Решение по дело №5897/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2095
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330205897
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2095
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330205897 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4495870 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на К. К. Я., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“В.И.“ №** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 / четиристотин
/ лв. за нарушение по чл.21, ал. 1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят Я. чрез своя повереник моли Съда да отмени
наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в писмено
становище.
Въззиваемата страна- ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител , но
в писмено становище оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 10.01.2021г. около 15.28ч жалб.Я. управлявал МПС негова
собственост, а именно лек автомобил БМВ 330 Д с рег. № *****. Движел се в
гр.Пловдив по ул.“Васил Левски“ в посока юг, т.е. към вътрешността на града.
В близост до №125 скоростта му била 83 км/ч при ограничение за движение
в населено място до 50 км/ч. Горното било заснето с АТСС ARH CAM S1 с №
11743са. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на
разглеждане в настоящото дело и връчен на жалб.Я. като собственик на
автомолиа.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. На
следващо място приложени са надлежни доказателства за годността на
техническото средство, както и протокол за използването му, включително
снимка на разположението на уреда. Ето защо за настоящата инстанция няма
съмнение досежно съставомерноста на нарушението за скорост. Посочения
протокол изрично сочи, че участъка е в населено място, а и останалите
съществени реквизити са надлежно попълнени, противно на твръдяното в
жалбата. Режима на работа е стационарен, поради което и не е нужно да се
попълва начала и край на контролиран участък. Последното е нужно само ,
ако се осъществява контрол в движение от полицейски автомобил, какъвто
настоящия случай не е. Достатъчно ясно се вижда регистрационния номер на
БВМ-то на жалбоподателя. Недвусмислено е установено мястото на
извършване на нарушението и то съвпада с посоченото в процесния
електронен фиш като попада именно в населено място гр.Пловдив. На
следващо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал
автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл
спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки
лицето, което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това
то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС, което е негова
собственост и е регистринано на негово име в масивите на ПП. Фишът ясно
сочи дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша.
Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра
на вътрешните работи, а в случая това е сторено. В електронния фиш са ясно
посочени три имена , адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е
2
инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени
удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото
средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от
жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с
годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.
Налице е и снимка с разположение на уреда. Надлежно е попълнен и
протокол за употреба на АТСС, който съдържа съществените реквизити.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се
извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното
нарушение законът не изисква това. В съдържанието на фиша изрично е било
посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е
лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП,
жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което
изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно посочено като
време, място и начин на извършване, противно от твърдението в жалбата и
това е видно от съдържанието на фиша. Не на последно място следва да се
посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под
нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за
превишение от 33 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от
нарушението скоростта е била по-висока – 86 км/ч и превишение 36 км/ч, но
това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя. Нарушението на чл.21,
ал.1 ЗДвП се изразило в неспазване на общите правила на последната норма,
която регламентира скорости на движение според типа МПС и пътя на , който
се намира.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН като е направено своевременно искане.
Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за съответно на
извършеното по делото.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4495870 издаден от ОДМВР
3
-гр.Пловдив, с който на К. К. Я., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“****“ №** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 / четиристотин
/ лв. за нарушение по чл.21, ал. 1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя К. К. Я., с ЕГН ********** от гр.П, ул.“****“
№** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева разноски пред
настоящата инстанция по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4