МОТИВИ към присъда №7, постановена на 24.
ІІ. 2015 година по ч. н. х. дело №210 по описа на Велинградски районен съд за
2014 година:
Велинградският районен съд е приел за
разглеждане частна тъжба, подадена от В.Д.О. ЕГН**********,***, срещу
Л.Б.Б. ЕГН**********, Н.Т.Б. ЕГН********** и Т.А.Т.
ЕГН**********, и тримата живеещи във Велинград, първите двама на ул. *** **,
третият на ул. „***” **, съдържаща твърдения за извършени от последните на 16.
ІV. 2014 година престъпления, както следва:
·
Л.Б.Б. ЕГН**********, роден на ******
във Велинград, живеещ в същия град на ул. *** **, *************, за това, че на
16. ІV. 2014 година около 1720 часа във Велинград, в съучастие като съизвършител с Н.Т.Б.,***, и Т.А. ***, е причинил лека
телесна повреда на В.Д.О. ЕГН**********,***, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс, изразяващи
се в наранявания в областта на лицето (охлузвания, рани, кръвонасядания),
натъртвания по тялото, ръцете и краката, както и травма по тестисите –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 20, ал.
2 от същия кодекс и това, че на 16. ІV. 2014 година във Велинград е казал
публично нещо унизително за честа или достойнството на другиго (напсувал е В.Д.О.
ЕГН**********,***) – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146,
ал. 1 от Наказателния кодекс;
·
Н.Т.Б. ЕГН**********, родена на ********** година във
Велинград, живееща в същия град на ул. *** **, **********, за това, че на 16.
ІV. 2014 година около 1720 часа във Велинград, в съучастие като съизвършител с Л.Б. ***, и Т.А. ***, е причинила лека
телесна повреда на В.Д.О. ЕГН**********,***, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс, изразяващи
се в наранявания в областта на лицето (охлузвания, рани, кръвонасядания),
натъртвания по тялото, ръцете и краката, както и травма по тестисите –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 20, ал.
2 от същия кодекс и за това, че на 16. ІV. 2014 година във Велинград е казала публично
нещо унизително за честа или достойнството на другиго (употребила е по
отношение на В.Д.О. ЕГН**********,***, думите "дърт педераст") –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
·
Т.А.Т. ЕГН**********, роден на **********, живеещ във
Велинград на ул. „***” **, **********, за това, че на 16. ІV. 2014 година около
1720 часа във Велинград, в съучастие като съизвършител
с Н.Т.Б.,*** и Л.Б. ***, е причинил лека телесна повреда на В.Д.О. ЕГН**********,***,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
Наказателния кодекс, изразяващи се в наранявания в областта на лицето
(охлузвания, рани, кръвонасядания), натъртвания по тялото, ръцете и краката,
както и травма по тестисите – престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния
кодекс във връзка с чл. 20, ал. 2 от същия кодекс и за това, че на 16. ІV. 2014
година във Велинград е казал публично нещо унизително за честа или
достойнството на другиго (напсувал е В.Д.О. ЕГН**********,***) – престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В.Д.О. ЕГН**********,***, предявява граждански
иск против подсъдимите за причинените му от престъпленията неимуществени вреди
в размер на общо 15 000.00 лева: 12 000.00 лева за престъплението по
чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс и 3 000.00 лева за престъплението по
чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от същия кодекс. Конституиран е
като частен тъжител и граждански ищец в процеса.
Подсъдимият Л.Б.Б.
ЕГН**********,***, не се признава за виновен. Твърди, че не е извършил
деянията, посочени в частната тъжба, а в действителност той самият бил нападнат
от частния тъжител.
Подсъдимата Н.Т.Б. ЕГН**********, живееща във Велинград на ул. *** **, не
се признава за виновна. Твърди, че не е извършила деянията, посочени в частната
тъжба, а в действителност синът й и баща й (другите двама подсъдими) били
нападнати от частния тъжител.
Подсъдимият Т.А.Т. ЕГН**********,***, не се признава за виновен. Твърди, че
не е извършил деянията, посочени в частната тъжба, а в действителност той
самият бил нападнат от частния тъжител.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Частният тъжител и подсъдимият Т.А.Т.
живеят в съседство. Семействата им са в лоши отношения. Частният тъжител е
изградил в имота си гараж, чийто врати се отварят към ул. „***”. Една от
вратите не се отваря изцяло, а до положение перпендикулярно на входа на гаража
(успоредно на стената на гаража).
Малко след 1700 часа на 16.
ІV. 2014 година частният тъжител и синът му, свидетелят Д.В.Д. ЕГН**********,***,
са на работа в Стопанки двор – 1 на Велинградския Аграрно-промишлен комплекс. През
това време свидетелката Ф.М.О. ЕГН**********, живееща във Велинград на ул. „***”
**а, съпруга на частния тъжител и майка на свидетеля, се намира в
дома си. Подсъдимият Т.А.Т. и съпругата му, свидетелката Т.Н.Т. ЕГН**********,
живееща във Велинград на ул. „***” **, (майка на подсъдимата Н.Т.Б. и баба на
подсъдимия Л.Б.Б.), също са у дома си.
Първи от работа си тръгва частният тъжител. Придвижва се до дома си с
автомобил на трето лице. Спира автомобила пред гаража си и слиза, след което
отваря вратите, за да вкара автомобила вътре. Действията му са наблюдавани от
свидетелките Т.Н.Т. и С.М.К. ЕГН**********,***. Първата свидетелка наблюдава
действията на частния тъжител от терасата на жилището си. Втората свидетелка
живее в близост до домовете на частния тъжител и на подсъдимия Т.А.Т. и
съпругата му, свидетелката Т.Н.Т.. По времето, когато частният тъжител се
прибира у дома си, свидетелката С.М.К. се придвижва по улицата с велосипед.
Спира, за да го изчака частния тъжител да вкара автомобила в гаража си.
По същото време по улицата се задава зелен на цвят автомобил, управляван от
подсъдимия Л.Б.Б.. Майка му, подсъдимата Н.Т.Б.,
пътува в автомобила. Виждайки автомобила, с който се е прибрал частният
тъжител, подсъдимият Л.Б.Б. преминава в платното за насрещно
движение на ул. „***”, заобикаля спрелия автомобил на частния тъжител и спира в
пространството между него, входа на гаража и вратата на гаража, която не може
да се отвори докрай. Учуден, частният тъжител го пита „Какво става?”. Подсъдимият
Л.Б.Б. излиза от автомобила си с думите „Аз ще ти
кажа какво става!”. Заедно с него излиза и майка му, подсъдимата Н.Т.Б.. Подсъдимият
застава срещу частния тъжител. И двамата вземат от земята по един дървен кол и
си нанасят удари. Подсъдимият псува частния тъжител, а подсъдимата го нарича
„Дърт педераст!”. Виждайки горното, свидетелката Т.Н.Т. изпраща третия
подсъдим, Т.А.Т., за да се намеси. Подсъдимият Т.А.Т. слиза по стълбите на
блока, в който живее със свидетелката, и се намесва в сбиването между внука си
и частния тъжител. Частният тъжител му нанася удар с дървото, което държи, и му
сцепва веждата. През това време подсъдимата се придвижа зад гърба на частния
тъжител и го хваща за тестисите. Тримата подсъдими повалят частния тъжител на
земята, като подсъдимата продължава да стои зад гърба му и да го държи за
тестисите. Чувайки шума от сбиването, свидетелката С.М.К. се приближава. Подсъдимият
Л.Б.Б. нанася на частния тъжител удари с кола, от
които последният се счупва. Продължава да му нанася удари с крак, а подсъдимият
Т.А.Т. – с дърво. Двамата подсъдими псуват частния тъжител, а подсъдимата го
нарича „дърт педераст”.
Чувайки шума, от жилището си излиза свидетелката Ф.М.О.. Виждайки, че
тримата подсъдими са повалили съпруга й, свидетелката започва да вика „Оставете
го!”. През това време с автомобил пристига и тръгналият по-късно от работа син
на частния тъжител, свидетелят Д.В.Д.. Свидетелят паркира автомобила си зад
автомобила, с който са пристигнали подсъдимите Л.Б.Б.
и Н.Т.Б.. Слиза от автомобила си, за да разтърве подсъдимите и баща си. След
това вдига баща си от земята. През това време подсъдимият Л.Б.Б. се качва в автомобила си и се опитва да потегли.
Виждайки горното, свидетелят оставя баща си, качва се в своя автомобил и го
придвижва напред по такъв начин, че подсъдимият да не може да потегли. След
това свидетелят се свързва по телефона с Национална система 112.
На мястото на инцидента пристигат М.Г. и свидетелят И.М.Б. ЕГН**********,
живеещ в с. Рохлево, Велинградска община, служители на Велинградското районно
управление на полицията. Снемат писмени обяснения и извикват КАТ. Подсъдимият Т.А.Т.
е откаран с линейка. Тогава пристигат свидетелите Ц.С.Ч. ЕГН********** и Б.О.С.
ЕГН**********, и двамата живеещи във Велинград, съответно на **********.
Двамата искат документите на частния тъжител и подсъдимия Л.Б.Б.. Преценяват, че не е имало пътно-транспортно
произшествие и си тръгват.
По-късно вечерта свидетелката С.В.П. ЕГН**********, живееща във Велинград
на ул. „***” **, посещава семейството на подсъдимия Т.А.Т. и съпругата му,
свидетелката Т.Н.Т.. Заварва подсъдимия да лежи на дивана в тежко състояние с
превързана глава и посиняло рамо. Подсъдимата Н.Т.Б. също се намира в дома на
родителите си и плаче. Свидетелката пита подсъдимите и свидетелката какво е
станало. Те й обясняват, че са се скарали с частния тъжител заради паркиране на
автомобил. Частният тъжител замахнал с дърво към
подсъдимия Л.Б.Б.. За да предпази внука си,
подсъдимият Т.А.Т. застанал между него и частния тъжител и последният улучил
него с дървото. Към подсъдимите били отправени и обидни изрази като „Курво
такава, курво мръсна!” и заплахи като „Повече няма да идвате тук!”.
По делото са допуснати съдебномедицински експертизи. Вещото лице доктор б.Х.П.
представя заключенията в съда на 07. Х. 2014 година, на 11. ХІ. 2014 година и
на 11. ІІ. 2015 година.
Според заключението от 07. Х. 2014 година, на процесната дата 16. ІV. 2014
година частният тъжител е бил прегледан и му е поставена диагноза: контузия на
носа. Съмнение за счупване на носа. На следващия ден е прегледан отново и е
издадено удостоверение, в което са описани следните травматични увреждания:
травма в областта на главата с кръвонасядане на носа и охлузни рани с оток в
областта на челото. Травматичните увреждания са причинени от механизма на
действие на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет чрез удар
с или върху такъв и добре отговарят да са получени при въпросния инцидент към
момента на инкриминираната дата. Възможно е ударите да са нанесени с дърво,
както се твърди в жалбата на пострадалия. Не са описани травматични увреждания
в областта на тестисите на частния тъжител. Болката, предизвикана в такава шокогенна зона според вещото лице е значителна. Контузията
на главата с дълбоките охлузвания и травматичен оток по челото и
кръвонасядането по носа са причинили на частния тъжител болка и страдание за
около четири до шест дни след травмата. По време на нанасянето на травмата и
през първите дни след нея частният тъжител е претърпял болки и страдания, като
в началото те са били по-силни и продължителни, а в последствие са намалели по
сила до пълното им отзвучаване към четвъртия или петия ден. Целият оздравителен
период е продължил до една седмица. След това последиците от травмата са
отшумели напълно и не са оставили неблагоприятни последици.
Според заключението от 11. ХІ. 2014 година, на 16. ІV. 2014 година подсъдимите
Т.А.Т. и Л.Б.Б. са били прегледани, диагностицирани и
обработени, като са им поставени следните диагнози: на подсъдимия Т.А.Т. –
„Контузия на главата; разкъсно-контузна рана на лицето”; на подсъдимия Л.Б.Б. – „Контузия на главата и лицето”. На следващия ден на
подсъдимия Т.А.Т. е издадено удостоверение, в което са описани следните
травматични увреждания: травма в областта на главата и рана 03.00 сантиметра с
неравни ръбове и шев.; кръвонасядане в областта на лявата орбита с оток;
хематом на лявата предмишница. На 25. ІV. 2014 година подсъдимият Л.Б.Б. посещава съдебен лекар, който го преглежда и му издава
удостоверение. В удостоверението са описани следните травматични увреждания:
хематом с диаметър около 05.00 – 06.00 сантиметра в
тилната област на главата; кръвонасядане със синкаво-виолетов цвят и
травматичен оток по клепачите на дясното око; разкъсно-контузна рана в стадий
на заздравяване с размери 10.00×05.00 милиметра в областта на горната
устна. Според вещото лице травматичните увреждания и на двамата подсъдими са
причинени от механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени при въпросния инцидент към
инкриминираната дата. Възможно е да са нанесени с дърво или с ръце (юмручни
удари). Контузията на главата на подсъдимия Т.А.Т. му е причинило разстройство
на здравето, неопасно за живота. Кръвонасяданията и травматичния оток са
причинили на подсъдимия Л.Б.Б. болка и страдание, а
контузията на главата – разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според заключението от 11. ІІ. 2015 година, на 16. ІV. 2014 година
подсъдимият Л.Б.Б. е потърсил медицинска помощ, бил е
прегледан и му е издаден фиш за спешна медицинска помощ, в който са описани
следните травматични увреждания: Контузия на главата и лицето. Охлузване на
окосмената част на главата. Леко кръвонасядане под дясното око. На 25. ІV. 2014
година е издадено удостоверение, в което са описани следните травматични
увреждания: Голям хематом с диаметър 05.00-06.00 сантиметра в
тилната област. Кръвонасядане със синкавовиолетов цвят и оток по клепачите на
дясното око. Разкъсно-контузна рана в стадий на заздравяване с размери
10.00×05.00 милиметра в областта на горната устна. Според вещото лице
травматичните увреждания на подсъдимия са причинени от механизма на действие на
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени при въпросния инцидент към инкриминираната дата. Възможно е да са
нанесени с юмруци или друг твърд предмет. Кръвонасяданията и травматичния оток
са причинили на подсъдимия Л.Б.Б. болка и страдание,
а контузията на главата – разстройство на здравето, неопасно за живота. При
сравнение от данните от фиша за спешна медицинска помощ и удостоверението,
издадено от доктор Ф., вещото лице не открива съществени различия. Травмата в
окосмената част на главата, макар и посочена с различни наименования, се
открива и в двата документа. Кръвонасядането в дясната подочна област
съответства на описаните от доктор Ф. кръвонасядане и травматичен оток на
клепачите на дясното око. Отразена е и разкъсно-контузната рана на горната устна
в стадий на заздравяване.
Съдът прие за установена описаната фактическа обстановка въз основа на
свидетелските показания и заключенията, представени от вещото лице. От
последните се установява категорично, че на процесната дата травматични
увреждания са получили както частният тъжител, така и подсъдимите, с изключение
на Н.Т.Б.. Въз основа на този извод съдът приема, че подсъдимите са нанасяли
удари на частния тъжител, който също им е нанесъл удари. В самата частна жалба
е посочено, че частният тъжител успял да се добере до част от кола, който преди
това държал подсъдимият Л.Б.Б., и се опитал да се
защити с него, макар да не е описано в какво се е състояла тази защита. Дори
подсъдимата Н.Т.Б. заявява в обясненията си, дадени в проведено на 24. ІІ. 2015
година открито съдебно заседание „Аз в момента, в който О. и сина се удряха,
защото сина ми не е останал длъжен, предполагам …”. От горното съдът приема, че
удари са били нанасяни както от подсъдимите, така и от частния тъжител.
Съдът не взема под внимание показанията на свидетелите П.Б.Г. ЕГН**********,***,
и В.И.И. ЕГН**********,***.
Показанията на първия посочен свидетел са твърде неясни, като им липсва и
конкретност. Той сочи, че е наблюдавал инцидента от разстояние 25.00 – 30.00 метра и си спомня
само, че подсъдимите Т.А.Т. и Л.Б.Б. „се бутали” с
частния тъжител. В същото време заявява категорично, че „старият човек”
(вероятно подсъдимият Т.А.Т.) бутал „младото момче” (вероятно внука си,
подсъдимия Л.Б.Б.) към другите къщи „с целта да няма
скандали”. Свидетелят не пояснява по какъв начин е направил извод за целта на
действията на по-възрастния подсъдим само от това, че го е видял да бута
по-младия. Свидетелят заявява, че наблизо нямало други хора. Освен това
свидетелят сочи, че изобщо не познава свидетелките Ф.М.О. и С.М.К.. Въпреки
това при снемане на личните му данни се установява, че той живее на същата
улица, а и посочва в показанията, че се е прибирал у дома си от работа. От
горното съдът приема, че свидетелят живее на същата улица като единия подсъдим,
частния тъжител и съпругата му и в близост до другата свидетелка и е малко
вероятно да не познава и двете свидетелки поне по лице.
Що се отнася до втория свидетел, съдът намира показанията му за
противоречиви. Същият твърди, че по правило не помни точните часове, в които
превозва клиенти, особено близо година след събитието, но се е подсетил от
съхранявана в местоработата му тетрадка. По тази причина твърди, че е взел
поръчката на свидетелката Ф.М.О. не по-рано от 1758 часа на
процесната дата. В такъв случай свидетелката е пристигнала у дома си след 1800
часа. Самият инцидент е станал малко след 1700 часа. Според
свидетеля, когато пристигнали, заварили полицейски автомобил, но не обърнал
внимание да има други автомобили. Не обърнал внимание дали свидетелката Ф.М.О.
се разтревожила от гледката на полицейския автомобил пред дома си. Ако
свидетелят действително е пристигнал на мястото на инцидента след 1800
часа, той би трябвало или да не завари никого, или да завари не само полицейския
автомобил, но и останалите три автомобила, управлявани от частния тъжител, от
сина му и от подсъдимия Л.Б.Б.. Съдът стига до
извода, че ако свидетелят действително е пристигнал със съпругата на частния
тъжител след 1800 часа, не е следвало да завари никого, тъй като
според всички останали свидетели инцидентът е започнал поне четиридесет минути
по-рано и се е развил с много голяма бързина. Освен това според справката от Дирекция
„Национална система 112”
обажданията са направени около четвърт час преди 1800 часа. В същото
време свидетелят заявява, че е заварил единствено полицейския автомобил. На
второ място, свидетелят си спомня изключително добре дори часа само след
справка в тетрадката, която се съхранява в местоработата му, спомня си и за
полицейския автомобил, но заявява, че не помни останалите автомобили, които са
се намирали в твърде специфично положение един спрямо друг, за да не бъдат
забелязани. На последно място съдът намира, че е крайно недостоверно, нелогично
и житейски неоправдано свидетелката да завари полицейски автомобил пред дома си
и да не реагира по начин, който да остане в паметта на свидетел, който е в
състояние да си спомни дори часа, когато взема поръчка само след справка.
Свидетелката С.В.П. няма никакви преки впечатления от случая. Тя единствено
преразказва чутото от подсъдимите и близките им. Поради горното съдът приема,
че може да й даде вяра само по отношение на обстоятелствата, за които излага
лични възприятия. Такова възприятие е нараняването на подсъдимия Т.А.Т.. Съдът
намира обаче, че не следва да има предвид безкритично показанията на тази
свидетелка по отношение на обстоятелството, че само частният тъжител им е
нанесъл удари, но не и те на него. Както беше посочено по-горе, самата
подсъдима Н.Т.Б. признава, че синът й най-малкото е отговорил на нанесените му
удари. Освен това е крайно недостоверно сам човек да нанесе удари поне на двама
в присъствието на трети и никой от тях да не предприеме нищо, за да го спре. От
горното съдът приема за установено, че свидетелката възпроизвежда версията на
подсъдимите.
Голяма част от останалите свидетели са близки или на частния тъжител, или
на подсъдимите. Поради горното съдът намира, че те имат интерес да изтъкват
противоправното поведение или само на частния тъжител, или само на подсъдимите.
Освен това синът и съпругата на частния тъжител дори не са присъствали по време
на целия инцидент. В още по-голяма степен това важи за полицейските служители.
По-близо се е намирала свидетелката С.М.К.. Тя самата заявява обаче „Когато
отидох видях, че тримата са на земята, имах видимост, от колите нямах
видимост”. От горното съдът заключава, че първоначално свидетелката не е имала
видимост, тъй като спрените автомобили са й пречили, но в последствие се е
приближила и е видяла какво става. И синът, и съпругата на частния тъжител
обаче заявяват категорично, че са го заварили повален на земята, като
подсъдимата го е стискала за тестисите, а другите двама подсъдими са му нанасяли
удари. Свидетелката С.М.К. също посочва, че е видяла лично „тримата върху
него”, „тримата на земята бяха” и прочие.
Съдът намира, че следва да обсъди отделно показанията на свидетелката Т.Н.Т..
Те противоречат на показанията на поне две други свидетелки – Ф.М.О. и С.М.К..
Двете свидетелки твърдят, че съпругата на подсъдимия Т.А.Т. се е намирала на
терасата на дома си и е наблюдавала случилото се от там. Свидетелката Т.Н.Т.
депозира показания, че се намирала вътре в дома си, че била уведомена за
сбиването между внука си и частния тъжител от съпруга си и че двете свидетелки
не присъствали – Ф.М.О. се прибрала по-късно с такси, а С.М.К. дошла на мястото
на инцидента, когато полицейските служители вече пристигали. Съдът дава вяра на
показанията на тази свидетелка само отчасти. Крайно нелогично и недостоверно е
свидетелката, която твърди, че е била крайно притеснена, да е запомнила не само
точно кога са се появили другите две свидетелки (макар че инцидентът между
частния тъжител, синът му и подсъдимите е протекъл бързо), но също и номерът на
таксито, с което едната свидетелка се е прибрала. Свидетелят В.И.И. твърди, че е направил справка в тетрадка, съхранявана от
работодателя му, но свидетелката Т.Н.Т. дори не твърди, че разполага с такава
тетрадка. Поради горното съдът дава вяра на непротиворечивите показания на
свидетелките Ф.М.О. и С.М.К., които са видели свидетелката Т.Н.Т. да стои на
терасата си. За да я видят, е необходимо те самите да са присъствали на
случая.
Съпоставяйки показанията на отделните свидетели, съдът стига до извода, че
първоначално частният тъжител и подсъдимия Л.Б.Б.
взаимно са си нанасяли удари. Инцидентът е бил предизвикан от поведението на
подсъдимия Л.Б.Б., който е насочил автомобила си към
входа на гаража на частния тъжител. Другият подсъдим се намесва, сред като съпругата
му го предупреждава (по изложени по-горе съображения съдът намира, че същата се
е намирала на терасата си, а не вътре в дома си, както твърди, според
непротиворечивите показания на свидетелките С.М.К. и Ф.М.О.). Частния тъжител
нанася удар и на него. В последствие подсъдимата Н.Т.Б. хваща частния тъжител
за тестисите и така го възпрепятства да продължи да нанася удари на когото и да
е от другите двама подсъдими.
Съдът не дава изцяло вяра на обясненията на подсъдимите. Същите са крайно
нелогични, недостоверни и противоречащи на житейския опит. Достатъчно е да се
посочи твърдението на поне двама от подсъдимите, че подсъдимият Л.Б.Б. вместо да изчака частния тъжител да вкара автомобила си
в гаража е решил да го заобиколи, като навлезе в платното за насрещно движение.
Подобно поведение би било най-малкото твърде необичайно. От събраните гласни
доказателства се установи, че вратата на гаража на частния тъжител се отваря по
особен начин (едното от двете крила не може да се отвори докрай). Следователно,
за да се извърши маневрата, която подсъдимият описва, е необходимо да се
навлезе в платното за насрещно движение, да се качи на тротоара, да завие
покрай автомобила на частния тъжител, да премине между него и гаража и след
това да премине през още по-тясното пространство между не докрай отвореното
крило на врата на гаража и автомобила на частния тъжител. Освен това
подсъдимият не би могъл да знае дали частният тъжител не се намира в гаража си
или няма да потегли със своя автомобил. Описаната сложна маневра била
предприета единствено за да си спести подсъдимият чакане от най-много няколко
минути. В същото време свидетелката С.М.К., която дори се движела с велосипед,
е приела, че е по-разумно да изчака частният тъжител да вкара автомобила си в
гаража, вместо да го заобикаля от която и да е страна.
Съдът намира, че подсъдимите не са действали при условията на неизбежна
отбрана, макар частния тъжител също да им е нанесъл удари. Както беше посочено
и по-горе, съдът счита, че сбиването между частния тъжител и подсъдимия Л.Б.Б. е било първоначално предизвикано от действията на
последния – с опита му да вкара автомобила си в гаража на частния тъжител. Дори
да се счита за установено, че частния тъжител пръв е нанесъл удар на подсъдимия
Т.А.Т. и че подсъдимата първоначално е действала, за да защити сина си, те са
продължили да нанасят удари на частния тъжител и след като са го повалили на
земята. Следователно, дори и да е имало нападение и от страна на частния
тъжител, то несъмнено е било вече приключило.
Подсъдимият Л.Б.Б.
ЕГН**********, роден на ****** във Велинград, живеещ в същия град на ул. *** **,
*************, е неосъждан. При снемане на самоличността му се установи, че е
безработен, че не е женен и е със средно образование.
Подсъдимата Н.Т.Б. ЕГН**********, родена на ********** година във
Велинград, живееща в същия град на ул. *** **, **********, е неосъждана. При
снемане на самоличността й се установи, че е омъжена, със средно образование и
в момента не работи.
Подсъдимият Т.А.Т. ЕГН**********,
роден на **********, живеещ във Велинград на ул. „***” **, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер, е осъждан. С присъда №791
от 26. Х. 1961 година, постановена по н. о. х. дело №737 по описа на Софийски
окръжен съд за 1961 година, влязла в сила на 10. ХІ. 1961 година, е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 334, предложение І във връзка с чл.
333, ал. 1 от Наказателния кодекс и чл. 35 от същия кодекс и му е наложено наказание
поправителен труд за период от четири месеца при 10% удръжки от
възнаграждението му. Същият е реабилитиран по право. При снемане на
самоличността на подсъдимия се установи, че е женен и пенсионер.
С оглед на горното е видно, че:
Л.Б.Б. ЕГН**********, роден на ****** във
Велинград, живеещ в същия град на ул. *** **, *************, от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 20, ал. 2
от същия кодекс, като на 16. ІV. 2014 година около 1720 часа във
Велинград, в съучастие като съизвършител с Н.Т.Б. и Т.А.Т.
е причинил на В.Д.О. ЕГН**********,***, разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс, изразяващо се в наранявания в
областта на лицето (охлузвания, рани, кръвонасядания), натъртвания по тялото,
ръцете и краката, както и травма по тестисите.
Съдът счита, че тримата подсъдими са
съучастници при извършване на посоченото
по-горе деяние и по-точно съизвършители на същото, тъй като и тримата са участвали
в осъществяване на изпълнителното деяние. За подсъдимия Л.Б.Б.
е безспорно установено, че е нанасял удари с дърво на частния тъжител. Според
експертното заключение, представено в съда на 07. Х. 2014 година контузията на
главата с дълбоките охлузвания и травматичен оток по челото и кръвонасядането
по носа са причинили на частния тъжител болки и страдания. Според чл. 154, ал.
1 от Наказателно-процесуалния кодекс експертното заключение не е задължително
за съда, а според втората алинея на същата разпоредба, когато не е съгласен със
заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира. В
случая съдът не е съгласен със заключението на вещото лице единствено в частта
му, в която се взема становище, че описаните дълбоки охлузвания, травматичен
оток по челото и кръвонасядане по носа причиняват единствено болка и страдание.
Няма съмнение, че частният тъжител е изпитал болка при нанасяне на описаните
увреждания. Съдът намира обаче, че на частния тъжител е причинено разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от Наказателния кодекс, а не само
болка или страдание. Според правната доктрина (Александър Стойнов, „Наказателно
право Особена част, Престъпления против правата на човека” издание на
издателска къща „Сиела” от 1997 година, страница 86 –
страница 87) телесната повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето
на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка
и страдание. Лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.
130, ал. 1 от Наказателния кодекс по-точно е налице, когато на пострадалия са
причинени анатомични увреждания или функционални смущения, извън визираните в
чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс. Такива са всички
увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно
опасни за живота, като например одрасквания, охлузвания и порезни рани на
кожата, контузни рани, които причиняват оток и посиняване на бузата и други
подобни. В същия смисъл е и правната доктрина – Александър Стойнов,
„Наказателно право Особена част, Престъпления против правата на човека” издание
на издателска къща „Сиела” от 1997 година, страница
86 – страница 95. В случая на частния тъжител са причинени анатомични
увреждания или функционални смущения, изразяващи се в охлузвания, които самото
вещо лице определя като „дълбоки”, травматичен оток по челото и кръвонасядане
по носа. Водим от изложеното съдът приема, че на частния тъжител е причинено
разстройство на здравето, което макар и да не е продължително, трайно или
временно опасно за живота, не се изразява само в болка или страдание.
Следва да се отбележи, че от събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че всеки от тримата подсъдими са
участвали в извършването на деянието по различен начин – подсъдимите Л.Б.Б. и Т.А.Т. са нанесли удари на частния тъжител, а подсъдимата
Н.Т.Б. му е причинила болка и страдание, като го е хванала за тестисите. Съдът
намира, че въпреки това е налице съизвършителство. Всеки от тримата подсъдими е
участвал в самото изпълнение на престъплението, а от субективна страна
обединяващ е техният конкретен общ умисъл – всеки при осъществяване на
действията си е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с
другите двама подсъдими и е искал от тази обща дейност да настъпи
разстройството на здравето на частния тъжител. Следва да се отбележи, че макар
подсъдимата да не е нанасяла удари на частния тъжител е участвала пряко в
изпълнителното деяние. Успяла е да предотврати възможността на частния тъжител
да противодейства на нанасянето на удари от страна на другите двама подсъдими,
като същевременно с действията си му е причинила и болка и страдание. Поради
горното съдът намира, че подсъдимият Л.Б.Б. следва да
бъде осъден, както и другите двама подсъдими, за всички причинени на частния
тъжител травматични увреждания.
Според правната доктрина, когато с
деянието на едно лице се причиняват две или повече различни по вид телесни
повреди, е налице едно престъпление, което се квалифицира с оглед на най-тежкия
резултат (Александър Стойнов, „Наказателно право Особена част, Престъпления
против правата на човека” издание на издателска къща „Сиела”
от 1997 година, страница 87). Поради изложени по-горе съображения съдът счита,
че с действията си подсъдимите Л.Б.Б. и Т.А.Т. са
причинили на частния тъжител разстройство на здравето, а подсъдимата Н.Т.Б. му
е причинила болка (според заключението на вещото лице, представено в съда на
07. Х. 2014 година, болката е значителна). Поради горното съдът намира, че с
преките си действия подсъдимата е причинила на частния тъжител болка или
страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс. С общото деяние на тримата подсъдими обаче (тъй като по
изложени по-горе съображения съдът приема, че подсъдимата е действала като
съизвършител с останалите двама подсъдими при причиняването на всички
увреждания на частния тъжител) е нанесена и лека телесна повреда, изразяваща се
в разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от Наказателния
кодекс. Ето защо съдът приема, че е налице едно престъпление, което се
квалифицира с оглед на най-тежкия резултат и следователно тримата подсъдими са
участвали в изпълнението на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това: подсъдимият е
предвиждал разстройството на здравето, причинено на частния тъжител от неговите
действия и действията на другите двама подсъдими и е целял настъпването на този
резултат. Този извод следва от фактическата обстановка, при която е извършено увреждането
на здравето на частния тъжител.
Според чл. 130, ал. 3 от Наказателния
кодекс ако в случаите на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът
може да освободи и двамата от наказание. Съдът по изложени по-горе съображения
приема, че частният тъжител също е нанесъл удари на подсъдимия. От
граматическото тълкуване на цитираната разпоредба обаче съдът стига до извода,
че прилагането на института на реторсията не е задължително всякога, когато са
налице условията за това. В случая съдът намира, че не следва да освобождава
подсъдимия от наказание, тъй като от събраните по делото данни (в частната
жалба и събраните гласни доказателства) се установява, че няколко месеца преди
инцидента между страните е постигнато помирение. Въпреки това те отново са
стигнали до пререкание, включващо дори физическа разправа. Следователно, за да
се постигнат целите на наказанието, изброени в чл. 36, ал. 1 от Наказателния
кодекс и по-точно за да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване
законите и добрите нрави, е необходимо да му се наложи наказание.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието
(причинените увреждания не са трайни и последствията от тях са траяли няколко
дни) и на дееца, причините за извършване на престъплението – влошените
отношения между семействата на подсъдимия и на частния тъжител, подбудите за
извършване на престъплението – че същото е извършено спонтанно при вида на
частния тъжител. Следва да се има предвид и чистото съдебно минало на
подсъдимия. Поради изложеното след обсъждане на участието на този подсъдим в
общата престъпна дейност съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства. Освен чистото съдебно минало съдът
приема, че макар нанасянето на удари от страна на частния тъжител на подсъдимия
да не е основание за прилагането на института на реторсията, то следва да се
има предвид при определяне на вида и размера на наказанието. В случая
най-подходящото наказание би било пробацията, а поради наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства то следва да се замени по реда
на чл. 55, ал. 1, б. „в” от Наказателния кодекс с глоба в размер на
1 000.00 лева.
Л.Б.Б. ЕГН**********, роден на ****** във
Велинград, живеещ в същия град на ул. *** **, *************, от обективна и
субективна страна е осъществил състава и на престъпление по чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, като 16. ІV. 2014 година
във Велинград е казал нещо унизително за честа или достойнството на другиго в
негово присъствие (напсувал е В.Д.О. ЕГН**********,***).
По делото се събраха доказателства, че
подсъдимият се е намирал в непосредствена близост до частния тъжител по
времето, когато го е напсувал (горното се установява от събраните гласни
доказателства). По делото не се събраха доказателства частният тъжител да
страда от глухота, обидните изрази да са били произнесени на език, който той не
разбира и прочие. От горното съдът стига до извода, че частният тъжител е бил в
състояние да възприема обидните изрази. Като е напсувал частния тъжител,
подсъдимият е изразил отрицателна оценка за личното му достойнство. Съдът
преценява унизителния характер на казаното въз основа на приетите в обществото
морални норми за човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на
околните. Обидата е нанесена чрез думи, т. е. използвани са ругателни думи и
изрази. От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че деянието
е извършено в присъствието на частния тъжител.
Деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това: подсъдимият е осъзнавал,
че думите му са унизителни за честта и достойнството на частния тъжител, че
съществува възможност да бъдат чути от последния, като е целял именно да бъдат
възприети от него.
Съдът намира, че обидата не е нанесена
публично, тъй като нанасянето й е станало в присъствието на малък брой
свидетели.
Според чл. 146, ал. 2 от Наказателния
кодекс ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и
двамата от наказание. Съдът намира, че в случая не следва да се прилага
институтът на реторсията. По изложени по-горе съображения съдът намира, че и
частният тъжител е нанесъл удари на подсъдимите, но няма данни да ги е обиждал.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, причините за извършване на
престъплението – влошените отношения между семействата на подсъдимия и на
частния тъжител, подбудите за извършване на престъплението – че същото е
извършено спонтанно при вида на частния тъжител. Следва да се има предвид и
чистото съдебно минало на подсъдимия. Поради изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващи обстоятелства и счита, че следва да се
наложи наказание в минимален размер – глоба в размер на 1 000.00 лева.
Според чл. 78а, ал. 1 от
Наказателния кодекс пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност
от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
друго по-леко наказание, когато е умишлено, когато деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV от Наказателния кодекс и причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. Съдът намира обаче, че в случая не може да
приложи разпоредбите на чл. 78а, от ал. 1 до ал. 5 от Наказателния
кодекс, тъй като според ал. 7 първите пет алинеи не се прилагат при множество
престъпления. В случая подсъдимият е извършил престъпления по чл. 130, ал. 1 и
чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, т. е. извършил е две отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях
(чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс).
Т.А.Т. ЕГН**********, роден на **********, живеещ във Велинград на ул. „***”
**, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер,
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс
във връзка с чл. 20, ал. 2 от същия кодекс, като на 16. ІV. 2014 година около
1720 часа във Велинград, в съучастие като съизвършител
с Н.Т.Б. и Л.Б.Б. е причинил на В.Д.О. ЕГН**********,***,
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от Наказателния
кодекс, изразяващо се в наранявания в областта на лицето (охлузвания, рани,
кръвонасядания), натъртвания по тялото, ръцете и краката, както и травма по
тестисите.
Съдът счита, че тримата подсъдими са
съучастници при извършване на посоченото
по-горе деяние и по-точно съизвършители на същото, тъй като и тримата са
участвали в осъществяване на изпълнителното деяние. За подсъдимия Т.А.Т. е
безспорно установено, че е нанасял удари на частния тъжител. Според експертното
заключение, представено в съда на 07. Х. 2014 година контузията на главата с
дълбоките охлузвания и травматичен оток по челото и кръвонасядането по носа са
причинили на частния тъжител болки и страдания. Според чл. 154, ал. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс експертното заключение не е задължително за
съда, а според втората алинея на същата разпоредба, когато не е съгласен със
заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира. В
случая съдът не е съгласен със заключението на вещото лице единствено в частта
му, в която се взема становище, че описаните дълбоки охлузвания, травматичен
оток по челото и кръвонасядане по носа причиняват единствено болка и страдание.
Няма съмнение, че частният тъжител е изпитал болка при нанасяне на описаните
увреждания. Съдът намира обаче, че на частния тъжител е причинено разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от Наказателния кодекс, а не само
болка или страдание. Според правната доктрина (Александър Стойнов, „Наказателно
право Особена част, Престъпления против правата на човека” издание на
издателска къща „Сиела” от 1997 година, страница 86 –
страница 87) телесната повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето
на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка
и страдание. Лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.
130, ал. 1 от Наказателния кодекс по-точно е налице, когато на пострадалия са
причинени анатомични увреждания или функционални смущения, извън визираните в
чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс. Такива са всички увреждания,
които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за
живота, като например одрасквания, охлузвания и порезни рани на кожата,
контузни рани, които причиняват оток и посиняване на бузата и други подобни. В
същия смисъл е и правната доктрина – Александър Стойнов, „Наказателно право
Особена част, Престъпления против правата на човека” издание на издателска къща
„Сиела” от 1997 година, страница 86 – страница 95. В
случая на частния тъжител са причинени анатомични увреждания или функционални
смущения, изразяващи се в охлузвания, които самото вещо лице определя като
„дълбоки”, травматичен оток по челото и кръвонасядане по носа. Водим от
изложеното съдът приема, че на частния тъжител е причинено разстройство на
здравето, което макар и да не е продължително, трайно или временно опасно за
живота, не се изразява само в болка или страдание.
Следва да се отбележи, че от събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че всеки от тримата подсъдими са
участвали в извършването на деянието по различен начин – подсъдимите Л.Б.Б. и Т.А.Т. са нанесли удари на частния тъжител, а
подсъдимата Н.Т.Б. му е причинила болка и страдание, като го е хванала за
тестисите. Съдът намира, че въпреки това е налице съизвършителство. Всеки от
тримата подсъдими е участвал в самото изпълнение на престъплението, а от
субективна страна обединяващ е техният конкретен общ умисъл – всеки при
осъществяване на действията си е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението
заедно с другите двама подсъдими и е искал от тази обща дейност да настъпи
разстройството на здравето на частния тъжител. Следва да се отбележи, че макар
подсъдимата да не е нанасяла удари на частния тъжител е участвала пряко в
изпълнителното деяние. Успяла е да предотврати възможността на частния тъжител
да противодейства на нанасянето на удари от страна на другите двама подсъдими,
като същевременно с действията си му е причинила и болка и страдание. Поради
горното съдът намира, че подсъдимият Т.А.Т. следва да бъде осъден, както и
другите двама подсъдими, за всички причинени на частния тъжител травматични
увреждания.
Според правната доктрина, когато с
деянието на едно лице се причиняват две или повече различни по вид телесни повреди,
е налице едно престъпление, което се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат
(Александър Стойнов, „Наказателно право Особена част, Престъпления против
правата на човека” издание на издателска къща „Сиела”
от 1997 година, страница 87). Поради изложени по-горе съображения съдът счита,
че с действията си подсъдимите Л.Б.Б. и Т.А.Т. са
причинили на частния тъжител разстройство на здравето, а подсъдимата Н.Т.Б. му
е причинила болка (според заключението на вещото лице, представено в съда на
07. Х. 2014 година, болката е значителна). Поради горното съдът намира, че с
преките си действия подсъдимата е причинила на частния тъжител болка или
страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Наказателния
кодекс. С общото деяние на тримата подсъдими обаче (тъй като по изложени
по-горе съображения съдът приема, че подсъдимата е действала като съизвършител
с останалите двама подсъдими при причиняването на всички увреждания на частния
тъжител) е нанесена и лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс. Ето защо
съдът приема, че е налице едно престъпление, което се квалифицира с оглед на
най-тежкия резултат и следователно тримата подсъдими са участвали в
изпълнението на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това: подсъдимият е
предвиждал разстройството на здравето, причинено на частния тъжител от неговите
действия и действията на другите двама подсъдими и е целял настъпването на този
резултат. Този извод следва от фактическата обстановка, при която е извършено
увреждането на здравето на частния тъжител.
Според чл. 130, ал. 3 от Наказателния
кодекс ако в случаите на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът
може да освободи и двамата от наказание. Съдът по изложени по-горе съображения
приема, че частният тъжител също е нанесъл удари на подсъдимия. От
граматическото тълкуване на цитираната разпоредба обаче съдът стига до извода,
че прилагането на института на реторсията не е задължително всякога, когато са
налице условията за това. В случая съдът намира, че не следва да освобождава
подсъдимия от наказание, тъй като от събраните по делото данни (в частната
жалба и събраните гласни доказателства) се установява, че няколко месеца преди
инцидента между страните е постигнато помирение. Въпреки това те отново са
стигнали до пререкание, включващо дори физическа разправа. Следователно, за да
се постигнат целите на наказанието, изброени в чл. 36, ал. 1 от Наказателния
кодекс и по-точно за да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване
законите и добрите нрави, е необходимо да му се наложи наказание.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието
(причинените увреждания не са трайни и последствията от тях са траяли няколко
дни) и на дееца, причините за извършване на престъплението – влошените
отношения между семействата на подсъдимия и на частния тъжител, подбудите за
извършване на престъплението – че същото е извършено спонтанно при вида на
частния тъжител. Следва да се има предвид и чистото съдебно минало на
подсъдимия. Той действително е бил осъждан, видно от свидетелството му за
съдимост, но към момента е реабилитиран по право. Поради изложеното след
обсъждане на участието на този подсъдим в общата престъпна дейност съдът счита,
че са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Освен
чистото съдебно минало съдът приема, че макар нанасянето на удари от страна на
частния тъжител на подсъдимия да не е основание за прилагането на института на
реторсията, то следва да се има предвид при определяне на вида и размера на
наказанието. В случая най-подходящото наказание би било пробацията, а поради
наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства то
следва да се замени по реда на чл. 55, ал. 1, б. „в” от Наказателния кодекс с
глоба в размер на 1 000.00 лева.
Т.А.Т. ЕГН**********, роден на **********, живеещ във Велинград на ул. „***”
**, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер,
от обективна и субективна страна е осъществил състава и на престъпление по чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс,
като 16. ІV. 2014 година във Велинград е казал нещо унизително за честа или
достойнството на другиго в негово присъствие (напсувал е В.Д.О. ЕГН**********,***).
По делото се събраха доказателства, че
подсъдимият се е намирал в непосредствена близост до частния тъжител по
времето, когато го е напсувал (горното се установява от събраните гласни
доказателства). По делото не се събраха доказателства частният тъжител да
страда от глухота, обидните изрази да са били произнесени на език, който той не
разбира и прочие. От горното съдът стига до извода, че частният тъжител е бил в
състояние да възприема обидните изрази. Като е напсувал частния тъжител,
подсъдимият е изразил отрицателна оценка за личното му достойнство. Съдът
преценява унизителния характер на казаното въз основа на приетите в обществото
морални норми за човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на
околните. Обидата е нанесена чрез думи, т. е. използвани са ругателни думи и
изрази. От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че деянието
е извършено в присъствието на частния тъжител.
Деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това: подсъдимият е
осъзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на частния
тъжител, че съществува възможност да бъдат чути от последния, като е целял
именно да бъдат възприети от него.
Съдът намира, че обидата не е нанесена
публично, тъй като нанасянето й е станало в присъствието на малък брой
свидетели.
Според чл. 146, ал. 2 от Наказателния
кодекс ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и
двамата от наказание. Съдът намира, че в случая не следва да се прилага
институтът на реторсията. По изложени по-горе съображения съдът намира, че и
частният тъжител е нанесъл удари на двама от подсъдимите, но няма данни да ги е
обиждал.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, причините за извършване на
престъплението – влошените отношения между семействата на подсъдимия и на
частния тъжител, подбудите за извършване на престъплението – че същото е
извършено спонтанно при вида на частния тъжител. Следва да се има предвид и
чистото съдебно минало на подсъдимия, тъй като същият е реабилитиран по право.
Поради изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващи
обстоятелства и счита, че следва да се наложи наказание в минимален размер –
глоба в размер на 1 000.00 лева.
Според чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от
хиляда до пет хиляди лева, когато за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е
умишлено, когато деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от Наказателния
кодекс и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Съдът
намира обаче, че в случая не може да приложи разпоредба на чл. 78а,
от ал. 1 до ал. 5 от Наказателния кодекс, тъй като според ал. 7 от същата
разпоредба първите пет алинеи не се прилагат, при множество престъпления. В
случая подсъдимият е извършил престъпления по чл. 130, ал. 1 и чл. 146, ал. 1
от Наказателния кодекс, т. е. извършил е две отделни престъпления, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях (чл. 23, ал. 1 от
Наказателния кодекс).
Н.Т.Б. ЕГН**********, родена на ********** година във Велинград, живееща в
същия град на ул. *** **, **********, от обективна и субективна страна е
осъществила състава на престъпление по чл.
130, ал. 1 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 20, ал. 2 от същия кодекс,
като на 16. ІV. 2014 година около 1720 часа във Велинград, в
съучастие като съизвършител с Л.Б.Б.
и Т.А.Т. е причинила на В.Д.О. ЕГН**********,***, разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс, изразяващо се в
наранявания в областта на лицето (охлузвания, рани, кръвонасядания),
натъртвания по тялото, ръцете и краката, както и травма по тестисите.
Съдът счита, че тримата подсъдими са
съучастници при извършване на посоченото
по-горе деяние и по-точно съизвършители на същото, тъй като и тримата са
участвали в осъществяване на изпълнителното деяние. За подсъдимата Н.Т.Б. е
безспорно установено, че е стояла зад гърба на частния тъжител и е стискала
тестисите му. Според експертното заключение, представено в съда на 07. Х. 2014
година това е причинило на частния тъжител болка и страдание. По изложени
по-горе съображения обаче съдът приема, че с действията си другите двама
съизвършители са причинили на частния тъжител контузията на главата с дълбоките
охлузвания и травматичен оток по челото и кръвонасядането по носа, т. е. разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от Наказателния кодекс, а не само
болка или страдание.
От изложеното следва да се приеме, че
всеки от тримата подсъдими е участвал в извършването на деянието по различен
начин – подсъдимите Л.Б.Б. и Т.А.Т. са нанесли удари
на частния тъжител, а подсъдимата Н.Т.Б. му е причинила болка и страдание, като
го е хванала за тестисите. Съдът намира, че въпреки това е налице
съизвършителство. Всеки от тримата подсъдими е участвал в самото изпълнение на
престъплението, а от субективна страна обединяващ е техният конкретен общ
умисъл – всеки при осъществяване на действията си е съзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другите двама подсъдими и е искал от
тази обща дейност да настъпи разстройството на здравето на частния тъжител. Макар
подсъдимата да не е нанасяла удари на частния тъжител, е участвала пряко в
изпълнителното деяние. Успяла е да предотврати възможността на частния тъжител
да противодейства на нанасянето на удари от страна на другите двама подсъдими,
като същевременно с действията си му е причинила и болка и страдание. Поради
горното съдът намира, че подсъдимата Н.Т.Б. следва да бъде осъдена, както и
другите двама подсъдими, за всички причинени на частния тъжител травматични
увреждания.
Според правната доктрина, когато с
деянието на едно лице се причиняват две или повече различни по вид телесни
повреди, е налице едно престъпление, което се квалифицира с оглед на най-тежкия
резултат (Александър Стойнов, „Наказателно право Особена част, Престъпления
против правата на човека” издание на издателска къща „Сиела”
от 1997 година, страница 87). Поради изложени по-горе съображения съдът счита,
че с действията си подсъдимите Л.Б.Б. и Т.А.Т. са
причинили на частния тъжител разстройство на здравето, а подсъдимата Н.Т.Б. му
е причинила болка (според заключението на вещото лице, представено в съда на
07. Х. 2014 година, болката е значителна). Поради горното съдът намира, че с
преките си действия подсъдимата е причинила на частния тъжител болка или
страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс. С общото деяние на тримата подсъдими обаче (тъй като по изложени
по-горе съображения съдът приема, че подсъдимата е действала като съизвършител
с останалите двама подсъдими при причиняването на всички увреждания на частния
тъжител) е нанесена и лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс. Ето защо
съдът приема, че е налице едно престъпление, което се квалифицира с оглед на
най-тежкия резултат и следователно тримата подсъдими са участвали в
изпълнението на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е
настъпването на общественоопасните му последици и е искала това: подсъдимата е
предвиждала разстройството на здравето, причинено на частния тъжител от нейните
действия и действията на другите двама подсъдими и е целяла настъпването на
този резултат. Този извод следва от фактическата обстановка, при която е
извършено увреждането на здравето на частния тъжител.
Според чл. 130, ал. 3 от Наказателния
кодекс ако в случаите на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът
може да освободи и двамата от наказание. Съдът по изложени по-горе съображения
приема, че частният тъжител също е нанесъл удари на подсъдимите Л.Б.Б. и Т.А.Т., но не и на подсъдимата Н.Т.Б.. Поради горното
съдът изобщо не обсъжда дали по отношение на подсъдимата следва да се приложи институтът
на реторсията.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието
(причинените увреждания не са трайни и последствията от тях са траяли няколко
дни) и на дееца, причините за извършване на престъплението – влошените
отношения между семействата на подсъдимия и на частния тъжител, подбудите за
извършване на престъплението – че същото е извършено спонтанно при вида на
частния тъжител. Следва да се има предвид и чистото съдебно минало на подсъдимата,
както и обстоятелството, че участието й в извършването на престъплението по чл.
130, ал. 1 от Наказателния кодекс е по-малко от колкото на другите двама
съучастници и е причинило болка и страдание. Поради изложеното след обсъждане
на участието на подсъдимата в общата престъпна дейност съдът счита, че са
налице многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Освен
чистото съдебно минало съдът приема, че макар нанасянето на удари от страна на
частния тъжител на близки на подсъдимата в нейно присъствие следва да се има
предвид при определяне на вида и размера на наказанието. В случая
най-подходящото наказание би било пробацията, а поради наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства то следва да се замени по реда
на чл. 55, ал. 1, б. „в” от Наказателния кодекс с глоба в размер на
1 000.00 лева.
Н.Т.Б. ЕГН**********, родена на ********** година във Велинград, живееща в
същия град на ул. *** **, **********, от обективна и субективна страна е
осъществила състава и на престъпление по
чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, като 16. ІV. 2014 година във
Велинград е казала нещо унизително за честа или достойнството на другиго в
негово присъствие (нарекла е В.Д.О. ЕГН**********,***, „дърт педераст”).
По делото се събраха доказателства, че
подсъдимата се е намирала в непосредствена близост до частния тъжител по
времето, когато е изрекла обидните думи. По делото не се събраха доказателства
частният тъжител да страда от глухота, обидните думи да са били произнесени на
език, който той не разбира и прочие. От горното съдът стига до извода, че
частният тъжител е бил в състояние да възприема обидните думи. Като е нарекла
частния тъжител „дърт педераст”, подсъдимата е изразила отрицателна оценка за
личното му достойнство. Съдът преценява унизителния характер на казаното въз
основа на приетите в обществото морални норми за човешко общуване, за зачитане
на честта и достойнството на околните. Обидата е нанесена чрез думи, т. е.
използвани са ругателни думи. Следва да се има предвид, че са използвани думи,
които не просто отразяват възраст или сексуална ориентация, на този към когото
са отправени, а по правило се възприемат в обществото като обидни (така
например използвана е думата „дърт”, а не „стар” или „възрастен”). От събраните
доказателства се установява по несъмнен начин, че деянието е извършено в
присъствието на частния тъжител.
Деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е
настъпването на общественоопасните му последици и е искала това: осъзнавал е,
че думите й са унизителни за честта и достойнството на частния тъжител, че
съществува възможност да бъдат чути от последния, като е целяла именно да бъдат
възприети от него.
Съдът намира, че обидата не е нанесена
публично, тъй като нанасянето й е станало в присъствието на малък брой
свидетели.
Според чл. 146, ал. 2 от Наказателния
кодекс ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и
двамата от наказание. Съдът намира, че в случая не следва да се прилага
институтът на реторсията. По изложени по-горе съображения съдът намира, че и
частният тъжител е нанесъл удари на двама от подсъдимите, но няма данни да ги е
обиждал.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, причините за извършване на
престъплението – влошените отношения между семействата на подсъдимата и на
частния тъжител, подбудите за извършване на престъплението – че същото е
извършено спонтанно при вида на частния тъжител. Следва да се има предвид и
чистото съдебно минало на подсъдимата. Поради изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства и счита, че следва да
се наложи наказание в минимален размер – глоба в размер на 1 000.00 лева.
Според чл. 78а, ал. 1 от
Наказателния кодекс пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност
от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
друго по-леко наказание, когато е умишлено, когато деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV от Наказателния кодекс и причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. Съдът намира обаче, че в случая не може да
приложи разпоредбите на чл. 78а, от ал. 1 до ал. 5 от Наказателния
кодекс, тъй като според ал. 7 от същата разпоредба първите пет алинеи не се
прилагат при множество престъпления. В случая подсъдимата е извършила
престъпления по чл. 130, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, т. е.
извършила е две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях (чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс).
Частният тъжител В.Д.О. ЕГН**********,***, е предявил против Л.Б.Б. ЕГН**********, Н.Т.Б. ЕГН********** и Т.А.Т. ЕГН**********,
и тримата живеещи във Велинград, първите двама на ул. *** **, третият на ул. „***”
**, и граждански иск за заплащане солидарно на сумата от общо 15 000.00
лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждането, а
именно 16. ІV. 2014 година до окончателното й изплащане и разноски по водене на
делото. Съдът намира, че гражданският иск следва да бъде уважен за сумата от
общо 3 300.00 лева, а за горницата от общо 15 000.00 лева следва да
бъде отхвърлен
като неоснователен.
Касае се за граждански иск за поправяне на вреди, виновно причинени
в следствие на непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите. За да е налице деликатната отговорност, е
необходимо деяние (действие или бездействие), което да е противоправно, да е
извършено виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка
между извършеното деяние и претърпените вреди. Противоправността означава, че
деецът с действие или бездействие засяга чужди субективни права, а причинната
връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
В настоящия процес съдът по изложени по-горе съображения признава подсъдимите за
виновни по обвиненията за извършени престъпление по чл. 130, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 146, ал. 1 от същия кодекс, т. е.
налице е противоправно деяние. От заключението на експертизата се установява
безспорно, че на частния тъжител, конституиран и като граждански ищец, са
причинени неимуществени вреди – болки и страдания. Поради горното съдът намира,
че гражданският иск е доказан по основание. Той не следва обаче да бъде
уважаван в пълния му размер. Пак от експертното заключение се установява, че
изпитваните от гражданския ищец болки са отшумели напълно в разстояние от
четири-пет дни, поради което не може да му се присъди обезщетение за вредите,
претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от
наказателния кодекс в размер по-голям от 3 000.00 лева. За престъплението
по чл. 146, ал. 1 от наказателния кодекс, тъй като същото е било извършено пред
малък брой очевидци, съдът намира, че следва да присъди обезщетение в размер на
300.00 лева.
Л.Б.Б. ЕГН**********, Н.Т.Б. ЕГН********** и Т.А.Т.
ЕГН**********, и тримата живеещи във Велинград, първите двама на ул. *** **,
третият на ул. „***” **, следва да заплатят разноски по делото, както
следва :
- На Държавата – 170.00 лева, представляваща
държавна такса върху уважената част на двата граждански иска, допуснати за
разглеждане в наказателното производство, и сумата от 100.00
лева, представляваща разноски, извършени в наказателното производство;
- На В.Д.О. ЕГН**********,*** – общо 1 112.00 лева (12.00 лева за
държавна такса, 1 000.00 лева за адвокатски възнаграждения, 100.00 лева за
възнаграждение на вещо лице).
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда. Съдът се възползва от
възможността на чл. 308, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс мотивите да
бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет
дни, тъй като делото представлява фактическа и правна сложност, за което
страните бяха предупредени в проведено на 24. ІІ. 2015 година открито съдебно
заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: