Решение по дело №1344/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалба от Б. Г. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.П. В., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, оф.3, против Ревизионен акт № Р-16001622002137-091-001/23.02.2023г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – [населено място], В ЧАСТТА, изменена с Решение № 169/12.05.2023г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) [населено място] относно допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018г. от 9 218,74 лв. на 7 968,56 лв. и прилежащи лихви от 3 592,16 лв. на 3 105,02 лв.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, необоснованост на РА в оспорената му част. Сочи се, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. В., подържа жалбата изцяло. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П. оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмена защита излага допълнителни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства намери за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622002137-020-001/28.04.2022 г., издадена от В. А. - началник сектор при ТД на НАП – [населено място], като в предметния обхват на същата е включено правилното определяне на задълженията за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. и универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се, ЗО за самоосигуряващи се, ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. и е определен краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчването ѝ на ревизираното лице. ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-16001622002137-020-002/18.08.2022 г., ЗИЗВР № Р-16001622002137-020-003/14.09.2022 г. и ЗИЗВР № Р-16001622002137-020-004/12.10.2022 г., издадени от същия орган по приходите, като срокът за извършване на ревизията с посочения обхват е продължен до 20.01.2023 г.

В хода на административното производство, в срока по чл.117 ал.4 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад № Р-160022002137-092-001/27.01.2023 г., като в срока за подаване на възражение срещу РД, такова е подадено. Въз основа на съставения ревизионен доклад е издаден Ревизионен акт № Р-16001622002137-091-001/23.02.2023 г., който е обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган – Директорът на Дирекция “ОДОП” – [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, който с Решение № 169 от 12.05.2023 г. го е потвърдил в частта за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и го е изменил в частта за допълнително установени задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. от 9 218,74 лв. на 7 968,56 лв. и прилежащи лихви от 3 592,16 лв. на 3 105,02 лв.

С оглед, делегирането на правомощия по делото са представени заповеди, ведно с приложения към някои от тях издадени от директора на ТД на НАП – [населено място], с които са определени лицата, заемащи длъжността началник сектор в отдел „Ревизии“ на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – [населено място], да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК и заповеди за командироване (л. 16 – 48 и л. 648 - 660).

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119, ал.2 във връзка чл.118, ал.2 и чл.112, ал.2 т.1 и чл.8 от ДОПК, органи на приходната администрация. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на РЛ.

Производството е повторно, във връзка с Решение № 156 от 11.04.2022 г. на директор на дирекция „ОДОП“ – [населено място], с което е отменен Ревизионен акт № Р- 16001619005172-091-001/21.09.2021 г., издаден на Б. Г. Б. и преписката е върната на органа по приходите за извършване на нова ревизия.

Извършената ревизия е за данъчни задължения по ЗДДФЛ и е за периода 2015 г. - 2018 г. През данъчните години, попадащи в обхвата на ревизията РЛ Б. Г. Б. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея. Има сключен граждански брак от 05.09.2015 г. с К. Б.. В хода на извършената ревизия, с Протокол № Р-16001622002137-ППД-001/17.08.2022 г. са присъединени доказателства от ревизионно производство на К. Б., приключило с Ревизионен акт № Р-16001619005172-091-001/21.09.2021 г. С Протокол № 0907120/24.08.2022 г. са присъединени доказателства от извършвана предходна ревизия на Б. Г. Б., документирана с PA № Р-16001619005172-091-001/21.09.2021 г.

В хода на ревизията е установено, че през 2018 г., в режим на СИО, Б. Б. е придобила имот, състоящ се от хангар, депо и гараж, с адрес [населено място], [улица] ½ идеална част от имот в [населено място], [улица], с обща площ 381 кв. м. за сумата от 17 450 лв. Същият недвижим имот е продаден съгласно [нотариален акт], том II, рег. № 2580, дело № 323 от 22.05 2018 г. за 9 800 лв. Установено е, чеБ. не е декларирала така получените доходи от прехвърляне на права и имущество за 2018 г.

Ревизиращият екип установява, че данъчната оценка на продадения имот е 31 167,80 лв. и като материален интерес в [НА]/22.05.2018 г. е посочена данъчната оценка, на база на която са изчислени дължимите данъци и такси при прехвърляне на имота. Във връзка с така установените факти и обстоятелства е направен извод, че посочената сделката е сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 77 от ЗДДФЛ.

При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК са взети предвид стойността на укритите приходи от извършената сделка, органите по приходите определили пазарна цена на недвижимия имот, продаден през 2018 г. С Акт за възлагане на експертиза № Р-16001622002140-01-001/25.11.2022 г. е възложена експертиза за изготвяне на пазарната цена на недвижим имот към датата на продажбата му по реда на чл. 60 от ДОПК. Експертизата е изготвена в съответствие с § 1 т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1 т. 10 от ДР на ДОПК по реда и начините съгласно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. С вх. № ВхР-6193#2 от 13.12.2022 г. е представена извършената от лицензиран оценител експертиза. В нея е определена пазарна стойност на недвижимите имоти прехвърлени с [нотариален акт]/22.05.2018 г., сграда с [идентификатор]. с площ 39 кв. м. заедно с ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 56784.522.809 в [населено място], [улица], в общ размер на 166 735.00 лв. без ДДС и размер с включен ДДС - 200 082.00 лв. Органите по приходите са определили годишната данъчна основа за 2018 г. за доходи от прехвърляне на права или имущество по чл. 33 от ЗДДФЛ, като за продажна цена на цитирания имот се приема изготвената от експерта пазарна цена плюс ДДС (166 735.00 лв. - 33 347.00 лв.), т.е 200 082.00 лв. Налице е облагаем доход в размер на 100 041.00 лв., като е отчетено, че продажбата е извършена в режим на СИО. Определен е облагаем доход в размер 91 316.00 лв. (продажната цена - цената на придобиване на имуществото 8 725.00 лв.), приспаднати са нормативно признати разходи и ЗЗО и е определен данък за довнасяне в размер на 7 968.00 лв.

С решението на горестоящия административен орган са намерени за неправилни изчисленията на ревизиращия екип и е определен облагаем доход като разлика между определената от експерта пазарна цена без ДДС в размер на 166 735 лв., цената на придобиване на имуществото в размер на 8 725 лв. и след приспадане на нормативно признати разходи и ЗЗО.

В хода на съдебното производство по инициатива на жалбоподателя са приобщени гласни доказателства, касаещи свидетелските показания на С. С. Д., който изяснява факти и обстоятелства по вида и предназначението на процесния недвижим имот. Посочва, че с Б. и К. Б. се разбрали, 5 години след като придобие на имота, той да им го върне обратно. Веднага след купуването на имота от негова страна, подписали договор, че след 5 години ще им го върне. Потвърждава, че 9 800 лв. е действителната цена и толкова е получил при връщане на имота, като 1000 лв. му били възстановени на ръка след сключване на договора, за да не е по банков път. Свидетелят заявява, че не е ползвал недвижимия имот. Виждал го е, знае, че се намира зад хотел „Тримонциум“ и представлява стара сграда, до която се достига по малка пътечка, в дясно е къщата. В дъното на двора има ламаринена, неизмазана посторойка, която е гараж. К. и Б. Б. не са имали дълг към него, нито той към тях.

В хода на съдебното производство е допусната и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, с вещо лице С. Ж., оспорена от ответника. Определен е размера на пазарната стойност (цена) на недвижим имот, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 123, т. II, per. № 2580, дело N° 323 от 22.05.2018 год. на нотариус Св.Й., вписан в CB-[област] с акт №73, том 45, дело № 8969, дв.вх.рег. № 16538 от 22.05.2018 год., а именно:

1.Самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 56784.522.809.2 по КККР, [област], община [област], [населено място], район Централен, п.к. 4000, [улица], вид собств. Частна, функц. предн. Гараж, брой етажи 1, застроена площ 39 кв. м, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18- 813-29.01.2018/29.01.2018 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - [област], представляваща масивна едноетажна сграда, състояща се от помещение за гараж - 12 200 лв.;

2. Право на строеж за Самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 56784.522.809.2 по КККР, [област], община [област], [населено място], район Централен, п.к. 4000, [улица], вид собств. Частна, функц. предн. Гараж, брой етажи 1, застроена площ 39 кв. м, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-813-29.01.2018/29.01.2018 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - [област], представляваща масивна едноетажна сграда, състояща се от помещение за гараж - 2 100 лв.;

3. 1/2 идеални части от Дворно място, представляващо представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 56784.522.809 по КККР [област], община [област], [населено място], район Централен, п.к. 4000, [улица], вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 381 кв. м, стар номер 809, парцел XIII-809, квартал 160(326) по плана на Централна градска част, с административен адрес: [населено място], Община [област] - Район Централен, [улица]29 300 лв.

4. Самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 56784.522.809.2 по КККР, [област], община [област], [населено място], район Централен, п.к. 4000, [улица], вид собств. Частна, функц. предн. Гараж, брой етажи 1, застроена площ 39 кв. м. - 43 600 лв.

Допусната и изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице Х. Д., оспорена от ответника. Вещото лице е определило размера на Обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и Дължим данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., като за облагаемия доход по чл. 33 от ЗДДФЛ, са взети резултатите от съдебно-техническата експертиза, с която е определена пазарна цена (стойност ) на прехвърлените имоти с [нотариален акт]/22.05.2018г.: Обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДЦФЛ - 25 405,31 лв.; Дължим данък по чл. 48, ал.1 от ЗДЦФЛ - 2 540,53 лв.

Определен е и размера на Обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДЦФЛ и Дължим данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., като облагаемия доход по чл. 33 от ЗДДФЛ, а именно продажбата на недвижимите имоти продадени с [нотариален акт]/22.05.2018г. е изключен от справката: Обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ - 13 637,81 лв.; Дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 1 363,78 лв.

Изчислен е и размера на дължимите лихви към определените по т.1 и т.2 дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ: Дължима лихва по т. 1 - 3 592,16 лв.; Дължима лихва по г.2 - 391,93 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, в частта потвърдена с Решение № 169/12.05.2023 г. на директор на Дирекция "ОДОП" -[населено място], поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Спорът между страните касае налице ли са данни за укрити приходи/доходи на ревизираното лице, което е свързано с действителната покупно- продажна стойност на процесните недвижими имоти – гараж 39 кв.м. и ½ ид.ч. от поземлен имот 381кв.м., находящ се на административен адрес [населено място] [улица], които са били предмет на посочените покупко – продажби, и от там били ли са обективните предпоставки по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК за провеждане на ревизия при особени случаи, както и размерът на данъчната основа. Жалбоподателят излага тезата, че не е извършила сделки в отклонение от данъчно облагане, липсват данни за укрити приходи/доходи и се касае за договорена цена на недвижимия имот при пазарни условия. Сочи, че в хода на съдебното производство се е доказала симулативност на сделката с разпитания свидетел, а от прието заключение по съдебно-оценъчна експертиза, независимо от направено изрично възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника, се установява по категоричен начин действителната пазарна оценка на имота, което е в противоречие със събраните в хода на ревизионното производство доказателства и това води до необоснованост на атакувания РА.

Така направените възражения са неоснователни. Оспореният ревизионен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Законосъобразно административните органи са приложили относимите разпоредби на чл. 122 ДОПК относно провеждане на ревизия по особен ред, което е базирано на констатациите на ревизионния акт, че задълженото лице не е разполагало с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на извършените от него разходи пред ревизираните периоди. Тези изводи са обосновани от събраните в хода на ревизията доказателства, и водят до извода за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. В хода на съдебното производство не се установи по категоричен и несъмнен начин, че са налице основания, които да изключват процесната сделка по НА от 22.05.2018г. от приложното поле на чл.77 ЗДДФЛ, съгласно който текст, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО. Безспорно е установено в хода на производството, че продажната цена от 22.05.2018г. е по- ниска от покупната цена на посочените недвижими имоти, поради което законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.16 ЗКПО. Това обстоятелство се установява и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които реално подкрепят направените изводи от ревизиращите органи. Този техен извод не се опровергава и то заключението на проведената СОЕ, която е определило пазарна стойност на обекта съгласно разпоредбите на § 1 от ДР на ДОПК, при съотношение 50% по метод на увеличената стойност и 50% по метод на сравнимите неконтролирани цени, като посочва оценка в размер на 43 600.00 лв., без включен ДДС. Приложен е и методът на възстановителна (амортизирана заместителна стойност), който е идентичен с метода на увеличената стойност, като е приета надбавка (в случая печалба) в размер на 10% и е включена в единичните стойности на 1 кв. м строителна продукция. В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че във връзка с така поставената му задача, при определяне на пазарната стойност на недвижимия имот е използвал двата метода - на сравнимите неконтролирани цени и на методът на увеличената стойност, а не само един от тях. Така определената пазарна оценка сама по – себе си не може да опровергае направените в ревизионното производство оценка на процесните недвижими имоти. Това е така, защото при изготвянето на заключението не е приложен необходимият за целите на това производство метод на сравнимите неконтролирани цени, регламентиран в разпоредбата на чл. 18 от Наредба № Н–9 от 14.08.2006г. на Министъра на финансите, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 20, във връзка с чл. 11 от същата Наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Разпоредбата на чл. 20 допуска при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени се извършват корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, установени въз основа на изчерпателно изброени фактори, които влияят върху цената. Видно от изготвеното заключение е, че вещото лице само е посочило, че използва пазарната стойност на обекта съгласно разпоредбите на § 1 от ДР на ДОПК, при съотношение 50% по метод на увеличената стойност и 50% по метод на сравнимите неконтролирани цени. Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ прилагането на методите за определяне на пазарните цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. В Наредбата е определено при какви условия кой метод може да бъде ползван, като е допустимо едновременно прилагане на два или повече метода (чл. 10 от наредбата) само в случаите, когато самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Съдът намира, че само така използваният метод е максимално обективен за определяне на пазарната цена на недвижимия имот, тъй като принципът, който трябва да се спазва при определяне на пазарните цени, е принципът на съпоставимост, т.е. установяване на сравними сделки или предприятия и тези законови изисквания са изпълнени от лицензирания експерт, назначен в хода на ревизията. Предвид на това, съдът намира, че дори посредством заключението на вещото лице по допуснатата в хода на съдебното обжалване СОЕ, не се опровергават констатациите в ревизионния акт относно извършена сделка в отклонение от данъчно облагане при продажбата на процесния недвижим имот.

В хода на съдебното производство е прието и заключение по проведена съдебно – счетоводна експертиза, с направено възражение от процесуалния представител на ответника. Вещото лице посочва, че направените изчисления се основават на оспорено заключение по СОЕ, като за облагаемия доход по чл. 33 от ЗДДФЛ, са взети резултатите от определената пазарна цена (стойност 43600 лева) на прехвърлените имоти с [нотариален акт]/22.05.2018 г.. В заключението по ССЕ са направени изчисления на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания период, ведно с прилежащите лихви, в случай, че бъдат кредитирани посочените в СОЕ стойности от определената пазарна цена на процесния недвижим имот. Поради некредитирането на от съда на заключението по СОЕ, то не следва да бъде кредитирано и заключението по ССЕ, което се основава изцяло и само на тази пазарна оценка.

Не следва да бъдат кредитирани в полза на направените от жалбоподателят възражения и приобщените гласни доказателства, тъй като същите не сочат конкретни доводи по отношение на безспорното обстоятелство, за извършена продажба на занижена цена на недвижимия имот, и то в сравнително кратък времеви период от придобиването му. Същите в голямата си част имат житейски характер и по – скоро съответстват на данните и изводите на ревизиращите органи, направени останалите събрани по делото писмени доказателства. С тях не се установява по категоричен и несъмнен начин недействителност на извършената сделка от 22.05.2018г., което е основание за направените от органите по приходите изводи за наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК. Безспорно в случая са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред и са налице обстоятелства водещи до основание за облагане с допълнителен данък на жалбоподателят за ревизираните периоди. Данъчната основа законосъобразно е била определена по реда на чл.16 ал.1 ЗДДФЛ, както и общата годишна данъчна основа на основание чл.17 ЗДДФЛ.

По тези съображения оспореният ревизионен акт е законосъобразен относно установените задължения за данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2018г., като констатациите на ревизиращите органи не са оборени от данъчно-задълженото лице. В рамките на ревизионното производство и при проведените административно и съдебно оспорване задълженото лице не е ангажирало доказателства, които да опровергаят фактическите констатации на ревизионния акт. Предвид всичко изложено жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 1 396,62 лева, определен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП тази сума.

По изложените мотиви и на осн. чл.160 ДОПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Г. Б., [ЕГН], настоящ адрес в [населено място] против Ревизионен акт № Р-16001622002137-091-001/23.02.2023г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – [населено място], в частта, изменена с Решение № 169/12.05.2023г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) [населено място] относно допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018г. от 9 218,74 лв. на 7 968,56 лв. и прилежащи лихви от 3 592,16 лв. на 3 105,02 лева.

ОСЪЖДА Б. Г. Б. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 1 396.62 лева (хиляда триста деветдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) за юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава XII АПК.