РЕШЕНИЕ
№ 260382/01.03.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА АСЕНИКОВА
при секретаря М. Манолова, като разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 8255 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по т. д. № 106/2020 г. е било първоначално образувано пред Окръжен съд – Бургас
по искова молба на „Топлофикация
Бургас“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище: гр. Бургас, кв. Лозово,
представлявано от инж. Х. И., против „УМБАЛ Бургас“ АД, ЕИК *********, със
седалище: гр. Бургас, ул. Стефан Стамболов №73, представлявано от доктор Б. М.,
за приемане за установено, че в полза на ищеца съществува вземане за
сумата от 226 524, 33 лева – сборна главница за ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ул. Стефан Стамболов № 73,
за периода м. ноември 2018 г. – м. октомври 2019 г., както и за сумата в
размер на 11 395, 24 лева - сборна мораторна лихви за сборен период
01.01.2019 г. – 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.12.2019г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4733 от
13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 10495/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С
влязло в сила определение производството по т. д. № 106/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е било прекратено поради частично оттегляне на главния иск
за сума в общ размер на 209 318, 30 лв. по фактури, издадени в периода
05.12.2018г. – 05.11.2019г., и цялостно
оттегляне на акцесорния иск за сборна мораторна лихва в размер на 11 395, 24 лв.,
като за произнасяне по намаления размер на главния иск делото е било изпратено
по подсъдност на Районен съд – Бургас.
Производството
пред Районен съд – Бургас е висящо по искова молба на „Топлофикация Бургас“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище: гр. Бургас,
кв. Лозово, представлявано от инж. Х. И., чрез адв. М.А.,
съдебен адрес ***, против „УМБАЛ Бургас“
АД, ЕИК *********, със седалище: гр. Бургас, ул. Стефан Стамболов№73,
представлявано от доктор Б. М., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 17 206, 03
лв., представляваща главница за стойността
на доставена топлинна енергия
(за водоснабдяване и отопление) за
топлоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ул. Стефан Стамболов № 73, за
периода м. ноември 2018 г. – м. октомври 2019 г., както следва: по фактура
№ 34388/05.08.2019 г. – остатъчна главница в размер на 2182, 64 лв., по фактура
№ 34577/05.09.2019 г. – главница в размер на 7697, 45 лв., по фактура № 34769/05.10.2019
г. – остатъчна главницата в размер на 6691, 26 лв. и по фактура № 34959/05.11.2019
г. – остатъчна главница 634, 68 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 12.12.2019 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4733 от
13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 10495/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират
се и разноските в заповедното и исковото производство.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За претендираните с исковата молба суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № ***/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу която длъжникът е подал възражение, поради което предявеният иск
се явява допустим.
За
уважаването на предявения положителен установителен иск правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС вр. чл. 422 ГПК е необходимо
да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1) действителен договор
за продажба (доставка) на топлинна енергия; 2) ищецът да е доставил на
ответника определено количество топлинна енергия за процесния период; 3)
неизпълнение на задължението на ответника да заплати уговорената продажна цена
за доставената от ищеца топлинна енергия.
По
делото е безспорно, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по Договор № *** от
17.11.2001 г. за централизирано топлоснабдяване и
Договор № *** от 03.01.2011 г. и Анекс № 1 към него от 03.06.2019 г., по
силата на които ищцовото дружество се е задължило да доставя на ответника
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ул. Стефан
Стамболов № 73.
Не
се спори също, че за периода от м. ноември 2018 г. до м. октомври 2019 г. ищецът е доставил на
ответника топлинна енергия на обща стойност 226 524, 33 лева, за която са
издадени следните фактури: № 32610 от 05.12.2018г. – 16213, 78 лв.; № 32845 от
05.01.2019г. – 2655, 24 лв.; № 33079 от 05.02.2019г. – 41042, 18 лв.; № 33317
от 05.03.2019г. – 33327, 22 лв.; № 33554 от 05.04.2019г. – 37451, 44 лв.; № 33791
от 05.05.2019г. – 24573, 42 лв.; № 34016 от 05.06.2019г. – 30367, 20 лв.; № 34203
от 05.07.2019г. – 6737, 98 лв.; № 34388 от 05.08.2019г. – 7702, 32 лв.; № 34577
от 05.09.2019г. – 7697, 45 лв.; № 34769 от 05.10.2019г. – 8228, 18 лв.; № 34959
от 05.11.2019г. – 10 528, 08 лв.
Няма
спор и по отношение на обстоятелството, че за периода 26.11.2019 г. до
29.09.2020 г. ответникът е извършил плащания в полза на ищеца, както следва: 26.11.2019
г. – 15 000 лв., 20.12.2019 г. – 15 000 лв., 30.01.2020 г. – 20 000 лв.,
27.02.2020 г. – 50 000 лв., 26.03.2020 г. – 54 000 лв., 30.04.2020 г. – 30 000
лв., 04.06.2020 г. – 30 000 лв., 29.06.2020 г. – 8 000 лв., 28.07.2020 г. – 7
000 лв., 27.08.2020 г. – 8 000 лв., 29.09.2020 г. – 10 000 лв., като част от
тези плащания в общ размер от 226 524, 33 лв. са извършени по процесните
фактури.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в счетоводството на ответника платените суми са отнесени за
погасяване на главниците по фактурите, като по този начин сумата от 226 524, 33
лева се явява изцяло погасена към настоящия момент, докато в счетоводството на
ищеца с постъпилите плащания са погасявани не само главниците по издадените
фактури, но и мораторни лихви до 09.12.2019 г. и до датата на съответното плащане,
като при този начин от общата дължима сума в размер на 226 524, 33 лева към
настоящия момент остават неизплатени суми в общ размер на 17 206, 03 лева.
Следователно
спорно по делото е наличието на третата предпоставка, а именно дали с
извършените за периода от 20.12.2019 г. до 29.09.2020 г. плащания в общ размер
от 226 524, 33 лева ответникът е погасил задълженията си към ищеца по
процесните фактури за доставена топлинна енергия за периода от м. ноември 2018
г. до м. октомври 2019 г.
Съгласно чл. 42 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в
писмените договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на
топлинна енергия. В процесния Договор № ***от 03.01.2011 г. страните са
постигнали съгласие, че купувачът е длъжен да заплати получената топлинна
енергия по предоставената фактура за предходния месец до края на текущия месец
(Раздел V, т. 5.6). Уговорено е, че при неизпълнение на задълженията по
т. 5.6 купувачът изпада в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД заплащана на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на изпадането в
забава до момента на окончателното изплащане на дължимата сума (Раздел V, т. 5.7). Съгласно клаузата на Раздел V, т. 5.8 когато купувачът има две или повече неизплатени
месечни задължения при плащане се погасява най-старото от тях, като първо се
погасява лихвата и след това главницата.
Условията
и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други
условия и ред за прихващане на изпълнението. С процесната клауза на Раздел V, т. 5.8 страните са се отклонили от правилото на чл. 76, ал.
1 ЗЗД относно поредността на погасяване на няколко еднородни задължения, когато
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, но по отношение на поредността
на погасяване на лихвата съгласието им съответства на правилото на чл. 76, ал.
2 ЗЗД. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за
законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Неизпълнението на паричното
задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно
уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.
86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана
от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни,
независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за
забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за
изпълнение. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за
главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на
главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането
законни лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора -
първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се
олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията
за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за
главницата (в посочения смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК).
С
оглед на изложеното и въз основа на установените по делото обстоятелства, че
ответникът не е изпълнявал месечните си задължения си на уговорения падеж, като
е извършвал забавени частични плащания по процесните фактури, съдът приема, че
с изпадането на длъжника в забава се е породило и задължението му за заплащане
на мораторна лихва върху месечните главници, дължима за периода от датата на
изпадането му в забава до датата на окончателното изплащане на главницата по
съответната фактура. Поради това и на основание Раздел V, т.
5.8 от Договор № ***от 03.01.2011 г. с част от направените от длъжника плащания
е погасена не главницата, а дължимото обезщетение за забава върху главницата. Като
взе предвид заключението на вещото лице, изготвено въз основа на счетоводството
на ищеца, чието редовно водене не е оспорено по делото, на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК съдът приема, че към датата на приключване на съдебното дирене по
делото неизплатената от ответника главница възлиза на сумата от общо 17 206, 03 лв., от която по фактура № 34388/05.08.2019
г. – 2182, 64 лв., по фактура № 34577/05.09.2019 г. – 7697, 45 лв., по фактура
№ 34769/05.10.2019 г. – 6691, 26 лв. и по фактура № 34959/05.11.2019 г. – 634, 68
лв. Ето защо висящият пред настоящата инстанция иск се явява основателен,
поради което следва да бъде уважен.
При
този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за заповедното и исковото производство съобразно направеното искане за
присъждането им и представените доказателства за извършването им, а именно за
сумата от 14 425, 17 лева. В процесния случай ответникът е дал повод за
завеждане на делото, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.12.2019 г. не е изпълнил свои
изискуеми задължения, а частичното оттегляне на предявените искове за сумите по
издадената заповед е направено от ищеца поради извършени в хода на процеса
плащания от ответника. Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск, и ответникът не може
да претендира присъждането на разноски в посочената хипотеза (Определение № 277
от 14.05.2014г. по ч. гр .д.№ 2432/2014г., I г. о. на ВКС).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл.
200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС вр. чл. 422 ГПК в отношенията между страните, че
ответникът „УМБАЛ Бургас“ АД, ЕИК *********,
със седалище: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ №73, представлявано от доктор Б.
М., дължи на ищеца „Топлофикация Бургас“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище: гр. Бургас,
кв. Лозово, представлявано от инж. Х. И., сумата от общо 17 206, 03 лева,
представляваща главница за стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Бургас,
ул. Стефан Стамболов № 73, за периода м.
юли 2019 г. – м. октомври 2019 г., както
следва: по фактура № 34388/05.08.2019 г. – остатъчна главница в размер на 2182,
64 лв., по фактура № 34577/05.09.2019 г. – главница в размер на 7697, 45 лв.,
по фактура № 34769/05.10.2019 г. – остатъчна главницата в размер на 6691, 26
лв. и по фактура № 34959/05.11.2019 г. – остатъчна главница 634, 68 лв., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 12.12.2019 г., до окончателното плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 4733 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 10495/2019 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „УМБАЛ Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. Бургас, ул. „Стефан
Стамболов“ №73, представлявано от доктор Б. М., да заплати на „Топлофикация Бургас“ ЕАД,
ЕИК102011085, със седалище гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от инж. Х. И.,
сумата от 14 425, 17 лева, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно
с оригинала!
ММ