О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 10.05.2019 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети май две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 1799 по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че
предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване
на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, намира следното:
Следва делото да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен
проекта за доклад по същото. Доколкото предявените искове за заплащане на
трудови възнаграждения са кумулативно обективно съединени с иск за заплащане на
обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, съдът намира че следва да разгледа делото по
общия ред, а не по правила за бързото производство (арг. от чл. 310, ал.2 КТ)
Следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими писмени доказателства приложените към исковата
молба документи.
По искането на ищеца за допускане
на СИЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Следва страните да бъдат насочени
към доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в
открито съдебно заседание на 06.06.2019 год., от 14,45 часа,
за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно
обективно съединен е искове с правно
основание чл. 128, т.2 КТ и с правно основание чл. 222, ал.3 КТ.
Ищецът И.Д.К. твърди в исковата
си молба, че ответникът е правоприемник на ДП Строителство и възстановяване,
в което предприятие е започнал работа по
силата на трудов договор 63/05.04.2004 г.. Трудовото му правоотношение било
прекратено на основание 325, т.1 КТ със заповед 96/05.05.2017г. на
изпълнителния директор на ответното дружество „ГУСВ“ЕАД.
Твърди още, че работодателят не
му бил заплатил дължими трудови възнаграждение за 2011 г. в общ нетен размер на
8345,95 лева. На 14.01.2014г. подписал споразумение с работодателя, с което
последният признал, че му дължи сумата от 8345 лева – за трудови възнаграждения
и поел задължението да му заплати тази сума на 12 равни месечни вноски, всяка
от 695,50 лева. Платил му само първата вноска, поради което подписали ново
споразумение на 16.06.2017г., с което се уговорили ответното дружество да му
заплати сумата от 7650.45 лева отново на 12 месечни вноски, всяка от 637.54
лева. Крайният срок по споразумението изтекъл на 30.05.2018г. без да му бъде
платено нищо по него.
Отделно от горното, ищецът
твърди, че работодателят не му бил платил също така дължими трудови
възнаграждения за 2012 г. в нетен размер на 2951,30 лева. На 13.04.2016г. подписал споразумение с работодателя за
изплащане на тази сума 9 равни месечни вноски, всяка от 327,92 лева, с падеж на
последната вноска 30.11.2016г. По това споразумение ответникът му платил само
сумата от 748,60 лева.
Ищецът твърди също така, че към
датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника бил придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като през последните 10 години
е работил при ответника. Въз основа на това,
ищецът претендира, че ответникът му дължи обезщетение на основание чл. 222, ал.
3 от КТ – обезщетение в размер на шест брутни работни заплати. Към днешна дата
останалият неплатен остатък от това възнаграждение възлизал на 750 лева.
Искането на ищеца до съда е да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата от 7650.45 лева - трудови
възнаграждения в нетен размер за периода от м.март 2011г. до м.декември 2011г.;
сумата от 2202.70 лева - трудови възнаграждения в нетен размер за 2012г.,
сумата от 750 лева- обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законните
лихви върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ГУСВ“ЕАД не е подал отговор на
исковата молба.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест, както следва:
По исковете по чл. 128, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за
периодите, за които
претендира заплащане на трудови възнаграждения е бил в трудово правоотношение с работодателя и е
изпълнявала задължението си през установеното работно
време да изпълнява възложената работа, а в
тежест на работодателя /ответното дружество/ е да ангажира доказателства, че е заплатил дължимите трудови
възнаграждения за претендираните месеци.
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ
в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение с ответника (без значение на конкретното
прекратително основание), прекратяването на трудовия договор да е извършено след като ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и ищецът да е работил при същия работодател - ответника през
последните 10 години от
трудовия му стаж. В тежест на а в тежест на работодателя /ответното дружество/ е да докаже, че е заплатил обезщетението.
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени копия
на: допълнително споразумение към трудов договор,заповед за прекратяване на
трудово правоотношение № 96/05.05.2017 г., 2 броя служебни бележки за трудови
възнаграждения, споразумение от 14.01.2014г., споразумение от 13.04.2016г.,
споразумение от 16.04.2016г., разпореждане за отпускане на пенсия на ТП на НОИ – Стара
Загора, стр. от трудова книжка.
УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: