Р
Е Ш Е Н И Е
№ .…
гр. София, …..03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 5101/2021
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.А.Б.
срещу решение от 22.01.2021 г., постановено по гр. д. № 77506/2018 г. на СРС,
157 състав, с което въззивникът е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Л.Н.П.
сумата от 1233 лв., частично от 2000 лв., представляваща стойността на
извършени ремонтни дейности за отстраняване на последиците от проникване на
атмосферни води от апартамента на ответника към разположения под него
апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж.к. „*********както и на основание
чл. 109 ЗС да преустанови бездействието си и да извърши ремонт на терасата на
собствения си апартамент, посочената неизправност на която ограничава
собствеността на ищцата върху нейния апартамент.
В жалбата си въззивникът посочва, че съдът
се е произнесъл по нередовна искова молба, доколкото ищецът не е изпълнил
указанията на съда да уточни отделните видове вреди, както и каква част от
всяка от тях се претендира частично в рамките на общо посочената сума. Съдът
уважил тази претенция, без да е категорично установено, че щетите са причинени
от терасата на ответника. Не било доказано и последният да притежава каквито и
да било права върху имота, съответно същият не бил длъжен да поддържа и
ремонтира този имот, за който неоснователно бил осъден по предявения негаторен
иск.
Въззваемият Л.П. е подава отговор на
въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна, тъй като в исковата и
допълнителните молби било извършено подробно описание на щетите, породени от
бездействието на ответника да отстрани повредата в собствения си имот, както и
посочване на размера на частта от сумата, която се търси за тяхното
обезщетяване. По делото били установени както причината за вредите -
бездействието на ответника да ремонтира терасата си, така и собствеността му
върху имота, от който са се просмукали атмосферните води.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
съдът намира решението за валидно, но недопустимо, по отношение на предявения
иск по чл. 45 ЗЗД, поради следните съображения:
Във всяко положение на делото, въззивният
съд е длъжен да следи служебно за процесуалните предпоставки, обуславящи
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. При липса на една от
абсолютните положителни процесуални предпоставки или наличие на една от
отрицателните предпоставки, искът е недопустим. Съгласно чл. 129 от ГПК, съдът
проверява редовността на исковата молба. Когато исковата молба не отговаря на
изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в
едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва
правна помощ, ако има необходимост и право на това. Съгласно чл. 129, ал. 4 от ГПК по същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се
забележат по време на производството.
За да постанови решението си по спора
районният съд е приел за установено, че ищецът по делото е собственик на
апартамент № 65, находящ
се в гр. София, ж.к. „*********а ответникът е собственик на разположения на
горния етаж апартамент № 68. Ищецът е инициирал производство по обезпечение на
доказателствата, в рамките на което е прието заключение на СТЕ, съгласно което
в апартамента на ищеца са били констатирани следи от мокри петна, напукване и
отлепяне на мазилката по тавана и стените на спалнята, кухнята, банята и
терасата. Исковият съд е приел, че причината за тези щети е резултат от
проникване на атмосферни води от терасата на апартамента на ответника, като е
основал извода си на заключението, съставено в рамките на производството по чл.
207 – 209 ГПК, както и на това, прието по делото с идентичен предмет. Съгласно
последното заключение, след извършен оглед на апартамента на ищеца, са били констатирани
нови следи от течове по тавана и терасата. Тези течове са причинени от нарушена
връзка на хидроизолацията с барбакана на терасата на ответника, създаваща
условия за проникване на вода под хидроизолацията, както и капилярна влага по
масивния парапет на ответника. Щетите в спалнята на ищеца се дължат на теч от
общи части от отоплителната инсталация на ответника – повреда в кран за
обезвъздушаване на вертикален щранг. По тази причина поведението на ответника,
изразяващо се в бездействие да отстрани повредите в собствения си апартамент,
представлявало нарушение на чл. 50 ЗС и чл. 109 ЗС. С това поведение били
причинени вреди в апартамента на ищцата, като претендираният размер на вредите
съответствал на този, посочен в заключението на приетата по делото СТЕ, съответно
искът по чл. 45 ЗЗД следвало да бъде уважен в пълен размер. По отношение на иска
по чл. 109 ЗС съдът приел, че с бездействието си да поправи терасата на
апартамента си ответникът поддържа противоправното състояние в имота на ищцата,
което е довело до продължително ограничаване на правото на собственост на
ищцата. Като резултат ответникът е осъден да преустанови бездействието си и да извърши
ремонт на терасата на апартамента си.
Въззивният съд констатира, че исковата
молба на Л.П. съдържа нередовност по отношение на иска по чл. 45 ЗЗД. В
производството пред първата инстанция е заявена парична претенция за
обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение за
извършени ремонтни дейности в апартамента на ищцата, породени от бездействието
на ответника да отстрани теч в собствения си апартамент, разположен над този на
ищцата. Търсената с иска сума е 1233 лв., частично от 2000 лв., като в исковата
молба и допълнителната такава от 11.07.2019 г. е извършено подробно описание на
обстоятелствата около появилия се в апартамента ѝ теч
и произтеклите от
това щети по
тавана и стените
на спалнята, кухнята
банята и терасата,
представляващи следи
от мокри петна,
напукване и отлепяне на мазилката в
засегнатите области, като е посочена и приблизителната площ на увредените стени
в спалнята. Тези щети били отстранени за сметка на ищцата, поради което
ответникът следвало да ѝ възстанови заплатената сума. Преди
предявяване на иска е било проведено
производство по обезпечение на доказателствата, в рамките на което е прието
заключение на СТЕ, в което е извършено подробно описание на видовете извършени
от ищцата ремонтни дейности, цената на кв.м. и площта на всяка от тях и общата
цена на всички дейности, изчислена на база единична цена, умножена по площта на
всяка дейност. Такава експертиза е била приета и по гр. д. № 77506/2018 г., в
която ремонтните дейности са подробно описани по видове, обем, единична и обща
цена. Именно стойността тези извършени ремонтни дейности, а не настъпилите
увреждания по апартамента, които са отстранени след ремонта, представляват
имуществените вреди на ищцата, за чието възстановяване е предявен осъдителният
иск по чл. 45 ЗЗД.
По тази причина с определение от 06.02.2023
г., на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, на ищцата са били дадени указания да
уточни конкретните суми, които претендира за всяка отделно извършена дейност по
отстраняване на последиците от теча в собствения ѝ апартамент, и да
посочи как тези
суми се разпределят в рамките на
търсената сума от
1233 лв. по частично
предявения иск за сумата от общо 2000 лв., т. е.
за кой разход каква сума се претендира в рамките на частичния иск, като са били
указани и последиците от неизпълнение на указанията. Уточнението е било необходимо
за да се обезпечи нормалното настъпване на последиците от силата на пресъдено
нещо на решението по делото по отношение на иска по чл. 45 ЗЗД. Със същото
определение е бил даден едноседмичен срок за изпълнение на указанията. Ищцата е
подала молба от 14.02.2023 г., в която отново е посочила извършените в
апартамента си ремонтни дейности и заплатените за тях разходи.
Съдът намира, че с тази молба указанията му
не са били изпълнени. В т.4 от ТР № 1 от 17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието,
че въззивният съд може във всяко положение на делото да констатира нередовности
на исковата молба и да дава на ищеца указания за тяхното отстраняване, за да
изпълни задължението си за постановяване на допустим съдебен акт. При поправяне
на нередовностите в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с
решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им -
обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по
ненадлежно предявен иск и производството по делото следва да се прекрати. Това
разрешение е актуално и при действащия ГПК, като в мотивите към т. 5 от ТР №
1/2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при констатирана
нередовност на исковата молба, извън случаите на противоречие между обстоятелствената
част и петитума, въззивният съд, в качеството си на инстанция по същество,
макар и при условията на ограничен въззив, е длъжен да даде указания за
поправяне нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на
допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат
изпълнени, първоинстанционното решение следва бъде обезсилено, а производството
по делото - прекратено. По тази причина въззивната инстанция, извън хипотезата
на констатирана нередовност на исковата молба поради противоречие между
обстоятелствената част и петитум, при неизпълнение на дадените указания е длъжна
да обезсили обжалваното първоинстанционно решение като постановено по
ненадлежно предявен иск и да прекрати производството по делото.
В контекста на изложеното и доколкото ищецът
не е отстранил констатираната нередовност на исковата молба, то въззивният съд
приема, че решението на СРС, в частта относно иска по чл. 45 ЗЗД, се явява процесуално
недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено в тази част.
По отношение на иска по чл. 109 ЗС съдът
намира следното. По отношение правилността на решението в обжалваната част във
връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора
настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведения с въззивната
жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят
на ограничено вещно право защитава притежаваните от него вещни права от
неоснователни (противоправни) преки или косвени въздействия върху имота му, с
които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на същия по неговото
предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно
накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното
състояние, накърняващо тези права. За основателността на иска е без значение
дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото
неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на
вещните права от техния титуляр./ вж. Определение № 50428 от 04.11.2022 г. по
ГР. Д. № 1552/2022 г., ГК., ІІ ГО на ВКС/.
Съгласно задължителните указания по т. 3 от
ТР № 4/6.11.2017 г. по ТД № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, двете задължителните
условия за уважаването на негаторния иск по чл. 109 от ЗС са: неоснователността
на действията на ответника по иска и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че то създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем.
По делото безспорно е установено, че ищцата
е собственик на процесния апартамент № 65. Възражението във въззивната жалба за
липса на доказателства относно собствеността на ответника върху разположения
над него апартамент № 68 е неоснователно, доколкото и в рамките на
производството по чл. 207 ГПК и в производството пред районния съд са съставени
СТЕ, които са били изготвени в присъствието на ответника и на които е бил
извършен оглед на двата апартамента. Със съставения по делото проект за доклад
този факт е бил отделен за безспорен, а ответникът не е имал възражения по него
и в цялото първоинстанционно производство не е оспорил собствеността си върху
апартамент № 68. От заключенията се установява, че наводнението и пораженията в
апартамента на ищцата са породени от неотстраняването на теч от терасата на
разположения над нея апартамент на ответника и това обстоятелство пречи за
нормалното използване на имота с оглед неговото предназначение за живеене.
Ответникът е бил задължен да отстрани този теч, а бездействието му да извърши
това се явява противоправно, като с поддържането на това състояние се препятства
пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата.
По изложените правни съображения и поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението, в частта относно иска
по чл. 109 ЗС, следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноските следва
да бъдат разпределени между страните както следва:
Предвид частичното обезсилване на решението
и прекратяване на делото в тази част, решението на СРС в частта за разноските пред
СРС, следва да бъде отменено за размера над 625,30 лева до присъдената в полза
на ищеца сума от 1250,60 лева, като на ответника също бъдат присъдени разноски
в размер на 150 лева.
За въззивното производство разноски на страните
не се дължат, тъй като не са налице доказателства за извършването на
такива.
По изложените съображения, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение
от 22.01.2021 г., постановено по гр. д. № 77506/2018 г. на СРС, 157 състав, в
частта, с която Г.А.Б.,
ЕГН **********, е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Л.Н.П., ЕГН **********,
сумата от 1233 лв., частично от 2000 лв., представляваща стойността на
извършени ремонтни дейности за отстраняване на последиците от проникване на
атмосферни води от апартамента на ответника към разположения под него
апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж.к. *********, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение от 22.01.2021
г., постановено по гр. д. № 77506/2018 г. на СРС, 157 състав, в частта, с която
Г.А.Б., ЕГН **********, е осъден да
заплати на Л.Н.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 625,30
лева до 1250,60 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.01.2021
г., постановено по гр. д. № 77506/2018 г. на СРС, 157 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН **********,
да заплати на Г.А.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 150
лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.