Решение по дело №2/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 791
Дата: 21 февруари 2014 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20141200800002
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 27 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

18.3.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

03.18

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Петър Пандев

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Петър Пандев

дело

номер

20101200200053

по описа за

2010

година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила жалба от адв. Р., в качеството й на особен представител на О. – гр.С., обл.Б., против постановление от 15.ІІ.2010 год. на ОП-Б. за прекратяване на наказателното производство (НП)по ДП№478/2007 год. по описа на РУ на МВР – Б..

Сочи се в жалбата, че от целия събран в хода на делото доказателствен материал се установявало, че с виновното си поведение А.А. е осъществил състава на престъплението, в което бил обвинен. В този смисъл атакуваният акт, в който се твърдяло обратното, се явявал неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществени противоречия. Развити са съответни съображения. Моли се съда да постанови определение, с което да отмени постановлението на ОП и върне делото за продължаване на производството. Към жалбата не са приложени доказателства.

За да се произнесе, съдът съобрази следното :

На 24.ІV.2007 год. в РП – гр.Б. е било образувано ДП срещу неизвестен извършител затова, че на 14.04.2006година в Б. съзнателно е ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява/ неразпределено недвижимо имущество на заличеното ТКЗС- гр. С., чието право на собственост е предоставено на О. гр. С., съгласно Протокол от 14.12.2004година от Общото събрание на правоимащите, включващо авторемонтната работилница с прилежащ терен, намиращ се в стопанския двор на бившето ТКЗС- С./, като е направен отказ от иск по гр.дело №871/2004година, по описа на Б. Окръжен съд – престъпление по чл. чл.217, ал.1 от НК.

На 04.VІІ.2008 год. като обвиняем по делото е привлечен А. С. А. с ЕГН-* затова, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на О.-гр.С., пред съдия Р.Б. от ОС-Б., в публично съдебно заседание е депозирал писмено молба по вгр.дело №871/2004 год. по описа на с.с., с която, на основание чл.119, ал.2 от ГПК(отм.) е направил отказ изцяло от спорно право – предмет на цитираното гр.дело, състоящо се в правото на собственост на О. – гр.С. върху имот от 1515 кв.м., с пл.№43, кв.І., в парцел VІІ по сега действащия план на гр.С., находящ се в м.”Г.”, в землището на гр.С. и като е извършил това разпореждане с недвижимия имот, собственост на О. – гр.С., който не е атакуван, е превишил властта си в нарушение на ЗОС и Наредба на О. – гр.С., издадена въз основа на чл.8 от ЗОС с цел да обяви за другиго облага, от което са последвали значителни вредни последици в размер на 46315 лв. – престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2 във вр. с ал.1 от НК.

С постановление от 25.ІХ.2009 год., искане от 26.ІХ.2009 год., а по-късно и с постановление от 16.ХІ.2009 год. водещият разследването полицай последователно е допуснал, поискал и назначил адв. Р. от АК-Б., за особен представител на О. – гр.С..

Делото е изпратено в О. П. от водещия разследването с мнение за прекратяване , поради липса на извършено престъпление.

За да постанови своя акт прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление № 362/1992г. свид. Р. П., като наследник на Я. М., чрез декларация по чл.12 от ЗСПЗЗ, е поискала от Поземлена комисия(ПК)- гр.С. възстановяването на нива от 2 000дка. в местността ”Г.” в землището на гр.С. , като земеделския имот е бил в регулация. От него 140 кв.м са били отредени за улица, 132 кв.м. попадали в п.VІІ, кв.78, а 1635 кв.метра попадали в два парцела от кв.1: в п.VІІ – 1515 кв.м. и в п.VІ – 120 кв.м. Комисията приела, че в случая е осъществено мероприятие по смисъла на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ и с решение № А 1980/1997г. отказала възстановяването правото на собственост върху претендирания имот. На основание чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ П. депозирала жалба в Районен съд - гр.Б.. С решение № 52 от 1998 г., постановено по адм.дело № 342 от 1997г. съдът отменил решението на ПК в частта му, с която било отказано възстановяването на нива от 2 000 дка, находяща се в м.”Г.”, землище на гр.С., като вместо това е постановил възстановяване на правото на собственост на наследниците на Я. М. в съществуващи стари реални граници върху 1515 кв.м., ведно с построеното върху тази площ, попадащо в п.VІІ,кв.1 по сега действащия план на гр.С..

Въз основа на съдебния акт било издадено решение № А 2168/02.04.1998г., с което ПК-С. е възстановила правото на собственост върху земята. В тази връзка с нотариален акт № 13 , т.ІІІ , д.№ 509/98г. свид.Р. П. е призната за собственик на дворно място от 1515 кв.м., ведно с построената върху нея сграда. По чл.26 от ЗМДТ Р. П. е декларирала имота, в това число и застроената площ от 384 кв.м., заплащайки данъци.

Пред Районен съд - гр.Б. е образувано производство по гр.дело № 873/1998г. по искова молба от ЗК”С.”, подадена от представляващия я свид.В. К., като пълномощник на Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС –С., против свид.Р. П. , с правно основание чл.108 ЗС и чл.97 ГПК. Предмет на предявения иск се явявало това да бъде признато за установено по отношение на ответницата П., че авторемонтната работилница с площ от 600 кв.м. , както и принадлежащия терен с площ 1515 кв.м. , находящи се в стопански двор на бившето ТКЗС-С. и представляващи парцел 7, кв.1 по плана на града е собственост на правоимащите по чл.27 от ЗСПЗЗ от ТКЗС гр.С., както и да им бъде предадено владението на тези имоти. В молбата се твърди, че ТКЗС било одворено с 28,4 дка през 1949г., вследствие извършени замени. С протокол №3 от 1949г. на основание чл.23 от Правилника за земеустрояване и одворяване на ТКЗС и МТС по силата на извършена замяна наследодателя на Р. П. е изгубил собствеността върху площта от 1515 кв.м., попадаща в п.VІІ, кв.1 по плана на гр.С. за 1994г. През 1987г. върху горната площ ТКЗС е построило авторемонтна работилница от 600 кв.м.

Районният съд с решение № 569/14.12.1999 г. приел, че ответникът не е собственик на 1515 кв.м. от п.VІІ, кв.1 по плана от 1994г. на С. . В решението си посочил, че нивата на М. от 1,6 дка в м.”Г.” била заменена с нива също от 1,6 дка на друг член на ТКЗС –Т.. И двата имота са оценени на 48 000 лева. В периода 1986/1987г. била построена авторемонтна работилница от АПК, като същата се води в баланса на ТКЗС от 01.01.1991г. и е записана за дълготрайни материални активи. Върху имота от 1515 кв.м. от автоработилницата попадат само 384 кв.м. По тези причини признал за установено по отношение на ЗК”С.”, че Р. П. не е собственик на 1515 кв.м., представляващи прилежащ терен на попадащата в него авторемонтна работилница. Последната била осъдена да предаде владението на авторемонтната работилница на ЗК”С.”. С решението бил отменен изцяло нотариалния акт № 13, т.ІІІ , д.№ 509/98г, като незаконосъобразен и е признато за неистинско съдържанието на същия, както и на решение № А 2168/98г. на ПК –С., разрешения за строеж № 15/22.05.98г. и № 10/12.05.1998г. , протокол за строителна линия № 7/1998г. , и акт за узаконяване № 59/23.12.1998г. , в частта , с която Р. П. се сочи за собственик на 1515 кв.м. от парцел VІІ, пл.№ 43 в кв.1 по плана на гр.С., ведно с изградената в нея авторемонтна работилница и др.

С решение № 370/2000г., постановено по в.гр.дело 109/2000г. по описа на Окръжен съд - гр.Б. обезсилил решение № 569/99г. на РС гр.Б.. С решение № 1314/2001г., постановено по дело № 2378/2000г. ВКС отменил решението на БлОС, постановено по в.гр.дело109/2000г. и е върнал делото за ново разглеждане. След връщането му делото било образувано по реда на чл.218ж ал.1 изр.2 вр. чл.218з вр. чл. 196 и сл. от ГПК. С решение № 130/2001г., постановено по в.гр. дело 1466/2001г. ОС обезсилил решение № 569/99г. по описа на РС-гр.Б. по гр.дело № 873/1998г. на БлРС в частта, с която са признати за неистински горепосочените решения и др.документи и е прекратил откритото по реда на чл.154 ГПК производство в тази му част. В останалата част оставил в сила решението на първата инстанция.

С решение № 835/18.08.2004г., постановено по дело № 364/2003г. ВКС е обезсилил решение № 130/2001г. по описа на БлОС и решение № 569/99г. по описа на РС гр.Б., в частта, с която е признато за установено по отношение на правоимащите на ТКЗС гр.С. , че П. не е собственик на площ от 1515 кв.м, част от парцел VІІ – 43 и е върнал делото за ново разглеждане. Производството е образувано по чл.218а б”а” от ГПК.

След връщане на делото на Окръжен съд гр.Б. е образувано в.гр.дело № 871/2004г. На 14.04.2006г. в Окръжен съд гр.Б. е депозирана молба с № 11-03-08/14.04.2006г. от Кмета на О. – гр.С. А. С. А., с която на основание чл.119 ал.2 ГПК е направен отказ изцяло от спорното право, предмет на горното гражданско дело, както и на осн. чл.119 ал.2 изречение последно е поискано да бъде обезсилено Решение № 569/14.12.1999г., постановено по гр.дело № 873/1998г. на Благоевградски районен съд. С протоколно определение от 23.05.2006г. по същото дело Окръжен съд гр.Б. е заличил ЗК”С.” като страна по делото, конституирал е като страна по делото на основание чл.120 ГПК О. – гр.С.. В същото съдебно заседание молбата е приета, поради което съда е допуснал отказ от иска на спорно материално право и е обезсилил решение № 569/99г. по описа на БлРС и е прекратил производството.

До допускането на замяна на страна в процеса и прекратяване на делото въз основа на подадена от представител на последната молба се стигнало след като на 14.12.2004г. в гр.С. се провело общо събрание на правоимащите лица от гр.С., с.Ж., с.Б. и с.С. с право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС - гр.С.. Същото било свикано по заповед № ОА – 348 от 19.11.2004г. на Областния управител на Благоевградска област на основание чл.29 ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/97г./ и съгласно чл.12 ал.3 от ЗИД на ЗСПЗЗ /бр.88 от 1998г./. Една от точките по дневния ред е била определяне с избор на лицата по чл.29 ал.1 , които да разпределят окончателното имущество и да представляват общото събрание по висящите дела в съда , съгласно чл.29 ал.8 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Взето било решение Общото събрание на правоимащите лица с право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС –С. да предостави правото на собственост върху цялото неразпределеното недвижимо имущество на О. – гр.С. чрез описи и протоколи. Прието е неразпределеното имущество да се приеме от Общината в срок до 25.12.2004г. При предаване на имуществото приемо-предавателен протокол не е съставен, а само опис на имуществото по протокола на общото събрание.

В показанията си свид.С.В. сочи, че на 14.12.2004г. е присъствал на събрание на правоимащите от бившето ТКЗС –С., в качеството му на адвокат по граждански договор с О. С.. Поводът бил правоимащите да прехвърлят правото на собственост върху неразпределеното имущество, като е взето решение да се прехвърли на О. С. неразпределеното имущество, в това число и авторемонтна работилница, находяща се в стопанския двор на бившето ТКЗС. След като свид.В. бил уведомен от Кмета –обв.А., че Общината е страна по дело № 871/2004г. и последният се запознал с казуса, същият посъветвал А. ако в действителност имота е общински по-лесният и по-евтин начин е имота да бъде иззет по реда на чл.65 от ЗОС. В тази връзка му препоръчал да оттегли иска по гражданското дело. Свидетелят сочи, че депозираната от кмета молба с Изх.№ 11-03-08/14.04.2006г. не е изготвена от него.

В показанията си свид.Н. Н. – бивш председател на ТКЗС и АПК – С. сочи, че останала като непродадена била авторемонтната работилница. Част от земята в размер на 2, 160 кв.м. върху, която била построена последната е била собственост на баща му и им била възстановена. Свидетелят сочи, че другата част от тази земя е владяна от свид.Р. П., наследник на Я.М.. Свидетелят твърди, че свид.И. П. от гр.С., който пребивавал често при свид.Б. се бил самонастанил в сградата на работилницата и бил отворил склад на едро за хранителни стоки. Сочи, че на проведеното събрание на 14.12.2004г. били около 80 човека, между които и обв.А. и свид.В.

С решение № 4541 от 27.11.2000г. е вписано в регистъра за търговски дружества ликвидация на Кооперация с фирма ЗК”С.-93”, като за ликвидатор е определен свид.В. К.

С постановление от 04.07.2008 г. е привлечен А. С. А., ЕГН *, от гр. С. за това, че на 23.05.2006 г. в Окръжен съд – Б., в качеството си на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение – Кмет на О. – гр. С., пред съдия Р. Б. от Окръжен съд – Б., в публично съдебно заседание е депозирал писмено молба по в.гр.д. № 871/2004 г. по описа на Окръжен съд – Б., с която на основание чл.119 ал.2 от ГПК /отм./ е направил отказ изцяло от спорно право – предмет на цитираното гр. д., състоящо се в правото на собственост на О. – гр. С. върху имот от 1515 кв.м, с пл.№ 43, кв.1, в парцел VІІ, по сега действащия план на гр. С., находящ се в м. „Г.”, в землището на гр. С. и като е извършил това разпореждане с недвижимия имот, собственост на О. – гр. С., който не е атакуван, е превишил властта си в нарушение на ЗОС и Наредба на О. – гр. С., издадена въз основа на чл.8 от ЗОС, с цел да набави за другиго облага, от което са последвали значителни вредни последици в размер на 46 315 лева – престъпление по чл.282 ал.2 пр.1 и 2 вр. с ал.1 от НК.

Обвиняемият дал обяснения, според които преди да подаде молбата за отказ от иска до съда, провел разговор с експерти и юристи. Попитал последните какви са доказателствата, от които се установява, че имота е собственост на Общината. Било му обяснено, че Общината не разполага с документи в тази връзка. Поискал разяснения и за вероятността воденото гражданско дело да бъде спечелено, за което му било отговорено, че същото се води 8 години и ако бъде загубено от общината, последната следва да заплати разноските. Тези обстоятелства сочи, като мотив за депозирането на молба до Окръжен съд гр.Б..

От заключението на изпълнената комплексна съдебно техническа и оценителна експертиза, най-общо се установява, че не са намерени актове за общинска собственост върху процесния имот в служба „Общински имоти” гр.С.. Вещото лице е дало заключение, че докато не се завърши процедурата по установяване на собствеността и се приключи предаването й на О. С., не може да се говори за щети, тъй като самите правоимащи на дял от бившето ТКЗС на общо събрание , свикано , съгласно чл.29 ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /дв бр.98/97г./ и съгласно чл.12 ал.3 от ЗИД на ЗСПЗЗ /бр.88 от 98г./ са решили, неразпределеното имущество да бъде предадено на Общината чрез описи и протоколи. Сочи се, че към настоящия момент сградата не се ползува и целия район около нея изглежда изоставен. Вещото лице е дало и подробна експертна оценка на имота. В заключението на експертната оценка вещото лице сочи, че вещната стойност на сградата към момента на оценката е 97 058 лева, стойността на земята е 5 120 лева или вещната стойност на имота е 102 178 лева. Приходната стойност на имота е 64 211 лева. Окончателната стойност на имота е 63 839 лева. Дадена е и експертна оценка на стойността на имота като земеделска земя, а именно 3 666 лева. Крайната обща оценка /сграда плюс земя/ според вещото лице възлиза на 74 000 лева.

Видно от писмо Изх.№ 66-00-15 от 04.02.2009г. на О. – гр.С. е, че за процесния имот не е съставян приемо-предавателен протокол и акт за общинска собственост.

При така изяснената фактическа обстановка прокуратурата приела, че извършеното от А. не съставлява престъпление, поради което и прекратила наказателното производство.

С оглед на горното Окръжният съд счита жалбата за неоснователна.

В последната се сочи, че всички събрани по делото доказателства водели до извод в насока, че обвиняемият бил осъществил състава на престъплението, в което бил обвинен. Неправилно прокуратурата не била изследвала собствеността на процесния имот. Умисълът на дееца се установявало от това, че последният „…не е казал че не е собственик, а просто е казал че се отказва изцяло от спорното право. Може ли да се откаже някой от нещо което не е негово, естествено че не”. От доказателствата по делото се установявало, че имотът бил частна общинска собственост по силата на закона.

Горните твърдения не могат да бъдат споделени.

Безспорно към момента на извършване на деянието А. А. е имал качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК – кмет на О. – гр.С.. Но за да се приеме, че последният следва да носи наказателна отговорност по чл.282 от НК е необходимо да бъде установено по безспорен начин, че превишил властта или правата си когато извършва действия, излизащи извън рамките на неговата компетентност, установени в нормативен акт или акт на обществена организация (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.). Превишаването на властта или правата се изразява в извършването на различни действия, които влизат в компетентността на друго длъжностно лице, от друга служба, на колегиален орган или когато могат да се извършват само при строго определени условия. Касае се за действия по отношение на чужди властнически правомощия или функции.

От изложената по-горе фактическа обстановка се установява, че А., съгласно правомощията си по чл.44 т.15 от ЗМСМА, според която кметът на общината я представлява пред юридически и физически лица и пред съда, е подписал молба с правно основание чл.119 ал.2 ГПК /стар/. Определено така извършеното от страна на кмета не излиза извън неговите правомощия определени със закон, нито е следвало да бъде санкционирано от разрешителен или одобряващ акт на Общинския съвет или друг орган. По същността си то представлява разпореждане с предмета на висящо гражданско дело, т.е. има единствено процесуално действие, но в никакъв случай не може да се приеме, дори и при по-разширено тълкуване, че същото разпростира действието си и по отношение на някакво материално право на собственост, претендираните установяване и защита на което са били заявени от други пред съда. Аргументи:

Веднага следва да бъде отбелязано, че прокуратурата не е орган, който дори и в рамките на правомощията си по наказателни дела, е длъжна да изследва собственост на спорен имот, за да отговори на въпросите „кой е собственик на този имот, има ли имот без собственик” така, както сочи жалбоподателят. Независимо от това и с оглед спецификата на разглеждания казус съдът счита, че за да прецени наличието или липсата на елементите на престъплението, повдигнато срещу Ап.А. или друго такова, визирано в НК, е необходимо да бъдат анализирани следните факти и обстоятелства :

В случая са налице две възможни хипотези.

Първата е свързана с придобиване на собственост от О.-гр.С. чрез изрично прехвърляне на имуществени права от страна на заличеното ТКЗС и разпореждане с нея при превишаване на права и с цел чуждо облагодетелствуване, вследствие на което са настъпили вредни последици.

Но дори и след проведените събрания от 02.10.1998г. и 14.12.2004 г. на правоимащите на заличеното ТКЗС на осн. параграф 12 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и заповед №ОА – 348 от 19.11.2004г. на Областния управител на Област Б., реално прехвърляне на права от стопанството на О. – гр.С. по отношение на описаната по-горе авторемонтна работилница, ведно с прилежащата земя, не е било осъществено по установения от закона ред. Съгласно § 29, ал.8 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗСПЗЗ Общото събрание на лицата по чл.27 ал.1 определят срок на определените лица за разпределение на имуществото на заличените организации. Този срок обаче не се отнася за имущества по отношение, на които има висящи дела в съда. Пълномощниците представляват общото събрание пред съда до окончателното приключване на делата, след което разпределят имуществата в двумесечен срок. Безспорно се установява, че към датата на Общото събрание на правоимащите лица от гр.С., с.Ж., с.Б. и с.С. с право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС – С. е бил налице висящ граждански процес, касаещ порцесния имот, въпреки което правоимащите са взели решение за предоставянето му на Общината.

Отделно от това разпоредбата на чл.30 от ЗСПЗЗ сочи, че имуществото на заличените организации по § 12 от Предходните и заключителни разпоредби, което лицата по чл.27 ал.1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира. След изтичане на 5-годишен срок предаването на имуществото по ал.1 изр.1, то става Общинска собственост. В показанията си свид.Н. сочи, че имота е предоставен на общината за стопанисване, както и че последният е нямало как да бъде актуван като общински имот.

Безспорно се установява в случая, че процесния имота не е предаден на О.-гр.С. по опис и с приемо-предавателен протокол, липсва индивидуализиране на имота.

Няма нито едно доказателство по делото, че имота е бил актуван като общински и че същият е бил вписан по съответния ред в службата по вписванията. в съответните книги. В тази насока е показателно и заключението на вещото лице, което сочи, че след извършена проверка не са били установени каквито и да било документи, удостоверяващи право на собственост или друго вещно право на общината по отношение на имота.

Втората хипотеза е свързана с възможността имота да е бил придобит от общината по силата на закон и към момента на извършения отказ от иск да е имал статут на общинска частна собственост.

Както бе посочено по-горе нормативният акт, уреждащ тези отношения, е ЗСПЗЗ. Събранието, на което е било взето решение за прехвърляне на права от страна на правоимащите на общината, е било проведено на 14.ХІІ.2004 год. Отказът на общината от предявения иск по реда на чл.119, ал.1 от ГПК(стар) е направен през 1996 год. Т.е. дори и да липсваше каквото и да било оспорване на правото на собственост по отношение на процесния имот към момента на вземането на горното решение от страна на правоимащите (тъй като се получава, че те са действали в разрез с гражданско-правния принцип, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото има), то до момента на депозиране на молбата от обвиняемия в съда не е бил изтекъл предвидения в закона 5-годишен срок, след който общината е могла да стане собственик по силата на закона.

Заедно с това в чл.31, ал.1 от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е посочено, че разпореждането с имоти и вещи – частна общинска собственост се осъществява чрез продажба, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, чрез апортиране на капитала на търговски дружества или по-друг начин, определен в закон, като отново разпоредителните действия могат да се извършват само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по вписвания. Чл.7 ал.3 от ЗОС сочи, че имотите и вещите – частна общинска собственост, могат да бъдат обект на разпореждане. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, освен ако в закон е предвидено друго.

Т.е. от данните по делото не може да се заключи, че с действията си обвиняемият е засегнал имущество, което е било общинска собственост или несъмнено е предстояло да стане такова.

Заедно с изложеното по-горе съдът намира, че в случая липсват и основни елементи от субективната страна на деянието, а именно вина и специална цел.

В редица свои решения ВКС неотменно сочи, че по отношение деянието по чл. 282 от НК, от правна гледна точка, се изисква не само да е реализирано нарушаване на конкретно, нормативно установено, задължение по служба, но и длъжностното лице да е извършило това с пряк умисъл, преследвайки особена цел да се набави облага за себе си или за другиго или да се причини вреда другиму (Р № 438 от 17.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 410/2008 г., I н. о., Р № 259 от 9.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 239/2009 г., III н. о., НК).

В конкретния казус безспорно се установи, че преди да депозира молбата по чл.119, ал.1 от ГПК(стар), А. е получил консултации от експерти и юристи, натоварени с извършване на проверка на висящото гр.дело. От тях разбрал, че наследниците на Я.М. притежават нотариален акт за процесния имот, а Общината не разполага с документи. Било му обяснено още, че при загуба на делото, разноските ще бъдат заплатени от Общината. Т.е. предприетите действия са по-скоро в синхрон с позицията на хора със специални знания и са били насочени към предотвратяване на бъдещи разходи за общината, която представлява, а не обратно. Ето защо съдът намира, че липсва пряк умисъл за превишаване на правомощия и действия, целящи настъпване на вредни последици за ЮЛ, у обвиняемия.

Липсата на елементи от фактическия състав на престъплението прави деянието несъставомерно.

В рамките на своята компетентност съдът извърши проверка досежно наличие на друг състав на престъпление. След като счете, че липсват такива, а прокуратурата е постановила правилен и законосъобразен акт, същият намери, че следва да отхвърли подадената от адв.Р. жалба като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал.1, т.1 и ал.6 от НПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 15.ІІ.2010 год. на ОП-Б. за прекратяване на наказателното производство по ДП№478/2007 год. по описа на РУ на МВР – Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от съобщаването на страните пред Апелативен съд-гр.София.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :