Р Е Ш Е
Н И Е
№ 64
гр. Добрич,28.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ
СЪД гр. Добрич, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети януари
две хиляди и двадесета година Втори състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА МАРКОВА - ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 687/2019г. по описа на
АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба от М.И.Д. ***, подадена
чрез адв. С.А., срещу Решение № 20/ 01.10.2019г., от 29. 08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ
гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Констативен протокол №
КВ-5-24-00644518/ 03.09.2019г. съставен от Ст.инспектор по осигуряването при ТП
на НОИ, гр. Добрич.
На подробно изложени съображения,
иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденият с него Констативен протокол. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адв. А..Претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна – Директорът на ТП
на НОИ-Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните
по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Решението е съобщено на жалбоподателката
по пощата и е получено лично от нея на 11.10.2019г., видно от известие за
доставяне на л.42. Жалбата е подадена на 24.10.2019г., видно от печат на
ответника върху нея, следователно е подадена в срока по чл.118,ал.1 от КСО, от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството по съставяне на оспорвания
констативен протокол е започнало по повод заявление на жалбоподателката за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО от 14.08. 2019г. В хода на
производството, от жалбоподателката е поискано да потвърди данните за
осигурителен стаж и доход,върху който са внесени дължимите осигурителни вноски
от самоосигуряващото се лице и съдържащи се в информационната система
/регистрите на НОИ/ за период 08.11.2013г.-25.06. 2019г. вкл. На 03.09.2019г. Ст.инспектор
по осигуряването е съставил Констативен протокол № КВ-5-24-00644518 за извършена
проверка.При проверката е установено,че лицето е декларирало начална дата на
осигуряване 08.11.2013г., като свободна професия и е подало декларация за
прекратяване на осигуряването от дата 14.03.2017г. От дата 26.06.2015г. Д. е
пенсионерка –получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Разпореждането,че Д. е пенсионер е от дата 28.10.2015г. От тази
дата според Ст.инспектор по осигуряването,не следва на Д. да се зачита
осигурителен стаж и доход.Недоволна от КП, Д. го обжалва пред Директора на ТП
на НОИ-Добрич.В жалбата се прави анализ на норми от КСО и НООСЛБГРЧМЛ като се
твърди,че материалните норми са неправилно приложени.
Жалбата е била разгледана,но с Решение № 20/ 01.10.2019г. на Директора на ТП на
НОИ е била отхвърлена. В решението подробно
са описани фактите по случая. Като се е позовал на чл.4, ал.6 от КСО,
Директорът е приел, че правилно е отказано зачитането на спорния стаж и доход.
Няма спор по делото,че на
08.11.2013г. Д. е подала
декларация като самоосигуряваща се, а на 14.03.2017г. е подала декларация за
прекратяване на осигуряването.Междувременно от дата 28.10.2015г. Д. е
пенсионер. Отпусната й е наследствена пенсия от починалия й съпруг, като
същевременно тя упражнява свободна професия-чл.4,ал.3,т.1 от КСО- съгласно
която, задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт са лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.В алинея 6 обаче е уточнено,че лицата по ал. 3, т.
1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.Следователно, с факта на
пенсионирането, задължението за осигуряване отпада, като на лицата е дадена
възможност да се осигуряват по свое желание, а това желание следва да бъде
заявено по съответния ред, разписан в НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл.1,ал.6
от наредбата,лицата по чл.4,ал.3,т.1,2 и 4-6 от КСО, на които е
отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред.
За лицата по чл.4,ал.3,т.1,2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването
възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2. Видът на
осигуряването се променя по реда на ал. 4.По делото липсват данни, жалбоподателката да е
подала съответната декларация т.е. след 28.10.2015г. за Д. отпада
задължителното осигуряване, а правото за осигуряване по желание не е заявено от
нея.
Предвид изложеното, съдът прецени, че
оспорваното решение е издадено от компетентен за това административен орган, а
потвърденият с него Констативен протокол е съставен от компетентно за това
длъжностно лице. И в двата акта са спазени изискванията на чл.59 от АПК относно
формата и съдържанието им. Не са налице съществени нарушения на административно
производствените правила. Решението и КП са законосъобразни и следва да се
потвърдят, а подадената
жалба като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода
по делото, жалбоподателят няма право на сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответникът е претендирал разноски, поради което съдът следва да възложи същите на
жалбоподателя,като определя 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ,във връзка с
чл.78,ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, административният съд Добрич, Втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Д. ***, подадена чрез адв. С.А.,
срещу Решение № 20/ 01.10.2019г., от 29.
08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата й
срещу Констативен протокол № КВ-5-24-00644518/ 03.09.2019г. съставен от
Ст.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, гр. Добрич.
ОСЪЖДА М.И.Д. ***, да заплати на
Директора на ТП на НОИ-Добрич, сумата от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: