Определение по дело №278/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 265
Дата: 29 юни 2020 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20205000500278
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  № 265

гр. Пловдив, 29.06.2020 г.

 

         Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                                      Председател: Вера Иванова

                                                                              Членове: Катя Пенчева

                                                                                               Величка Белева

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 278/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 274 ал. 2, изречение 1, предл. 2 във вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по депозирана от Н… частна жалба вх. № 11567/15.5.2020 г. против Разпореждане № 2573 от 16.03.2020 г., пост. по в.гр.д. № 1541/2019 г. на ОС – Пловдив, с което е върната като процесуално недопустима депозираната от частния жалбоподател касационна жалба против постановеното по делото въззивно Решение № 1338/15.11.2019 г.. Поддържат се оплаквания за неправилност на разпореждането и искане за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване ход на касационната жалба.

            От ответникът по жалбата – М.б.з.а.л. „ Т. „ ООД *** е депозиран отговор за нейната неоснователност.

            Съдът установи следното:

            Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            За да постанови с обжалваното разпореждане връщане на касационната жалба окръжният съд е приел че тя е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал. 3 т. 1, предложение 2 от ГПК - делото е търговско с цена на иска под 20 000 лева. В този смисъл и указания, дадени с Разпореждане № 38/11.03.2020 г. на председателя на II т.о. на ВКС, тъй като касационната жалба, окомплектована с делото първоначално е била изпратена на ВКС по компетентност.

            Делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, всеки един с цена под 20 000 лв., съответно 13 815 лв. и 3 980 лева. Претенциите се основават на  сключен между Н… и МБАЛ „ Т. „ ООД договор по чл. 59 от ЗЗО. Съгласно същия болницата като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурените лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, а Н… като възложител – да заплаща оказаната помощ съгласно предвидените в клиничните пътеки дейности и методиката за остойностяването на дейностите в болничната помощ. Така сключения договор сочи на изискване и към двете страни изпълнението му да се води и отчита по търговски начин - арг. чл. 1 ал. 3 от ТЗ, което е основание да се приеме че спорът във връзка с изпълнението на договора определя делото като такова по търговски спор. В този смисъл Определение № 10/14.01.2020 г. по т.д. № 2952/2019 г. на ВКС, II т.о.

            Горният извод не се променя от факта че делото пред районния, а впоследствие и пред окръжния съд се е водело по общия исков ред, а не по реда на чл.чл. 365 378 от ГПК – както неправилно поддържа жалбоподателя. Наред с това – както правилно е посочил и окръжният съд, процесния договор се явява търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал. 1 от ТЗ, тъй като от страна на ищцовото дружество е сключен във връзка с упражняваното от него занятие.  

            Неправилно е и поддържаното в частната жалба че винаги когато едната от страните по облигацията не е търговско дружество и изобщо търговец, делото се явява гражданско и прагът за касационно обжалване е 5 000 лева - съгласно установена от ВКС практика в този смисъл. Посочените в жалбата две Определения на ВКС, IV г.о.  -  № 547/23.11.2016 г. по д. № 4967/2016 г. и № 117/12.03.2018 г. по д. № 821/2018 г. са неотносими към настоящия случай – първото касае договор за поръчителство с физическо лице, второто е постановено по предявен иск за защита на потребителски права.

            Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, съответно обжалваното разпореждане – правилно, поради което се потвърждава.

            На основание чл. 274 ал. 4 от ГПК настоящото определение е окончателно.

            Водим от горното съдът

 

 

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

 

            Потвърждава Разпореждане № 2573 от 16.03.2020 г., пост. по в.гр.д. № 1541/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е върната като процесуално недопустима депозираната от Н… касационна жалба вх. № 38710/19.12.2019 г. против въззивно Решение № 1338/15.11.2019 г., пост. по в.гр.д. № 1541/2019 г. на ОС - Пловдив.

            Определението е окончателно.

 

 

 

 

 

            Председател:                                    Членове: