Решение по дело №687/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 64
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Милена Стоянова Маркова-Георгиева
Дело: 20197100700687
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

64

 гр. Добрич,28.02.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВНИЯТ  СЪД гр. Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари  две хиляди и двадесета година Втори състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА  МАРКОВА - ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 687/2019г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

          Образувано е по жалба от М.И.Д. ***, подадена чрез адв. С.А., срещу Решение № 20/ 01.10.2019г.,  от 29. 08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Констативен протокол № КВ-5-24-00644518/ 03.09.2019г. съставен от Ст.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, гр. Добрич.

          На подробно изложени съображения, иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденият  с него Констативен протокол. В съдебно заседание жалбата се поддържа от   адв. А..Претендира присъждане на разноски.  

          Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ-Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          След цялостна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Решението е съобщено на жалбоподателката по пощата и е получено лично от нея на 11.10.2019г., видно от известие за доставяне на л.42. Жалбата е подадена на 24.10.2019г., видно от печат на ответника върху нея, следователно е подадена в срока по чл.118,ал.1 от КСО, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

          Производството по съставяне на оспорвания констативен протокол е започнало по повод заявление на жалбоподателката  за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО от 14.08. 2019г. В хода на производството, от жалбоподателката е поискано да потвърди данните за осигурителен стаж и доход,върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице и съдържащи се в информационната система /регистрите на НОИ/ за период 08.11.2013г.-25.06. 2019г. вкл. На 03.09.2019г. Ст.инспектор по осигуряването е съставил Констативен протокол № КВ-5-24-00644518 за извършена проверка.При проверката е установено,че лицето е декларирало начална дата на осигуряване 08.11.2013г., като свободна професия и е подало декларация за прекратяване на осигуряването от дата 14.03.2017г. От дата 26.06.2015г. Д. е пенсионерка –получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпореждането,че Д. е пенсионер е от дата 28.10.2015г. От тази дата според Ст.инспектор по осигуряването,не следва на Д. да се зачита осигурителен стаж и доход.Недоволна от КП, Д. го обжалва пред Директора на ТП на НОИ-Добрич.В жалбата се прави анализ на норми от КСО и НООСЛБГРЧМЛ като се твърди,че материалните норми са неправилно приложени. Жалбата е била разгледана,но с Решение № 20/ 01.10.2019г. на Директора на ТП на НОИ  е била отхвърлена. В решението подробно са описани фактите по случая. Като се е позовал на чл.4, ал.6 от КСО, Директорът е приел, че правилно е отказано зачитането на спорния стаж и доход.

           Няма спор по делото,че на 08.11.2013г.  Д. е подала декларация като самоосигуряваща се, а на 14.03.2017г. е подала декларация за прекратяване на осигуряването.Междувременно от дата 28.10.2015г. Д. е пенсионер. Отпусната й е наследствена пенсия от починалия й съпруг, като същевременно тя упражнява свободна професия-чл.4,ал.3,т.1 от КСО- съгласно която, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.В алинея 6 обаче е уточнено,че лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.Следователно, с факта на пенсионирането, задължението за осигуряване отпада, като на лицата е дадена възможност да се осигуряват по свое желание, а това желание следва да бъде заявено по съответния ред, разписан в НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл.1,ал.6 от наредбата,лицата по чл.4,ал.3,т.1,2 и 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл.4,ал.3,т.1,2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2. Видът на осигуряването се променя по реда на ал. 4.По делото липсват данни, жалбоподателката да е подала съответната декларация т.е. след 28.10.2015г. за Д. отпада задължителното осигуряване, а правото за осигуряване по желание не е заявено от нея.                  

           Предвид изложеното, съдът прецени, че оспорваното решение е издадено от компетентен за това административен орган, а потвърденият с него Констативен протокол е съставен от компетентно за това длъжностно лице. И в двата акта са спазени изискванията на чл.59 от АПК относно формата и съдържанието им. Не са налице съществени нарушения на административно производствените правила. Решението и КП са законосъобразни и следва да се потвърдят, а     подадената жалба като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

           Предвид изхода по делото, жалбоподателят няма право на сторените съдебно – деловодни разноски. Ответникът е претендирал разноски, поради което съдът следва да възложи същите на жалбоподателя,като определя 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ,във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.      

             Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административният съд Добрич, Втори състав

 

 

                                         Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Д. ***, подадена чрез адв. С.А., срещу Решение № 20/ 01.10.2019г.,  от 29. 08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Констативен протокол № КВ-5-24-00644518/ 03.09.2019г. съставен от Ст.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, гр. Добрич.

           ОСЪЖДА М.И.Д. ***, да заплати на Директора на ТП на НОИ-Добрич, сумата от 100 лева.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  Административен  съдия: