РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110112548 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявени от В. Н. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ..., ап. ..., срещу „ТЕЦ В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **********, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 344, т. 1 КТ за признаване за незаконно прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца със Заповед № 35/11.07.2024 г. на ИД на „ТЕЦ В.” ЕАД
и неговата отмяна;
- с правно основание чл. 344, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без работа
вследствие на незаконно прекратеното му трудово правоотношение, но за не повече от 6
месеца, а именно за периода от 05.08.2024 г. до 05.02.2025 г., в общ размер на 11 166,96 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът излага, че е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество на длъжност „****”, считано от 31.05.2018 г. Със Заповед № 35/11.07.2024 г. на
ИД на „ТЕЦ В.” ЕАД трудовото му правоотношение било прекратено, считано от
05.08.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ - при спиране на работа за повече от 15
работни дни. Като мотиви в оспорената заповед било посочено, че уволнението се извършва
във връзка със Заповед № 26/30.10.2023 г. на ИД на „ТЕЦ В.” ЕАД, в сила от 01.11.2023 г., за
спиране на работа за повече от 15 дни в дружеството. Счита, че заповедта за прекратяване на
1
трудовото му правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не било налице визираното в
същата основание – спиране на работа за повече от 15 работни дни, считано от 01.11.2023 г.
Сочи, че през целия период от посочената дата до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение ищецът не е спирал работа нито за ден, като добросъвестно и точно
изпълнявал трудовите си задължения. Счита, че уволнението е извършено при злоупотреба с
право от страна на работодателя, тъй като същият знаел, че не е налице основанието
спиране на работа за повече от 15 работни дни за конкретния работник, но въпреки това
недобросъвестно е прекратил трудовото му правоотношение на привидно законно
основание.
Настоява за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който
процесуалният му представител не оспорва наличието на твърдяното трудово
правоотношение, прекратено с процесната заповед, но счита предявените искове за
неоснователни. Заявява, че твърденията на ищеца за недобросъвестност на работодателя и
злоупотреба с право са необосновани, тъй като въз основа на Заповед № 26-1/30.10.2023 г.
била преустановена работата на целия отдел „КИП и А“ от направление „Производство“,
където бил на длъжност ищецът. Сочи, че бил налице и реален престой в размер на 15
работни дни за конкретния работник, който за последно осъществил дейност по поддръжка
на 19.06.2024 г. и не осъществявал дейност до 22.07.2024 г., когато излязъл в 10-дневен
отпуск, като предизвестието за уволнение му било връчено на 16-ия ден от индивидуалния
му престой. Счита, че са налице законовите основания за прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.
Настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът В. Н. В. се явява лично и се представлява се от адв. Н.
С. от АК - Варна. Поддържа исковите претенции.
В съдебно заседание ответната страна „ТЕЦ В.” ЕАД се представлява от юрисконсулт
Н. А.. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Трудов договор № 133/31.05.2018 г., сключен между „ТЕЦ В.” ЕАД –
работодател, и В. Н. В. – работник/служител, със същия работодателят възлага, а
работникът/служителят приема, считано от 04.06.2018 г., да изпълнява длъжността „****” с
място на работа: отдел „***“, и работно време: 8 часа при 5-дневна работна седмица. В т. 5 е
посочено, че Договорът може да се прекрати при условия, предвидени в КТ.
Със Заповед № 26-1/30.10.2023 г. относно: установяване спиране на работата в
дружеството за повече от 15 работни дни, считано от 01.11.2023 г. и предприемане на
действия от страна на ръководството на „ТЕЦ В.” ЕАД във връзка с констатирания престой,
ИД на „ТЕЦ В.” ЕАД нарежда да се преустанови работата на експлоатационните звена от
направление „Производство“. С т. 4 е наредено, при текуща нужда от оптимизация на
работните процеси, да се извърши преценка по звена и работни позиции и да се пристъпи
към процедура за съкращаване на персонала по реда на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.
Със Заповед № 10-1/28.05.2024 г. относно: упражняване от работодателя на даденото
2
му право, произтичащо от чл. 120 от КТ, при престой на предприятието да възлага на
работниците и служителите без тяхно съгласие да извършват временно друга работа в
същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност, в случаи на
престой - докато той продължава, ИД на „ТЕЦ В.” ЕАД нарежда в звената, в които е обявен
престой, а именно направление „Производство“ и направление „Управление и поддръжка на
активите“, да бъде създадена организация по отдели и работни звена за временно възлагане
и извършване на друга работа (различна от пряката ангажираност в активна работна среда)
между работниците на различни работни позиции за демонтаж, поддръжка за съхранение и
минимално обследване на съоръженията и апаратурата.
Видно от Предизвестие за прекратяване на трудов договор изх. № 169/ 11.07.2024 г.,
със същото, на основание издадена Заповед на ИД на „ТЕЦ В.” ЕАД № 26-1/30.10.2023 г.
при спиране на работа за повече от 15 работни дни, в сила от 01.11.2023 г., работодателят
известява В. Н. В., на длъжност „****” в отдел „КИП и А“, че във връзка с чл. 326, ал. 2 от
КТ, след изтичане на уговорения срок от 30 дни, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ (при
спиране на работа за повече от 15 работни дни) ще прекрати трудовото му правоотношение,
считано от 11.08.2024 г. С подписа на двама служители е удостоверено, че на 11.07.2024 г.
лицето е запознато и отказва да получи предизвестието.
Със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 35/11.07.2024 г. на ИД
на „ТЕЦ В.” ЕАД, трудовото правоотношение на В. Н. В., изпълняващ длъжността „****” в
отдел „КИП и А“, е прекратено, считано от 05.08.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от
КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ и Заповед на ИД на „ТЕЦ В.” ЕАД № 26-1/30.10.2023 г.
при спиране на работата за повече от 15 работни дни в „ТЕЦ В.” ЕАД, в сила от 01.11.2023
г., както и връчено предизвестие с изх. № 169/11.07.2024 г. Наредено е на лицето да се
изплатят обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неползван платен годишен отпуск за 2024
г. в размер на 5 работни дни, и по чл. 220, ал. 1 от КТ – за неспазен срок на предизвестие.
Заповедта е получена от ищеца на 12.07.2024 г.
Със Заповед № 279/09.07.2024 г. на ИД на „ТЕЦ В.” ЕАД, на основание чл. 155 КТ, се
разрешава на В. Н. В., на длъжност „****” в отдел „КИП и А“, ползване на 10 дни редовен
платен годишен отпуск, считано от 22.07.2024 г.
От Дневник за работа без наряд на отдел „КИП и А“ се установява, че изпълнението
на последната работна задача, възложена на В. В. – изпробване защита и блокировки на
ПЕМ в бл. 6 и бл. 4, е започнала на 19.06.2024 г. в 8:30 ч. и приключила на същата дата в
10:30 ч., като за датата и часа на започване и приключване изпълнителят е положил подпис.
Преди тази дата ищецът е изпълнявал възложена задача на 06.06.2024 г. от 08:30 ч. до 09:30
ч. На 18, 19 и 20.06.2024 г. друг екип от отдела е извършвал задача: проверка схемата на ел.
задв. в бл. 4. На 21, 22 и 23.06.2024 г. няма отразено извършване на задачи. В периода от
24.06.2024 г. до 12.08.2024 г., но общо на 22 дати, работници от отдела са изпълнявали
задача: да се изолират от вентилите и да се демонтират от импулсните линии датчици и
пресостати в машинна зала на бл. 4.
Видно от Регистрационна карта, В. В. е регистриран в Агенция по заетостта,
Дирекция „Бюро по труда“ – Варна, филиал „Вл. Варненчик“, на 06.08.2024 г.
Видно от Трудова книжка серия Щ, № 196955 на В. Н. В., последният запис в същата
е от дата 05.08.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с „ТЕЦ В.” ЕАД на
длъжност МЕПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.
От заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение, изплатено на ищеца за
последния отработен от него цял месец е в размер на 1861,16 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свид. С. Д. С. – на страната на ищеца, и К. Н. Б. и Н. Ст. Пл. – на страната на ответника.
3
От показанията на свид. Станков се установява, че същият е колега на ищеца от
приблизително 6 години, като двамата са работили по поддръжка на защити и блокировки
към отдел „КИП и А“. Задълженията им били при необходимост да се отзовават със запис
или наряд за отстраняване на настъпили аварии, както и периодични проверки и поддръжка
на оборудването. Извършваната работа – по запис или наряд, се документирала в дневници.
Разпореждания за извършване на определена работа получавали от главния НЕПО или
главния механик. От януари до август 2024 г. В. отразявал извършената работа в
дневниците, защото той бил старши. На свидетеля не било известно през това време някой
да е обявявал престой. Когато В. излязъл в отпуск през август, свидетелят, заедно с 4-5 души
от отдела, основно сваляли оборудване от блоковете – основно датчици, периферно
оборудване. Заявява, че ТЕЦ В. не произвежда електроенергия от няколко години – две
години, година и нещо, дълъг период, но техният отдел поддържал оборудването. От това,
което им е вменено с длъжностната характеристика, се занимавали единствено с поддръжка
и периодични проверки, най-общо, поддържали техниката в изправност, което се налагало
от естеството на съоръженията.
В показанията си свид. Б. сочи, че работи в ТЕЦ В. от 1981 г. и е механик на цеха;
познава ищеца, с когото са били колеги. Пояснява, че тъй като от 2022 г., когато била спряна
на 31 януари, централата не работи и няма производство на електроенергия, отдел „КИП и
А“ към 2024 г. е извършвал само профилактика и поддръжка на съоръженията, няма
ремонтна дейност. От края на май – де факто от октомври, започнали даже демонтаж на
съоръженията, на блоковете. Заявява, че всеки, за да работи, трябва да има запис, и като
механик, именно той правел записите, а в негово отсъствие – ръководителят на отдела.
Направил справка, че през 2024 г. за В. имало по един запис на месец за януари, февруари,
март и април, за май нямало запис, а последният бил от 19 юни, когато ищецът бил правил
тримесечните проби на питателни помпи на два блока – четвърти и шести. Ищецът
поддържал защити и сигнализации, но не бил извършвал трудова дейност. Имало осем
лаборатории, но по един или двама човека. Иначе съоръженията работели и ако утре кажели
да пуснат централата, щели да я пуснат.
Според показанията на свид. Пл., същият работи като монтьор в отдел „КИП и А“ в
ТЕЦ В. от 1994 г.; с ищеца били колеги. Излага, че централата не произвежда електроенергия
от януари 2022 г., като оттогава до края на май 2024 г. отделът им извършвал основно
профилактика на оборудването, а след това започнали да деинсталират оборудване. Сочи, че
от януари до юни 2024 г. В. има по един работен ден в месеца, като свидетелят знае това от
дневника – записите правел колегата му, но свидетелят присъствал сутрин на оперативките,
когато се определяли задачите за всеки един от персонала, и виждал дневника всеки ден. Не
е работил в един екип с В. – ищецът работел в екип с колегата Ст., били група за защита на
съоръженията; свидетелят познава работата, която те извършват, но няма впечатления как
работят. Заявява, че лично на него заповед за престой не е връчвана.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, служителят има право да оспорва законността на
уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
С иска по посочената законова разпоредба ищецът отрича потестативното право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, като
предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ дава право на работодателя да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при спиране на работа за повече от 15 работни дни. Спирането
на работата означава временно преустановяване на дейността на предприятието или на
отделно негово звено поради организационно-технически или икономически причини, без
4
да е от значение конкретното им проявление (Решение № 298 от 28.10.2014 г. по гр. д. №
977/2014 г., ВКС, IV ГО; Решение № 51 от 03.06.2019 г. по гр. д. № 1798/2018 г., ВКС, ІІІ ГО,
и др.). Съществено е, че поради отсъствието на необходимите организационно-технически
условия за нейното извършване, работата спира, вследствие на което работникът или
служителят е в престой и не изпълнява трудовите си задължения.
С оглед на горното, при спор по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ доказателствената тежест е
на работодателя, който следва в условията на пълно и главно доказване да установи както
обективното спиране на работата за повече от 15 работни дни, така и че работникът, чието
трудово правоотношение е прекратено, фактически е бил в престой, поради което не е
работил.
В настоящия случай, спирането на основната дейност на „ТЕЦ В.“ ЕАД по
производство на електроенергия от месец януари 2022 г. се установява от показанията на
всички свидетели в хода на производството, сочи се като факт и от ищеца в съдебно
заседание на 05.02.2025 г., а и е публично известно. Видно от Заповед № 26-1/30.10.2023 г.,
със същата, считано от 01.11.2023 г., се преустановява работата на експлоатационните звена
от направление „Производство“. Показанията на конкретните свидетели, че не им е връчвана
заповед за престой, не може да доведе до извод за неприлагане на цитираната заповед, тъй
като в същата изрично е записано да се доведе до знанието на съответните ръководители по
звена и отговорните длъжностни лица за нейното изпълнение, а както се установява от
показанията им, нито един от свидетелите не изпълнява ръководна длъжност. Наведените от
ищеца в исковата молба доводи за незаконност на прекратяване на трудовото му
правоотношение се основават на твърдението му, че по отношение лично на него, считано от
01.11.2023 г. до освобождаването му от работа, престой не е имало, тъй като той не е спирал
работа нито за един ден, като добросъвестно и точно е изпълнявал трудовите си задължения.
Така изложеното обаче категорично се опровергава от доказателствения материал по делото.
И тримата свидетели по делото сочат, че всяка извършвана в отдел „КИП и А“ („Контролно
измервателни прибори и апаратура“) работа е отразявана в работните дневници.
Свидетелите Б. и Пл. излагат, че за периода от януари до юни 2024 г. В. имал по един
отработен ден на месец. Видно от Дневник за работа без наряд на отдел „КИП и А“, за месец
юни 2024 г. записи за извършвана от ищеца работа има само на 06.06. – от 08:30 ч. до 09:30
ч., и на 19.06. – от 08:30 ч. до 10:30 ч., като за удостоверяване на датата и часа на започване
и приключване изпълнителят е положил подпис. Доколкото данните в Дневника не са
оспорени от ищцовата страна, следва да се приеме, че именно това са отработените от В. дни
и часове за периода от 06.06.2024 г. до 04.08.2024 г. Т. е. от 20.06.2024 г. – денят, следващ
последния му работен ден, до 21.07.2024 г. – денят преди излизането му в платен годишен
отпуск, продължил до датата на освобождаването му, ищецът има индивидуален престой от
22 работни дни, като предизвестието за прекратяването на трудовото му правоотношение му
е връчено на 16-ия ден, а заповедта за самото прекратяване – на 17-ия ден от този престой.
Меродавен за основанието по чл. 328, ал. 1, чл. 4 от КТ обаче е именно 22-дневният срок до
датата на прекратяване на трудовото му правоотношение (Решение № 393 от 13.07.2011 г. по
гр. дело № 781/2009 г., ВКС, І ГО; Решение № 38 от 04.03. 2015 г. по гр. д. № 3695/2014 г.,
ВКС, IV ГО, и др.).
В показанията си и тримата разпитани по делото свидетели сочат, че след спирането
на ТЕЦ В. от вменените им по трудова характеристика действия – ремонт и поддръжка на
приборите и апаратурата, са извършвали единствено профилактика на съоръженията; от
2024 г. извършвали демонтаж на същите. С Решение № 26 от 04.03.2022 г. по гр. д. №
1785/2021 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че когато в отделно звено на предприятието
продължава да се извършва част от дейността, колкото и намален да е нейният обем, а друга
част не се извършва, не е налице спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ,
т.е. не е налице т. нар. „престой“, дори и такъв да е обявен от работодателя за същото звено
или за цялото предприятие. С оглед на това, за да бъде изпълнен фактическият състав на
5
сочената разпоредба, съдът следва да установи дали действително конкретно за отдел „КИП
и А“ е налице спиране на работата за повече от 15 дни. Видно от вече коментирания по-горе
Дневник за работа, в периода от 21.06.2024 г. до 04.08.2024 г., за който се установи
индивидуален престой на ищеца, работниците/служителите от отдела са изпълнявали
единствено задача: да се изолират от вентилите и да се демонтират от импулсните линии
датчици и пресостати в машинна зала на бл. 4, като изпълнението на задачата е започнало
на 24.06.2024 г., за всеки ден е отбелязвано, че работата продължава, и завършване на
същата е отразено едва на дата 12.08.2024 г. – след като трудовото правоотношение на
ищеца е било вече прекратено. За посочения период не е отразено възлагане и извършване
на нито една задача, свързана с ремонт, поддръжка или профилактика на оборудване – които
дейности са в обхвата на трудовата характеристика на работниците/служителите от отдела,
според показанията на свидетелите Станков и Б.. Т. е. установява се, че с изключение на
първия ден от индивидуалния престой на ищеца, за 21 дни от същия е бил налице такъв и за
целия отдел, като за посоченото време работниците/служителите са били реално
пренасочени за извършване на друга дейност, съгласно чл. 120 от КТ. Дали след посочения
период работниците/служителите от отдела отново са изпълнявали и дейности в обхвата на
трудовата си характеристика е без правно значение, тъй като за прилагане на разпоредбата
на чл. 238, ал. 1, т. 4 КТ законът изисква единствено реален повече от 15-дневен престой.
При това положение, фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е установен и за
работодателя е законно възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение на
ищеца на основание цитираната разпоредба.
С оглед на така установеното, не е налице и твърдяната в исковата молба злоупотреба
с право – тъй като работодателят знаел, че лично за ищеца не е налице основанието по чл.
328, ал. 1, т. 4 от КТ.
Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен; като последица от неговата неоснователност, неоснователен се явява и искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, който също подлежи на отхвърляне.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ответната страна.
Производството по трудови дела, съгласно чл. 359 от КТ, е безплатно за работниците
и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по
трудов спор. Тази безплатност обаче касае само задължението на работника или служителя
към съда. Тя не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от
другата страна по делото, когато последната го е спечелила и е била представлявана от
адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото
работникът или служителят дължи на работодателя на общо основание - чл. 78, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай работодателят претендира юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, като съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото, такова следва да бъде присъдено в размер на 200 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ....,
вх. ..., ап. ..., срещу „ТЕЦ В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца със Заповед № 35/11.07.2024 г. на
6
ИД на „ТЕЦ В.” ЕАД и неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ....,
вх. ..., ап. ..., срещу „ТЕЦ В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, иск с правно основание чл. 344, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без
работа вследствие на незаконно прекратеното му трудово правоотношение, но за не повече
от 6 месеца, а именно за периода от 05.08.2024 г. до 05.02.2025 г., в общ размер на 11 166,96
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, В. Н. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 303, вх. 5, ап. 55, да заплати на „ТЕЦ В.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, сумата от 200,00 лева
(Двеста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7