РЕШЕНИЕ
№ 1313
Б., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Б. - XI-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: |
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ |
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20237040701556 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 104 от АПК.
Образувано
е по жалба от З.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен адрес ***, офис
№ 6 против заповед № РД - 01 – 539/30.06.2023 година на кмета на община Ц..
С
оспорената заповед на основание чл. 91 от АПК е отменена заповед № РД - 01-
560/24.07.2006 година на кмета на община Ц., с която е одобрен проект за
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) за
поземлен имот № ***9, намиращ се в местността „П.“, в землището на село С.,
община Ц., с площ от 5,000 дка.
С
жалбата се иска обявяване нищожността на оспорената заповед, а в условията на
евентуалност- отмяната . Цитирани са всички основания по чл. 146 от АПК за оспорване
на административните актове.
В
съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуален представител,
поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски, за
които прилага списък.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява.
Жалбата
е допустима.
Подадена
е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен
контрол и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно
от издаването му – Д. се легитимира като собственик на имота с вписано в СВ – Ц.
постановление за възлагане на недвижим имот на публична продан по изп. д. №
20117030400219 на ЧСИ, рег. № 703 на Камарата на частните съдебни изпълнители
(лист 65 - 66).
След
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното.
Със
заповед № РД - 01 - 560 от 24.07.2006 година кметът на община Ц., на основание
чл. 129 ал. 2 от ЗУТ, чл. 9 ал. 1 от ЗУТ и чл. 12 ал. 2 от ЗУТ, чл. 110 ал. 1
т. 1 от ЗУТ, е одобрил проект за подробен устройствен план – план за регулация
и застрояване (ПУП – ПРЗ) за поземлен имот пл. № ***9, намиращ се в местността
„П.“, землището на село С., община Ц., с площ от 5,000 дка, както следва: от
поземлен имот пл. № ***9 се обособява УПИ ХІІ-239 с площ от 4 750 кв. м с
граници по червени линии по графичната част на плана, отреден за „вилни сгради“
със следните устройствени показатели: плътност на застрояване – 40 %; К инт –
0.8; озеленяване – 50 %; Н – 7 м. (до 2 етажа), със ситуирано по червени
прекъснати линии ниско свободно или свързано застрояване. На основание чл. 16
ал. 1 за целите на инфраструктурата от имот № ***9 се отнемат 250 кв. м,
предназначени за улица по черни линии по графичната част на плана. Одобрен е
план за улична регулация за улица край имот № ***9 по черни линии по графичната
част на плана, като от имот № ***9 се отнемат 250 кв. м. Одобрена е и
графичната част на проекта - обявена за неразделна част от заповедта. Посочено
е инвестиционното намерение да се реализира след промяна предназначението на
земеделската земя (лист 100 – 101).
В
законоустановения срок не са постъпили възражения и заповедта е влязла в сила
на 13.09.2006 година (лист 106).
С
постановление за възлагане на недвижим имот по реда на публична продан по ГПК с
вх. рег. № 1620 от 17.09.2020 година по описа на Служба по вписванията град Ц.,
частен съдебен изпълнител Георги Михалев е възложил върху жалбоподателката З.Г.Д.
поземлен имот с площ като урбанизирана земя от 4 750 кв. м, в землището на село
С., община Ц., в местност „П.“, съставляващ имот № 66528.2.268 по кадастралната
карта, одобрена със заповед № РД-18-52/24.08.2006 година на изпълнителния
директор на Агенция по кадастъра, изменена със заповед № КД - 14 - 02 –
1711/11.12.2007 година на началника на СГКК, с адрес: местност „П.“, трайно
предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг курортно -
рекреационен обект, при съседи по скица от СГКК: имот № 66528.2.253, имот №
66528.2.252, имот № 66528.2.266, път с № 66528.2.270 и път с № 66528.2.269,
който имот по праводаващ нотариален акт № 192, том VІ, рег. № 4377, н.д. №
1102/2006 година на нотариус М.Василева рег. № 370 по регистъра на НК на РБ,
представляващ акт № 83, том ХІ, д. № 2410/2006 година на СВ при ЦРС,
представлява бивша нива с площ от 5,000 дка, находяща се в землището на село С.,
община Ц., в местност „П.“, съставляваща имот № 66528.2.239 по кадастралната
карта, одобрена със заповед № РД-18-52/24.08.2006 година на изпълнителния
директора на АК, като по още по – предходен нотариален акт ипотекираният имот
представлява имот № ***9 по плана на землището на село С., с ЕКАТТЕ 66528,
община Ц., за сумата от 134 600 лева (лист 65 – 66).
На
08.08.2023 година до кмета на община Ц. е подадено разпореждане от прокурор в
Окръжна прокуратура - Б., с което с оглед изпълнение на конституционно
уредените правомощия на Прокуратурата на Република България за упражняване на
надзор за законност (чл.127 от Конституцията на Република България и чл. 145 от ЗСВ), на основание чл. 145 ал. 3 във връзка с ал. 1 т. 6 от ЗСВ и във връзка с
необходимостта от предприемане на контролиращи мерки за спазване на ЗУТ И ЗООС
във връзка с чл. 100, чл. 99 т. 1 и т. 2 и чл. 91 от АПК, е указано на кмета на
община Ц. да предприеме действия по възобновяване на административното
производство по издаването на заповед № РД – 560/24.07.2006 година и нейната
последваща отмяна или при констатация на обстоятелства, водещи до извода, че
процесната заповед не е влязла в сила, да се прецизират предпоставките на чл.
91 от АПК (оттегляне на акта или неговата отмяна). Съгласно разпореждането,
след запознаване с материалите по преписка № 3277/23 година, прокурорът при Окръжна
прокуратура - Б. е установил, че кметът на община Ц. е издал заповед № РД - 01
- 560/24.07.2006 година преди да има становище на МОСВ по реда на Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда
на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, което е
евентуално престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК, но доколкото е изтекла
абсолютната давност, съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, не може да бъде образувано
наказателно производство за това престъпление. Установено е още, че според
писмо с изх. № 1429/03.04.2006 година, издадено от МОСВ – Регионална инспекция Б.,
постъпило в община Ц. на 13.04.2006 година, не може да се даде становище по
преценяване на необходимостта от ОВОС, тъй като имот № ***9 в землището на село
С. попада в природен парк „Странджа“, който е защитена територия. Установено е
също така, че лицето, по чието искане е издадена заповед № РД - 01 -
560/24.07.2006 година, не е подавало такова заявление, предвид сведенията на
това лице и експертна справка за положения подпис (лист 17 – 19).
Предвид
постъпилото разпореждане и на основание чл. 91 от АПК, кметът на община Ц. е
издал процесната заповед № РД - 01 - 539/30.06.2023 година, с която е отменил
заповед № РД - 01 - 560 от 24.07.2006 година, с която е одобрен проект за
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) за
поземлен имот пл. № ***9 в местността „П.“, в землището на село С., община Ц.,
с площ от 5,000 дка (лист 16).
Заповедта
е била връчена на жалбоподателя З.Г.Д. на 08.08.2023 година, съгласно известие
за доставяне на лист 8.
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи.
Правното
основание, на което е издадена процесната заповед № РД - 01 – 539 от 30.06.2023
година на кмета на община Ц., е чл. 91 от АПК. Съгласно тази разпоредба, в
7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване
на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и
да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния
акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
С цитирания законов текст е дадена възможност на административния орган да осъществи
собствен контрол върху решението си, като в резултат на преразглеждането може
да оттегли оспорения акт, да го отмени, измени или да издаде съответния акт.
Правото на отзив, обаче, може да бъде упражнено от административния орган само
при редовно подадена жалба или протест, каквито в случая не са налице. Самата
формулировка на законовата норма – „оспорения акт“, сочи на изискването, че
следва да е подадена редовна, сезираща по – горестоящия административен орган
или съда жалба или протест. В настоящият случай, не е налице редовна жалба или
протест, поради което за административния орган - кмета на община Ц., не е била
налице една от императивните предпоставки, визирани в цитираната правна норма,
за да е налице възможността за преразглеждане на разрешения с акта въпрос. Не
може да се приеме, че подаденото от прокурора при Окръжна прокуратура Б.
разпореждане до кмета на община Ц. има характера на протест против заповед № РД
- 01 – 560 от 24.07.2006 година на кмета на община Ц., който да е основание за
стартиране на производство по чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като същото е подадено
до същия административен орган и няма характеристиките на протест. Но даже и се
приеме, че волеизявлението на прокурора има характер на протест, то същият е
бил недопустим и не може да породи целения правен ефект, тъй като е изпратен до
кмета на община Ц. след 14 - дневния срок за оспорване. Друга кумулативна
предпоставка, за да е налице възможността за преразглеждане на разрешения с
акта въпрос е наличието на невлязъл в сила административен акт, а в настоящият
случай отмененият с процесната заповед акт е влязъл в сила още на 13.09.2006
година (лист 106), т.е. 17 години преди издаване на процесната заповед.
Предвид
изложеното, кметът на община Ц. не е разполагал с материална компетентност да
отмени по реда на чл. 91 от АПК издадената от него заповед № РД - 01 - 560 от
24.07.2006 година.
С
оглед на изложеното, оспорената пред съда заповед следва да бъде обявена за
нищожна.
При
този изход на делото направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, във връзка с чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА) се явява основателно. В хода на съдебното
производство адвокат П.В. е осъществил процесуално представителство на
жалбоподателя З.Г.Д., като в приложения на лист 55 от делото договор за правна
защита и съдействие е посочено, че е предоставена правна помощ на основание чл.
38 във връзка с чл. 36 от ЗА на близко лице. Съгласно разпоредбата на чл. 38
ал. 1 т. 3 от ЗА, адвокат може да окаже безплатна адвокатска помощ на роднини,
близки или друг юрист. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал на
страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), определен от съда. Предвид
това и на основание чл. 38 ал. 2 във връзка с чл. 36 от ЗА и във връзка с чл. 8
ал. 3 от Наредбата, община Ц. следва да заплати на адвокат П.Й.В. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
В
полза на жалбоподателя З.Г.Д. следва да се присъдят направените разноски за
държавна такса в размер на 10 лева.
По
изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на заповед № РД - 01 - 539 от 30.06.2023 година на кмета на община Ц..
ОСЪЖДА
Община Ц. да заплати на адвокат П.Й.В. *** сумата от 1000 (хиляда) лева
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА
Община Ц. да заплати на З.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10
(десет) лева заплатена държавна такса по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия: |
|