№ 17943
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110125466 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на ***, с ЕИК: *** срещу Б. П. П., с ЕГН
**********, с която на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 471,00 лв., от които 461,00 лв. представляващи регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на увреденото лице по щета № **** и 10,00 лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 20.06.2021 г. в гр. ***“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „*** с рег. № ***,
управляван от ответника Б. П. П., е причинил щети на лек автомобил „***“ с
рег. № ***. Ищецът твърди, че след ПТП-то ответникът е напуснал мястото на
произшествието, без да уведоми и изчака органите на МВР, като посещението
им е било задължително по закон.
Към датата на събитието за автомобила на ответника е била в сила валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, с полица № ***.
Във връзка с инцидента е съставен Протокол за ПТП № ***/26.07.2021 г.,
като на ответника е съставен АУАН за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“
от ЗДвП и е издадено Наказателно постановление № 21-4332-
016167/02.08.2021 г.
По повод настъпилите имуществени вреди по увредения автомобил,
ищецът е образувал щета № **** и е изплатил на собственика на увреденото
МПС застрахователно обезщетение в размер на 461,00 лв., както и 10,00 лв.
1
ликвидационни разноски. С оглед на това, че застрахованият е напуснал
мястото на ПТП, за ищеца е възникнало регресно право срещу него на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Б. П. П., чрез своя процесуален представител адв. Х. К., който
оспорва исковата претенция, като неоснователна.
Не се оспорва настъпването на леко ПТП на посочената дата. Твърди се
обаче, че след произшествието двамата водачи са съставили двустранен
констативен протокол, след което са напуснали мястото на инцидента, тъй
като не е имало пострадали хора или значителни материални щети.
Ответникът предполага, че другият водач впоследствие е изгубил протокола и
затова е подал сигнал до органите на МВР, което е довело до издаването на
Протокол за ПТП месец по-късно.
Ответникът признава, че му е издадено Наказателно постановление за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП , но пояснява, че тази
разпоредба касае случаи, в които при произшествието има пострадали хора, а в
конкретния случай такива не е имало.
Ответникът излага твърдения, че така издаденото Наказателно
постановление е било обжалвано по съдебен ред и е било отменено изцяло с
Решение №1042/02.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 20211110213486 по
описа за 2021 г. на СРС.
С оглед отмяната на наказателното постановление, ответникът твърди, че
липсва основната предпоставка за ангажиране на регресната му отговорност
по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно – виновно напускане на
местопроизшествието в нарушение на закона. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и се установява от представената по делото
застрахователна полица № ***, че към датата на процесното ПТП – 20.06.2021
г., за лек автомобил „*** с рег. № ***, управляван от ответника, е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с
ищцовото дружество.
От Протокол за ПТП № ***, съставен на 26.07.2021 г. и от заключението
на приетата по делото САТЕ се установява, че на 20.06.2021 г. около 11:35 ч. в
гр. ***“ в района на Сметната палата, е настъпило ПТП. Механизмът на
произшествието се изразява в следното: лек автомобил „**** с рег. № *** е
бил паркиран, като водачът му е отворил задната лява врата. В този момент
преминаващият лек автомобил „*** с рег. № ***, управляван от ответника,
реализира удар в отворената врата на паркирания автомобил. В протокола за
ПТП е отразено, че „след ПТП МПС 1 и МПС 2 напускат мястото“.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допуснатата
2
САТЕ като обективно, компетентно и неоспорено от страните. Съгласно
експертизата, уврежданията по лекия автомобил „**“, а именно по задна лява
врата, предна лява врата и лява средна колона, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с описания механизъм на ПТП.
Вещото лице е определило, че стойността, необходима за възстановяване
на причинените вреди по увредения автомобил, изчислена по средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на 494.04 лева.
От представеното от ищеца платежно нареждане № *** от 01.10.2021 г. се
установява, че в изпълнение на задълженията си по застрахователния договор,
ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил „**“
застрахователно обезщетение в размер на 461.00 лева. Изплатената сума е по-
ниска от определената от вещото лице стойност на щетата, което означава, че
плащането не е прекомерно, а претенцията на ищеца е правилно ограничена
до размера на действително изплатеното обезщетение.
От приложената по делото административнонаказателна преписка и от
представеното от ответника съдебно решение се установява че на 26.07.2021
г., повече от месец след инцидента, органите на ОПП-СДВР съставят
Протокол за ПТП № ***, като на същата дата, 26.07.2021 г., е съставен АУАН
№ *** срещу ответника за това, че на 20.06.2021 г. не е останал на мястото на
ПТП и не е уведомил органите на МВР, с което виновно е нарушил чл. 123, ал.
1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП. Въз основа на акта, на 02.08.2021 г. е издадено НП №
21-4332-016167, с което на ответника са наложени административни
наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Вследствие
ответникът е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, което с
Решение № 1042 от 02.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 20211110213486 по
описа на Софийски районен съд, 18-ти състав, Наказателно постановление №
21-4332-016167/02.08.2021 г. е отменено изцяло. Това решение е влязло в
законна сила на 25.03.2023 г., както е удостоверено от ОПП-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, като посещаването на местопроизшествието от тях е
било задължително по закон, освен в случаите, когато е било наложително да
му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
1. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по предявения иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения иск:
Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между страните.
2. Настъпване на застрахователно събитие (ПТП), причинено от
3
застрахования водач.
3. Изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
увреденото трето лице.
4. Застрахованият водач (ответникът) да е напуснал мястото на ПТП.
5. Посещението на органите за контрол на движението по пътищата на
мястото на произшествието да е било задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже, че е погасил претендираните суми.
В настоящия случай, от установената фактическа обстановка е видно, че
първите четири предпоставки са налице и доказани.
Спорният по делото въпрос, от чието разрешаване зависи изходът на
процеса, е концентриран изцяло върху петата предпоставка – дали
посещението на контролните органи на МВР на мястото на инцидента е било
задължително съгласно действащото законодателство.
Действително, безспорно е, а и от протокола за ПТП се установява, че
водачът ответникът е напуснал мястото на настъпване на процесното ПТП,
коеот обстоятелство не се оспорва от ответника.
Не е било обаче необходимо посещението на органите за контрол на
движение по пътищата, съгласно разпоредбите на ЗДвП. Според §6, т. 27 от ДР
на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е
пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му. С оглед заК.ата дефиниция, тъй „**** с рег. № *** е бил в
паркирано състояние, участник в процесното ПТП е единствено водачът л.а.
„***.
На осн. чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, участникът не е задължен да не напуска
местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълнява дадените му указания. Такова задължение има
само, когато между двамата участници в ПТП-то няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. В случая в процесното ПТП няма двама
участници по смисъла на §6, т. 27 от ДР на ЗДвП, т.е. не се дължи посоченото
поведение от водача. Съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП когато произшествието е с
един участник службите за контрол на МВР посещават задължително мястото,
единствено като моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
От обстоятелствата по делото е видно, че в случая не е налице и въпросната
хипотеза, тъй като водачът на л.а. „*** е напуснал местопроизшествието с
автомобила си, който все още е бил в движение.
В тежест на ищеца *** АД беше да докаже наличието на всички
предпоставки на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Макар да установи наличието на
застрахователен договор, настъпването на ПТП и изплащането на
обезщетение, ищецът не успя да докаже ключовия елемент от фактическия
състав – че ответникът е напуснал неправомерно мястото на произшествие,
4
при което посещението на органите на МВР е било задължително по закон.
Напротив, от анализа на приложимите заК.и разпоредби и от обвързващата
сила на влязлото в сила решение по административнонаказателното дело се
налага изводът, че такова задължение не е съществувало. Поради това
напускането на местопроизшествието от ответника не е деяние, което да
поражда регресното право на застрахователя.
По тези съображения съдът намира, че не е налице предпоставката на чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ – посещаването на органите за контрол на
местопроизшествието да е задължително по закон. При лисата на една от
гореизброените предпоставки искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, разноски се следват на ищеца на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Страната претендира и доказва заплащането на разноски в
исковото производство в размер на 400 лв., съгласно представен договор за
правна защита и съдействие (л.27) и 400 лв., в заповедното производство,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л.11), за която
сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
По тези съображения, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, срещу Б. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. ****, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от
Кодекса за застраховането, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 471.00 лева (четиристотин седемдесет и един лева),
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ***, да заплати на Б. П. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400.00 лева (четиристотин лева),
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и сумата от 400.00 лева (четиристотин лева),
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5