Решение по дело №289/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 260008

гр. Кюстендил, 21.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                  

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                            КАЛИН ВАСИЛЕВ

                                                                                             

при участието на секретаря           Галина Кирилова след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 289 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :

 

 

            З.П.Б., ЕГН: **********, П.С.Б., ЕГН: ********** и Я.С.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** чрез адвокат Л. Ф.от САК, с адрес на получаване на съдебни книжа: ****” №**-**, ет.** обжалват решение №107/12.02.2020 г., постановено по гр.д. №1679/2019 г. по описа на ДнРС в частта, с която са осъдени да заплатят на К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата *******лева, представляваща 1/2 част от стойността на извършения от ищеца ремонт на покрива на съсобствената на страните жилищна сграда, находяща се в град Д., на улица „******“ № ****, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.606.227, ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска- 05.08.2019г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд в обжалваната част е  недопустимо и неправилнои се иска отмяната му в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

            В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор по въззивната жалба, както и не е изпратила представител в съдебно заседание, който до изрази становище по жалбата.

           Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

            Жалбата като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и следващи от ГПК, подадена е от лица, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображения:

            Окръжен съд изцяло споделя  мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

            Пред районен съд са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата  *******лева, представляваща 1/2 част от стойността на извършения от него основен ремонт на покрива на съсобствената на страните жилищна сграда, находяща се в град Д., на улица „******” № ****, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.606.227, както и сумата от *****лева, представляваща обезщетение в размер на мораторната лихва, начислена върху главницата, считано от 01.03.2019г. до 05.08.2019г., както и законната лихва върху главницата от деня на завеждането на иска до окончателното плащане.

Районен съд е  уважил  изцяло иска с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, приемайки, че от доказателствата по делото се установява, че работата по ремонта на покрива е била уместно предприета, тъй като без извършването му би могло да се стигне до разрушаване на фасадата на сградата, както и добре управлявана, а също, че ищецът е действал в свой интерес и при противопоставяне на ответниците, което се е отразило върху обема на задължението.  Окръжен съд споделя и правните съображения на районен съди на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Районен съд е отхвърлил искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

            Във въззивната жалба се твърди, че по делото не е доказано, че въззивниците са уведомени или че са одобрили намеренията на въззиваемия Б. да извърши ремонт. В тази връзка съдът ще посочи следното:

От представения по делото  договор за извършване на ремонтни дейности на покрив от 01.02.2016 г., както и от показанията на свидетелите се установява, че ищецът е възложил на „*********” ***** да извърши ремонтни дейности на покрив на сграда, находяща се в гр. Д., ул. „******“ №****. Установява се също така, че тази работа е била наложителна с оглед запазването на целостта на сградата. Действително не се доказва, че въззивниците като собственици на първия етаж да са одобрили  работата, но по делото няма доказателства те да са се противопоставили на извършването й, а явно, че тези действия са им били известни. Дори и да е налице противопоставяне в този смисъл, т.е. предприетата работа да е въпреки тяхната воля, то пак съгласно чл.61, ал.3 от ЗЗД същите би следвало да отговарят по правилата на неоснователното обогатяване, т.е. не се освобождават от отговорността да участват в необходимите разноски. Доколкото работата е била предприета и в собствен интерес, т.е. и в интерес и на ищеца, както и в полза на другите собственици в сградата, то последните отговарят за извършените необходими разноски за запазването на покрива до размер на обогатяването съгласно чл.61, ал.2 от ЗЗД.

            Неоснователен е доводът, че не е доказано по делото, че покривът е имал крайна нужда да бъде ремонтиран. Безспорно по делото са събрани доказателства в тази насока. От показанията на свид. С. Б. се установява, че положението на покрива не е било добро. Независимо, че е съпруга на ищеца, съдът кредитира нейните показания, тъй като те се подкрепят от показанията на свид. А. П.и от съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото лице  инж. Е. Л..

Неоснователно е и възражението, че ремонтът е извършен, тъй като ищецът е обявил имотът за продажба. Безспорно е в случая, а и това определя и правната квалификация, че Б. е извършил ремонта и в свой собствен интерес.

          С оглед на изложеното и доколкото възраженията във въззивната жалба са неоснователни, то решението на районен съд в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

            Водим от горното, КнОС

 

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/12.02.2020 г., постановено по гр.д. 1679/2019 г. на Дупнишкия районен съд в частта, в която З.П.Б., ЕГН: **********, П.С.Б., ЕГН: ********** и Я.С.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** са осъдени да заплатят на К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на общо *******лева, представляваща 1/2 част от стойността на извършения от ищеца ремонт на покрива на съсобствената на страните жилищна сграда, находяща се в град Д., на улица „******“ № ****, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.606.227, ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска-05.08.2019г. до окончателното плащане.

В останалата част решението е влязло в сила.

            Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                                 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                    2.