Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 04.07.2019 година град И.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
И.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Осемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Н. Б.
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 322
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от С.В.К. против наказателно постановление № …..г. на
началник РУ на МВР И., с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП на
основание чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лв., за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на
осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“
в размер на 10,00 лв.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Алтернативно моли НП да бъде отменено в частта само досежно първото от нарушенията оспорвайки по същество неговото
осъществяване.
Административнонаказващият орган не изпраща представител, като заявява
становище за неоснователност на жалбата.
И.ският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На .. г. в гр. И., жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „УАЗ 469“ с рег.
№ . …, по ул. „С.“. Достигайки до кръстовището
с ул. ПП I - 8, той бил спрян от контролни органи по ЗДвП. При
последвалата проверка, жалбоподателят не представил СУМПС и контролен талон към
него и СРМПС, като същевременно било установено и че с автомобила се превозват
незаконно добити дърва, поради което К. бил отведен в сградата на РУ И.. Там
полицейските органи, след служебно извършена справка в дежурната част, счели че автомобила
управляван от жалбоподателя е спрян от движение. Посочените обстоятелства били
отразени от актосъставителят – св.Ц. в
съставения от него АУАН сер. Д с бл. № … в който било отбелязано, че водача управлява
МПС спряно от движение, не представя СУМПС и контролен талон към него и не представя
СРМПС и били квалифицирани, съответно като нарушения на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП, чл. 100 ал.1 т.1
от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал без отбелязване на вързажения. Въз основа на акта, на …. г. административнонаказващият
орган издал и атакуваното НП, в което описанието на нарушенията е идентично с
описанието дадено им в АУАН, за виновно нарушени са посочени нормите на чл. 5
ал.3 т.2 от ЗДвП, чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и отговорността
на жалбоподателя е ангажирана съответно с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 300 лв. на основание чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДвП за първото от
нарушенията, административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание
чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП за второто от нарушенията и административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП за третото
от нарушенията.
В хода на производството, като свидетел са разпитани
актосъставителя и свидетеля по акта – Ц. и У., които с показанията си
установява идентична с отразените в акта обстоятелства. Свидетелите изясняват
още, че на жалбоподателя бил съставен акт и за друго нарушение на ЗДвП, тъй
като той отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. По
отношение на първото от санкционираните с атакуваното НП нарушения, св. Ц.
заявява, че доколкото има спомен автомобилът е бил спрян от движение, тъй като
за него не е имало сключена задължителна застраховка „ГО“. В представената по
делото „справка в централна база КАТ “, по отношение на посоченото МПС е
наличен запис „дата спир.“ – .. г. и „прекр. .. г.“ След служебно изисканата от
съда информация за дата на спиране от движение на автомобила и основанието за
това, по делото е постъпила ЗППАМ № … г., с която на жалбоподателя е наложена
ПАМ по чл. 171 т.2а, б.“б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 1 година, наложена за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП осъществено на
03.04.2018 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения:
По отношение на второто от санкционираните
нарушения - това по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Тази разпоредба от закона изисква при
управление на МПС, неговия водач да носи свидетелство за управление на
превозното средство от съответната категория и контролния талон към него. Касае
се до два различни и отделни документа, всеки от които е предназначен да
удостоверява различни по вид обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който
и да е от тези документи представлява самостоятелно административно нарушение,
отговорността за което се ангажира на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. И
доколкото по отношение на тези две самостоятелни нарушения, отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на
едно единствено наказание «глоба», то в тази му част атакуваното НП се явява
незаконосъобразно от формална страна. Неизпълнението
на изискванията на ЗАНН от административнонаказващият орган за пълна, точна и
ясна фактическа и правна квалификация на нарушението в съдържанието на НП, не позволява
на субекта на административнонаказателна отговорност да разбере какво точно му
е вменено – дали липсата на СУМПС, или липсата на контролен талон към същото и
за кое от двете нарушения се налага административното наказание. Посоченото
представлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението в тази му
част.
В останалата му част, касаеща останалите
две нарушения, като издадено от компетентния за това орган, по реда и във
формата предвидени в закона атакуваното НП се явява законосъобразно от формална
страна.
Що
се отнася до това, извършени ли са санкционираните нарушения и извършени ли са
те от жалбоподателя виновно, съдът намира следното:
По
отношение нарушението по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, който забранява на водачите на
ППС да управляват пътно превозно средство, спряно от движение. Спирането от
движение на превозните средства е уредено, като вид принудителна
административна мярка с разпоредбата на чл.171 т.2 от ЗДвП. Налагането на ПАМ
се осъществява посредством нарочна заповед по реда на ЗДвП, издадена от
компетентния за това орган на МВР. В случая по делото не бяха представени
каквито и да е доказателства, че спрямо жалбоподателя към момента на проверката
е била наложена ПАМ – временно спиране от движение. Единствено представената
като писмено доказателство по делото е ЗППАМ № .. г., с която на жалбоподателя
е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 1 година, на
осн. чл. 171 т.2а, б.“б“ от ЗДвП и то за друго нарушение осъществено на датата
на настоящата проверка. Предположенията на актосъставителя, че вероятното
основанието за спиране е било липсата на сключена застраховка „ГО“ за
автомобила, не се установяват по делото. Разписаното в НАРЕДБА № I-45 от .. г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, служебно прекратяване на регистрацията
на МПС по чл.18б ал.1 т.8 /за каквото по делото също няма категорични данни/,
не е аналогично на принудителната административна мярка „временно спиране от
движение“. Дори такова да е било осъществено по реда на чл. 143 ал.11 от ЗДвП,
то управлението на ППС, на което регистрацията е била прекратена не осъществява
състава на нарушение по чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП, за съставомерността на което се
изисква превозното средство да е спряно от движение. Ето защо и доколкото в
тежест на административнонаказващият орган е да докаже всички признаци на
санкционираното деяние, което не бе сторено в настоящото производство,
атакуваното НП следва да бъде отменено в тази му част.
В
частта в която административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП, наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно. Посочената за
виновно нарушена разпоредба на Закона, задължава водачите да носят свидетелство
за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Липсата на този
документ у жалбоподателя по време на осъществената от контролните органи по
ЗДвП проверка, осъществява състава на административно нарушение по посочения
текст от закона. При това положение, от
административнонаказващият орган правилно е приложена и следващата се
санкционната разпоредба на чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. И тъй като размерът на наложеното
административно наказание «глоба» е съответен на абсолютно определения в посочения
текст от закона размер от 10,00 лв., то липсват и основания за изменение на
постановлението и то следва да бъде потвърдено в тази му част.
Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № .. г. на началник РУ на МВР И., в частта в която за нарушение
на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП на С.В.К. е
наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лв.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г. на началник РУ на МВР И., в
частта в която за нарушение на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1
т.4 от ЗДвП на С.В.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1
т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: