанчето на тоалетната не
работи и видимо вода не е пускана от дълго време. В жилището прозорците не се
виждат от вещи, не влиза светлина и хигиенно-битовите условия са много лоши. По
отношение доходите на майката е установено, че майката е била назначена за
„личен асистент“ на детето Й. Д., че доходите и се формират от месечна помощ по
реда на чл. 8 Д от ЗСП в размер на 550 в за детето Й. Д., 110 лв месечна помощ
по реда на чл. 7 от ЗСП за децата С. и З.. Бащата на С. и Й. плаща месечна
издръжка в размер на 230 лв за детето Й. и 180 лв за детето С.. Установено е,
че детето Й. Д. е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК с определени 100% ТНР, майката на
децата е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК до 01.03.2019г. с водеща диагнова
епилепсия. Прието е, че С. е „дете в
риск“ по смисъла на чл. 1 т.11 б. „б“ от ДР на Закона за закрила на детето и е
установена необходимост от осигуряване на безопасна, сигурна и спокойна среда
на живот. Дадена е препоръка за настаняване на детето в социална услуга
резидентен тип- ЦНСТДБУ гр.Плевен за две години. Издадени са направления за
ползване на социални услуги от майката В.Д., с цел повишаване и оценка на родителския капацитет.
От
представената по делото епикриза на детето С.Д. е видно, че детето е прието в
клиника по клинична токсикология към УМБАЛ Д-р Г.Странски Плевен в тежко
увредено общо състояние, травматичен хематом в областта на лявата орбита,
слепоочие и зигоматична област. Повод за приемане на детето в болница е, че
майката не е успяла да събуди детето С., което било неконтактно.От епикризата
се установява, че се касае за остра медикаментозна интоксикация с Neurotropo и Leponexo, неустановено
количество, протекла с общотоксичен синдром.
Видно
от представената по делото Заповед № ЗД/Д-ЕН-197 /24.10.2022г. е, че на осн. чл. 27 ал.1 вр. с чл. 4 ал. 1 т.5 и
чл. 25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗД, детето С.П.Д. *** за срок до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. За да издаде оспорената заповед
административния орган е приел, че майката на детето е приведена в следствения
арест към Първо РУ на МВР, с оглед наличие на данни за упражнено от нея
физическо насилие по отношение на другото и дете С.Д., след което детето Й. Д.
е останал без родителска грижа. При извършената проверка относно възможността
детето С.П.Д. да се полагат грижи в среда близка до семейната е извършено
социално проучване относно наличие на социална услуга резидентен тип на
територията на Община Плевен, което да отговаря на профила му е установено свободно място в ЦНСТДБУ гр.
Плевен, ул. „Бяло Море“ № 16, където да се полагат грижи за детето.
В
хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Ц.Г., Г.М., К.М.,П.М.,
И.К. по искане на ответника, и св. Я.Чернев, В.Николова и Хр. П. по искане на
жалбоподателката.
От
показанията на първата група свидетели се установява, че не са получавали
сигнал за детето Й., но по повод сигнала за детето С. са посетили жилището на
жалбоподателката. От показанията на свидетелите се установява, че децата на
жалбоподателката живеят в неподходящи за отглеждане и развитие на детето битови
условия, жилището е непроветрено, занемарено, няма въздух и няма необходимите
условия за отглеждане на детето. Видно
от показанията на свидетелите е, че детето е настанено в институция, поради
това че след сигнала подаден до Първо РУ на МВР за приемане на дете в кома в
ЦСМП Плевен е получена информация, че майката ще бъде задържана и няма кой да
полага грижи за децата. По делото се установи, че майката на детето е
съдействала на социалните работници да се успокои детето и да бъде заведено в
ЦНСТ.От показанията на св. М. се установява, че лекарката, която е преглеждала
детето С. е констатирала кръвонасядания на
едното око на детето, но тъй като детето е било транспортирано веднага в
болницата свидетелят не е възприел това
визуално.Втората група свидетели водени от майката на детето установяват, че в
момента се прави ремонт в дома на В., багажа е изнесен, и най-много след една
седмица ремонтът ще бъде свършен.
Свидетеля Чернев заявява, че са помогнали на майката да изчисти
апартамента и което е трябвало да бъде изхвърлено е изхвърлено. Св. П. и
Николова заявяват пред съда, че майката се грижи за децата и когато се налага
да отсъства ги моли да наглеждат двете по-малки деца, а детето Й. не оставя
никога само. В показанията си пред съда св. П. заявява, че комшиите говорят, че
майката биела децата, но това не е вярно и майката се грижи за децата си.
В съдебно заседание съдът е изслушал майката,
която заявява че не е удряла С., че под окото на детето имало лека драскотина,
а не хематом. Заявява, че е удряла детето за да го събуди. Майката заявява, че
ще направи всичко за да си върне децата тъй като те са единственото и семейство
и много ги обича. В последното съдебно заседание, майката заявява, че е започнала ремонт на жилището, както и че
децата вече няма да имат достъп до лекарствата, които са прибрани в шкафа и са
заключени.
Бащата
на детето- П.Д. в съдебно заседание заявява, че не може да отглежда детето,
дори не го е виждал наскоро.
Детето
С. беше изслушано в „синя стая“ в присъствието на психолог. По време на
изслушване на детето е заявило, че хапчетата на брат му Й. стоят в една кутийка
до леглото. Детето заявява, че хапчетата са паднали, трябвало е да ги събере,
но е намерила само три.Детето заявява, че трите хапчета са паднали в паницата и
с картофите и не е забелязала как е погълнала хапчето. След това и се е доспало
и се е събудила в болницата. Детето споделя, че по принцип майката дава
хапчетата на Й., но един път е трябвало тя да даде хапчетата, поради което
майка и внимателно и е обяснила как да
дава хапчетата на брат си.Детето споделя, че не е внимавало и е дала на брат си
две малки хапчета, които са успокоителни, и майка и се е чудила защо Й. е бил
толкова спокоен и я предупредила да внимава какви лекарства дава на брат
си.Детето споделя, че заедно с майка си и братята си спят заедно , но обича да
гушка малкия си брат, както и обича да си стои в къщи, където има много плюшени
играчки, не обича да се къпе и да се
реши, поради което понякога прилича на таралеж.
Изслушването
на детето е проведено в присъствието на психолог-Вл.
Д., който изразява становище, че при изслушването детето е било адекватно, че
се е опитвала да насочи разговора в нейната посока. Според психолога детето има
много силна емоционална връзка с майката, но не се чувства зле и на мястото, в което
се намира в момента – ЦНСТ.
С.
А.- социален работник в ЦНСТ пред съда заявява, че когато е дошло в
центъра детето е било крайно занемарено.
С мазна коса, некъпано, облечено с дрехи в окаяно състояние. Според психолога детето споделя какво се е
случило, но все едно тя не участва в тази случка и това не и се е случило на
нея.Заявява, че детето се чувства добре, свири и ходи на училище . Твърди, че в
училище били доволни от това как С. ходи на училище, поради това че детето ходи
облечено с нови дрехи, чисто, подстригано.
По
делото е представена епикриза от проведено лечение на детето З. В.Д. в периода
03.09.2022г-06.09.2022г. в Клиника по педиатрия, от която е видно че детето е
постъпило в болница с данни за вероятна интоксикация с „Лепонек“
По
делото е представено копие от образувано досъдебно производство № 635/2022г. по
описа на Първо РУ Плевен,затова, че на 20.10.2022г. в гр. Плевен била причинена
средна телесна повреда на малолетната С.П.Д. ***, престъпление по чл. 131 ал.1
4 пр.2 вр. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
При така установените факти, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадени в срок от надлежни страни, като са
насочени срещу годен за оспорване по съдебен ред административен акт.
Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следните съображения:
Оспореното
решение е валиден административен акт, обективиран в писмена форма и подписан
от издателя си. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед
на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. С оглед местоживеенето на детето С.Д. ***, и попадането на същата
община към Дирекция "Социално подпомагане" като териториална структура на АСП, оспорената
заповед е издадена от директора на тази дирекция като материално и териториално
компетентен административен орган. Видно
от представената по делото Заповед № ЧР –СП-1 3500/05.08.2022г., М.К.М.е
назначена за Директор на ДСП Плевен .
Заповедта
е в предписаната от закона форма, подписана е от издателя си, посочени са
правните и фактически основания за издаването й.
Основанията
за настаняване на дете извън семейството са посочени в разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗЗДет., а именно дете:
-
чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени; -
чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не
полагат грижи за детето; -
чиито
родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат; -
което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие; -
в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; - чиито родители, настойници или
попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по
смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за
неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Съгласно ал. 2
на тази разпоредба, настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл. 26 от
ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред.
Именно
такъв е предметът и на процесната заповед, а именно за временно настаняване на
детето в ЦНСТДБУ гр. Плевен ул. „Бяло море“ № 16, която има действие до
произнасянето на съда по чл. 28 от ЗЗДет. или до промяна на обстоятелствата.
От
изложеното следва, че за да възникне основание за издаване на заповед за
временно настаняване, е необходимо от страна на компетентния административен
орган да е направена преценка за наличие на някое от обстоятелствата,
формулирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД, която предоставя възможност
детето да бъде настанено за отглеждане извън семейната му среда.
Една
от мерките, чрез които се осъществява закрилата на детето по ЗЗД, е тази по чл.
4, ал. 1, т. 5 от закона - предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални
услуги за резидентна грижа. Именно тази мярка е приложена по отношение на
детето С.Д.. Според чл. 5, ал. 2 ЗЗД,
условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на
деца и настаняването им в социални и интегрирани здравно-социални услуги за
резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на
Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и
председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Касае се за Наредбата
за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето
на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.
Съгласно чл. 4 от Наредбата, мерки за предотвратяване изоставянето на деца и
настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно
или повече от следните обстоятелства: т. 1. при постъпил сигнал за дете в риск
от изоставяне или при подадено заявление в дирекция "Социално
подпомагане" за настаняване на дете в специализирана институция; т. 2.
настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на детето на друго дете от
семейството; т. 3. родителите са изразили намерение за настаняване на детето в
специализирана институция; т. 4. родителите са без постоянни доходи и/или без
жилище; т. 5. установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при
родител или при член от семейството; т. 6 и т. 7 са отм.; т. 8. детето е с
увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите
имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности; т. 9. други
обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне. В случая следва да
бъде съобразена и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, която определя основанията
за настаняване на детето извън семейството, две от които са посочени в т. 3 на
чл. 25, ал. 1, а именно: дете, чиито
родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат. Съдът намира, че обстоятелствата
в конкретния случай обосновават наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, детето С. да бъде
настанено извън семейството, а именно: 3. чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В случая Дирекция
"Социално подпомагане" –Плевен е направила извод за наличие на
обстоятелства по т. 3 на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД – дете чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или чиито
родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат. Според определението, дадено в § 1, т. 6 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗДет. "грижата" е съвкупност от всички действия,
произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите
и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за
гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси. Съдът намира, че
към датата на издаване на заповедта, по делото са установени обстоятелства,
които обосновават обективна невъзможност на жалбоподателката да отглежда детето
Й., тъй като са били налице съмнения за
причинено от майката на другото дете в семейството насилие, които към този
момент не са били проверени, както и майката е била отведена в полицията. Видно
от събраните по делото доказателства е, че бащата не се интересува от
отглеждането на детето, единствено предоставя издръжка, за която е осъден с
влязло в сила решение.Въпреки усилията на майката, детето/респ. децата и са
отглеждани в крайно неблагоприятни условия, при липса на елементарна хигиена и
ред. Не се спори, а и съда възприема усилията на майката да се грижи за децата
си, но майката не се е постарала да
осигури условия на първо място за опазване живота и здравето на децата и. Този
извод на съда е мотивиран от обстоятелството, че двете по-малки деца, в период около месец са
имали достъп и са поглъщали лекарства на детето Й., които са станали причина за
интоксикация на двете по- малки деца и приемането им в спешно отделение, респ.
клиника по токсикология на лечение. По делото не се оспорва, че лекарствата на
детето Й. са се намирали на място, което е достъпно за децата отглеждани в семейството- на нощното
шкафче по думите на С.. В случая се касае за 11 годишно дете, което има нужда от непрекъснато обгрижване, и освен
физически нужди, особено силно има нужда и от психологическа и емоционална
подкрепа, която не се оспорва че е оказвана от майката. За отглеждането на
детето обаче, са важни както емоционалната връзка, подкрепата, личния пример и
привързаността към детето от страна на майката и сестрата, така и чисто материалните и хигиенно-битовите
условия. За да бъде прието, че родителят полага изискуемите грижи за детето,
следва да се установи комплексно изпълнение на всичките задължения, които той
има спрямо детето и то за постоянно, в което задължение се включва и създаването на условия за отглеждането и
възпитанието му. Съдът намира за безспорно установена фактическата обстановка,
така както е описана в Социалните доклади, приложени по делото. Съгласно т. 1
на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989
г., ратифицирана с решение на В. от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991
г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал.
1 и 2 от ЗЗДет., прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите
права и интереси. Един от основните принципи на закрила, изведен в чл. 3, т. 3
от ЗЗДет. е "осигуряване най-добрия интерес на детето", а съгласно
дефиницията на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. в него се включва преценката на седем
самостоятелни характеристики и потребности на детето и способности на
родителите да се грижат за него желанията и чувствата
на детето.Съгласно сочената разпоредба „най-добър интерес на детето" е
преценка на : желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата;други обстоятелства, имащи отношение към детето.В т. 6 от ДР на
ЗЗД е дадено легално определение на грижа за детето- "Грижата" е
съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на
родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по
силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на
неговите интереси. Ето защо, съдът приема че майката на детето е полагала грижи
при отглеждането и възпитанието на детето С., но тези грижи не достатъчни, за
да приеме съдът, че майката е изпълнила напълно задълженията си за осигуряване
на спокойна и здравословна среда на детето С., с оглед събраните доказателства
за крайно лошите битови условия, при които е отглеждано детето и създадената
опасност за живота и здравето му, с оглед безконтролното разполагане на силни
медикаменти навсякъде в жилището. Видно от представените по делото
доказателства е, че през м. септември най-малкото дете в семейството се е
натровило с медикаменти на Й., както и че се е случвало детето С. да дава на
по-големия си брат лекарствата, които той приема.
По
делото е безспорно установено към правнозначимия момент на издаване на
оспорената заповед, с оглед съмненията за причинено насилие от страна на майката В. Денчев върху детето С. и отвеждането и в полицията/
без да е задържана, тъй като доказателства за задържане в следствения арест на
майката не са ангажирани по делото/ е била в невъзможност да полага грижи да детето.
С оглед провежданите процесуално-следствени действия и неизвестната им
продължителност, правилно административния орган е приел, че майката е била в
обективна невъзможност да отглежда детето С. и е предприел спешна мярка за
закрила. Бащата се е дезинтеретирал от отглеждането му и изпълняването на
родителските му задължения е ограничено до заплащане на издръжка, а битовите
условия при които е отглеждано детето С., заедно с другите две деца от
семейството са поставили детето в сериозен риск за неговото здраве и сигурност,
поради което правилно административният орган е преценил основанията по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Заповедта е
издадена при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 26, ал. 1
ЗЗДет настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред. В разглеждания случай тази временна мярка се предприема до
влизане в сила на съдебно решение, с което съдът ще определи една от мерките по
чл. 26, ал. 1 ЗЗДет. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗДет може да бъде настанено извън
семейството дете: 2. чиито родители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето или 3. чиито родители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат. Доказано е по делото, че майката е отглеждала детето при
изключително лоши битови и социални условия, не работи, няма имущество и
доходи, не разполага с подкрепа от близките си, като твърди че няма близки,
които да и помагат, което обосновава основанието по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. Правилно
административният орган е преценил, че детето спешно следва да бъде настанено в
приемно семейство, за да бъдат защитени живота и здравето му, както изисква
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет.
Оспорената
заповед изпълнява и предвидената от закона цел - защита на интересите на
детето, които са застрашени от неспособността на майката да осигури
необходимите грижи за правилното му физическо и психическо развитие. Административният
орган е длъжен да прецени рисковете за детето в семейството, в което се
отглежда към момента на постъпване на сигнала и при наличие на съответните
предпоставки да го изведе извън това семейство. Възражението, че не е направено
проучване относно възможността за настаняване на детето при другия родител е неоснователно, тъй като в случаите на спешно настаняване не е
предвидено настаняване при другия родител. В този смисъл съдът счита, че към
момента на издаване на оспорената заповед същата е в съответствие с материалния
закон. В рамките на производство по чл. 27а от ЗЗДет предпоставките за
настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта са били
налице. В тази връзка съдът счита, че в случая спешното извеждане на детето С.Д.
от семейството и настаняването му в ЦНСТДБУ постига целта на закона, тъй като тази
мярка гарантира и осигурява приоритетното право на детето да се развива
физически и социално по здравословен и нормален начин, респ. така по най-добрия
начин в случая се защитават неговите интереси, а това е един от основните
принципи, на които е основана закрилата на детето. Следва да се има предвид, че
целта на процесната мярка за закрила не е прекъсване на връзката между детето и
родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето,
които са поставени от националното и международното законодателство над тези на
родителите му. Производството по чл. 28 от Закона за закрила на детето има за
предмет определяне мярка за закрила след постановяването на настоящата, опредЕ.
при условията на незабавност мярка, като в правомощията на компетентния районен
съд е определянето на това при кого и къде да живее детето в бъдеще. В случая
следва да се има предвид и принципната възможност за реинтеграцията на детето в
семейството, но същата е самостоятелна процедура и наличието или липсата на
предпоставките за провеждането й не са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 АПК съдът преценява и фактите, установени след издаване на
оспорената заповед, в това число доклада за оценка на случая. Установени са желание и възможности на майката да отглежда
детето, положени от нея усилия за основен ремонт и изчистване на жилището от
непотребни вещи, но са налице данни за
това, че тя е допуснала децата и да живеят в
изключително лоши битови условия за отглеждане на децата, включително
небрежност изразяваща се в допускане на децата да имат достъп до силно токсични
медикаменти, което е довело до създадена опасност за живота и здравето им.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваната заповед съответства на
всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу същата
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед на изложеното съдът
намира, че временната мярка за закрила
на детето С.П.Д., приложена по административен ред, е осъществена от
компетентен орган, при спазване на процесуалния и материален закон, както и в
съответствие с целта на закона за закрила на детето – да се предостави временна
сигурност и закрила на детето до решаването на въпроса от съда съгласно чл. 28
от ЗЗДет., поради което жалбата следва
да се отхвърли като неоснователна
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ подадената от В.Й.Д. ЕГН ********** жалба против
Заповед № ЗД/Д-ЕН-197/24.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Плевен.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: