№ 542
гр. Бургас, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500757 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 вр. чл. 462 ал. 2 и чл. 463 от ГПК и е
образувано по повод жалбата на Община Бургас ,чрез процесуалния й
представител , против предявеното на 14.04.2022 г.,обективирано в протокол
изх.№ 15159 от същата дата , разпределение на постъпилите суми след
проведена публична продан на имот-1/2 ид.част от СОС с идент.
07079.610.137.1,целият с площ от 126,10 кв.м. с адмадрес –Бургас ,ул.
„Лермонтов“ № 32 ет.1,ведно с 1/8 ид.част от ПИ с идент. 07079.610.137,
,собственост на длъжника В.И.Г. по изп.д. № 20228040400013/2022 г. по
описа на ЧСИ № 804 Делян николов с район на действие – Бургаски
окръжен съд .
Сочи се в жалбата ,че предявеното разпределение е незаконосъобразно
,тъй като неправилно и в противоречие със закона ЧСИ не е определил като
привилегировано вземане по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД вземанията на Община
Бургас ,дължими за такса битови отпадъци за процесния недвижим имот -а
именно заедно с изискуемите общо 826,56 лв. общо-главница и лихви за
данък върху имота ,допълнително е следвало да бъдат включени като
привелигировано вземане и 387,66 лв. главница и 85,39 лв. –лихви за такса
битови отпъдъци върху имота.Счита се ,че вземанията на Общината за ТБО за
1
имота представляват привилегировани вземания по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД –
тъй като са публични вземания .Моли се за отмяна на извършеното
разпределение и вместо това – постановено разпределение на сумата за ТБО
като привелигировано вземане по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД .
Ответникът по жалбата – „Юробанк България „АД оспорва жалбата ,като
навежда доводи ,че въпросното вземане не е публично по смисъла на т. 2 на
чл. 136 ЗЗД ,който не следва да се тълкува разширително .Моли за
отхвърлянето на жалбата .
В изложените по повод на обжалваното разпределение мотиви ЧСИ
счита ,че жалбата е неоснователна и счита ,че при изготвяне на
разпределението е спазен редът по чл. 136 и чл. 137 от ГПК .
Бургаският окръжен съд след преценка на приложените по
изпълнителното дело доказателства и като обсъди изложените в жалбата
съображения ,намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК , от процесуално
легитимирано лице и против подлежащо на обжалване изпълнително
действие ,поради което се явява процесуално допустима .
Разгледана по същество ,същата е и ОСНОВАТЕЛНА .
С оглед на влязлото в сила постановление за възлагане от 08.02.2022 г.
на изнесения на публична продан от 24.12.2021 г. до 24.01.2021 г. в РС-
Бургас недвижим имот ,за който е имало вписана възбрана № 78 т.2,вх. рег.
№ 5197/04.06.2020 г. на ЧСИ Д.Николов ,рег. № 804 при КЧСИ в
АВ,собственост на длъжника по изпълнителното дело В.И.Г. , на осн.чл. 460
от ГПК е било изготвено по делото разпределение на постъпилата при
публичната продан сума и същото е било предявено на страните на 14.04.2022
г.,което е предмет настоящото производство по повод постъпилата против
него жалба от присъединения взискател Община Бургас .
Няма спор ,че разпределението като акт на съдебния изпълнител
предполага няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на
сумата ,постъпила от изпълнението ,за цялостно удовлетворяване на всички
взискатели ,при което с разпределението съдебният изпълнител определя кои
притезания подлежат на удовлетворяване ,какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко
2
едно от тях .И тъй като липсва специална уредба относно зачитане на
законоустановените права на предпочтителното удовлетворяване на
конкуриращи се вземания ,прилага се в случая общата норма на чл. 136 от
ЗЗД ,посочваща реда на привилегированите вземания ,наред с принципните
положения за поредност и противопоставимост на права .
С атакуваното разпределение общата сума от 80785 лв. ,получена от
проданта , е разпределена,както следва : вземания по чл. 136 т. 1 ЗЗД :
разноски по съдебното изпълнение – 204 лв.-36 лв. за изготвяне на
разпроделението и 168 лв.-уведомяване на страните за разпределението
;разноски на първона„чалния взискател -170 лв.; вземания по чл. 136 т. 2 от
ЗЗД –неплатени данъци за имота към Община Бургас –826,56 лв. и по т.26
ТТРЗЧСИ-събрано частична сума за ДДС; вземания по чл. 136 т.3 ЗЗД –
остатъкът от сумата –за плащане на ипотекарния кредитор и НАП .
Възраженията на жалбоподателя са ,че неправилно в протокола за
разпределение не е включена сумата общо 387,66 лв. ,представляваща
дължимата такса битови отпадъци за изнесения на публична продан
имот,която е с поредност на привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД .
Възражението е основателно .
Съгласно нормата на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД с право на
предпочитателно удовлетворение се ползват „вземанията на държавата за
данъци върху определен имот или МПС –от стойността на този имот или
МПС,както и вземания ,произтичащи от концесионни плащания ,лихви и
неустойки по концесионни договори „ .
При тълкуване на разпоредбата докладчикът по настоящото дело също
счита ,че с привилегията по т. 2 на цитирания текст се ползват само
вземанията на държавата за данък върху определен недвижим имот /от
стойността на този имот /,т.е. привилегията се простира до публични
държавни вземания /за които по силата на законова делегация е
предоставено събирането им от общините / ,но не и такси за битови отпадъци
,които не представляват публично държавно вземане .Както правилно сочи
жалбоподателят ,става дума за изрична и императивна разпоредба ,която не
подлежи на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия .С оглед
на обстоятелството ,че разпоредбата предвижда изключение от общия
принцип на удовлетворения , придаваща предимство на определено вземане
3
пред останалите ,разширително тълкуване на нормата е недопустимо .Затова
и включването на други вземания на държавата или общините в
привилегията по чл. 136 т. 2 от ЗЗД ,дори и тези вземания да са свързани с
имота ,предмет на публичната продан ,е недопустимо .
Съобразявайки трайната съдебна практика на горната инстанция обаче
/решение № 440/28.11.13 г. по ч. гр. д. № 332/13 г., решение № 206/27.06.14 г.
по ч. гр. д. № 186/14 г., решение № 206 от 27.06.2014 г. по ч. гр. д. № 186/2014
г. и решение № 253/29.07.2015 г. по ч. гр. д. № 213/2015 г., всички по описа на
Апелативен съд – Бургас/, настоящият състав трябва да приеме, че
таксите"битови отпадъци" следва да се считат за привилегировани вземания в
разпределението по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, тъй като същите имат
публичен характер по смисъла начл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, като наред с
това задължението за плащането им възниква по повод собствеността върху
недвижим имот и се дължи в полза в общинския бюджетна основание чл. 9а,
ал. 3 от ЗМДТ, т. е. съставлява общинско вземане, което означава, че таксата
не следва да бъде отделена от данъка, който има същата правна природа.Така
в реш. № 206/27.06.2014 г. постановено по ч.гр.д. № 186/2014 г. по описа на
БАС се сочи :“. Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД
привилегировани са вземанията на държавата за данъци вземанията на
държавата за данъци върху определен имот. Задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични
общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3
от ДОПК. По правната си същност местните данъци са публични вземания –
чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските
бюджети, поради което се квалифицират като общински вземания. Местните
такси също са публични вземания по см. на чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК и поради
това, че приходите от тях постъпват също в общинските бюджети на осн.
чл.9а ал.3 ЗМДТ, съставляват общински вземания. Таксата за битови
отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот, и въпреки,
че срещу нея за общината възниква задължението да предостави услуга,
вземането за нея с оглед публичния му характер по повод имота основателно
е поставено като привилегировано в разпределението по реда на чл.136, ал.1,
т.2 ЗЗД. В този смисъл е и определение № 487 от 4.03.2013 г. на САС по в. гр.
д. № 778/2013 г., решение № 89/08.05.2012 г по ч.гр.дело № 223/2012 г по
описа на Апелативен съд – Варна, решение №1082/27.09.2009 г на САС по
4
гр.д. № 1447/2009 г, решение от 06.08.2012 г по в.гр.дело № 139/2012 г по
описа на Бл. ОС и други“.
Затова и атакуваното разпределение следва да бъде отменено отменено
и делото – върната на ЧСИ за извършване на ново ,като таксата „битови
отпадъци „ за процесния имот да бъде включена в привилегированите
вземания по чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ предявеното на 14.04.2022 г.,обективирано в протокол изх.№
15159 от същата дата , разпределение на постъпилите суми след проведена
публична продан на имот-1/2 ид.част от СОС с идент. 07079.610.137.1,целият
с площ от 126,10 кв.м. с адмадрес –Бургас ,ул. „Лермонтов“ № 32 ет.1,ведно с
1/8 ид.част от ПИ с идент. 07079.610.137, ,собственост на длъжника В.И.Г.
по изп.д. № 20228040400013/2022 г. по описа на ЧСИ № 804 Делян
николов с район на действие – Бургаски окръжен съд и ВРЪЩА делото на
ЧСИ Делян Николов за извършване на ново разпределение с оглед дадените в
настоящото решение указания относно таксата „битови отпадъци „ за
процесния недвижим имот в полза на Община Бургас
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5