Решение по дело №718/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от Т. Б. Н. с адрес: [населено място], депозирана чрез адв.-пълномощник В. М. В. при АК – Русе, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0247-000040 от 22.07.2024 г. на полицейски инспектор при РУ-Бяла към ОД на МВР-Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б.а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена без изискуемото съдържание, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

По-конкретно се прави възражение, че наказателно постановление (НП) № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник на РУ при ОД на МВР - Русе не било влязло в законна сила към момента на издаване на процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0247-000040 от 22.07.2024 г., тъй като Л. М. Г., на когото бил предоставил собственото си МПС за управление го бил обжалвал пред РРС. Според жалбоподателя, изложеното обуславя извода, че към момента на издаване на оспорената ЗППАМ Л. М. Г. е притежавал контролни точки, което изключвало приложимостта на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.а от ЗМВР.

Прави се искане за отмяна на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна и се претендират сторените по делото разноски.

Ответникът в производството – полицейски инспектор при РУ-Бяла към ОД на МВР-Русе, намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е адресат на оспорения акт, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорването му.

Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Жалбата срещу акта е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 09.08.2024 г. (вж. разписка за връчване към ЗППАМ на л. 1 от преписката) и подадена жалба на 22.08.2024 г. (л. 3 от делото).

При тези данни и относима нормативна уредба, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорен е акт, с който е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице без да е правоспособен водач“.

В настоящото производство, съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 5 и полицейските инспектори при Областната дирекция на МВР – Русе, а М. Д. Р., подписал оспорената заповед, е заемал длъжност – полицейски инспектор при РУ-Бяла към ОД на МВР-Русе.

Заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на съда е служебно известно, че министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП.

Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на полицейските инспектори при Областната дирекция на МВР – Русе.

Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

Като издадена при спазване на формата за действителност и от компетентен орган, обжалваната заповед представлява валиден административен акт и не е нищожна.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП сочи, че принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.

Волеизявлението за прилагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването й.

Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Подадена е жалба против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0247-000040 от 22.07.2024 г. на полицейски инспектор при РУ-Бяла към ОД на МВР-Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б.а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца.

От Справка за собственост на моторно превозно средство се установява, че собственик на лек автомобил "Пежо 306" с рег. №[рег. номер] е жалбоподателя.

От представеното АУАН серия GA № 1280858/19.07.2024 г. се установява, че е съставен против Л. М. Г. за това, че на 19.07.2024 г., в 13:00 часа в [населено място], по [улица] до РСПБЗН в посока център , управлявал лек автомобил "Пежо 306" с рег. №[рег. номер], собственост на Т. Б. Н., след като водачът е лишен от правоуправление с ЗППАМ от № 24-1085-000519/09.07.2024 г. по административен ред, с което нарушил чл. 150а ал. 1 ЗДвП.

От представената с административната преписка справка за нарушител/водач се установяват съставените срещу Л. М. Г. актове и издадените наказателни постановления и фишове за налагане на глоба. Съгласно отразеното в справката: с наказателно постановление № 23-4569-000071 от 04.04.2023 г. на началник РУ Две могили при ОД на МВР - Русе, влязло в сила на 04.05.2023 г., са отнети 6 контролни точки; с наказателно постановление № 23-1085-001510 от 15.05.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, влязло в сила на 01.02.2024 г., са отнети 10 контролни точки и с наказателно постановление № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе, влязло в сила на 29.06.2024 г., са отнети 10 контролни точки.

Наказателно постановление 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник на РУ при ОД на МВР - Русе е обжалвано от Л. М. Г., като с Решение № 76/17.02.2025 г., постановено по АНД № 1451/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, същото е потвърдено.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От анализа на разпоредбата следва, че задължителна предпоставка за прилагане на визираната в нея ПАМ е установено управление на МПС от водач, който не притежава съответната правоспособност, респ. след като е лишен от право да управлява МПС.

В случая спорът между страните по делото е свързан именно с наличието на тази предпоставка. Според административния орган към 19.07.2024 г. – датата на извършване на проверката от контролните органи, водачът на притежавания от жалбоподателя лек автомобил – Л. М. Г., е лишен от правоуправление по административен ред с ЗППАМ № 24-01085-000519/09.07.2024 г., връчено му на 19.07.2024 г. Жалбоподателят твърди, че към посочената дата НП № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. на началник на РУ при ОД на МВР - Русе не е влязло в сила поради обжалването му по съдебен ред, с оглед на което не са налице условията за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство.

Независимо, че в система на МВР и в приложената по административната преписка справка за нарушител/водач е отразено, че НП № 24-3393-000287 от 16.04.2024 е влязло в сила към посочената в оспорената Заповед дата, този факт се опровергава от представените по делото Решение № 76/17.02.2025 г., постановено по АНД № 1451/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

От последното се установява, че НП № 24-3393-000287 от 16.04.2024 г. е обжалвано от Л. М. Г.. Подаването на жалба има суспензивен ефект, т. е. препятства влизането в сила на обжалвания акт /в случая наказателното постановление/, поради което същият не произвежда разпоредените с него правни последици. Последните настъпват едва с влизането в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е потвърдено – в случая 25.03.2025 г. След като към момента на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ – 22.07.2024 г., наказателно постановление № 24-3393-000287 от 16.04.2024 не е влязло в сила, респ. водачът на собствения на жалбоподателя лек автомобил "Пежо 306" с рег. №[рег. номер] не е бил лишен от право да управлява МПС, постановеното с нея прекратяване на регистрацията на ППС е незаконосъобразно.

Горният извод не се променя от факта, че с влязло в сила на 25.03.2025 г. съдебно решение НП №24-3393-000287 от 16.04.2024 г. е потвърдено. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По смисъла на тази разпоредба факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Влизането в сила на НП №24-3393-000287 от 16.04.2024 г. след датата на издаване на обжалвания административен акт обаче не обосновава приложимост на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като този нов факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта. Тълкуването на въпросната разпоредба в съдебната практика е в смисъл, че под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Правно значение по делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на административния акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие, или факти, които са съществували към момента на издаването на акта, но не са били известни на административния орган или на адресата на акта. Следователно новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК не следва да са "новосъздадени", т. е. да са възникнали след издаването на административния акт, с изключение на такива факти, на които законът придава обратно действие, какъвто факт безспорно не представлява влизането в сила на съдебното решение, потвърждаващо НП №24-3393-000287 от 16.04.2024

По делото не са налице доказателства за лишаването на Л. М. Г. от право на управлява МПС към датата на налагане на ПАМ, която именно е меродавна относно преценката за съответствието на административния акт с материалния закон по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК. Неустановяването на това обстоятелство води до необоснованост на извода на административния орган за нарушение на 150а ал. 1 ЗДвП, доколкото към момента на издаване на обжалвания индивидуален административен акт Л. М. Г. е бил правоспособен водач, който не е лишен от правоуправление.

Предвид горното не е доказано наличието на предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП лицето, управлявало автомобила, по отношение на който се прилага ПАМ, да е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, поради което заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменена.

При този изход на правния спор и предвид направеното искане на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10 лв.

На основание чл.38 от ЗА на процесуалният представил на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., предвид реалната правна и фактическа сложност на делото. Без всякакво значение е обстоятелството, че така определеното от настоящата инстанция възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство е в размер по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо претендирането на възнаграждение, дори и да е формално към минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не обвързва съдебната инстанция с присъждане на възнаграждение до този минимум, а възнаграждението следва да се съобрази с горецитираните обстоятелства по делото.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0247-000040 от 22.07.2024 г. на полицейски инспектор при РУ-Бяла към ОД на МВР-Русе, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата, на Т. Б. Н., [ЕГН] от [населено място], е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе да заплати на Т. Б. Н., [ЕГН] от [населено място], сумата от 10 лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв. В. М. В. от РАК сумата от 600 лв.- адвокатско възнаграждение

Решението не подлежи на обжалване.